Решение по дело №79/2022 на Административен съд - Кюстендил

   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

   № 107 от 08.07.2022 г., гр. Кюстендил

 

      В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                                             СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 79 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

Делото е образувано по жалба от К.В.С., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, чрез процесуалния му представител по пълномощие адвокат Е.Д., от Адвокатска колегия – Враца, срещу Решение № 348з-338/18.02.2022 г., издадено от началника на Районно управление (РУ) – Дупница при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК. Иска се отмяна на решението.

С молба с вх. № 2089/17.05.2022 г. по описа на съда и в съдебното заседание по делото, проведено на 10.06.2022 г., адвокат Д. поддържа жалбата. Претендира присъждане на направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът – началникът на РУ – Дупница при ОД на МВР – Кюстендил,  не се явява и не се представлява в съдебните заседания по делото, и не представя становище по жалбата.  

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:   

            Със заявление с рег. № 348-000-647/21.01.2022 г. до началника на РУ – Дупница К.С. е поискал издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. Като основание в заявлението е посочил, че оръжието му е необходимо за самоотбрана и за защита на семейството му, тъй като на 06.01.2021 г. е бил пребит пред съпругата и дъщеря му от въоръжено лице, което е отправило и заплахи спрямо него и семейството му. Със Заповед УРИ 384з-150/24.01.2022 г. началникът на РУ – Дупница е възложил извършването на проверка във връзка със заявлението. Към преписката са приложени удостоверение, издадено от Националната следствена служба, че към 07.02.2022 г. срещу С. няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства, справка за съдимост, издадена на 24.01.2022 г. от Районен съд – Дупница, от която е видно, че същият не е осъждан, удостоверение за завършен от С. курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие и успешно положен изпит, диплома за средно образование. В докладна записка с рег. № 348р-2357/01.02.2022 г. от младши полицейски инспектор М. М. е посочено, че С. не е настаняван задължително в лечебни заведения по глава пета, раздел II от Закона за здравето, не е лекуван през последните три години за употреба на наркотични вещества, не са му налагани мерки по Закона за защита от домашното насилие, че от проведената лична среща с него се установява, че няма видими психични отклонения, както и че е осигурил необходимите условия за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси, и че има данни за отправени заплахи за живота му и за живота на членовете на семейството му, заведени с УРИ 277000-1502/23.02.2021 г. В докладна записка с рег. № 1348р-3839/16.02.2022 г. от младши полицейски инспектор Кр. Спасов е посочено, че преписката е окомплектована с необходимите документи и за С. няма информация за наличие на данни относно обстоятелства по чл. 58, ал. 1, т. 2 – 9 от ЗОБВВПИ. На 18.02.2022 г. началникът на РУ – Дупница е издал обжалваното решение, с което е отказал да издаде на К.С. исканото разрешение. За да постанови отказа, административният орган е приел, че от представените от заявителя документи и в хода на възложената служебна проверка не са установени факти и обстоятелства относно наличието на отрицателните материалноправни предпоставки, визирани в чл. 58, ал. 1, т. 1 – 9 от ЗОБВВПИ, обосноваващи постановяването на отказ за издаване на исканото разрешение, но събраните по преписката данни не сочат за потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето и имуществото на С. и неговото семейство, и в хода на административното производство същият не е представил доказателства за наличие на основателна причина, обосноваваща по несъмнен начин издаването на разрешението, по дефиницията на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Решението е връчено на адресата на 21.02.2022 г. Жалбата срещу същото е подадена на 07.03.2022 г.

            На К.С. е издадено Разрешение № 20170319350/24.01.2022 г. за съхранение, носене и употреба на ловни огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, валидно до 23.01.2027 г. С Решение № 92/20.10.2021 г., постановено по АНД                 № 934/2021 г. по описа на Районен съд – Дупница, влязло в сила на 05.11.2021 г., К. М. С. е освободен от наказателна отговорност за това, че на 06.01.2021 г. около 16:50 часа в гр. Дупница, пред къща, находяща се на ул. „Венелин” № 113, в качеството си на длъжностно лице – горски стражар в ДГС – Дупница, при изпълнение на служебните си задължения, чрез удари с юмруци по лицето, е причинил лека телесна повреда на К.С., изразяваща се в счупване на дъгата на дясната ябълчна кост, спукване на предната стена на десния горночелюстен синус и страничната стена на дясната орбита, както и мекотъканни травматични увреждания (разкъсно-контузни рани на десния клепач и горната устна, кръвонасядания по клепачите на двете очи и двете скули) – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

По делото е разпитана свидетелката Д. В. Б., която живее във фактическо съпружеско съжителство с жалбоподателя. Същата заявява, че преди около две години К. С. е нанесъл побой на С. пред дома им, като ги заплашвал, че ще ги запали и С. няма да излезе жив от гората. Сочи, че след побоя С. не е отправял заплахи към нея. Дъщеря им била притеснена от случилото се и посещавала психолог около два месеца. Заявява и че когато са в двора, виждат С. често да минава с автомобила си по улицата пред дома им и да гледа към тях, и се притесняват.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посоченото в нея основание и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, същата е неоснователна по следните съображения:          

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган – началникът на РУ на МВР по постоянния адрес на жалбоподателя (арг. чл. 83, ал. 5 във вр. с чл. 76, ал. 1 от ЗОБВВПИ). Същото е издадено в предвидената в закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити, включително тези по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – посочени са фактическите и правните основания за издаването му. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му на това основание.

Процесното решение е издадено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на ЗОБВВПИ. Проявните форми на видовете цели за ползване на огнестрелни оръжия по смисъла на ЗОБВВПИ са изчерпателно посочени в чл. 6 от същия – служебни цели (чл. 6, ал. 2) и граждански цели (чл. 6, ал. 3). И при двете проявни форми охраната на личността е обозначена като „самоотбрана”, предполагаща автозащита. В първата хипотеза разрешението се издава за нуждите на изпълняваното от заявителя занятие, а във втората – поради наличие на опасност с източник битието на заявителя. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така както са посочени в чл. 6, ал. 3 и чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ.

В чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ законодателят е регламентирал материалноправните изисквания, при наличието на които органът по чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на исканото разрешение. Изискванията са два вида: свързани с личността на заявителя (т. 1 – 9 на чл. 58, ал. 1) и свързани с целта, за която се иска разрешението (т. 10 на чл. 58, ал. 1). Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ в приложимата редакция (доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) сочи, че абсолютна предпоставка за издаване на разрешението за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е наличието на основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Несъмнеността изисква достигане на степен на убедителност, която да се разграничи от хипотетичната представа за полезност или „застраховане” срещу евентуални опити за посегателства. Снабдяването с разрешение за придобиване, носене и употреба на огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ (за самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим. При прилагането му към всеки конкретен случай следва да бъде доказана по категоричен начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за издаване на исканото разрешение (вж. в т. см. Решение № 2846/25.03.2022 г. на ВАС по адм. д.        № 7172/2021 г., VII о., Решение № 4457/11.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12022/2021 г., VII о., Решение № 7569/21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10048/2018 г., VII о., Решение № 9894/19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9024/2017 г., VII о., Решение             № 6744/07.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5785/2015 г., VII о. и Решение                          № 5612/11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10711/2015 г., VII о.). Административният орган не е задължен да издирва или предполага обстоятелства, установяващи такава потенциална необходимост за заявителя. Изводът се налага от разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, въвеждаща този факт като самостоятелно основание за постановяване на отказ за издаване на облагоприятстващ акт, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона.

В оспореното решение е посочено, че липсват доказателства в административната преписка, които да обосноват необходимост за К.С. от издаване на исканото разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана, в качеството му на физическо лице. Този извод на административния орган съдът намира за правилен и законосъобразен предвид отсъствието на регламентираната в чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ материалноправна предпоставка за постановяване на разрешителен административен акт по така обоснованото от заявителя искане. Нуждата от самоотбрана е правнозначимият факт, който в случая не е установен от жалбоподателя. Изложените от него доводи, с които мотивира причината за исканото разрешение, не обосновават необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Същите не сочат нито на реална, нито на потенциална заплаха за неговата или на неговите близки сигурност, за да се приеме, че е налице обоснована необходимост от самоотбрана по смисъла на закона. Обстоятелството, че на 06.01.2021 г. спрямо С. е извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК от К. С. не може да обоснове извод, че към датата на подаване на заявлението с рег. № 348-000-647/21.01.2022 г. твърдението му за застрашеност на неговата или на близките му сигурност е доказано. Наличието на изолиран случай на нападение над С. година преди подаването на заявлението не може да обоснове съществуването на основателна причина за придобиване от него на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана. Жалбоподателят не доказа твърденията си за получавани заплахи от К. С., обосноваващи наличието на основателна причина за издаване на исканото разрешение. Обстоятелството, че К. С. често минава с автомобила си по улицата пред дома на жалбоподателя и гледа към него и близките му, когато са в двора, както сочи свидетелката Б., също не може да обоснове наличието на потенциална заплаха за неговата или на близките му сигурност, и да обоснове издаване на исканото разрешение. Заплахата от противоправни действия срещу личността и имуществото съществува хипотетично за всеки гражданин. Разширяването на тълкуването на необходимостта, разглеждана като предотвратяване на бъдещи възможни, но несигурни събития, би обезсмислило императивно въведения разрешителен режим, подчинен преди всичко на публичния интерес и осъществяването на контрол върху посочените в чл. 1 от ЗОБВВПИ дейности. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед на високия риск от обществена опасност, не може да бъде самоцелно, което е наложило и законодателното решение издаването на съответното разрешение да бъде обусловено от наличието на обоснована „доказана необходимост”  за притежаването, носенето и съхранението на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели, като задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случая събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях обстоятелства не обосновават несъмнен извод, че животът и здравето на заявителя или на членовете на неговото семейство са застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие. Следва да се отбележи и че наличието на вече издадено на С. разрешение за съхранение, носене и употреба на ловни огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не обвързва административния орган със задължение да издаде разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана, с оглед на необходимостта от установяване на законовите предпоставки за това. Налице са два отделни разрешителни режима, респ. различни административни производства, между които не съществуват взаимна връзка и обусловеност.

Постановяването на процесния отказ е в съответствие с целта на закона. Повишеният риск при използването на огнестрелно оръжие налага прецизиране на конкретната и непосредствена необходимост от защита на застрашени блага посредством огнестрелно оръжие, поради което адекватното прилагане на материалния закон обслужва и специфичната цел на закона – охрана на интересите на обществото от обоснован разрешителен режим.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение е законосъобразно и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК жалбата срещу същото следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора на жалбоподателя не следва да се присъждат претендираните от него разноски по делото.  

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                               Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата от К.В.С., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, срещу Решение № 348з-338/18.02.2022 г., издадено от началника на РУ – Дупница при ОД на МВР – Кюстендил.

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

                                                                                                       СЪДИЯ: