Решение по дело №616/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4559
Дата: 20 юни 2019 г.
Съдия: Стела Борисова Кацарова
Дело: 20191100500616
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              20.06.2019г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ :          ГАЛИНА ТАШЕВА

 

                                                                                      ПАВЕЛ ПАНОВ

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 616 по описа за 2019г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 30.10.2018г., гр.д.82068/17г., СРС, 34 с-в отхвърля предявените от Д.В.С. срещу „У.Б.“ АД, правоприемник на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД искове с правно основание чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство с № 424/12.07.2014г., поради липса на съгласие за сключване на потребителски кредит, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и привидност.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищцата Д.В.С.. Счита за неправилни изводите, че са недоказани наведените основания за недействителност на договора за кредит, въпреки наличието на задължителна за съда присъда за измама на ищцата при сключване на договора. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.

         Въззиваемият – ответникът по исковете „У.Б.“ АД не изразява становище.

         Третото лице помагач на ответника - „К.Ф.“ ЕООД не изразява становище.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3, ал.2, пр.2 и пр.5 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

Неоснователни са оплакванията по жалбата за доказана недействителност на договора за кредит, наведени в първа инстанция и обсъдени изчерпателно и задълбочено в мотивите на решението. Последните въззивният съд напълно споделя и не намира за необходимо да преповтаря.

Обстоятелството, че ищцата Д.В.С. е въведена в заблуждение от трето спрямо договора и настоящото дело лице Ю.Н.Григорова, относно съдържанието на договора за кредит, сключен между страните по делото, а именно, че анюитетните вноски ще се погасяват за сметка на фирмата на Григорова, обосновава правен интерес от предявяване на конститутивен иск по чл.29, ал.2 ЗЗД между тези страни за унищожаване на  договора поради измама, стига кредиторът да не е знаел или не е могъл да знае за измамата. В случая подобни твърдения и петитум не са наведени, респ. съдът не е сезиран с подобен иск. Само по себе си умишленото въвеждане в заблуждение на ищцата от третото лице да сключи договора за кредит, установено с влязла в сила присъда от 03.02.2016г., нохд 9867/08г., СРС, 96 с-в, задължителна за гражданския съд съгласно чл.300 ГПК, не води едновременно и до изначална нищожност на договора за кредит на релевираните по делото основания по чл.26, ал.2, пр.2 – липса на съгласие, чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД – заобикаляне на закона, чл.26, ал.1, пр.2 – накърняване на добрите нрави и чл.26, ал.2 пр.5 ЗЗД - привидност. Предявените установителни искове искове за нищожност следва да се отхвърлят като неоснователни.

         Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.

Пред настоящата инстанция въззиваемият не претендира и не установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.10.2018г., гр.д.82068/17г., СРС, 34 с-в.

Решението е постановено с участие на трето лице помагач „К.Ф.“ ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.