Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 449 04.11.2020г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
първи октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова
и с участието на прокурор като разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 557 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „ВАС 19“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. „Околчица“ №9, представлявано от В.С.А.,
подадена чрез пълномощника му адв. С.В. ***, против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-460-0381858/ 21.08.2020г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. С оспорената заповед на „ВАС 19“ ЕООД, гр.
Стара Загора е наложена принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Стара
Загора, ул. „Августа Траяна“ № 16 и забрана за достъп до него за срок от 14
дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, по съображения за издаването му при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, в противоречие и при неправилно приложение
на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че доколкото
налагането на принудителната административна мярка се свързва с извършване на
административно нарушение, издаването на оспорената заповед и прилагането на
ПАМ преди съставянето на акта за установяване на административно нарушение, е
незаконосъобразно. Счита, че установеното в обекта нарушение, макар формално да
осъществява хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС за издаване на заповед по
чл.186, ал.3 от ЗДДС, в конкретния случай не може да обуслови налагането на ПАМ
по чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС, като преди налагането на мярката
незаконосъобразно не е била извършена преценка на необходимостта от прилагане на
ограничението за постигане целите на закона. Твърди, че определената продължителност
на срока на приложената ПАМ, е необоснована, като изложените в оспорената
заповед мотиви са бланкетни и не се свързват нито с тежестта на конкретно
установеното нарушение, нито са основани на други релевантни обстоятелства.
Поддържа, че доколкото
от обуславящото налагането на ПАМ нарушение не са произтекли значителни вредни
последици за фиска, обжалваният административен акт се явява постановен при
несъобразяване с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, като определеният
срок на действие на ПАМ налага необосновани ограничения, надхвърлящи тези,
произтичаща от преследваната от закона цел с прилагането на принудителната
административна мярка. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане
оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-460-0381858/
21.08.2020г., да бъде
отменена, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно
заседание и в представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че с оглед установеното
нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ в търговския обект, обосновано, в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон административният орган в условията на
обвързана компетентност е издал обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-460-0381858/
21.08.2020г., за което излага
подробни съображения.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На
11.08.2020г. служители на ГДФК при ЦУ на НАП, Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив,
са извършили проверка на обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в
гр. Стара Загора, ул. „Августа Траяна“ № 16, стопанисван от „ВАС 19“ ЕООД, гр.
Стара Загора. Съгласно Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0381858/ 11.08.2020г., съставен на основание чл.50 и
чл.110, ал.4 от ДОПК, при проверката е била извършена контролна покупка на
590гр. праскови на стойност 1.77 лева, която е била заплатена в брой от
проверяващия служител Е.С., преди легитимация, като плащането е прието от В.А.-
управител, за която покупка не е издаден фискален касов бон от работещото в
обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки.
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-460-0381858/ 21.08.2020г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на „ВАС
19“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци,
находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Августа Траяна“ № 16 и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187,
ал.1 от ЗДДС. От фактическа страна обжалваната заповед и наложената със
заповедта принудителна административна мярка се основават на констатациите от
извършената на 11.08.2020г. оперативна проверка на търговски обект по смисъла
§1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Стара
Загора, ул. „Августа Траяна“ № 16, стопанисван от „ВАС 19“ ЕООД, при която е
установено, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба
на стоки или услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови
бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е
допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. Нарушението е установено
при извършена контролна покупка на 590гр. праскови на стойност 1.77 лева,
заплатена в брой на лицето В.А.– управител, от Е.П.С.– проверяващ преди
легитимация, за която продажба на стоки не е издаден фискален бон от въведеното
в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство с ИН на ФУ DТ406325 и ИН
на ФП 02406325, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията
на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Извършеното нарушение се сочи за
доказано и от установената касова разлика между разчетената касова наличност и
установената фактическа такава в размер на 43.99 лева, като за установените
факти и обстоятелства е съставен на основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50,
ал.1 от ДОПК Протокол за извършена проверка сер. АА № 0381858/ 11.08.2020г. Въз
основа на констатациите е направен извод, че „ВАС 19“ ЕООД не е спазило реда за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
продажба. Извършеното нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, е възприето като основание по смисъла на
чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна
мярка със заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС. С оглед на което на „ВАС 19“ ЕООД е
наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Стара
Загора, ул. „Августа Траяна“ № 16 и забрана за достъп до него за срок от 14
дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по
издаване на обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-460-0381858/
21.08.2020г., в т.ч Протокол за извършена
проверка сер. АА № 0381858/ 11.08.2020г., Акт за установяване на
административно нарушение № F566274 от 22.08.2020г. и др.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат
на наложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в
законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 186,
ал.3 във вр. с ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване
на обект“ се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. По
делото е представена и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/
17.05.2018г. на
Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона
за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, са определени началниците на отдели "Оперативни дейности" в Дирекция
"Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол"
в Централното управление на Националната агенция за приходите да издават
заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.18 по делото/. Следователно обжалваната Заповед за налагане
на ПАМ №
ФК-460-0381858/ 21.08.2020г. е издадена от материално компетентен административен орган – Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му
правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както
правното основание за упражненото от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив
в ЦУ на
НАП правомощие, така
и фактическото
основание за осъщественото публичното право за налагане на ограничителната
административна мярка, от гл. т на констатираното правонарушение, датата и
мястото на неговото извършване, като са изложени отделни мотиви за
продължителността на срока на мярката. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено
изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване
на мотивиран административен акт.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в хода на проведеното административно производство. Не представлява
такова нарушение обстоятелството, че обжалваната заповед е издадена преди съставянето на акта за установяване на
административно нарушение, във връзка с което нарушение е приложена ПАМ. Съгласно
разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, принудителната
административна мярка „запечатване на обект“ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. От
посочената норма следва извода, че налагането на принудителните административни
мерки по чл.186, ал.1 от ЗДДС, е самостоятелна и отделна процедура от тази по
реализирането на административнонаказателна отговорност на нарушителя чрез налагане
на административни санкции по реда на ЗАНН.
Предвидената в чл.187, ал.4 от ЗДДС възможност за прекратяване на ПАМ от
органа, който я е наложил, при заплащане на следващата се за извършеното нарушение
глоба или имуществена санкция, не поставя изисквания към издаването на
заповедта за налагането на ПАМ, а се отнася до изпълнението на мярката.
Анализът на нормативното правило по чл.187, ал.4 от ЗДДС сочи, че издаването на
наказателно постановление за налагане на административна санкция е релевантно
за действието на наложената принудителна административна мярка, като
заплащането на санкцията представлява правопрекратяващ юридически факт,
настъпил след налагането на ПАМ. Трайна е съдебната практика, че образуването
на административнонаказателно производство по реда на ЗАНН със съставянето на АУАН не е условие за налагането на мярката. За
издаването на индивидуалния административен акт по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
„а" от ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице неспазване на
предвидения в закона ред или начин за отчитане на продажбите в търговските
обекти. В приложимия специален материален закон – ЗДДС, съставянето на АУАН и съотв. издаването на наказателно
постановление не са предвидени като изискуеми се материалноправни предпоставки
за постановяване на заповедта за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС,
поради обстоятелството, че производствата за налагане на административни
санкции /по реда на ЗАНН/ и за налагане на ПАМ /по реда на АПК/,
са регламентирани като самостоятелни и нито едно от тях не е преюдициално по
отношение на другото. Ето защо обстоятелството, че Акт за установяване на административно
нарушение № F566274 от 22.08.2020г., е съставен един ден след издаването на
обжалваната заповед, е ирелевантно за преценката за материалната и/или
процесуалната законосъобразност на наложената със заповедта принудителна
административна мярка.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
неговото издаване норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни
последици.
В
случая на оспорващото дружество е наложена принудителна административна мярка
по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, според която норма принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на
лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се
отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Следователно юридически
факт, пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
„а" от ЗДДС да наложи ПАМ запечатване на обект /кумулативно с нея и при
същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС - забрана на достъпа до обекта/, е неспазването
на реда или начина за издаване на документ за продажба, издаден по установения
ред за доставка/продажба.
В
нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да
регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект,
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ.
Редът и начинът
за издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат, са регламентирани в издадената
въз основа на законовата делегация по чл.118, ал.4 от ЗДДС Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
/чл.1, ал.1, т.4 от Наредбата/. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/2006г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Въз основа на
посочената нормативна регламентация следва извода, че неспазването на
изискването /неизпълнението на задължението/ по чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, се субсумира във фактическия
състав на законово предвиденото материалноправно основание за прилагане на ПАМ
по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, доколкото се свързва с неспазване на реда
и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения
ред за доставка/продажба.
В случая от събраните
по делото доказателства по несъмнен начин се установява описаната в обжалваната
заповед фактическа обстановка, а именно че на 11.08.2020г. при извършена от
служители на ГДФК при ЦУ на НАП, Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив, оперативна
проверка на търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за
плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Августа Траяна“ № 16,
стопанисван от „ВАС 19“ ЕООД, е констатирано, че търговецът, в качеството му на
задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, не регистрира и
отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез
издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта
фискално устройство – за извършена контролна покупка на 590гр. праскови на
стойност 1.77 лева от проверяващия служител Е.С., не е издаден фискален бон от
въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, нито от
кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ. Посочените обстоятелства са удостоверени в Протокол за
извършена проверка сер. АА № 0381858/ 11.08.2020г., който протокол, съставен по
установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се
ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по
приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Правилно
установеното при извършената проверка /нерегистриране и неотчитане на извършена
в обекта продажба на стоки, чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство или касова бележка/, е квалифицирано като нарушение на
императивното изискване по чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и съответно като юридически факт, пораждащ
правомощието на органа в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС, да наложи ПАМ запечатване на обект, кумулативно с нея и при същите предпоставки
и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на достъпа до обекта, поради
неспазването на начина за издаване на документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба.
При установено нарушение на реда или
начина за издаване на документ за продажба, правоприлагащият административен
орган е длъжен да наложи принудителната административна мярка „запечатване на
търговския обект“, за обекта, в който е осъществена противоправната деятелност
– т.е органът действа в условията на обвързана компетентност. Противно на
твърдяното от жалбоподателя, законът не регламентира възможност за всеки
конкретен случай органът да извършва преценка дали при наличие на нормативно
установените фактически предпоставки да наложи или не мярката по чл.186, ал.1 от ЗДДС. Доколкото законът не обвързва и налагането на ПАМ с настъпването респ. с
възможното настъпване на вреди за фиска и съотв. наличието на вредоносен
резултат не е нито елемент от състава на нарушението на чл.118, ал.1 от ЗДДС
във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, нито представлява
предпоставка за прилагането на принудителна административна мярка по чл.186,
ал.1 от ЗДДС, твърдяната от жалбоподателя липса на вредни последици не изключва
налагането на ПАМ. Наличието, респ. липсата на вреди, съотв. на възможност за
тяхното настъпване, е обстоятелство, относимо към продължителността на срока на
налагането на ПАМ, но е ирелевантно за упражняването на административното
правомощие по прилагането на мярката.
Предвид така установените по делото факти съдът намира, че
административният орган обосновано е приел, че допуснатото в проверения
търговски обект на жалбоподателя нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с
чл. 3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, съставлява основание за издаване
на заповед по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС и в
условията на обвързана компетентност е приложил със ЗНПАМ № ФК-460-0381858/
21.08.2020г., принудителна
административна мярка запечатване на търговския обект, кумулативно с нея и при
същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на
достъпа до обекта.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС,
принудителната административна мярка запечатване на обект се налага за срок до
30 дни. В случая наложена на дружеството-жалбоподател с оспорената заповед
принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект- магазин за
плодове и зеленчуци, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС, е
за срок от 14 дни. Съдът приема, че при определяне на срока на наложената ПАМ,
не е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК - продължителността на налагането на мярката е
в разумно съотношение на пропорционалност между
охраняваните с прилагането на принудителна административна мярка
обществени отношения, касаещи данъчното облагане и засегнатите интереси на
дружеството. Неоснователни са оплакванията в
жалбата за немотивираност на акта в частта му досежно продължителността на
мярката (срока, за който същата е приложена). Определената продължителност на срока на
мярката решаващият административен орган е мотивирал с тежестта на извършеното
нарушение на реда и начина за издаване на фискални касови бонове за
реализираните продажби и при съобразяване, че това нарушение има за последица
неотчитане на приходи. Определянето продължителността на срока на ПАМ като
такава от 14 дни /т.е около предвидения
среден размер/, е обосновано и от гл.т на целите на налаганото ограничение -
промяна в начина на извършване дейността в конкретния търговски обект, като
прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният - недопускане
вреда за фиска. Касае се за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на
принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на
административни нарушения. Като релевантно за определяне продължителността на
срока на ПАМ, правилно е преценено и обстоятелството, че при извършената от
служители на ГД „Фискален контрол”, ОД - Пловдив проверка е установена и разлика между разчетената касова наличност от ФУ и
фактическата наличност на парични средства /43.99лв./, което прави вероятно да
са извършени и други нарушения, свързани с неиздаване на отчетен документ за
извършените продажби и сочи на потенциална възможност реализирани приходи да не
се отчитат по надлежния ред. Това създава вероятност и да не могат да бъдат
установени действителните задължения на търговеца за данъци респ. да не се
внесат дължими данъци от реализирани приходи, което се свързва с вреда за
републиканския бюджет. Отделно от това е
констатирани и други нарушения на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. /за които са
съставени АУАН/, вкл. липсата на регистрация чрез операцията „служебно въведени
суми“ на промяна на касовата наличност. Действително част от изложените мотиви
не са относими за срока на ПАМ, а са свързани по-скоро с целите на упражнената
административна принуда, но доколкото правоприлагащият орган е посочил и
обсъдил конкретни и относими факти и обстоятелства, от значение за
индивидуализиране срока на ПАМ, определената със заповедта продължителност на
срока на действие на мярката, се явява обоснована. Следва да се отбележи че
срокът, за който се налага ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, не се свърза с размера
на неотчетената продажба, а със самият факт на нерегистрирането й в контекста
на другите констатирани при проверката обстоятелства, индициращи нееднократно
извършване на констатираното нарушение, имащо за последица укриване на приходи, които не могат да бъдат
постоянно контролирани, също и определени по размер в тяхната съвкупност. В
този смисъл съдът приема, че продължителността на срока на наложената ПАМ е
определена при съобразяване на охраняваните с прилаганата принудителна
административна мярка обществените отношения, свързани с коректното отчитане на
продажбите на стоки и услуги в търговските обекти и респ. с фискалните интереси
на държавата, която защита е в законово очертаните рамки - съобразно целите на
закона, без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Ето защо правилна,
законосъобразна, съответна на целите по чл.22 от ЗАНН и на принципа за
съразмерност по чл.6 от АПК е преценката на правоприлагащия административен
орган, че за осигуряване защитата на обществения интерес от гл.т спазването от
задълженото лице на фискалната дисциплина и законосъобразното регистриране и
отчитане на продажбите чрез фискално устройство в търговски обект, прилагането
на ограничението следва да бъде за срок от 14 дни. Оспореният административен
акт се явява постановен при правилно приложение на материалния закон, като
прилагането по отношение на „ВАС 19“ ЕООД на обжалваната ПАМ, освен че е
фактически, правно и доказателствено обосновано от гл.т наличието на законово
регламентираната материалноправна предпоставка за налагането на ПАМ по чл.186,
ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС, се основава и на необходимост от прилагане на мярката
за постигане на предвидената в закона цел. В този смисъл обжалваната заповед не налага
необосновани и неоправдани ограничения на данъчно задълженото лице в по-голяма
степен от необходимото за целта, за която актът се издава.
С оглед на изложеното съдът намира че обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на ответника за
присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя „ВАС
19“ ЕООД следва да бъде възложено заплащането на разноски за възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган,
определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от ЗПП.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ВАС 19“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Околчица“ №9,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-460-0381858/ 21.08.2020г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
– Пловдив в ЦУ на НАП, като
неоснователна.
ОСЪЖДА
„ВАС
19“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Околчица“ №9,
ЕИК *********, да заплати на Националната агенция за приходите – София сумата
от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: