Решение по дело №117/2021 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                      17.03.2022 г.                                                   гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, дванадесети състав

На двадесет и трети февруари през две хиляди и двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                               Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Теменужка Димитрова

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД № 117/2021 г. по описа на ШРС,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 538, ал. 1 от Търговския закон ТЗ/, във вр. чл. 535 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Т.Г.М., с ЕГН **********,  с адрес: ***,            ап. 59, със съдебен адрес:***, чрез адв. Д.В. от ВАК и адв. А. Р.от ВАК срещу Е.К.Х., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез  адв. Д. Г.от ВАК.

Ищецът твърди, че в качеството на цесионер на 21.09.2020 г. сключил с лицетоМ. В. Х.., в качеството на цедент Договор за цесия, въз основа на който лицето М. Х.. прехвърлила вземането си за сумата от 20 000 лв., основаващо се на издадена Запис на заповед на 01.10.2019 г. от Е.К.Х.. След сключване на договора за цесия и на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД било изпратено Уведомление за извършената цесия до ответника Е.К.Х., получено лично на 29.09.2020 г. и в присъствието на свидетел. Задължението не било платено от страна на длъжникът.

При тези обстоятелства, ищецът депозирал пред Районен съд - Варна заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника, което било изпратено по подсъдност на Районен съд – Шумен и било уважено изцяло чрез издаване на такава. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК, ответникът Е.Х. подала възражение срещу заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, като оспорила вземането, излагайки твърдения, че не дължала изпълнение на вземането по издадената запис на заповед.

Впоследствие, в хода на производството по ЧГД № 2296/2020 г. по описа на ШРС били обезсилени издадените заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, поради неспазване на дадени от съда указания, а именно - непредставяне от заявителя на доказателства за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК в едномесечен срок.

С настоящата искова молба, уточнена с допълнителна молба от 29.04.2021 г.  предявява осъдителни искове, като моли съда да осъди Е.К.Х., с ЕГН ********** да заплати на Т.Г.М., с ЕГН **********, следните суми: сумата от 20 000 лева, представляваща задължение по Запис на заповед от 01.10.2019 г., прехвърлено съгласно Договор за цесия от 21.09.2020 г. и сумата от 777.78 лева, представляваща лихва за периода от 01.09.2020 г. до 18.01.2021 г.,  ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба - 18.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото производство разноски.

В проведените по делото съдебни заседания за ищецът се явяват упълномощени представители – адв. Д.В. от ВАК и адв. А. Р.от ВАК, които поддържат исковата молба, като в съдебно заседание излагат конкретни мотиви в тази насока.  В представени по делото писмени бележки излагат становище по съществото на спора, като молят предявените искове да бъдат уважени изцяло.

 Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответника. В законоустановения едномесечен срок от страна на ответника е бил депозиран писмен отговор, в който оспорва предявените искове изцяло, както по основание, така и по размер. Твърди, че вземанията на поемателката били погасени с плащане, преди прехвърлянето им на ищеца, поради което договорът за цесия бил с невъзможен предмет, съответно нищожен. Излага, че записът на заповед е издаден във връзка с договор за покупко-продажба на стоки – детски дрехи, сключен между нея иМ. В. Х.., който последната изпълнила само частично, като доставила стока на стойност около 2 000 лева, а сумата по записа на заповед в размер на 20 000 лева била продажната цена по сделката. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло и присъждане на разноски.

В проведените по делото съдебни заседания ответникът не се явява. За него се първоначално се явава адв. С.Р. от ВАК, а в последното съдебно заседание се явява адв. Д. Г.от ВАК, като поддържа отговора на исковата молба и направените с него възражения. В представени поделото писмени бележки излага допълнителни мотиви в подкрепа на искането си.  

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.10.2019 г. била издадена Запис на заповед от ответницата Е.К.Х. в полза на поемателяМ. В. Х.. за сумата от 22 000 лева, въз основа на която се задължила да заплати посочената сума на поемателя на дата /падеж/ 01.09.2020 г., с уговорка „без протест“.

На 21.09.2020 г. бил сключен Договор за цесия междуМ. В. Х.. и ищеца Т.Г.М., по силата на който било прехвърлено  вземането в размер на 20 000 лева, произтичащо от цитирания Запис на заповед от 01.10.2019 г.

Ответницата Е.Х., в качеството на издател на посочения запис на заповед, била уведомена по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба от името наМ. В. Х.. съответно на ищеца Т.Г.М.. Уведомителното писмо било връчено лично на 29.09.2020 г. и в присъствието на свидетел  - лицето М. Р. Д..

Тъй като ответницата не му заплатила част от дължимата сума, ищецът инициирал производство по чл. 417 от ГПК пред Районен съд - Варна, което било изпратено по подсъдност на Районен съд – Шумен. Било образувано ЧГД № 2296/           2020 г. по описа на ШРС, по повод, на което му била издадена заповед № 260 135/19.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 19.10.2020 г. за сумата от 20 000 лв., дължима по менителничния ефект, ведно със законната лихва от 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението и направените от заявителя разноски за държавна такса в заповедното производство в размер на 400 лв. Към подаденото заявление за издаване заповед за изпълнение е представен оригинала на запис на заповед, на гърба върху който са направени ръкописни отбелязвания в следния смисъл: общо 32 000 лв. минус 6 000 лв., дадени на 01.10., остават 26 000 лв., минус 2 600 лв., дадени на 01.10., остават 23 400 лв., като встрани от посочените суми е изписано ръкописно името на поемателя М. Х.., а над него е положен подпис. След надлежно извършена процедура по връчване на поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение на задължението, в срока за възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът - ответницата Е.Х. е оспорила дължимостта на вземането с довод за погасяване на същото чрез плащане. Тъй като срещу издадените заповед и изпълнителен лист било депозирано възражение от страна на длъжника по реда на           чл. 414 от ГПК, за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред. Поради това ищецът е предявил иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че последната му дължи процесната сума на основание на издаден от същата запис на заповед без въвеждане на твърдения за каузална сделка.

Междувременно, поради непредставяне в срок пред заповедния съд на доказателства, че е депозирана искова молба след подаване на възражение от длъжника, с Определение от 02.02.2021 г., постановено в хода на производството по ЧГД № 2296/2020 г. по описа на ШРС, съдът е обезсилил издадените заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 19.10.2020 г., като цитираното определение е било потвърдено от състав на Окръжен съд – Шумен с определение № 34/05.04.2021 г., постановено по ВЧГД № 103/2021 г. по описа на ШОС.

На това основание ищецът с допълнителна молба от 29.04.2021 г. уточнил, че предявява осъдителни искове.

За доказване на твърдението си за погасяване на задължението си ответницата представя заверен препис от процесния запис на заповед, на гърба върху който са направени ръкописни отбелязвания в следния смисъл: „общо 32 000 лв. минус 6 000 лв., дадени на 01.10.; остават 26 000 лв. минус 2 600 лв., дадени на 01.10.; остават 23 400 лв.“, като встрани от посочените суми е изписано ръкописно името на поемателя М. Х.., а над него е положен подпис. Върху гърба на заверен препис от процесния запис на заповед има ръкописни отбелязвания за извършени плащания за следните суми: 600 лв., 100 лв. и 500 лв., като встрани от посочените суми е изписано името на Д. К.и положен негов подпис. Освен това има отбелязвания за извършени плащания по Изипей на следните суми: 200 лв. - на 02.12.2019 г.; 100 лв. – на 19.12.2019 г., 200 лв. – на 20.12.2019 г., 300 лв. – на 28.12.2019 г., 100 лв. – на 17.02.2020 г., 100 лв. – на 25.02.2020 г., за които представя и заверен препис на 6 бр. разписки за посочените суми от Easy Рау. Следват направени ръкописни отбелязвания за плащания върху гърба на заверения препис от процесния запис на заповед срещу подпис на поемателя М. Х.., за следните суми: 500 лв., 250 лв., 350 лв., 600 лв., 800 лв., 500 лв., 800 лв. и 500 лв. Ответницата представя и заверен препис на 4 бр. разписки за платени суми, а именно: 1 700 лв., 1 200 лв.,  1 150 лв. и 150 лв., като на посочените разписки е положен подписа на поемателя М. Х.., а на последната е посочено: „остатък 12 200 лв.“.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: заверени копия на: разписка за внесена държавна такса; Уведомление за извършена цесия; Заповед за изпълнение № 260 135/19.10.2020 г. и изпълнителен лист № 260384/19.10.2020 г., издадени по ЧГД № 2296/2020 г. по описа на ШРС; Запис на заповед от 01.10.2019 г.; адвокатско пълномощно; платежно нареждане от 26.04.2021 г. за довнесена държавна такса, пълномощно, ведно с договор за защита и съдействие; копие от запис на заповед с отбелязани плащания; шест броя разписки от „Еаsy Pay“; запорно съобщение, 2 бр. разписки за обща сума от 1000 лева, материалите, намиращи се по ЧГД № 2296/2020 г. по описа на ШРС, с приложени към него ВЧГД № 103/2021 г. по описа на ШОС и ЧГД № 12 214/2020 г. по описа на РС - Варна.

По отношение на събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А.П. Асъдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че показанията на посочения свидетел са последователни, непротиворечиви и кореспондират напълно с останалия събран по делото доказателствен материал. В този смисъл от страна на ищеца не са представени никакви доказателства, с изключение на наведените твърдения от негова страна, които да оборват или поставят под съмнение показанията на свидетеля Атанасов, поради което съдът намира, че същите са достоверни, последователни и подкрепят изложените в отговора на исковата молба факти и обстоятелства.  

При така установената фактическа обстановка по отношение на първия първия обективно съединен осъдителен иск с правно основание чл. 538, ал. 1 от Търговския закон ТЗ/, във вр. чл. 535 от ТЗ, съдът приема от правна страна следното:

В хипотезата на предявена претенция, основана на менителничния ефект – запис на заповед е от значение да бъде доказано, че записът на заповед отговаря на изискванията на чл. 535 от ТЗ, т.  е. да бъде доказана неговата действителност, тъй като документ, който не притежава реквизитите по чл. 535 от ТЗ не е запис на заповед. В конкретния случай съдът приема, че представеният запис на заповед е редовен от външна страна, тъй като съдържа изискуемите законови реквизити по чл. 535 от ГПК,   без които същият би бил недействителен. Съгласно нормата на чл. 535 от ТЗ записът на заповед като ценна книга следва да бъде съставен в писмена форма и да съдържа изрично посочени реквизити: наименованието „запис на заповед“, както в заглавието му, така и в самия му текст, безусловно обещание да се плати опредЕ.парична сума, падеж, името на лицето, на което следва да се плати, дата и място на издаване. Същият трябва да съдържа подпис, да няма добавки, поправки и зачертавания в съдържанието му.

Изразът запис на заповед се съдържа в наименованието, както и в текста на документа, посочен е издател, записът на заповед е подписан, съдържа отразяване на паричната сума, която издателят се е задължил да заплати, посочено е лицето, в полза, на което следва да бъде платена паричната сума, посочени са дата и място на издаване и дата и място на плащане. С оглед това, че записът на заповед отговаря на предвидените съгласно чл. 535 от ТЗ изисквания от значение за преценка основателността на исковата претенция е да бъде установено дали има плащане на паричната сума по записа на заповед.

Не е спорно между страните и се установява от представения в заповедното производство запис на заповед, издаден на 01.10.2019 г., че ответницата Е. К.Х. е поела валидно менителнично задължение към поемателяМ. В. Х.., чрез издаване на запис на заповед в нейна полза, съдържащ задължителните реквизити по чл. 535 от ТЗ, за сумата от 22 000 лева, с падеж на определен ден - 01.09.2020 г., настъпил към дата на подаване на заявлението по ЧГД № 2296/2020 г. по описа на ШРС, респ. дата на подаване на исковата молба по настоящото дело.

Съдът не кредитира твърденията на упълномощения представител на ответницата, че договорът за цесия не е произвел своето действие, доколкото не са били съобщени на длъжника по предвидения за това ред. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че както става ясно от материалите по делото преди предявяване на иска длъжникът е бил надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД му е било връчено лично на 29.09.2020 г. и в присъствието на свидетел  - лицето М. Р. Д..

В конкретния случай се установява, че паричната сума по записа на заповед е следвало да бъде заплатена на 01.09.2020 г. Към подаденото заявление за издаване заповед за изпълнение е представен оригинала на запис на заповед, който се намира в държане на ищеца Т.М. и върху който е налице отбелязване на факта на плащането за сумите от 6 000 лв. и 2 600 лв. от страна на ответницата.

За доказване на твърдението си за погасяване на задължението си ответницата представя заверен препис от процесния запис на заповед, на гърба върху който са направени ръкописни отбелязвания в следния смисъл: „общо 32 000 лв. минус 6 000 лв., дадени на 01.10., остават 26 000 лв. минус 2 600 лв., дадени на 01.10., остават 23 400 лв.“, като встрани от посочените суми е изписано ръкописно името на поемателя М. Х.., а над него е положен подпис. Върху гърба на заверен препис от процесния запис на заповед има ръкописни отбелязвания за извършени плащания за следните суми: 600 лв., 100 лв. и 500 лв., като встрани от посочените суми е изписано името на Д. К.и положен негов подпис. Освен това има отбелязвания за извършени плащания по Изипей на следните суми: 200 лв. - на 02.12.2019 г.; 100 лв. – на 19.12.2019 г., 200 лв. – на 20.12.2019 г., 300 лв. – на 28.12.2019 г., 100 лв. – на 17.02.2020 г., 100 лв. – на 25.02.2020 г., за които представя и заверен препис на 6 бр. разписки за посочените суми от Easy Рау. Също така върху гърба на заверения препис от процесния запис на заповед има направени ръкописни отбелязвания за плащания срещу подпис на поемателя М. Х.., за следните суми: 500 лв., 250 лв., 350 лв., 600 лв., 800 лв., 500 лв., 800 лв. и 500 лв. Ответницата представя и заверен препис на 6 бр. разписки за платени суми, а именно: 1 700 лв., 1 200 лв.,  1 150 лв., 150 лв., 500 лв. и 500 лв., като на посочените разписки е положен подписа на поемателя М. Х.., а на последната е посочено: „остатък 12 200 лв.“. Извършените плащания са били отбелязани върху препис от записа на заповед, тъй като при предаване на сумите на М. Х.. или на лицето Д. Кръстев, последните не са предоставяли оригинала на записа на заповед с изключение на първите две плащания. Между страните нямало други финансови взаимоотношения, в това число и към датата на издаване на записа на заповед. Ищецът и упълномощените му процесуалните представители не оспориха направените плащания като такива, а изложиха твърдения, че това не са плащания по този запис на заповед и не са относими по спора, но същевременно не доказаха други правоотношения между страните, по които да са правени плащания.

Освен това, от свидетелските показания на свидетеля А. А.става ясно, че още първия ден на издаването на заповедта 01.10.2019 г., ответницата е извършила плащане в размер на 8 600 лв. по запис на заповед, удостоверено с писмен запис лично от поемателя М. Х.., с положен нейн подпис. Свидетелят А. А.изяснява и разминаването между стойността от 22 000 лв., записана в процесния запис на заповед и сумата от 32 000 лв., записана на гърба на процесния запис на заповед от поемателя М. Х.., като заявява: „Категорично те се разбраха за сумата от 22 000 лв. Сумата от 32 000 лв. се появи на гърба на записа на заповед и аз бях учуден защо е записана тази сума от 32 000 лв. Е.когато попита М., защо пише 32 000 лв., М.отговори, че пред данъчните е необходимо да бъде записана сумата, за да може да й издаде фактура.“.

При така установеното фактическо положение и с оглед на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав приема, че правопогасяващото възражение за плащане на част от сумата по менителничния ефект от ответницата е основателно и доказано до сумата от 19 800 лв. /сборът от сумите по вноски/ въз основа на извършените отбелязвания върху представения по делото препис от запис на заповед, приложените заверени преписи на 6 бр. разписки за платени суми в размер на 1 700 лв., 1 200 лв.,  1 150 лв. 150 лв., 500 лв. и 500 лв., с положен подписа на поемателя М. Х.., както и приложените заверени преписи на 6 бр. разписки за посочените суми в общ размер на 1 000 лв. от Easy Рау.

По отношение ръкописните отбелязвания върху гърба на записа на заповед за вноски на сумите: 200 лв. - на 02.12.2019 г.; 100 лв. – на 19.12.2019 г., 200 лв. – на 20.12.2019 г., 300 лв. – на 28.12.2019 г., 100 лв. – на 17.02.2020 г., 100 лв. – на 25.02.2020 г. са налице и разписки от Easy Рау за извършеното плащане на посочените суми в общ размер от 1 000 лв. По отношение ръкописните отбелязвания на останалите вноски, където встрани от посочените суми е изписано ръкописно името на поемателя М. Х.., а над него е положен подпис, съдът приема, че изхождат от поемателя по заповедта с оглед непроведено от ищеца оспорването истинността на същите в частта на положения от поемателя подпис. Плащането, установено с вноска за сумите от 100 лв. и 500 лв., ръкописно отбелязани на върху гърба на представения от ответницата заверен препис от процесния запис на заповед, където встрани от посочените суми е изписано ръкописно името на Д. К.и встрани от него е положен подпис, както и разписка за 1700 лв. с положен подпис на посоченото лице, е валидно и е освободило длъжника за съответната част от вземането, доколкото съдът намира да е направено на познато лице на поемателя /обстоятелство, което не е оспорено по делото/, и което в този смисъл се явява лице, овластено от кредитора въз основа на недвусмислени обстоятелства да получи изпълнението и на което ответницата добросъвестно е платила – арг. чл. 75, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД.

Неоснователни са направените от ищеца възражения срещу доказателствената стойност и съдържанието на представените отбелязвания с характер на разписки. Настоящият съдебен състав приема, че същите представляват годно писмено доказателство за извършеното частично плащане, каквото приносителят не може да откаже да приеме при записа на заповед /чл. 492, ал. 2 от ТЗ/. За доказване на частичното плащане съгласно разпоредбата чл. 492, ал. 3 от ТЗ е предвидено, че платецът може да иска плащането да бъде отбелязано върху менителницата и да му се издаде разписка. В настоящия случай съдът намира, че съставянето на разписка за извършеното плащане е достатъчно за доказване на надлежното частично погасяване, като не е необходимо и отбелязване върху оригинала за записа на заповед, който по правило не се намира у платеца, а у приносителя, като евентуално недобросъвестно поведение от негова страна и отказ да отбележи извършеното частично плащане не следва да се отнася във вреда на платеца. В полза на този извод е и използваният в закона израз „може да иска да бъде отбелязано“, който отчита държането на ценната книга от приносителя, поради което за доказване на частичното плащане е предвидено и издаването на разписка. По въпроса, че в отношенията между първоначалния кредитор и длъжника, издадената от кредитора разписка съставлява доказателство за извършеното частично плащане, дори и когато върху менителницата няма отбелязване, е постановеното по реда на чл. 290 ГПК ***г., постановено по гр. дело № ***г. на ВКС, IV гр. о.

Несъмнено по делото е установена и връзката между ръкописните отбелязвания и процесният запис на заповед, както и че извършените плащания са направени именно за погасяване на менителничното задължението по ценната книга. За това свидетелства както обстоятелството, че отбелязванията са направени върху препис от записа на заповед и в този смисъл недвусмислено се свързват с него, така и липсата на твърдения и доказателства за наличие на друго правоотношение между страните, във връзка с което да е извършено плащането. Следва да се има предвид и че законът в разпоредбата на чл. 77 от ЗЗД не предписва необходимо съдържание на разписката, като за да се ползва същата с доказателствена сила за погасяването на дълга е достатъчно да удостоверява факти, въз основа на които би могло да се индивидуализира задължението и размера на платената сума, а в настоящия случай посочените реквизити недвусмислено следват от обстоятелствата, при които са направени отбелязванията, конкретните записвания и носителя, върху който са обективирани.

 Наред с изложеното съдът следва да обсъди и възражението на ответницата за липса на правно основание, на което е издаден записът на заповед, доколкото твърди наличие на каузално правоотношение. То поражда необходимостта от изследване на каузалността на облигационното задължение. Това е така, защото съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника – издател по повод или във връзка, с което е издаден записът на заповед. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга.

С оглед приетото в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като предмет на настоящото производството е съществуването на вземането, основано на запис на заповед, при общо оспорване ищецът няма задължение да доказва каузалното правоотношение, а в хипотезата на изрично позоваване на каузална сделка, всяка страна доказва фактите, на които основава възраженията и твърденията си. Именно в този смисъл съдът е разпределил и доказателствената тежест в производство с доклада си, поправен в открито съдебно заседание.

В настоящото производство ответницата Е.К.Х. е направила възражение за наличие на каузално правоотношение, по което съдът дължи произнасяне. За да обоснове това си твърдение ответницата е представила като доказателство по делото Фактура № ***г., с доставчик „*** и получател „***. Видно от съдържанието на същата страни по нея са „***, с ЕИК ********* и „***, с ЕИК *********. В този смисъл облигационното отношение е със страни две юридически лица и наличието на каузално правоотношение би било основание за възражение при спор именно между тези юридически лица. Видно от процесната Запис на заповед длъжник по нея е физическото лице Е.К.Х., а поемател е физическото лице М.Василева и в този смисъл възражението за наличие на каузално правоотношение, което записа на заповед да обезпечава е неоснователно. В случая връзка между издадения запис на заповед и твърдяното от ответницата каузално правоотношение не е доказана. Менителничният документ обективира признание на длъжника за дължимостта на посочената в него сума, което по принцип никой не прави без основателна причина. Поради това кредиторът е принципно освободен от необходимостта да доказва причината за издаване на записа на заповед, а тежестта за това е на длъжника. Последният не доказа с подходящи доказателствени средства изложените в отговора си твърдения. Позоваването на това, че представената фактура е по договор за търговска продажба е каузалното правоотношение, което обезпечава издадения запис на заповед не намира опора дори в тази фактура с оглед липсата на идентичност на страните по нея и тези по процесния запис на заповед. Установява се динамика в отношенията между  „***, с ЕИК ********* и „***, с ЕИК *********, чийто управител е ответника Е.К.Х. – наличие на договор за търговска продажба, наличие на изпълнително дело, образувано след осъдително решение в полза на поемателяМ. В. Х.., но процесният запис на заповед е с издател физическото лице Е.К.Х. и в това й качество тя не посочи причината за издаване на този запис на заповед, не изложи насрещни правопогасяващи и правоизключващи права. Основното обаче е, че каузалното правотношение е между страни, различни от издателя на записа на заповед, като няма как при това положение да се направи връзка между издадената ценна книга - запис на заповед, подписан от ответницата Х. и като физическо лице и каузална сделка, при която тя е законен представител на дружеството. В случая, ответницата макар и да твърди наличие на каузално правоотношение, въпреки разпред***та доказателствена тежест, не ангажира доказателства в сочения смисъл.

С оглед на всичко изложено дотук, се установява съществуване на вземането по менителничния ефект до непогасения чрез плащане размер от 2 200 лв. /22 000 лв. –            19 800 лв./, до който искът е основателен, а за разликата до пълния предявен размер искът се явява неоснователен, като погасен чрез плащане.

Неоснователно е възражението на ответницата за недопустимост на предявеният иск, доколкото съдът е допуснал преминаване от установителен към осъдителен иск. Осъдителен иск за вземане, предмет на издадена заповед по чл. 410 от ГПК или чл. 417 от ГПК е допустим само след обезсилване на заповедта по предвидения в закона процесуален ред, тъй като при наличие на заповед за изпълнение, защитата на вземането е възможна единствено чрез уредения в чл. 422, ал. 1 от ГПК специален установителен иск. В този смисъл е и константната задължителна съдебна практика - решение № 30/25.04.2013 г. по т. д. № 245/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 78/06.06.2012 г. по т. д. № 511/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 89/02.06.2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 168/01.10.2013 г. по т. д. № 1ЗЗ2/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 66/08.07.2014 г. по т. д. № 1766/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 41/08.04.2015 г. по т. д. № 653/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 391/25.06.2015 г. по гр. д. № 3519/2014 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. В настоящия казус е налице обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение.

Предвид така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че искът по чл. 538, ал. 1 от Търговския закон ТЗ/, във вр. чл. 535, от ТЗ се явява частично основателен и доказан. Ето защо следва да бъде уважен в размер от 2 200 лв., като претенцията в останалата част, до пълния предявен за размер – 20 000 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Поради забава в плащанията ответницата дължи заплащане и на законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на депозиране на исковата молба – 18.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на втория обективно съединен осъдителен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД съдът приема от правна страна следното:

Претендира се лихва за забава. Обстоятелствата, изложени в исковата молба и формулираното от ищеца искане е дало на съда основание да приеме, че предявеният иск следва да се квалифицира като такъв по чл. 86 от ЗЗД за лихва за забава върху главницата по запис на заповед и с тази квалификация страните са се съгласили в съдебно заседание.

Такава възможност /за договаряне на лихва/ е регламентирана в разпоредбата на чл. 459 от ТЗ за менителниците, платими на предявяване или в определен срок след предявяването, каквато е процесната. Във всяка друга менителница такова задължение се смята нищожно.

В процесната запис на заповед обаче лихва не е договорена в какъвто и да било размер.

Съгласно чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.

От представения запис на заповед, съдът намира, че ответницата Е.Х. се е задължила да върне сумата от  22 000 лв. до 01.09.2020 г., от която дата е изпаднала в забава. Денят за изпълнение на задължението е определен и ответницата в този срок не е изплатила изцяло дължимата от него сума. Съгласно чл. 84 от ЗЗД ответницата е изпаднала в забава след изтичане на определения срок - 01.09.2020 г. В такъв случай съгласно чл. 86 от ЗЗД ответницата дължи заплащане на лихви от деня на забавата.

В случая не е спорно между страните, че по поетото задължение – за изплащане на сумата от 22 000 лв. по запис на заповед, ответницата е изпаднала в забава за периода от 01.09.2020 г. до 18.01.2021 г. и за този период ще следва да заплати на ищеца законната лихва върху уважената част на главницата - 2 200 лева. След самостоятелни изчисления от съда и на основание чл. 162 от ГПК, съдът намира, че дължимата лихва за забава, за периода от 01.09.2020 г. до 18.01.2021 г. върху уважената сума от 2 200 лв. е в размер на 85.56 лв., за която сума искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен по отношение на ответницата Е.Х., а за разликата до предявения размер от 777.78 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По исканията на ответната страна с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер, поради прекомерност, на разноските, представляващи заплатеното от ищовата страна възнаграждение за адвокати:

Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските, в частта им, представляваща заплатено възнаграждение за адвокат, ако то се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В процесния случай, в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер на възнаграждението по първия иск възлиза на 1 130 лв., а по втория иск – 300 лв. съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от цитираната Наредбата. Уговореният и платен от ищеца на пълномощниците му адвокатско възнаграждение по предявените искове се равнява на 1 500 лева. Съдът, след преценка на правната и фактическа сложност на настоящия спор, намира, че заплатеното от ищеца възнаграждение за двама адвокати за представителство и защита в първоинстанционното производство, от образуването му, до приключване на устните състезания, вкл. за изготвяне на исковата молба, не е прекомерно съобразно сложността на делото и не следва да се присъжда в по-нисък размер съразмерно с уважената част на исковете. Касае се за процесуално представителство по осъдителни искове, участие в четири съдебни заседания, за което е уговорен общ размер на възнаграждение 1 500 лв. за двата иска, като общото възнаграждението за двата иска надвишава законния минимален размер незначително – с 70 лв. Изложените съображения обуславят извода за неоснователност на искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ответника. Ето защо, при решаването на въпросите за възлагане на разноските по делото, същите, представляващи платено от ищеца възнаграждение за двама адвокати, следва да бъдат съобразявани в пълния им уговорен и заплатен размер 1 500 лева.

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната страна дължи на ищеца сумата от 258.50 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно с уважената част от исковете и съгласно представен списък.

В същото време с оглед отхвърляне на част от исковите претенции ищецът дължи на ответната страна на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1068 лева, представляваща направени от тяхна страна разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете и съгласно представен списък.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Е.К.Х., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез  адв. Д. Г.от ВАК, на основание чл. 538, ал. 1 от ТЗ, във вр. чл. 535 от ТЗ ДА ЗАПЛАТИ НА Т.Г.М., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Д.В. от ВАК и адв. А. Р.от ВАК, сумата от 2 200.00 лева /две хиляди и двеста лева/, представляваща вземане по запис на заповед, с издател Е.К.Х., поемателМ. В. Х.., издаден на 01.10.2019 г. в гр. Варна, с падеж – 01.09.2020 г., съдържащ задължение за плащане на парична сума в размер на 22 000 лв.,  вземането по която е било прехвърлено на основание Договор за цесия от 21.09.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер от 20 000 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Е.К.Х., с ЕГН ********** на основание           чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ НА Т.Г.М., с ЕГН **********,   сумата от 85.56 лева /осемдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на 2 200 лв., за периода от 01.09.2020 г. до 18.01.2021 г., като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер от 777.78 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Е.К.Х., с ЕГН ********** на основание              чл. 78, ал. 1 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ НА Т.Г.М., с ЕГН **********,  сумата от 258.50 лева /двеста и петдесет и осем лева и петдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно с уважената част от исковете и съгласно представен списък.

ОСЪЖДА Т.Г.М., с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ НА *** К.Х., с ЕГН ********** сумата от 1 068.00 лева /хиляда шестдесет и осем лева/, представляваща направени от тяхна страна разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете и съгласно представен списък.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. 

                                                          

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: