№ 2260
гр. Варна, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Т.ина Ат. Трифонова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20243110110735 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба с обективно съединени в условията на евентуалност
искове на основание чл.26, ал.1, предл.1 и 3 от ЗЗД от страна на ищеца Т. Й. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, чрез процесуалния представител адвокат В. Д. от АК -
Варна, против ответната страна „В.к." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от управителя С.П.П., с пълномощник по делото адв. А. Н. от МАК.
В исковата молба се твърди, че на 23.02.2024 г. ищецът сключил Договор за паричен
заем Standard 14 No *** г. с ответната страна, по силата на който му бил предоставен кредит
в размер на 2100 лева, при уговорени: ГПР - 50.02%; фиксиран годишен лихвен процент -
40.32 %; срок на погасяване - 52 седмици; периодичност на вноските – 2 седмици /26
вноски/. Съгласно клаузата на чл.1, ал.3 от договора ищецът следвало да заплати такса за
експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 1199,12
лева, която следвало да плаща разсрочено, заедно с погасителната вноска. Съгласно чл.5,
ал.1 от договора, ответникът се задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата по
договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му
по този договор, а именно: поръчител - физическо лице, което да представи на заемодателя
бележка от работодателя си, издадена не по рано от 3 дни от деня на представяне и да
отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по
безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и
минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма
кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със
1
статус "период на просрочие от 0 до 30 дни"; да не е поръчител по друг активен договор за
паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател, или
Банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото
задължение по договор за паричен заем, валидна 30 дни след падежа за плащане по
договора. В случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
посочено в договора, заемателят дължал неустойка в размер на 799,50 лева, която следвало
да погасява разсрочено и която се кумулирала към погасителната вноска, като в този случай
дължимата вноска била в размер 175, 84 лв., а общото задължение по договора ставало в
размер 4571, 84 лв.
В чл.9, ал.4 от договора се предвиждали разходи дължими при просрочени плащания, а
именно: В случай, че заемателят не предостави дебитно съгласие и/или в банковата му
сметка няма достатъчно средства, от които заемодателят да се удовлетвори, на 61-ия ден
забава в плащането на коя да е погасителна вноска, включително ако забави плащане на
цялото вземане в случай на настъпила предсрочна изискуемост, заемателят дължал на
заемодателя заплащането на 30,00 лв. (тридесет лева) неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, а съгласно ал.5 в случай, че заемателят допуснел първа забава в
плащането на коя да е погасителна вноска с повече от 110 (сто и десет) календарни дни,
същият се задължавал в срок до изтичане на 120-дневния период на забава да предостави на
заемодателя удостоверение за наличието или липсата на задължения по чл.87, ал.6 от
Данъчно осигурителния процесуален кодекс, издадени от НАП и от Общината по постоянен
адрес на заемателя. Разпоредбата изисквала също от посочените документи да е видно, че
заемателят няма задължения към държавата. При неизпълнение на задължението за
предоставяне на удостоверение или при установени задължения на заемателя към
държавата, той дължал на заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение
в размер на 50 лева. Съгласно чл.9, ал. 6 от договора, в случай, че заемателят допуснел първа
забава в плащането на коя и да е погасителна вноска с повече от 170 (сто и седемдесет)
календарни дни, същият се задължавал в срок до изтичане на 179 - дневния период на
забавата да предостави на заемодателя справка за образувани изпълнителни дела срещу
заемателя, като при неизпълнение на задължението за предоставяне на справка или при
установени образувани срещу заемателя изпълнителни дела, той дължал на заемодателя
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 50 лева.
Ищецът твърди, че тези, посочени клаузи от договора са нищожни, като
противоречащи на добрите нрави, тъй като са сключени при значителна липса на
еквивалентност на престациите и при необосновано висок размер на възнаграждение за
услуги. Извън предоставената му сума по кредита ищецът не получил друга услуга, а с
договора се въвеждало заплащане на възнаграждение значително по-голямо от обичайното,
завишено с допълнителни разходи, включително и такса за експресно разглеждане на
документи и неустойка. С това била нарушена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Също
така били нарушени разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК, тъй като не бил посочен
реален годишен лихвен процент, включващ реалната печалба на кредитора, както и не бил
2
посочен реален ГПР и не било ясно дали не надвишава пет пъти размер на законната лихва,
съгласно изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК. Тези съображения ищецът сочи и относно
таксата за експресно разглеждане на документи за паричен заем в размер на 1199, 12 лв.
Ищецът сочи, че в чл.5 от договора формално била уговорена неустойка за неизпълнение на
задължение на ищеца, но фактически се дължала не неустойка, а договорна лихва,
представляваща допълнителна печалба на кредитора. Кредиторът дал възможност в кратък
срок да се представи поръчител, отговарящ на множжество изисквания, което практически
било неизпълнимо. Такова била и възможността да представи гаранция, предвид
предоставните кратки срокове.
Твърдейки, че горепосочените договорни клаузи са нищожни поради противоречие с
добрите нрави /чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на
нормите на чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 и чл.33 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от
ЗЗП, ищецът моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузите
на чл.1, ал.3; чл.5, ал.1 и ал.2 и чл.9, ал.4, ал.5 и ал.6 от Договор за паричен заем Standard_14
№*** г., сключен между ищеца и ответника. Моли също да му се присъдят направените по
делото съдебни разноски.
В депозирания писмен отговор на исковата молба ответникът, чрез процесуалния
представител заявява, че оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че не е налице
нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като в договора е предвиден
фиксиран ГЛП, който е ясен за страните и изискването на посочената разпоредба за
посочване на индекс или референтен лихвен процент, свързан с първоначалния, е
неотносимо в случая. Също счита, че не е налице нарушение на императивната разпоредба
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Сочи, че въпросната разпоредба не изисква да се посочи в
договора математическия алгоритъм, по който се изчислява ГПР, както и не изисква
изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се
посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, в смисъл на предвиждания за
бъдещето – базови и допълнителни, като в случая било приложимо да се допусне, че
договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще
изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора. Също
така не била нарушена и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Относно твърденията на ищеца за нищожност на клаузата за неустойка при
непредоставяне на обезпечение ответното дружество твърди, че предназначението на
посочената неустойка е да обезщети евентуалните вреди от неизпълнението на договора,
като обичайните вреди, които причинява неизпълнението на парично задължение, са
пропуснати ползи от пропуснатата сигурна възможност за печалба, която кредиторът би
реализирал, ако бе получил в срок паричната престация; претърпени загуби - евентуалните
допълнителни разходи, които кредиторът би дължал, ако би си набавил чрез заем същия
паричен ресурс на свободния пазар (за банкови лихви и такси). Счита, че ако
заемополучателят добросъвестно бе изпълнил поетото договорно задължение и беше
предоставил гаранция, то кредиторът щеше да е събрал вземането си и нямаше да търпи
3
посочените по-горе вреди. Счита, че кредиторът има правото да поставя изисквания за
обезпечаването му по своя преценка и в случай че потребителят не ги намира за резонни, то
той на свой ред има пълното право изобщо да не встъпва в договорни правоотношения.
Оспорва твърденията на ищеца, че с договора са му били поставени неизпълними
изисквания, а и след запознаване на ищеца с условията на договора и приемането им,
следвало да се презюмира, че ищецът е бил сигурен, че ще има необходимото време да се
подготви и да изпълни поетия ангажимент. Той разполагал и с възможността да се откаже от
договора в 14-дневен срок от датата на сключване на договора. Ответната страна изтъква
още, че в разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 ЗПК е предвидено, че при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.
Неустойката за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение имала точно
такъв характер и не следва да участва при формирането на ГПР.
Ответната страна оспорва и твърденията на ищца относно нищожността на клаузата,
предвиждаща такса за експресно разглеждане на документи. Сочи, че услугата по експресно
разглеждане се извършва преди сключване на договора за кредит и посочената такса не
може да се разглежда като такава по управлението или усвояването на кредита. Не можело
да се приеме също така, че с регламентацията на тази такса се нарушавала разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като тя била за допълнителна услуга от която ищецът се възползвал и
предхождала възникването на заемното правоотношение
Предвид така изложените в отговора обстоятелства ответната страна моли искът да
бъде отхвърлен, като й бъдат присъдени направените по делото разноски..
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за
установено от фактическа и правна страна следното: По делото от страните са
представени следните документи: Договор за паричен заем № *** г., ведно с погасителен
план –Приложение 1; Справка погасителен план за паричен заем № *** г. и стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.
От така представените доказателства се установява, че с горепосочения договор за
паричен заем ответната страна се е задължила да предостави на ищеца заемна сума от 2100
лв., която сума от своя страна ищецът се задължил да върне за срок от 52 седмици, с 26
погасителни вноски с конкретни дати на падеж. В чл.2 от договора страните са уговорили, че
се съгласяват да се да се рефинансира текущ заем на ищеца към ответника по Договор за
паричен заем с КИД ***, като задължението по този договор е в размер на 685, 46 лева,
които заемодателят прихваща от задължението на ищеца по договора от 23.02.2024 г.
Страните са уговорили годишен процент на разходите от 50, 02%; фиксиран годишен лихвен
процент – 40, 32%. В договора е посочен общ размер на всички плащания, извършени от
потребителя за погасяване на кредита и за покриване на пълната стойност на кредита – 3772,
34 лв. В тази сума е включена и такса за експресно разглеждане от 1199, 12 лв. Задължението
за въпросната такса е вписано в чл. чл.1, ал.3 от сключения договор, който текст гласи: „За
извършената от Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за
4
паричен заем, Заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане
на паричен заем в размер на 1199,12 лева.“
В чл. 5 от договора между страните е уговорено следното: „(1) Заемателят се задължава
в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на Заемодателя едно
от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно: 1. Поръчител -
физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не
по - рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е
навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален
стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на
1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен
регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0.0 до 30
дни; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за
паричен заем в качеството си на заемател. ИЛИ 2. Банкова гаранция, издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя, посочено в чл. 3,
ал. 1, т. 7, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. (2) Страните се съгласяват, че
в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал.1,
Заемателят дължи неустойка в размер на 799.50. Страните се уговарят, неустойката да се
разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл.
2, ал. 1, т.4 като в този случай дължимата вноска е в размер на 175.84 лева, а общото
задължение по Договора става в размер на 4571.84“.
В чл.9, ал.4, 5 и 6 от договора е уговорено следното: „(4) С подписване на договора за
паричен заем, Заемателят и Заемодателят се споразумяват, че при допусната първа забава от
Заемателя в заплащането на коя да е погасителна вноска (включително, ако забави
заплащането на цялото вземане в случай на настъпила предсрочна изискуемост) с повече от
50 календарни дни, същият следва да предостави на Заемодателя съгласие за директен дебит,
както и в банковата сметка по дебитното съгласие да има разполагаеми парични средства, с
които Заемодателят да може удовлетвори вземането си. В случай че Заемателят не
предостави дебитно съгласие и/или в банковата му сметка няма достатъчно парични
средства, от които Заемодателят да се удовлетвори, на 61-ия ден забава в заплащането на
погасителна вноска (включително, ако забави заплащането на цялото вземане в случай на
настъпила предсрочна изискуемост) Заемателят дължи 30 тридесет/ лева неустойка за
неизпълнение на договорно задължение. Задължението за предоставяне на съгласие за
директен дебит се дължи веднъж при допусната първа забава в заплащането на погасителна
вноска с повече от 50 (петдесет) календарни дни и при допусната забава в заплащането на
последващи погасителни вноски с повече от 50 календарни дни предоставяне на съгласие за
директен дебит не се изисква. (5) В случай, че Заемателят допусне първа забава в плащането
на коя да е погасителна вноска с повече от 110 (сто и десет) календарни дни, същият се
задължава в срок до изтичане на 120-дневния период на забавата да предостави на
Заемодателя удостоверения за наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал. 6 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, издадени от Национална агенция за приходите
5
и от общината по постоянния адрес на Заемателя. От посочените документи следва да е
видно, че Заемателят няма задължения към държавата. В случай, че Заемателят не
предостави изисканите съгласно тази алинея документи или ги предостави, но от тях е
видно, че Заемателят има задължения към държавата, то той дължи на Заемодателя
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 50 (петдесет) лева. (6) В
случай, че Заемателят допусне първа забава в плащането на коя да е погасителна вноска с
повече от 170 (сто и седемдесет) календарни дни, същият се задължава в срок до изтичане на
179-дневния период на забавата да предостави на Заемодателя справка за образувани
изпълнителни дела срещу Заемателя. В случай, че Заемателят не предостави изисканият
съгласно тази алинея документ или го предостави, но от него е видно, че срещу него има
заведени изпълнителни дела, то той дължи на Заемодателя неустойка за неизпълнение на
договорно задължение в размер на 50 (петдесет) лева“.
Горепосочените обстоятелства съдът приема за установени по делото с категоричност
от представените писмени доказателства. Предвид установените по делото факти съдът
счита, че се налагат следните правни изводи:
С исковата молба ищецът е посочил две основания за нищожност на посочените
договорни клаузи, предвиждащи дължимост на такса за експресно разглеждане и неустойки
– противоречие със закона /конкретно противоречие с изрично посочени разпоредби от ЗПК/
и нарушаване на добрите нрави. Доколкото договорните клаузи не може да са нищожни
едновременно на няколко основания, то съдът следва да разгледа посочените основания в
условията на евентуалност, започвайки със сочения по-тежък порок, в случая противоречие
със закона.
Към сключения между страните договор за паричен заем са приложими разпоредбите
на Закона за потребителския кредит, доколкото договорът, съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК се
характеризира като потребителски такъв, а ищецът има качеството на потребител, съгласно
чл.9, ал.3 от ЗПК. Също така в случая са приложими и разпоредбите на Закона за защита на
потребителите, доколкото ищецът има качеството на потребител и съгласно пар.13, т.1 от ДР
към ЗЗП.
Относно клаузата на чл.1, ал.3 от сключения между страните договор за паричен заем,
регламентираща заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката за кредит, съдът
счита, че същата противоречи на закона. Предвидено е, че тя се дължи за експресно
разглеждане на документи за отпускане на заем. По същността си разглеждането на искането
за кредит представлява такова по усвояване на кредита, а съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. С нарушаването на въпросната разпоредба, е налице
противоречие със закона по смисъла на чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, тъй като е нарушена
императивна правна норма. Съдът счита за неоснователни възраженията на ответната
страна, че обсъжданата такса не представлява такса по усвояване на кредита, защото била
дължима за действия, предхождащи усвояването и последващото управление на кредита и
не попадала в ограниченото по чл.10а, ал.2 от ЗПК. Видно е, че таксата е свързана с
6
отпускане на средства по договора за заем, което следва да се приравни на дейност по
усвояване на кредита. Също така таксата е предвидена за плащане наред с месечната вноска
за главница и лихви. Разглеждането на документи, с цел преценка за финансиране и
осигуряването на средства за това, всъщност представляват действия, свързани с дейността
по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на самата финансова
услуга. Не може да се приеме, че това е услуга, която е отделна и предхожда кредитирането,
за която следва да се изисква заплащане. Всъщност тя по характера си представлява дейност
по усвоявана и управление на кредита, а относно подобна дейност е налице законова забрана
в чл.10а, ал.2 от ЗПК. Предвид това предявеният иск по чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД относно
клаузата по чл.1, ал.3 от Договора следва да се уважи, като съдът прогласи нищожността на
въпросната клауза. Предвид уважаването на този иск на основание чл.26, ал.1, предл.1 от
ЗЗД съдът не следва да се произнася по посоченото основание за нищожност по чл.26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД.
Относно клаузите на чл.5, ал.1 и 2 от сключения между страните договор съдът счита
следното: Видно е в настоящия случай, че в договора за кредит е посочен годишен процент
на разходите от 50,02%. Годишният процент на разходите следва да изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, съгласно чл.19, ал.1 от ЗЗП, а съгласно
ал.4 на същата разпоредба годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Въпросното
постановление (Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения) определя годишния размер на
законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс
10 процентни пункта. В настоящия казус годишният процент на разходите е определен над
максималната допустима стойност. В годишния процент на разходите в случая не е
включена неустойката по чл.5, ал.2 от договора, а тя по същността си представлява
допълнително възнаграждение за заемодателя. Това е така, защото тя няма присъщите за
неустойката функции да обезпечава, обезщетява и санкционира в случай на неизпълнение.
Ясно е от клаузите на договора, че нестойката би се дължала от ищеца, дори и при точно
изпълнение на задълженията по договора. Макар и неустойката да е уговорена като санкция,
доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение за представяне на
обезпечение, то е видно, че с нея се въвеждат допълнителни разходи за ищеца. Предвид това
съдът счита, че въведената клауза за неустойка представлява средство за увеличение размера
на главния дълг и като такава представлява общ разход по кредита за потребителя по
смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК. Съгласно посочената разпоредба общ разход по кредита
за потребителя са: „всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
7
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия“.
Предвид гореизложеното съдът счита, че съществуващата клауза за неустойка, имаща
характер на допълнително възнаграждение за кредитора, която не е включена в годишния
процент на разходите, води до формиране на годишен процент на разходите, който не
съответства на действителния такъв, определен съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК и изразяващ
общите разходи по кредита, което налага извода, че с въвеждането на обсъжданата клауза на
чл.5, ал.1 и 2 от договора, в него е налице неточно посочване на ГПР. С това е налице
противоречие с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Предвид това съдът счита, че
предявеният иск с правно основание по чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, относно клаузата на чл.5,
ал.1 и ал.2 от договора за паричен заем е основателен и доказан и следва се уважи, като
съдът обяви посочената клауза за нищожна. Предвид уважаването на този иск на основание
чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД съдът не следва да се произнася по посоченото основание за
нищожност по чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Относно клаузата на чл.9, ал.4, 5 и 6 от договора, сключен между страните съдът счита
следното: С въпросните клаузи са уговорени неустойки за непредоставяне от страна на
заемателя на съгласие за директен дебит и различни документи, в случаи на забава в
плащането от негова страна. Съдът счита, че клаузите, регламентиращи въпросните
задължения също са нищожни, тъй като са уговорени неустойки извън присъщите на
неустойката й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По същността си те са
свързани с управлението на кредита. При неизпълнение на задължението от страна на
заемателя, заемодателят би могъл да претендира единствено лихва за забава върху тази
главница, или пък неустойка за забава, /но не и компенсаторна/ стига последната да не е
уговорена в необосновано висок размер – арг. от чл.143, т.5 от ЗЗП. От друга страна,
предвид установената в чл.10а, ал.2 от ЗПК забрана за кредитора да изисква заплащането на
такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, съдът счита, че
обсъжданата клауза, с която са уговорени неустойки за забава при непредставяне на съгласие
за директен дебит и документи, противоречи на закона –чл.10а, ал.2 от ГПК и е нищожна на
основание чл.26, ал.1, т.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. В случая, както по-горе се посочи не е спазено изискването на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, поради което договорът за паричен заем е нищожен. Предвид искането на
ищеца, обаче да се прогласи нищожността на отделни клаузи, съдът следва се произнесе
само относно предявените искове, като прогласи нищожността именно на заявените
договорни клаузи.
Относно разноските по делото: Предвид уважаването на предявените искова, то на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените по делото разноски, а именно 150 лева държавна такса. На процесуалния
представител на ищеца – адв. В. Д. от АК – Варна, която е осъществила процесуалното
8
представителство на ищеца по делото при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 600 лева. Размерът на възнаграждението не следва
да се определя въз основа разпоредбите Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, предвид постановеното Съда на европейския съюз
решение по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. Размерът на възнаграждението следва да се
определи предвид материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото, като
съдът съобразява, че в случая са предявени три иска за нищожност на едно и също правно
основание, както и в защита на общ имуществен интерес.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД клаузите
на: чл.1, ал.3, предвиждаща задължение за заемателя за заплащане на такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1199, 12 лв.; чл.5, ал.1
и 2, предвиждаща неустойка от от 799, 50 лв. за непредставяне на обезпечение – поръчетиле
или банкова гаранция и чл.9, ал.4, 5 и 6, предвиждаща неустойки от 30 лв., 50 лв. и 50 лв.
при непредставяне на съгласие за директен дебит и документи от Договор за паричен заем
Standard 14 No *** г., сключен между Т. Й. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и
„В.к." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя С.П.П..
ОСЪЖДА „В.к." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя С.П.П., ДА ЗАПЛАТИ на Т. Й. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, направените по делото разноски от 150 лв. (сто и петдесет лева).
ОСЪЖДА „В.к." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя С.П.П., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. К. Д., член на АК –
Варна, с личен номер ***, с адрес гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, №61, офис 35
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. (шестстотин лева).
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9