Решение по дело №4903/2010 на Районен съд - Бургас

                                    Р Е Ш Е Н И Е

№ 1586                                                  30.12.2010г.                                           гр. Бургас    

                                      

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                     ХІ-ти граждански състав 

на дванадесети октомври                                            две хиляди и десета година

в публично заседание в следния състав:

  

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

 

при участието на секретаря С.Д.,

като разгледа докладваното от съдията И.Иванов

гражданско дело №4903 по описа на БРС за 2010 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба на М.Н.Т., ЕГН **********,***, със съдебен адрес в гр.Б., ул.”К.Ф.” №.., чрез адв.М.М., против “Д.-М.” ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр.Б., ул.”А.” №., ет.4.., представлявано от управителя С.П.С., с която се претендира за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от  1238.65 лева, представляваща обезщетение по чл. 224, ал.1 от Кодекса на труда за неизползван платен годишен отпуск в размер на тринадесет дни за 2009г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 17.06.2010г. до окончателното изплащане. Ищцата твърди, че между страните е бил сключен трудов договор с на 16.06.2009г., като същият е бил прекратен по взаимно съгласие на 01.02.1010г. Ответното дружество останало задължено за претендираната сума на обезщетение за неизползван отпуск. Ангажирани са доказателства. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от упълномощен процесуален представител. Направено е искане за постановяване на неприсъствено решение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество не е взело становище по исковата молба, не е направило доказателствени искания, не е ангажирало доказателства. В съдебно заседание представител на ответника не се явява.

Съдът, като взе предвид изложените с исковата молба доводи и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно нормата на чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.

Твърдяните от ищцата обстоятелства - наличие на надлежно възникнало трудово правоотношение между двете страни по делото – М.Н.Т. в качеството си на работник на длъжност „инвестиционен консултант” и ответното дружество в качеството си на работодател, както и фактът на прекратяване на трудовия договор на основание чл.325, т.1 от КТ – по взаимно съгласие, считано от 01.02.2010г., се установяват от представените по делото копия от трудов договор №189/16.06.2009г., допълнително споразумение към него от 01.07.2009г., заповед №118/01.02.2010г. на управителя на ответното дружество за прекратяване на трудовото правоотношение, както и от копие от трудовата книжка на ищцата, съдържаща надлежни отбелязвания в тази насока.

В производството не са изложени твърдения и не са ангажирани доказателства за уговорен между страните или дължим по силата на нормативен акт допълнителен платен отпуск над размера, установен с нормата на чл.155, ал.4 от КТ. Напротив, именно към този размер препраща сключеният трудов договор №189/16.06.2009г. При това положение настоящата инстанция приема, че размерът на полагаемия годишен отпуск е именно минимално определеният съобразно цитираната разпоредба, а именно двадесет дни. В случая няма данни този отпуск за 2009г. да е бил използван до прекратяване на трудовия договор. Ответникът не е ангажирал доказателства, опровергаващи твърденията в тази насока, а доказателствената тежест лежи върху него. Ето защо следва да се приеме, че отпускът е останал неизползван и на ищцата се дължи обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Трудовият стаж при този работодател за 2009г. е бил в размер на седем месеца и петнадесет дни. При това положение на М.Т. следва да бъде заплатено обезщетение за тринадесет дни неизползван отпуск. Изчислено съобразно правилото на чл.224, ал.2, вр. чл.177 от КТ върху уговореното възнаграждение /2000.9 лева/ за месеца, предхождащ прекратяването на трудовия договор, а именно месец януари 2010г., който е имал двадесет и един работни дни, дължимият среднодневен размер на обезщетението е 95.28 лева. Следователно за неизползваните тринадесет дни отпуск ищцата следва да получи обезщетение в размер на 1238.65 лева, какъвто е и размерът на предявената претенция. По изложените съображения същата се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло, ведно със законната лихва от 17.06.2010г. до окончателното изплащане.

Ищцовата страна е направила искане за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника. Предпоставките за това са налице. С разпореждане на съда от 22.06.2010г. на ответника изрично са указани последиците по чл.133 от ГПК, както и по чл.238, ал.1 ГПК в случай, че не бъде подаден отговор в определения срок и в съдебно заседание не се яви негов представител, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на ответника. Както вече бе посочено, ответникът не е представил по делото писмен отговор, нито е поискал делото да бъде разгледано в отсъствието на негов представител. Следователно е налице хипотезата на чл.239, ал.1, т. 1 от ГПК. Събраните по делото доказателства, обсъдени подробно по-горе в изложението обосновават извод за основателност на предявения иск, поради което е налице и второто условие за постановяване на неприсъствено решение – това по  чл.239, ал.1, т.2 от ГПК. С оглед на посоченото искането по чл.238, ал.1 от ГПК се явява основателно и следва да бъде уважено.

При този изход от спора и на основание чл.78, ал.6, вр. чл.83, ал.1, т.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден  да заплати на Бургаския районен съд сумата от 50 лева, представляваща държавна такса за производството.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА “Д.-М.” ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр.Б., ул.”А.” №.., ет.., представлявано от управителя С.П.С., да заплати на М.Н.Т., ЕГН **********,***, със съдебен адрес в гр.Б., ул.”К.Ф.” №.., чрез адв.М.М., сумата от 1238.65 лева /хиляда двеста тридесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от Кодекса на труда за неизползван платен годишен отпуск в размер на тринадесет дни за 2009г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 17.06.2010г. до окончателното изплащане

ОСЪЖДА “Д.-М.” ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр.Б., ул.”А.” №..., ет..., представлявано от управителя С.П.С., да заплати на Бургаския районен съд, сумата от 50 лева /петдесет лева/, представляваща държавна такса.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, но може да бъде ревизирано по реда на чл.240 от ГПК.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ивайло Иванов

 

          Вярно с оригинала: Н.Т.