№ 386
гр. Плевен, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20214430106573 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод на депозирана от ПЛ.
М. Л., ЕГН **********, адрес: гр. *** срещу „***“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на упр. гр.***, представлявано от З.Д. иск правно
основание чл.439 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми, а именно:
главница в размер на 274.54лв., договорна лихва в размер на 17.12лв.,
наказателна лихва в размер на 93.91лв. и присъдени съдебно-деловодни
разноски в размер на 125лв., за което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№4436/2011г. по описа на ПлРС за събирането на които е образувано изп.
дело № 692/2021 г., от ЧСИ Т. К. с рег. № *** от регистъра на Камарата на
ЧСИ, с район на действие ОС Плевен.
Твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че с изпълнителен
лист от 28.10.2011г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично
задължение №3232/12.07.2011г. по ч.гр.д.№4436/2011г. по описа на ПлРС е
осъден да заплати на кредитора „***“ ЕАД, ЕИК ***, следните суми, а
именно: сумата от 274.54лв.- главница; сумата от 17.12лв. - договорна лихва
за периода 10.07.2008г.-10.10.2008г.; сумата от 93.91лв. - мораторна лихва от
08.08.2008г. до 26.04.2011г., както и законна лихва върху главницата считано
от 08.07.2011г. до изплащане на вземането, както и съдебно-деловодни
разноски в размер на 125лв. Излага, че въз основа на издадения изпълнителен
лист е образувано изпълнително дело №2012***0400144 по описа на ЧСИ. Т.
К. за принудително събиране на процесните суми. Сочи, че по образуваното
изпълнително дело няма извършвани изпълнителни действия, както и няма
налагани обезпечителни мерки върху имуществото и вземанията от трети
1
лица на длъжника. Твърди се, че на 16.06.2020г.съдебния изпълнител е
прекратил изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК. Излага, че по молба на ответника, в качеството му на правоприемник на
стария кредитор „***“ ЕАД, ЕИК *** по спорното вземане, е поискал
образуването на ново изпълнително производство. Сочи, че за събиране на
процесното вземане е образувано изпълнително дело №2021***0400692, по
което му е изпратена ПДИ и връчена му на 11.08.2021г. Счита, че
претендираното вземане на ответника към ищеца в настоящото дело е
погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение. Твърди, че
съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок, като съгласно чл.116 от
ЗЗД давността се прекъсва с признаването на вземането от длъжника, с
предявяването на иск и с предприемането на действия по принудително
изпълнение на задължението. Излага, че последното действие, с което е
прекъсната давността спрямо процесното вземане е предприето през 2012г.,
чрез молбата на стария кредитор „***“ ЕАД, ЕИК *** за принудително
събиране на вземането. Сочи, че от този момент до 28.07.2021г. - датата на
образуване на новото изпълнително дело и изпращането на ПДИ, пет
годишния давностен срок предвиден в чл.110 от ЗЗД е изтекъл и в този
смисъл към момента на образуване на изпълнително дело №2021***0400692,
вземането на кредитора „*** БГ“ЕАД, ЕИК ***5 било погасено по давност и
не подлежало на принудително изпълнение.Поради изложеното моли съда да
уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца
моли съда да уважи предявени иск като основателен и доказан, за което
развива подробни съображения. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор. Счита, че
предявения иск е допустим, но неоснователен. Не отрича факта, че на
04.04.2007 г. между „***" ЕАД (предишно наименование „***" АД), с
универсален правоприемник е "*** С.А.", клон България, в качеството му на
Кредитор, от една страна и ищеца, в качеството му на Кредитополучател, о г
друга, е подписан Договор за кредит № ***. Излага, че по молба на "***"
ЕАД на 04.01.2012 г. е образувано изп. дело № 144/2012 г. по описа на ЧСИ Т.
К., с рег. № *** към КЧСИ и е приведен в изпълнение процесният
Изпълнителен лист от 28.10.2011 г. Сочи, че по време на образуваното на
04.01.2012 г. изпълнително производство по желание на взискателя и по
инициатива на съдебния изпълнител са били предприети редица
изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо погасителната давност.
Твърди, че с молбата си за образуване на изпълнително дело взискателят е
възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ, като на тази дата е
прекъсната погасителната давност. Излага, че молбата за присъединяване на
държавата като взискател от 23.04.2012 г. също е действие, което е прекънало
давността, съгласно т. 10 от мотивите ТР №2/2013 ОСГТК на ВКС. Сочи, че с
изпратената ПДИ длъжникът е бил уведомен и за насрочен на 29.02.2012 г.
2
опис на движими вещи. Сочи, че на 16.09.2015 г. е последвало и депозирането
на молба за конституиране на нов взискател - ответника по делото, с
възлагане на правомощия по чл.18 ЗЧСИ, което действие счита, че отново
прекъсва течащата относно вземането погасителна давност. Навежда доводи,
че: на 28.03.2016 г. взискателят е депозирал молба с искане за извършване на
справка за регистрирани трудови договори на името на длъжника; на
17.07.2017 г. новият взискател е депозирал и молба за насрочване на опис на
движими вещи, собственост на длъжника, като такъв е бил насрочен за
28.08.2017 г., което отново е довело до прекъсване на погасителната давност.
Твърди, че след като изп. Дело № 144/2012 г. е било прекратено, взискателят
е изтеглил процесния изпълнителен лист и на 08.07.2021 г. е депозирана
молба за образуване на ново изпълнително производство, като е образувано
изп. дело № 692/2021 г., отново по описа на ЧСИ Т. К., с което действие
счита, че за пореден път е била прекъсната погасителната давност относно
вземането, тъй като на съдебния изпълнител били възложени правомощията
по чл.18 от ЗЧСИ и е направено искане за предприемане на конкретни
изпълнителни действия, включително насрочване на опис на движими вещи.
Излага, че с изпратената до длъжника ПДИ е бил насрочен и опис на
движими вещи, собственост на длъжника за 25.08.2021 г., като на същата дата
са изпратени и запорни съобщения до *** АД и до работодателя *** ЕООД.
Счита, че всички посочени и предприети по делото изпълнителни действия са
прекъснали течащата относно вземането погасителна давност, поради което и
твърди, че погасителната давност относно процесното вземане не е изтекла.
Навежда доводи, че в настоящия случай погасителната давност е била
прекъсвана многократно с предприемането или осъществяването на
посочените изпълнителни действия. Излага, че съгласно решение № 37 от
24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г„ IV г.о. „Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпиията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е,че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувало ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ.Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да
бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния
изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за
образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по
воденото на изпълнителните дела." С оглед на приетото в соченото решение
счита, че давността не е прекъсната. Поради изложеното моли съда да
отхвърли предявения иск и да му присъди разноски.
3
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В
нарочна молба моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и
недоказан. Претендира присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Установява се от приложеното по ч.г.д. №4436/2011 г. по описа на
ПлРС, че спрямо ищеца е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен
лист в полза на „***“ ЕАД, ЕИК ***, следните суми, а именно: сумата от
274.54лв.- главница; сумата от 17.12лв. - договорна лихва за периода
10.07.2008г.-10.10.2008г.; сумата от 93.91лв. - мораторна лихва от
08.08.2008г. до 26.04.2011г., както и законна лихва върху главницата считано
от 08.07.2011г. до изплащане на вземането, както и съдебно-деловодни
разноски в размер на 125лв.
Видно е от приобщено като доказателство по делото изпълнително дело
№2012***0400144/04.01.2012 г., по описа на ЧСИ Т. К. с рег. № *** от
регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС Плевен, че същото е
образувано по искане на „***“ ЕАД, ЕИК ***, срещу ищеца по делото, въз
основа на издаден изпълнителен лист по ч.г.д. №4436/2011 г. по описа на
ПлРС, с който на длъжника е разпоредено да заплати на кредитора
процесните суми.
Установява се, че по образуваното изпълнително дело, по отношение на
ищеца са извършвани следните валидни изпълнителни действия: на
04.01.2012 г., при образуването на изпълнителното дело е възложено
правомощие на ЧСИ Т. К. по чл.18 ЗЧСИ; на 16.09.2015 г. е възложено
правомощие на ЧСИ Ц Т. К. по чл.18 ЗЧСИ от ответника по делото, в
качеството му на цесионер; на 28.03.2016 г. е възложено правомощие на ЧСИ
Ц Т. К. по чл.18 ЗЧСИ от „ ответника по делото, в качеството му на цесионер;
на 17.07.2017 г. ответникът по делото е отправил искане до ЧСИ за
извършване на опис, оценка и публична продан на движимите вещи на
длъжника; на 16.06.2020 г. изпълнителното дело е прекратено на основание
чл.433,а л.1 т.8 от ГПК.
Приобщено като доказателство по делото е и изпълнително дело
№2021***0400692/08.07.2021 г., по описа на ЧСИ Т. К. с рег. № *** от
регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС Плевен, че същото е
образувано по искане на ответника срещу ищеца по делото, въз основа на
издаден изпълнителен лист по ч.г.д. №4436/2011 г. по описа на ПлРС, с който
на длъжника е разпоредено да заплати на кредитора процесните суми.
Видно е, че по образуваното изпълнително дело са извършвани
следните изпълнителни действия: на 08.07.2021 г., при образуването на
изпълнителното дело е възложено правомощие на ЧСИ Т. К. по чл.18 ЗЧСИ;
на 29.07.2021 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника;
наложен на 06.08.2021 г. запор върху сметка на ответника в „***“ АД;
4
връчена на 12.08.2021 г. ПДИ.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед наведените твърдения в ИМ съдът приема, че е сезиран с иск с
правно основание чл.439 ГПК. Искът по чл.439 ГПК е способ за защита на
длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението, той е
отрицателен установителен и има за предмет предприето от длъжника
оспорване на изпълнението по образувано срещу него конкретно
изпълнително дело. Надлежни страни по него са длъжникът и взискателят в
изпълнителното производство.
По допустимостта:
Съдът следи служебно за правният интерес от предявения отрицателен
установителен иск. Ищецът основава иска си на обстоятелства, настъпили
след приключване на гражданското дело, по което е издадено изпълнителното
основание, следователно допустимостта на същия произтича от разпоредбата
на чл. 439, ал.2 ГПК. Длъжникът в изпълнителното производство има интерес
да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с
положително решение по отрицателния установителен иск би могъл да
постигне прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433,
ал.1, т.7 ГПК. С оглед на изложените в исковата молба твърдения, че
вземането е погасено по давност след издаване на изпълнителния лист срещу
длъжника съдът намира, че ищецът има правен интерес да води настоящия
иск за сумите, присъдени с издадения изпълнителен лист.
По отношение на основателността на иска:
Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че е налице висящо
изпълнение срещу него, образувано от ответника, за процесната сума, че е
налице новонастъпил /след приключване на ч.гр.д. №4436/2011 г. по описа на
ПлРС / факт с правопогасяващ ефект за задълженията по изпълнителното
дело.
В случая ищецът твърди, че е налице новонастъпил юридически факт -
изтекла погасителна давност, след издаване на изпълнителния лист по по
цитираното гражданско дело, поради неизпълнение от страна на кредитора. В
случай, че това бъде установено, то ответникът следва да установи
собствените си правоизключващи възражения и в частност, осъществяването
на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.
От представените по делото доказателства се установява, че въз основа
на издадената заповед за изпълнение № 3232/12.07.2011 г. е издаден
изпълнителен лист, с който ищецът по делото е осъден да заплати на „***“
ЕАД, ЕИК ***, следните суми, а именно: сумата от 274.54лв.- главница;
сумата от 17.12лв. - договорна лихва за периода 10.07.2008г.-10.10.2008г.;
сумата от 93.91лв. - мораторна лихва от 08.08.2008г. до 26.04.2011г., както и
законна лихва върху главницата считано от 08.07.2011г. до изплащане на
вземането, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 125лв.
5
Установява се и, че за събиране на горното вземане по молба на
кредитора е било образувано на 04.01.2012 г. изпълнително дело
№2012***0400144/04.01.2012 г., по описа на ЧСИ Т. К. с рег. № *** от
регистъра на Камарата на ЧСИ, по което дело ЧСИ е извършил следните
изпълнителни действия по отношение на ищеца: на 04.01.2012 г., при
образуването на изпълнителното дело е възложено правомощие на ЧСИ Т. К.
по чл.18 ЗЧСИ; на 16.09.2015 г. е възложено правомощие на ЧСИ Ц Т. К. по
чл.18 ЗЧСИ от ответника по делото, в качеството му на цесионер; на
28.03.2016 г. е възложено правомощие на ЧСИ Ц Т. К. по чл.18 ЗЧСИ от „
ответника по делото, в качеството му на цесионер; на 17.07.2017 г.
ответникът по делото е отправил искане до ЧСИ за извършване на опис,
оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника; на 16.06.2020 г.
изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433,а л.1 т.8 от ГПК.
Страните не спорят, че след прекратяване на изпълнителното дело е
образувано изпълнително дело №2021***0400692/08.07.2021 г., по описа на
ЧСИ Т. К. с рег. № *** от регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие
ОС Плевен, по което са извършени следните изпълнителни действия: на
08.07.2021 г., при образуването на изпълнителното дело е възложено
правомощие на ЧСИ Т. К. по чл.18 ЗЧСИ; на 29.07.2021 г. е наложен запор на
трудовото възнаграждение на длъжника; наложен на 06.08.2021 г. запор
върху сметка на ответника в „***“ АД; връчена на 12.08.2021 г. ПДИ.
Основният спорен между страните по делото въпрос се отнася до
протичането на давностния срок за събиране на вземането, вкл. в рамките на
изпълнителното производство обуславящ погасяване правото на взискателя
да иска принудително събиране на вземането, респ. настъпвали ли са факти
обуславящи неговото спиране или прекъсване.
В настоящия случай за погасяване на вземането на длъжника следва да
се приложи петгодишна погасителна давност, считано от датата влизане в
сила на заповедта за изпълнение по гр.д. № 4436/2011 г. по описа на ПлРС.
Следователно от 30.07.2011 г. е започнала да тече петгодишна давност, в
рамките на която кредиторът е могъл да събере вземането си, без риск от
противопоставяне на възражение за погасяване правото му на принудително
изпълнение. Преценката на съда относно настъпване на твърдяните факти е
обвързана от задължителното тълкуване дадено в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015
г. на ОСГТК на ВКС касаещо приложението на института на давността в
изпълнителния процес. Прието е с него, че давността се прекъсва с
образуването на изп. дело на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД и многократно с
предприемане на всеки отделен изпълнителен способ независимо дали
изпълнителното действие е предприето по молба на взискателя или служебно
по инициатива на съдебния изпълнител. Следователно, давността се прекъсва
не с факта на самото образуване и съществуване на изпълнителното
производство, а с извършените по него принудителни действия. Като
действия по изпълнението водещи и до прекъсване на давността са изброени
неизчерпателно- запор, възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на
6
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, като нямат
характер на такива- образуване на изп. дело, изпращане и връчване на ПДИ,
проучване имуществото на длъжника, изготвяне на справки, набавяне с
документи, извършване на разпределение, назначаване на експертизи и др.
Наред с това, в рамките на изпълнителното производство давността не спира
да тече, тъй като взискателят има възможност да избере да действа или не,
като изрично е отменено разрешението дадено с ППВС 3/1980 г.
Доколкото обаче съществува колизия между двете разрешения по
ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС, по отношение на въпроса спира ли изпълнителното
производство теченето на погасителна давност на вземането, следва да се
отговори и дали се ползва с обратно действие тълкувателното решение или
действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно
преди отмяната на постановлението действа именно то.
С оглед принципите на правна сигурност и предвидимост следва да се
приеме, че на последващата промяна на тълкуването на определена правна
норма не може да се придаде обратно действие, доколкото правните субекти
са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено.
Установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде
прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите
които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване
до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени
към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се
осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или
ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците –
така Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 IV г. о. на ВКС.
Доколкото изпълнителното производство е образувано при действието
на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 от
ЗЗД дадено с него е било приложимо в отношенията между страните и
съдебния изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното решение
26.06.2015 г. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление
погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство
същата се спира. От горното следва, че с подаването на молбата от 04.01.2012
г. за образуване на изпълнително дело взискателят е прекъснал теченето на
давностния срок, като същият е спрян, ако изпълнителното дело е висящо до
постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е
изгубило действие, респективно от тази дата започва да тече давност по
материалното правоотношение.
7
От друга страна обаче по изпълнително дело
2012***0400144/04.01.2012 г., по описа на ЧСИ Т. К. с рег. № *** от
регистъра на Камарата на ЧСИ,, са извършени както вече беше отбелязано
следните изпълнителни действия: на 04.01.2012 г., при образуването на
изпълнителното дело е възложено правомощие на ЧСИ Т. К. по чл.18 ЗЧСИ;
на 16.09.2015 г. е възложено правомощие на ЧСИ Ц Т. К. по чл.18 ЗЧСИ от
ответника по делото, в качеството му на цесионер; на 28.03.2016 г. е
възложено правомощие на ЧСИ Ц Т. К. по чл.18 ЗЧСИ от „ ответника по
делото, в качеството му на цесионер; на 17.07.2017 г. ответникът по делото е
отправил искане до ЧСИ за извършване на опис, оценка и публична продан на
движимите вещи на длъжника. Видно е, че след 04.01.2012 г. до 16.09.2015 г.,
/когато са възложени права на ЧСИ по чл.18 ЗЧСИ/ не са извършвани
същински изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело,
поради което и е настъпила перемпция, респективно изпълнителното
производство е прекратено по право, считано на 04.01.2012 г. без да има
правно значение обстоятелството дали съдебният изпълнител ще се произнесе
с нарочно постановление за това или не. Приема се, че актът му има само
констативно, но не и правопораждащо действие. Следователно, с изтичане на
двугодишния срок от последно извършеното действие по изпълнението,
изпълнителното производство се счита за прекратено по право на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, защото в рамките на него, взискателят е бездействал
спрямо този длъжник.Съдът счита, че следва да отбележи, че последващите
същински изпълнителни действия, извършени през 2019 г. по перемираното
дело не следва да се вземат предвид при определяне на течението на
давностния срок, доколкото същите са извършвани по вече прекратено по
право дело. Съдът намира, че следва да отбележи, че цитираната от ответника
практика на ВКС, касаеща прекъсването на давностния срок, незадължителна
за съда на основание чл.290, ал.3 ГПК, не се възприема от настоящия състав
въз основа на мотивите изложени в настоящето решение, касаещи
преемирането на изпълнителното дело и невземане в предвид на
изпълнителните действия, извършени от ЧСИ след прекратяване на
изпълнителното дело.
От прекратяване на изпълнителното дело - 04.01.2014 г. започва да тече
нова петгодишна погасителна давност, която на 04.01.2019 г. е изтекла.
С цел пълнота на изложението съдът счита, че следва да отбележи, че е
налице противоречива съдебна практика, свързана с въпроса относно
прекъсването на давността в изпълнителното производство.
Според първото виждане, възприето с Решение № 37/24.02.2021 г. на
ВКС по гр.д. № 1747/2020 г. на IV г.о. „когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ –
той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
8
ново отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново
дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ“.
Според другото разбиране на преобладаващата част от съдебните
състави, доколкото с настъпването на перемпцията е налице забрана да се
извършват последващи изпълнителни действия, то дори и да бъдат
предприети такива, те се обезсилват по право и не могат да доведат до
прекъсване на давността. /В т.с. и Решение № 371/29.10.2015 г. на ВКС по
гр.д. № 1385/2012 г., IV г.о., Решение № 42/26.02.2016 г. на ВКС по гр.д.№
1812/2015 г., IV г.о., Решение № 10/16.02.2016 г. на ВКС по гр.д.№ 3231/2014
г., III г.о., Определение № 290/25.04.2018 г. на ВКС по гр.д.№ 3217/2017 г., III
г.о., постановено по чл. 288 ГПК, с което не се допуска до касационен
контрол обжалваното решение. Съдебните състави достигат до този извод,
позовавайки се на разрешенията, дадени в ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл са и решения на окръжни
съдилища, сред които Решение № 2198/15.04.2020 г. по в.гр.д.№ 13558/2019 г.
по описа на СГС, възз. IV-г състав, Решение №47/22.02.2022 г. по в.г.д.
№11/2022 г. по описа на ПлОС.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав в постановеното си
решение е възприел второто становище, според което с настъпването на
перемпцията е налице забрана да се извършват последващи изпълнителни
действия, но дори и да бъдат предприети такива, те се обезсилват по право и
не могат да доведат до прекъсване на давността.
Предвид изложеното съдът приема, че към датата на образуване на
новото изпълнително производство и към датата на депозиране на исковата
молба вземането на ответника е било погасено по давност, поради което
предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 410,00
лева, от които държавна такса в размер на 50,00 лева, такси за снабдяване с
документи в размер на 60,00 лева и адвокатско възнаграждение, в размер на
300 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на
основание чл.439 ГПК, че ПЛ. М. Л., ЕГН **********, адрес: гр. *** не
дължи на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на упр. гр.***,
представлявано от З.Д., следните суми: главница в размер на 274.54лв.,
договорна лихва в размер на 17.12лв., наказателна лихва в размер на 93.91лв.
9
и съдебно-деловодни разноски в размер на 125лв., за които е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д.№4436/2011г. по описа на ПлРС, за събирането
на които е образувано изп. дело № 692/2021 г., от ЧСИ Т. К. с рег. № *** от
регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС Плевен, КАТО
ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на упр. гр.***,
представлявано от З.Д. да заплати на ПЛ. М. Л., ЕГН **********, адрес: гр.
***, сумата от 410,00 лева, представляващи сторените по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10