РЕШЕНИЕ
гр.
Враца, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански състав, в публично съдебно
заседание на 11 февруари Две хиляди двадесет и втораа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
при секретаря В. Апостолова, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело
N 1365 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Предявени са в условията на
обективно кумулативно съединяване осъдителни искове от „ГРЕЙНСТОР БГ“ ЕООД
гр.София /съгласно молба вх.№ 269833/09.08.2021г. по описа на РС Враца/ против
ТРУДОВО ПРОИЗВОДИТЕЛНА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „ИМПУЛС“ гр.Криводол, с които се
иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 24500.00 лева, частично
от 245000.00 лева, представляваща пропуснати ползи от неизпълнен договор за
покупко-продажба на пшеница доставка ЕХW: гр.Криводол от
09.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането. В исковата молба се твърди,
че на 02.08.2018г. "ГРЕЙНСТОР БГ" ЕООД подписало договор за доставка
на пшеница с "ТИТАН АГРО БЪЛГАРИЯ" ЕООД за общо количество 5000
метрични тона пшеница по БДС, реколта 2018г. при единична цена от 339 лв. на
тон или общо 1 695 000 лв. и съгласно клаузите на сключения договор
"ГРЕЙНСТОР БГ" ЕООД в качеството си на продавач се задължава да
достави стоката в периода 20-31.08.2018г. В изпълнение на така сключения
договор "ГРЕЙНСТОР БГ" ЕООД закупило от ТПЗК "ИМПУЛС", гр.
Криводол част от общото количество стока, което следвало да бъде доставено на
"ТИТАН АГРО БЪЛГАРИЯ" ЕООД, а именно 500 метрични тона при цена от
290 лв. за тон. Съгласно сключения договор с ответника стоката следвало да бъде
доставена на ищеца най-късно до 19.08.2018г. Поради неизпълнение на договора от
страна на ответника, който не доставил нищо от договореното количество,
договорът между "ГРЕЙНСТОР БГ" ЕООД и "ТИТАН АГРО БЪЛГАРИЯ"
ЕООД бил едностранно прекратен от последното, поради неизпълнение на
договорените количества пшеница. С това "ГРЕЙНСТОР БГ" ЕООД пропуснало
полза от маржа в цената в размер на общо 245 000 лв. - 5000 тона по 49 лв. за
тон. Тази сума според ищеца представлява пропусната полза, която се явява пряка
и непосредствена последица от неизпълнението на договора от 09.08.2018г. от
страна на ответника, тъй като контрагентът на "ГРЕЙНСТОР БГ" ЕООД
прекратил договора си именно поради недоставяне на конкретната партида от 500
метрични тона пшеница, реколта 2018г. Съгласно чл.7.1, б. "А" от
договора между ищеца и ответника купувачът има право на компенсаторна неустойка
в размер на 30 на сто от стойността на недоставеното количество, която в случая
се равнява на 43 500 лв. Тази сума ищецът счита за недостатъчна да покрие
размера на пропусната от купувача полза, която е в размер на 245 000 лв.
Ищецът излага, че липсата на
доброволно изпълнение го принудило да подаде заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК за част от размера на пропуснатата полза, а именно
за 24 500 лв., по което е образувано ЧГД № 255/2020 г. по описа на PC-Враца.
Съдът уважил заявлението като издал заповед за изпълнение, а в предоставения му
срок длъжникът и настоящ ответник упражнил правото си на възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение, което обуславя правния интерес за "Грейнстор
БГ" ООД от предявяване на установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
установяване съществуването на вземанията му от ТПЗК "Импулс" гр.
Криводол, по издадената срещу него заповед за изпълнение по ЧГД № 188/2020 г.
по описа на РС-Враца. С оглед развилото се впоследствие произнасяне по
предявения установителен иск и задължителни указания на ВОС, дадени с
определение № 98/22.06.2021г. по в.гр.дело № 244/2021г. ищецът е упражнил
правото си по чл.214, ал.1, изр.3-то от ГПК да измени вида на търсената защита,
предявявайки настоящия осъдителен иск.
Исковете са с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 вр. чл.82 и чл.86 ЗЗД и
са процесуално допустими.
В срока и по реда на чл.131 ГПК
ответникът, чрез пълномощник, представя писмен отговор, с който оспорва исковете
и моли за отхвърлянето им. Заявява, че действително на 09.08.2018г. между
„Грейнстор БГ“ ЕООД като купувач и ТРУДОВО ПРОИЗВОДИТЕЛНА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ
"ИМПУЛС"", като продавач, е сключен договор за покупко -
продажба на пшеница доставка EXW: гр. Криводол, с който страните са договорили
продажбата на 500 метрични тона пшеница при цена от 290 лв./тон и срок за
приемане на пшеницата от 09.08.2018г. -19.08.2018г. Оспорва като невярно
твърдението в исковата молба, че по силата на този договор, „Грейнстор БГ“ ЕООД
е закупило от Кооперацията договореното количество пшеница. Невярно е и
твърдението, че задължение на Кооперацията е било да достави на купувача
„Грейнстор БГ“ ЕООД договореното количество зърно. Развива доводи, че в чл. 4,
т. 4.1 от сключения на 09.08.2018г. договор е уговорен начинът на доставка и
получаване на пшеницата, а именно: продавачът се задължава в период от 09 -
19.08.2018г. да натовари зърното в базата си в гр. Криводол на транспортни
средства на купувача, след авизиране от страна на купувача. В чл. 6, т. 6.2 от
Договора е посочено, че плащането на договорената цена се извършва преди
доставката или в момента на доставката, след издаване на данъчна фактура.
Поддържа, че съгласно посочените
текстове, не продавачът е имал задължение да достави зърното, а купувачът -
ищец, е имал задължение предварително да уведоми продавача за датата на
товаренето на зърното, както и да осигури транспортни средства, на които същото
да бъде натоварено. В посочения в договора срок, ищецът не е уведомил ответника
за получаването на пшеницата и не е осигурил транспортни средства за нейното
получаване в базата на ответника, поради което не ответникът, а самият ищец е
бил в забава по смисъла на чл. 95 от ЗЗД. Дори след изтичане на този срок,
„Грейнстор БГ“ ЕООД не е заявило воля за получаване на стоката. Посочва, че
между същите страни - „Грейнстор БГ“ ЕООД, като ищец и „Т.П.З.К. като ответник,
въз основа на същия договор за покупко - продажба на пшеница от 09.08.2018г. има
влязло в сила решение №135/29.07.2019г. по т.д. № 7/2019г. по описа на ОС -
Враца, с което е отхвърлена като неоснователна и недоказана претенцията на
„Грейнстор БГ“ ЕООД за осъждане на Кооперацията за неустойката по чл. 7, т.7.1,
б. „а“ от договора, като основният мотив на съда за отхвърляне на иска е, че
„Грейнстор БГ“ ЕООД не е уведомило Кооперацията, съгласно клаузата по чл. 4, т.
4.1 от договора за готовност за предаване/товарене на зърното и за осигуряване
на превозни средства за натоварването му, във връзка с което в мотивите си съдът
е приел, че "ТРУДОВО ПРОИЗВОДИТЕЛНА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ
"ИМПУЛС" не е била в неизпълнение на задълженията си по договора.
В тази връзка категорично се оспорват
като неверни твърденията на ищеца, че Кооперацията не е изпълнила задълженията
си по договора от 09.08.2018г., което да е довело до едностранно прекратяване
на договора, сключен между „Грейнстор БГ“ ЕООД и „Титан Агро България“ ЕООД,
във връзка с което ищецът да е претърпял вреда, представляваща пропусната полза.
Посочва, че от представените с
исковата молба доказателства не се установява по никакъв начин твърдението на
ищеца, че „Титан Агро България“ ЕООД е прекратило едностранно сключения между
това дружество и ищеца договор от 02.08.2018г., поради неизпълнение на първата
доставка. Представеното Уведомление от „Титан Агро България“ ЕООД от
21.08.2018г. до „Грейнстор БГ“ ЕООД съдържа покана за изпълнение в допълнително
даден срок за осъществяване на доставката, с предупреждение, че при
неизпълнение договорът ще се счита за развален на основание чл. 87 от ЗЗД. Това
уведомление обаче не доказва, че действително този договор е бил развален
поради неизпълнение от страна на длъжника по него, поради което и на
самостоятелно основание ответникът оспорва твърдението, че договорът с „Титан
Агро България“ ЕООД е развален, както и твърди, че дори действително договорът
да е бил развален, то това обстоятелство не може да се вмени във вина на
ответника.
За да се произнесе по основателността на
исковете, районният съд направи преценка на писмените доказателства по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и прие за
установени следните обстоятелства:
Видно е от договор за покупко-продажба
на пшеница доставка EXW: гр. Криводол от 09.08.2018г., че ищецът „Грейнстор БГ“ ЕООД, гр.
София, като купувач и Кооперация „Т.П.З.К. гр. Криводол, като продавач, са
договорили продажбата на 500 метрични тона пшеница, за сумата от 290 лв. за
тон. В чл. 4, т. 4.1 е уговорено, че продавачът се задължава да натовари
стоката на транспортни средства на купувача в периода от 09.08.2018г. до
19.08.2018г., след авизиране от страна на купувача. В чл. 4.2 е посочено, че
приемането на стоката се извършва в базата на продава – гр. Криводол, съгласно
обичайната търговска практика. Според чл. 6, т. 6.2 плащането на
цената за стоката се извършва в лева преди доставката или в момента на
доставката след издаване на данъчна фактура.
От представения с исковата молба договор за покупко-продажба на
пшеница от 02.08.2018г., сключен между „Грейнстор БГ“ ЕООД, като продавач и
„Титан агро България“ ЕООД, като купувач, е видно, че тези дружества са
договорили доставка на 5000 метрични тона пшеница при цена от 339,00
лева/метричен тон, разпределени на партиди, всяка от които не по-малка от 500
метрични тона. В чл. 4, т. 4.1 от този договор е посочено, че продавачът се
задължава да достави стоката в периода от 20.08.2018г. до 31.08.2018г., както
следва: до 20.08.2018г. не по – малко от 500 метрични тона, до 23.08.2018г. не
по– малко от 1500 метрични тона, до 26.08.2018г. не по – малко от 1500
метрични тона, до 29.08.2018г. не по – малко от 1000 метрични тона и до
31.08.2018г. - останалите 500 метрични тона, след авизиране от страна на купувача. В чл. 6, т. 6.1 е посочено, че купувачът
се задължава да плати на продавача цена от 339,00 лева за метричен тон, без
ДДС. Според т.6.2 плащането на цената се извършва в лева, до два
работни дни след подписване на договора и издаване на данъчна фактура.
От представеното към исковата молба уведомление от 21.08.2018г.
от „Титан агро България“ ЕООД до ищеца „Грейнстор БГ“ ЕООД, относно неизпълнение
на договор от 02.08.2018г., става ясно, че ищецът не е изпълнил задължението си
по този договор, като не е доставил първата партида в срока по
чл. 4.1, а именно до 20.08.2018г., и е поканен в срок от 2 дни от получаване
на уведомлението да изпълни задължението си с предупреждение, че при
неизпълнение в така указания допълнителен срок, кредиторът ще счита договора за
развален на основание чл. 87 от ЗЗД, поради виновно неизпълнение.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение
за забавата или да иска обезщетение за неизпълнението. Съгласно чл. 82 ЗЗД
обезщетението за неизпълнение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза,
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли
да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Елементите от фактическия
състав на разпоредбата включват неизпълнение на задължението по двустранен
договор по причина, която може да се вмени във вина на длъжника и изправност на
насрещната страна. Отговорността по чл. 82 от ЗЗД е обусловена от настъпването на
вреда, която е в причинна връзка с неизпълнението. По иск с правно основание
чл. 79, вр. с чл. 82 ЗЗД, когато се твърди, че ищецът – кредитор е претърпял вреди, представляващи
пропуснати
ползи, същият следва да установи елементите от фактическия състав на
разпоредбите на чл. 79 вр. с чл. 82 ЗЗД, като проведе пълно и главно доказване
на правопораждащите факти, от които черпи изгодните за себе си последици, а
именно: неизпълнение на задължението по договора, което може да се вмени във
вина на ответника, изправност на ищеца и настъпването на вреда, която да е в
причинна връзка с неизпълнението.
При заявеното оспорване на предявените искове, в тежест на
ответника е да докаже наличие на настъпили между страните факти с
правоизключващ ефект, в частност, че е изправна страна по процесния договор за
доставка на пшеница и не е в неизпълнение на поетото по договора задължение, а
вината за неизпълнението е изцяло на ищеца.
Представените по делото договори за продажба на пшеница не са оспорени от ответника,
поради което съдът приема, че същите са валидно сключени и между страните по
тях са възникнали договорни отношения.
С оглед заявената претенция за претърпени вреди от страна на
ищеца, представляващи пропуснати ползи, за които ползи същият твърди, че е
могъл да реализира по договора, сключен с „Титан агро България“ ЕООД, и чиито
заявен размер се формира на база маржа в цената по двата договора, за да
съобрази наличието на правопораждащите факти от значение за основателността на
претенцията, съдът следва да анализира клаузите на договорите.
По Договор за покупко-продажба на пшеница доставка EXW: гр.
Криводол от 09.08.2018г., сключен с ответната Кооперация „Импулс“:
В чл. 4, т. 4.1 е уговорено, че продавачът се задължава да
натовари стоката на транспортни средства на купувача в периода от 09.08.2018г.
до 19.08.2018г., след авизиране от страна на купувача. Съгласно Българския
тълковен речник „авизиране“ означава уведомяване, съобщаване. От това следва,
че самото предаване на зърното е предпоставено от условието купувачът ищец предварително да уведоми
продавача ответник за датата на товаренето, както и да осигури
транспортни средства за своя сметка. От клаузите на договора става ясно още, че
получаването на стоката е предвидено да се извърши в базата на продавача в гр.
Криводол. Посочената последователност на тези договорни клаузи води до еднозначния
извод, че продавачът е имал задължение само да разполага с количеството зърно по
договора, от качество, съответстващо на посоченото в договора, което да
натовари, да предаде на купувача в собствената си база в гр. Криводол, но при
положение, че същият го е уведомил предварително за съответната дата на
товаренето и е осигурил транспорт за превоз. В тежест на ищеца е да докаже че е
изправна страна. Същият не доказа, че е изпълнил договорните си задължения -
нито твърди да е уведомил продавача за датата на товаренето, нито да е изпратил
транспорт в базата на продавача, нито пък да е заплатил уговорената цена
предварително, каквато възможност е предвидена в чл. 6.2 от договора или в момента на доставката. Не
се твърди и че ответникът е сключил договора без да е
разполагал с въпросното количество зърно, а само, че не го е доставил, но с
оглед уговорения в договора начин на получаване на пшеницата, съдът счита, че
ответникът не е имал задължение да достави пшеницата. Поради това основателно
се явява правоизключващото възражение на ответника, че купувачът - ищец е
неизправната страна по този договор. С оглед поетите права и задължения на
страните и разпределената доказателствена тежест по делото, ищецът не доказа,
че е изправна страна, съответно виновно поведение на ответника.
По договор за покупко - продажба на пшеница от 02.08.2018г. с
предмет 5000 метрични тона, сключен с „Титан агро България“ ЕООД:
Видно е от уговорките между страните по този договор, че са
договорени отделни доставки, първата от които със срок до 20.08.2018г. в размер
не по – малко от 500 метрични тона. В договора не се сочи произхода на
доставката – дали същата ще бъде осигурена от друго конкретно лице, още по –
малко конкретно от ответника, а само е посочен срокът, в който трябва да бъде
извършена доставката и конкретното количество.
При това положение недоказани са
твърденията на ищеца, че същият не е могъл да изпълни задълженията си, като не
е доставил конкретната първа доставка по този договор, по вина на ответната Кооперация „Импулс“, тъй
като липсват доказателства от които да се установява, че зърното по договора,
сключен с ответника е именно същото, което ищецът е договорил за доставка по
договора с „Титан агро България“ ЕООД. Недоказани са и твърденията на ищеца, че
договорът му с „Титан агро България“ ЕООД е бил прекратен, поради неизпълнение
на конкретната първа доставка по него. Видно е от представеното уведомление, че
същото има характер на покана за изпълнение, в допълнително даден срок, като от
него не се установява воля за едностранно прекратяване на договора преди
изтичане на допълнително дадения срок.
Неблагоприятните последици от недоказването на правопораждащите
факти за основателност на претенцията за обезщетение на вредите от
неизпълнението, представляващи пропуснати ползи, дължащи се на неизпълнение от
страна на ищеца по договора, сключен с „Титан агро България“ ЕООД, което
неизпълнение да стои в пряка причинно – следствена връзка с виновно неизпълнение
от страна на ответника, по сключения между него и ищеца договор, са за ищеца.
Ищецът не доказа, че е изправна страна по договора, сключен с Кооперацията,
съответно, че същата е в неизпълнение, което е първата положителна предпоставка
за уважаването на иска по чл. 82 ЗЗД. Отсъствието именно на вина у длъжника,
което да е довело до неизпълнение на кредитора в друго правоотношение, е
достатъчно условие за неоснователност на претенцията за пропусната полза, тъй
като обезщетението по чл. 82 ЗЗД се дължи за преките и непосредствени вреди от
неизпълнението, а ищецът не доказа вина и наличие на пряка причинно-следствена
връзка. Не се доказа и наличие на реална вреда за ищеца, тъй като не доказа
прекратяване на договора с „Титан агро България“ ЕООД. Ето защо искът е изцяло
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По тази причина, неоснователен е и обусловеният от
изхода на спора по главния иск, иск за законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата по
претендираната главница.
Отговорност за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът има право на разноски. Същият е представляван по делото от
процесуален представител – адв. Т.Д., чрез която в о.с.з, проведено на
11.02.2022г., е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК, с който
претендира адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1560 лв. с ДДС. Към
списъка с разноските са приложени доказателства за извършването им - договор за
правна защита и съдействие от 19.11.2021г.; Фактура № 244 от 19.11.2021г. и
извлечение от интернет банкиране, удостоверяващо получаването на адвокатското
възнаграждение.
В писмено становище от 11.02.2022г. ищецът е направил възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение и искане същото да бъде
редуцирано до размера на минималното такова, съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В случая, съобразно материалния интерес по делото – 24 500
лева, възнаграждението за един адвокат се определя по реда на чл. 7, ал. 2, т.
4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, където е посочено, че при
интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв., възнаграждението е 830 лв. плюс
3% за горницата над 10 000 лв. При това положение минималното
възнаграждение при материален интерес от 24 500 лева, съгласно Наредбата,
е в размер на 1 265 лева /без ДДС/. В случая, претендираното адвокатско
възнаграждение от ответника е в размер на сумата от 1 300 лева без ДДС, или с
35 лева по – високо от минималното съгласно Наредбата, която разлика съдът
счита за незначителна, поради което не следва да редуцира размера на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. На основание пар. 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. ДДС, което в случая е в
размер на 260.00 лева, се начислява допълнително върху възнагражденията по
Наредбата и се счита за неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и по изложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от „ГРЕЙНСТОР БГ“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Асен Разцветников“ №1А,
ниво 1, офис 3, ******* против Кооперация „Т.П.З.К.
със седалище и адрес на управление: гр. Криводол, ул. „Георги Дамянов“, с *******
за осъждане на ответника да заплати сумата от 24 500.00 лева главница частично от
сумата от 245 000.00 лева, представляваща пропуснати ползи от
неизпълнен договор за покупко-продажба на пшеница доставка EXW: гр. Криводол от
09.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ГРЕЙНСТОР БГ“ ЕООД, гр. София, р-н Лозенец, ул.
„Асен Разцветников“ № 1А, ниво 1, офис 3, ******* да заплати на Кооперация
"ТРУДОВО ПРОИЗВОДИТЕЛНА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ "ИМПУЛС"",
гр. Криводол, ул. „Георги Дамянов“, с ******* направените пред настоящата инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 1 560.00 лв. с ДДС, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………….