Решение по дело №1848/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2057
Дата: 17 ноември 2022 г.
Съдия: Анелия Илиева Харитева
Дело: 20227180701848
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2057/17.11.2022г.        

 

Град Пловдив, 17.11.2022 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на втори ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                  Съдия: Анелия Харитева

при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1848 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215 ЗУТ.

Образувано е по жалба на С.В.П. *** срещу заповед № РД-09-182 от 09.06.2022 г. на кмета на район „Западен“ при община Пловдив, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Преустройство на апартамент чрез приобщаване на тераса към жилищна стая и обособяване на второ санитарно помещение“, находящ се в жилищна сграда в УПИ ***, жил.застр., кв.18 по ПУП – ПР на кв. „Христо Смирненски“, град Пловдив, поземлен имот с идентификатор ***по КККР на град Пловдив и административен адрес: град Пловдив, ***.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна, защото издателят на заповедта няма необходимата компетентност, не е налице нов строеж, а е извършен текущ ремонт, допуснато е нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Иска се нейната отмяна и присъждане на направените разноски. Допълнителни съображения по съществото на спора са изложени в депозираната на 14.11.2022 г. писмена защита.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Подробни съображения по същество са изложени в писмена защита, депозирана на 09.11.2022 г.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права неблагоприятно са засегнати от заповедта с оглед разпореденото премахване на строеж и лишаването на жалбоподателя от възможността да го ползва, и в 14-дневния преклузивен срок от връчване на оспорената заповед (л.8). Жалбата е срещу заповед, която съгласно чл.215, ал.1 ЗУТ може да се обжалва по реда на АПК пред административния съд по местонахождение на имота. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че жалбоподателят е собственик на апартамент № 4, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.511.384.1.4 по КККР на град Пловдив, с адрес на имота: град Пловдив, ***, ет.3 по схема, а по доказателствен акт на ет.2, (нотариален акт № 143, том 64, дело № 11456/2013 г. на Службата по вписванията Пловдив – л.13-14).

На 07.12.2021 г. от семейство Славкови, собственици на ап.2 на първия етаж от процесната жилищна сграда, е подадена жалба (л.17-18) срещу извършваните от жалбоподателя преустройства в собствения му апартамент № 4, като се иска от съдействие от главния архитект на района, за да се спре този произвол.

На 10.01.2022 г. служители от общинската администрация на район „Западен“ при Община Пловдив са извършили проверка на процесния строеж: “Преустройство на апартамент чрез приобщаване на тераса към жилищна стая и обособяване на второ санитарно помещение“, находящ се в жилищна сграда в УПИ ***, жил.застр., кв.18 по ПУП – ПР на кв. „Христо Смирненски“, град Пловдив, поземлен имот с идентификатор ***по КККР на град Пловдив и административен адрес: град Пловдив, ***, за която проверка е съставен констативен акт № 1 от 10.01.2022 г. На проверяващите не са били представени строителни книжа и документи. Констатирано е, че строежът е извършен от жалбоподателя и представлява приобщаване и затваряне на тераса към жилищно помещение, върху част от коридора е обособен санитарен възел, находящ се над спално помещение в ап.2 на първи етаж, като за извършеното строителство липсват необходимите строителни книжа.

Констативният акт е съобщен на жалбоподателя на 09.02.2022 г. и на 15.02.2022 г. срещу акта е постъпило възражение (л.10) от С.П. и е поискано прекратяване на производството по чл.225а ЗУТ.

Във връзка със съставения констативен акт № 1 от 10.01.2022 г. е издадено становище от арх. Петрова, директор на дирекция УТ при район „Западен“, съгласно което процесният строеж е ІV категория и за него не могат да се приложат § 127, ал.1 и § 16, ал.1 ЗУТ, строежът не е търпим, защото не са налице доказателства за периода на извършване на строителството.

Въз основа на констативния акт и становището на арх. Петрова е издадена оспорената заповед № РД-09-182 от 09.06.2022 г. – предмет на настоящото съдебно производство. Въз основа на събраните доказателства и констатациите на контролните органи и след преценка на възражението на С.П. срещу констативния акт, че същото е неоснователно и недоказано поради липса на каквито и да било фактически и правни основания в подкрепа на защитната му теза, кметът на район „Западен“ е приел, че в случая  налице безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ и е наредено неговото премахване.

Представените от процесуалния представител на жалбоподателя в първото съдебно заседание писмени доказателства са неотносими към предмета на спора, доколкото семейното или здравословното състояние на жалбоподателя нямат отношение към законосъобразността на оспорената заповед и няма да бъдат кредитирани и коментирани.

В хода на съдебното производство е допуснато извършване на съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните писмени доказателства.

Вещото лице описва процесния строеж като преустройство на ап.4 на втори жилищен етаж, при което са извършени следните строително-монтажни работи – премахване на част от тухлена стена с дебелина 12 см и дължина 2,25 м; иззиждане на стена с дебелина 12 см от тухли „Итонг“ с дължина 2,50 м и чупка 50 см вътре в спалнята в югоизточния ъгъл на апартамента; премахване на подпрозоречна зидария между дневната и лоджията към нея на североизточната фасада и присъединяване на лоджията към дневната; а функционалните промени включват изграждане на втора баня с тоалетна в жилището и присъединяване на лоджия към дневната. Според измерванията на вещото лице височината на сградата от нивото на тротоара до стрехата е 14,95 м и съгласно чл.23, ал.1, т.2 ЗУТ характерът на застрояването е средно застрояване – до 15 м. Според вещото лице сградата, в която е извършен процесният строеж, е „неосигурена сграда“ за сеизмични въздействия съгласно т.4 от ДР на Наредба № РД-02-20-2 от 27.01.2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, тъй като е изградена преди 1987 г. Вещото лице посочва, че както по сега действащата наредба, така и по отменените нормативното експлоатационно натоварване за участъци с предназначение тераса (лоджия) е било винаги с по-голяма стойност, отколкото в помещенията за живеене в жилищна сграда, съответно при изготвяне на проекта за процесната сграда натоварването на лоджията също е било предвидено с по-голяма стойност от това на жилищните помещения. Според вещото лице при извършеното преустройство, при което лоджията е присъединена към жилищно помещение, реалното натоварване в присъединения участък няма да доведе до надвишаване на предвиденото от времето на изпълнение на сградата – плътният парапет на лоджията е запазен и върху него е монтирана дограма, което няма да увеличи допустимото натоварване върху парапета. Вещото лице посочва, че е запазена стоманобетоновата греда, която е част от подовата плоча на горния етаж, а премахнатата подпрозоречна зидария е пълнежен елемент, нямащ отношение към носещата конструкция на сградата, поради което от конструктивна гледна точка присъединяването на лоджията към жилищната стая няма да се отрази неблагоприятно върху носещата способност на конструкцията на сградата като цяло. Същият извод прави вещото лице и по отношение на преустройството на нишата за вграден гардероб и част от спалнята в нова баня, защото е запазена стоманобетоновата греда над премахнатия тухлен зид, който не е част от носещата конструкция, като теглата на премахнатия и на новия зид са приблизително еднакви, а преместването на зида на 50 см навътре в спалнята няма да окаже съществено влияние върху носещата способност на подовата конструкция, заемането на част от площта на спалнята за баня не води до увеличаване на равномерно разпределеното вертикално натоварване, затварянето на лицето на вградения гардероб с преграда от гипсокартон създава незначително натоварване с теглото си, сходно с равномерно разпределения товар, предвиден като въздействие в коридора. Въз основа на констатациите вещото лице прави извод, че при извършеното преустройство не са премахнати носещи конструктивни елементи и не са правени отвори в такива, след преустройството не се увеличават експлоатационните натоварвания върху конструкцията на сградата, съответно променено е предназначението на една тераса и на части от коридор и спалня за обособяване на ново санитарно помещение.

Съдът намира, че със заключението на вещото лице не се установяват нови факти от значение за спора, а единствено се потвърждава правилността на констатации на контролните органи на общинската администрация, отразени в констативния акт и в оспорената заповед, което от своя страна прави недоказано и неоснователно възражението на жалбоподателя за неправилност на фактическите констатации.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

Съгласно чл.225а, ал.1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. От представена заповед № 13ОА560 от 05.03.2013 г. на кмета на Община Пловдив (л.40-43) е видно, че органът по чл.225а, ал.1 ЗУТ при нормативно предвидена за това възможност е делегирал правомощията си по издаване на заповеди от категорията на оспорената на кмета на район „Западен“ и в обхвата на цялата територия на район „Западен“ при община Пловдив. Следователно именно кметът на район „Западен“ е компетентният орган, който следва да издаде заповед за премахване на незаконен строеж от ІV категория, т.е., оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Процесният строеж представлява вътрешно преустройство на сграда от ІV категория (жилищна сграда със средно застрояване) без да се засяга нейната конструкция по смисъла на чл.137, ал.1, т.4, б.“д“ ЗУТ. Следователно правилно в оспорената заповед строежът е определен като ІV категория, което напълно отговаря на определението, съдържащо се в цитираната правна норма – реконструкция и основен ремонт на строежите от тази категория и вътрешни преустройства на сградите от първа до четвърта категория, с които не се засяга конструкцията им. В случая жилищната сграда е ІV категория, тъй като е със средно застрояване до 15 м, и самото преустройство е вътрешно и също е от ІV категория, следователно издателят на оспорената заповед правилно е преценил наличието на компетентност, за да издаде заповедта на премахване на незаконен строеж от ІV категория, находящ се на територията на район „Западен“.

Не се споделя възражението на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на оспорената заповед. Съгласно чл.225а, ал.2 ЗУТ заповедта по ал.1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2, който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Тази процедура в настоящия случай е спазена.

Оспорената заповед е издадена въз основа на констативен акт № 1 от 10.01.2022 г., съставен от общински служители от контрол по строителството и е връчен на жалбоподателя. В този смисъл без правно значение за законосъобразността на оспорената заповед е обстоятелството, че в длъжностната характеристика на служителя не е вписано изрично правото да установява и констатира незаконно строителство, ако той заема съответната длъжност в общинската администрация. В настоящия случай, обаче, невярно е това твърдение на процесуалния представител на жалбоподателя за липса на компетентност у длъжностните лица, извършили проверката и съставили акта, защото Ивайло Няголов е назначен на длъжност главен инспектор „Строителен контрол“ (заповед от 23.04.2009 г. – л.48) и съгласно т.5.7 от длъжностната характеристика (л.50) има пряко задължение да извършва контрол по прилагане на устройствените планове по смисъла на чл.223 ЗУТ, съгласно чиято втора алинея, т.1 служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район) констатират незаконни строежи и строежи с нарушения.

Неотносима е към настоящия казус цитираната в писмената защита на адв. И. съдебна практика (стр.2), доколкото в разглежданите случаи се е стигнало до изземване на служебни задължения на общинските служители от контрол по строителството от страна на главния архитект на общината. Настоящият случай не е такъв.

Констативният акт е съобщен на собственика и извършител на строежа, следователно административният орган е изпълнил задължението си да го информира за започналото производство по издаване на заповед за премахване на незаконен строеж и за възможността да се запознае с констатациите, да направи своите възражения, бележки и доказателствени искания и да представи доказателствата, с които разполага, от което право на участие в административното производство жалбоподателят се е възползвал, подал е писмено възражение, но не е представил нови писмени доказателства, поради което е възражението е преценено от административния орган като неоснователно. В този смисъл недоказано се явява възражението на жалбоподателя за неизяснена фактическа обстановка. Напротив, всички факти са преценени, но изводите на административния орган не съвпадат със защитната теза на жалбоподателя.

Фактите от значение за правилното решаване на въпроса за законността на процесния строеж са установени обективно и в пълнота, което се потвърждава и от заключението на вещото лице. В производството по издаване на оспорената заповед не са събрани доказателства, които да сочат търпимост на процесния строеж с оглед липсата на категорични данни за годината на извършване на преустройството, нито са събрани доказателства, че жилището е било в същия вид още през 2013 г. при покупката, както се твърди от жалбоподателя. Това твърдение противоречи на съдържанието на нотариалния акт, с който жалбоподателят се легитимира като собственик (нотариален акт № 143, том 64, дело № 11456/2013 г. на Службата по вписванията Пловдив – л.13-14), където апартаментът е описан по следния начин – „състоящ се от две спални, всекидневна, трапезария, кухня, баня, тоалетна, антре и две тераси“. Т.е., в нотариалния акт от 2013 г. няма второ санитарно помещение и има две тераси, следователно преустройството е извършено след 2013 г. от жалбоподателя, отразен като извършител на незаконния строеж в констативния акт и този факт не е бил оспорен. Съответно при всички случаи е правилен и обоснован изводът на административния орган, че по отношение на процесния строеж не могат да се приложат нормите на § 16, ал.1 ДР ЗУТ и § 127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ (ДВ, бр.82 от 2012 г.). След като процесният строеж не може да бъде определен като допустим, то за административният орган не е налице пречка за издаване на заповед за премахване на незаконния строеж.

Спазено е изискването за форма. В достатъчна степен ясно и точно е индивидуализиран строежът, който следва да се премахне, и защо е квалифициран като незаконен. Не е налице неяснота, която да прави невъзможно изпълнението, с оглед местоположението в апартамента на извършеното преустройство – предмет на оспорената заповед. Правилно е посочен адресатът на заповедта, който е извършителят на строежа. Противно на заявеното в писмената защита на адв. И., във възражението си срещу констативния акт жалбоподателят не е оспорил качеството си на извършител и не е посочил друг извършител на незаконния строеж, който да бъде конституиран като такъв в производството по издаване на оспорената заповед. Следователно заповедта отговаря напълно на изискванията на чл.59 АПК относно задължителното съдържание, което трябва да има всеки индивидуален административен акт.

Процесният строеж е квалифициран като незаконен на основание чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, съгласно който строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Такива документи не са били представени нито в производството по издаване на оспорената заповед, нито в съдебното производство, а в същото време са били задължителни, тъй като извършеното преустройство не попада в изключенията по чл.151 ЗУТ. Не съответства на текста на закона възражението на процесуалния представител, че процесният строеж попада в хипотезата на чл.151, ал.1, т.1, във връзка с § 5, т.43 ЗР ЗУТ, защото в настоящия случай е извършено премахване на съществуващи зидове и направа на нови зидове, както и променя на предназначението на помещения, в какъвто смисъл е заключението на вещото лице, потвърдено при разпита в съдебното заседание, което заключение неправилно е интерпретирано в писмената защита на адв. И.. Следователно наличието на промяна на предназначението на помещения, дори когато не се засяга конструкцията на сградата и не се променят натоварванията, изключва приложението на чл.151 ЗУТ за конкретното вътрешно преустройство.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден жалбоподателя да заплати на община Пловдив, район „Западен“ сумата 100 лева на основание чл.143, ал.2 АПК, във връзка с чл.37 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.П., ЕГН **********,***, срещу заповед № РД-09-182 от 09.06.2022 г. на кмета на район „Западен“ при община Пловдив

ОСЪЖДА С.В.П., ЕГН **********,***,  да заплати на община Пловдив, район „Западен“ сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

 

Съдия: