№ 21234
гр. София, 14.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110170932 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба предявена от А. Г. А., представлявана от адв. Д. М.
срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, с която са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване установителен иск за признаване на установено спрямо
ответника, че договорът за потребителски кредит № 601125 от 04.10.2023 г., сключен между
страните е нищожен поради противоречието му със закона, при условията на евентуалност
в случай на отхвърляне на главния иск се иска да бъде признато за установено, че
разпоредбата на чл. 4 от Приложение № 5 договор за потребителски кредит № 601125 от
04.10.2023 г., предвиждаща неустойка при непредоставяне на поръчител и Приложение № 3
от договорът за потребителски кредит № 601125 от 04.10.2023 г., възлагащо заплащане на
сумата от 30 лв. за „ВИП обслужване, са недействителни и осъдителен иск за осъждането
на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лв. – частичен иск от цялото му дължимо
вземане от 89, 10 лв., изплатено от ищеца при липса на основание, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 04.10.2023г. между А. Г. А. в качеството му на
кредитополучател и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД – в качеството му на кредитодател е сключен
договор за потребителски кредит № 601125, по силата на които кредитодателят предоставил
на кредитополучателя потребителски заем. Договорът обаче не отговарял на изискванията за
валидност по чл. 10 от Закона за потребителския кредит – липсвало посочване на сумата на
договора, годишния лихвен процент и други съществени елементи от правоотношението,
които били посочени в приложение към договора. Съгласно чл. 1 от Приложение № 5 към
договора най-късно на следващият ден кредитополучателят бил длъжен да представи
обезпечение по кредита, като били предвидени неизпълними условия за гаранта. В случай,
че не бъде предоставено такова обезпечение в чл. 5 от Приложението била предвидена
неустойка. Заемната сума била в размер на 300 лв. Кредитополучателят се задължил да
върне заетата сума в срок до 11.03.2023 г. в размер от 340 лв. с одобрено обезпечение, а без
1
обезпечение 399, 10 лв. Предоставен му бил погасителен план, съгласно който
кредитополучтаелят следва да заплати една вноска от 399, 10 лв., включваща 300 лв.
главница, 10 лв. възнаградителна лихва, 30 лв. такса префернциално обслужване и
неустойка в размер на 59, 10 лв. Според ищеца уговорената неустойка за непредоставяне на
обезпечение е нищожна, тъй като с нея се цели да се заобиколи закона и законосутановения
размер на ГПР. Неустойката се основава на изначално неизпълнимо задължение в договора и
начисляването й е сигурно, като целта й е единствено да се получи скрито възнаграждение.
Всъщност размерът на ГПР надвишавал законоустановения. Самата неустойка излиза извън
присъщите й функции и на това основание противоречи на добрите нрави и също е
нищожна. Поддържа, че чрез неустойката се заобикаля закона и самата тя е неравноправна.
Сочи, че към договора е подписано и Приложение № 3, в което се уговаря ползване на
преференциоално ВИП обслужване, което ищецът намира за недействително като
противоречащо на закона, доколкото чрез него се изисква заплащане на такси и комисионни
за действия свързани с усвояване на кредита.
Направени са доказателствени искания за събиране на писмени доказателства,
изискване на справка по реда на чл. 190 ГПК за извършените плащания, както и представяне
на документи, за допускане на ССчЕ, както и за издаване на съдебно удостоверение, което да
послужи пред БНБ за снабдяване с информация.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“
АД, подаден чрез адв. В.. Ответникът счита, че установителните искове са недопустими,
поддържа, че всички претенции са неоснователни. Твърди, че сключеният между страните
договор за потребителски кредит отговаря на изискванията за законосъобразност и сключен
от разстояние. Оспорва доводите на ищеца за невалидност на уговорената неустойка, като
излага подробни съображения. Твърди, че с Приложение № 3 са предоставени допълнителни
преференциални услуги по договора, за които се дължи възнаграждение. Сочи, че по
договора са извършени плащания от А. Г. А. е размер на 354 лв. на 06.01.2023 г.
Направено е искане по чл. 213 ГПК за присъединяване на други дела между същите
страни.
Прилага писмени документи, чието събиране като доказателства иска.
Исковата молба е редовна и допустима. Съдът намира, че ищецът разполага с правен
интерес да бъде признато със сила на пресъдено нещо, че сключения между страните
договор е нищожен.
Следва да бъде изготвен ПРОЕКТ НА ДОКЛАД:
Правна квалификация: Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които
произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да
приеме, че съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове за прогласяване на
нищожност на Договор потребителски кредит № 601125 от 04.10.2023, евентуално на
клаузата по чл. 4 от Приложение № 5 към Договора и Приложение № 3 към Договора, както
следва при условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 146, ал. 1 вр. 143, ал. 2,
2
т. 5 и т. 19 ЗЗП – нищожност поради неравноправност, с правно основание чл. 26, ал.1 ,
предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 – поради противоречие със закона, с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр. чл. 21, ал.1 ЗПК във вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК
– поради заобикаляне на закона и чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД – поради липса на съгласие,
съединени с частичен осъдителен иск с правно основание е иск с правна квалификация чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лв. – част
от вземане в общ размер на 89, 10 лв., представляващо платена без основание сума по
нищожна клауза.
Съдът указва на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по който е потребител.
По доказателствената тежест:
В тежест на ищеца по установителните искове е да установи всички възражения в
исковата молба за неравноправност и нищожност на договора и клаузата за възнаграждение
за предоставяне на поръчителство, а именно - твърдяното противоречие на закона,
твърдяното заобикаляне на закона, твърдяната липса на съгласие.
В тежест на ответника е установи наличие на валидно основание за плащане, респ.
получаване на сочената парична сума като възнаграждение по договор за поръчителство,
както и че същата клауза е индивидуално уговорена. В тежест на ответника е и да установи
основание за заплащане на такса за допълнителните услуги.
В тежест на ищеца по осъдителния иск е да докаже, че е заплатил на ответника
претендираната в исковата молба сума от 5 лв., представляваща част от общо заплатеното
възнаграждение за поръчител, както и получаването и от ответника.
В тежест на ответника по осъдителния иск е да докаже наличието на правно
основание за получаване на процесната сума, за което не сочи доказателства.
Следва да бъдат приет за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните е сключен Договора за предоставяне на
потребителски кредит № 601125 от 04.10.2023 г., по силата на който бил отпуснат заем в
размер на 300 лв., както и че на 06. 10.2023 г. ищецът изплатил на ответника сумата от 354
лв.
По доказателствените искания:
Представените от страните документи следва да бъдат допуснати за събиране като
писмени доказателства, защото са допустими, относими и необходими за изясняване на
делото от фактическа страна.
Искането на ищеца с правно основание чл. 190, ал. 1 ГПК не е необходимо, доколкото
към отговора са представени исканите писмени документи, а ответникът признава
плащането на сумата от 354 лв.
Съдът намира, че към настоящия момент не е необходимо назначаването на съдебно-
3
счетоводна експертиза и издаването на съдебни удостоверения.
Съдът намира искането за присъединяване на дела за неоснователно, доколкото от
служебна справка в ЕИСС се установи, че по-голямата част от сочените дела вече са решени,
а и касаят отношения, почиващи на различни договори.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 10.06.2025 г. от 14.30 часа, за когато да се
призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства представените с исковата
молба документи
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията по чл. 190 ГПК, както и за издаване на
съдебни удостоверения и назначаване на ССчЕ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 213 ГПК.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание могат да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора. ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй
като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието (http: //www. justice. government. bg/MPPublicWeb/default. aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма "Спогодби", която предлага безплатно
провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи
4
граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма "Спогодби" можете да получите в Центъра за
спогодби и медиация в гр. С., бул. "Цар Борис ІІІ" № 54, ет. 2, ст. 204. Работно време за
медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с граждани - вторник и четвъртък
от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел. 02/8955423; За повече информация: Мариана
Николова, Мария Г.а - тел. 02/8955423, spogodbi@mediatorbg. eu; www. srs. justice. bg.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за
ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за
ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение. На ищеца да се връчи и
препис от отговора на ИМ.
Определението не подлежи на обжалване
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5