№ 307
гр. Пловдив, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300502817 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258- 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Тивони- здраве и красота“ ООД,
ЕИК *********, представлявано от управителя Е.Н.А., чрез пълномощника му по делото
адв. Т. И., против Решение № 261850/28.06.2021г., постановено по гр. д. № 19970/2018 г.
на Районен съд- Пловдив, 13-ти гр.с., с което е признато за установено, че дължи на
„Н. И. ТИВОНИ“ Лимитид, рег. №*********, със седалище и адрес на управление гр.
***, Израел, ул. ***, ZIP код 5625214, представлявано от управителя И.Т.; сумата от общо
24389,20 лв.- заемна сума по договор от 24.09.2007г., от които 11598,07 лв.- получени
на 26.01.2017г., 10757,07 лв.- получени на 28.02.2017г. и 2034,06 лв.- получени на
22.03.2017г., за които суми е издадена Заповед № 10800 от 09.11.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 17848/2017 г. на ПРС, 15-ти гр. с.
В жалбата се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното
решение, като се иска обезсилването му и прекратяване на производството по делото
поради недопустимост на предявения иск, а ако това искане не бъде уважено- отмяна
на решението като неправилно и отхвърляне на предявения иск.
Ответникът по жалбата „Н. И. ТИВОНИ“ Лимитид, рег. №*********, със седалище
и адрес на управление гр. ***, Израел, ул. ***, ZIP код 5625214, представлявано от
управителя И.Т., чрез пълномощника си по делото адв. И. П., в писмен отговор
оспорва същата и иска потвърждаване на обжалваното решение.
1
Предмет на разглеждане в производството е и частна жалба на „Тивони- здраве
и красота“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Е.Н.А., чрез
пълномощника му по делото адв. Т. И., против Определение №263947/27.11.2021г.,
постановено по гр. д. № 19970/2018 г. на Районен съд- Пловдив, 13-ти гр.с., с което по
реда на чл.248 от ГПК е било изменено Решение № 261850/28.06.2021г. в частта му за
разноските, като вместо сумата от 4377,22 лв. в полза на „Н. И. ТИВОНИ“ Лимитид е
била присъдена сумата от 4865,01 лв.- разноски по делото. В частната жалба се
излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното определение, като се
иска обезсилването му като недопустимо, а ако това искане не бъде уважено-
отмяната му като неправилно и отхвърляне на подадената от „Н. И. ТИВОНИ“
Лимитид молба за изменение на решението в частта му за разноските.
Ответникът по частната жалба- „Н. И. ТИВОНИ“ Лимитид, чрез пълномощника
си по делото адв. И. П., в писмен отговор оспорва същата и иска потвърждаване на
обжалваното определение.
Предмет на разглеждане в производството е и частна жалба на „Н. И.
ТИВОНИ“ Лимитид, чрез пълномощника му по делото адв. И. П., против Определение
№260617/17.07.2022г., постановено по гр. д. № 19970/2018 г. на Районен съд- Пловдив, 13-
ти гр.с., с което по реда на чл.248 от ГПК е било изменено Решение №
261850/28.06.2021г. в частта му за разноските, като вместо сумата от 4865,01 лв. в полза
на „Н. И. ТИВОНИ“ Лимитид е била присъдена сумата от 4546,26 лв.- разноски по
делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното
определение, като се иска отмяната му и отхвърляне на подадената от „Тивони-
здраве и красота“ ООД молба за изменение на решението в частта му за разноските.
Ответникът по частната жалба- „Тивони- здраве и красота“ ООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя Е.Н.А., чрез пълномощника му по делото адв.
Т. И.,, в писмен отговор оспорва същата и иска потвърждаване на обжалваното
определение.
По въззивната жалба на „Тивони- здраве и красота“ ООД:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си
по чл.269, изр. първо от ГПК въззивният съд намери, че същото е валидно и
допустимо. Неоснователни са доводите във въззивната жалба за недопустимост на
решението. Съдът е бил сезиран с иск за установяване на вземане, за което е било
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Видно от заповедта за изпълнение,
същата е издадена за вземане за общо 12470 евро с левова равностойност 24389,20
лв.- заемна сума по договор за заем, от които 11598,07 лв.- получени на 26.01.2017г.,
10757,07 лв.- получени на 28.02.2017г. и 2034,06 лв.- получени на 22.03.2017г.
Именно за посоченото вземане ищецът е предявил настоящия установителен иск,
2
който е допустим, както и постановеното по него първоинстанционно решение.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността му съобразно посоченото в жалбата, както и служебно за допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се
произнесе по правния спор между страните.
По отношение на приетата от районния съд фактическа обстановка следва да се
посочи, че съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение
№1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за
които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата
инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни
възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззИ.емата страна.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация
чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.240, ал.1 от ЗЗД, предявени от „Н. И. ТИВОНИ“
Лимитид- гр. ***, Израел, представлявано от управител И.Т., против „Тивони- здраве и
красота“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Е.Н.А..
Ищецът твърди, че по силата на неформален договор между страните от 24.09.2007г.
предоставял на ищеца, чрез периодични банкови преводи, парични суми в заем, които
ответникът не върнал. Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови решение, с
което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от общо 12470 евро с левова равностойност 24389,20 лв.- заемна сума по
договор за заем, от които 5930 евро с левова равностойност 11598,07 лв.- получени на
26.01.2017г., 5500 евро с левова равностойност 10757,07 лв.- получени на 28.02.2017г. и
1040 евро с левова равностойност 2034,06 лв.- получени на 22.03.2017г.
Ответникът оспорва предявените искове. Оспорва твърдението, че между страните е
сключен соченият от ищеца договор за заем. Твърди, че дори да са заплатени конкретно
посочените по-горе суми, същите представляват плащания във връзка със съществувалите
между страните дълготрайни търговски отношения, тъй като произвежданата от ответника
продукция била предоставяна на ищеца, който я изнасял и продавал в Израел.
Видно от приложеното ч. гр. дело №17848/2017 г. на ПРС, 15-ти гр. с., за
претендираните в настоящото производство вземания ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение срещу ответника. Срещу заповедта длъжникът е
предявил възражение по реда на чл. 423 от ГПК, което е прието с определение от
24.10.2018г., постановено по ч. гр. д. № 1535/2018 г. на Окръжен съд- Пловдив. На
кредитора е указана възможността за предявяване на иск по реда на чл. 422 от ГПК и
исковата молба, по която е образувано производството по настоящото дело, е предявена в
срока по чл. 415 от ГПК. Изложеното обуславя допустимостта на предявените
установителни искове.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 240 ал. 1 от ЗЗД с договора за паричен заем
заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари срещу насрещното
задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на
предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните. При иск за
връщане на предоставена в заем сума тежестта за доказване на сключването на
договора за заем и предаването на сумата е на заемодателя- ищец.
От заключението на приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза се
установява, че дружеството- ищец „Н. И. ТИВОНИ“ Лимитид е превело по банков път на
посочените в исковата молба дати, а дружеството- ответник „Тивони- здраве и красота“
ООД е получило по банковата си сметка сумите съответно от 5926 евро, 5496 евро и
1036 евро. Така получените суми са били осчетоводени от ответника по кредита на
сметка 499 „Други кредитори“ с основание „превод“ от „Н. И. ТИВОНИ“ Лимитид.
За доказване сключването на договор за заем, ищцовото дружество е представило
писмени потвърждения за получаване на процесните суми, изходящи от името на
управителя на ответното дружество, за които от заключението на приетата съдебно-
техническа експертиза се установява, че са били изпратени по електронна поща от
електронния адрес на ответника . От заключението на приетата пред
първоинстанционния съд съдебно- техническа експертиза се установява, че подписът на
същите не е положен от управителя на дружеството- ответник.
Ищецът е представил като писмени доказателства и протоколи за разпити на
свидетели по досъдебно производство №19/2018г. по описа на Отдел „Икономическа
полиция“ при ОД на МВР- Пловдив, които не са допустимо доказателствено средство.
Свидетелските показания в гражданския процес се събират устно и непосредствено чрез
разпит на свидетеля от съда и страните, поради което свидетелски показания, дадени
пред друг орган и по друго производство, не могат да бъдат ползвани за установяване
на фактите в настоящото производство. От така представените писмени доказателства
могат да бъдат ползвани само направените в тях изявления от управителя на ответното
дружество Е.Н.А. /л.302-303 и л.308/, в които тя признава неизгодни за ответника
факти. Видно от протоколите за разпита й, тя е заявила, че по желание на
мажоритарния му собственик И.Т. дружеството е работило на загуба, за да не се
заплащат данъци, като продукцията му се е изнасяла за фирма на последния в Израел
по определена от него занижена цена, която не е била заплащана, а дейността му е
била финансирана от последния чрез банкови преводи, оформяни от него като заем.
Същата изрично заявява, че договор за заем между дружеството не е сключван.
При така събраните по делото доказателства настоящият състав на съда намира,
че ищецът, който носи доказателствената тежест, не е провел пълно доказване на
твърденията си, че е предоставил процесните суми на ответника на основание
сключен между страните договор за заем. При иск за присъждане на предоставена в
заем сума ищецът следва да установи както предаването на сумата, така и
обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем, т.е. че ответникът е
4
поел задължението за връщането й. В случая по делото се установява, че ищцовото
дружество е превело процесните суми на ответника, но събраните по делото
доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че ответникът е поел задължение за
връщане на сумите. По делото е безспорно, че писмен договор за заем между
страните липсва, а преки доказателства за сключването на устен такъв, т.е. за
наличието на съвпадащи волеизявления на двете страни, също не са ангажирани. В
показанията си по досъдебното производство управителката на ответното дружество
изрично е отрекла да е бил сключван договор на заем между двете дружество, като е
описала финансовите отношения между тях и причините, поради които израелското
дружество е превеждало суми на българското. Същата не е признавала
представляваното от нея дружество да е поемало задължение за връщане на
получените суми. Косвено доказателство, подкрепящо тезата на ищцовата страна за
наличието на договор за заем, е фактът на осчетоводяването на преводите в ответното
дружество по сметка 499, за която от разясненията на вещото лице по приетата
съдебно- счетоводна експертиза се установява, че се ползва за счетоводно отразяване на
заеми, които не са отпуснати от банки. Само въз основа на това обстоятелство обаче
не може да се направи извод, че сумите са били преведени по сключен между
страните договор за заем. Записванията в счетоводните книги не създават
правоотношения между страните, а следва да са в резултат на действително
възникнали такИ., за които са съставени съответните документи, даващи основание за
счетоводната операция /в този смисъл- Определение №156 от 11.02.2016г. на ВКС по
гр.д.№5796/2015г., 4-то г.о.; Определение №390 от 04.06.2020г. на ВКС по т.д.
№2495/2019г., 2-ро т.о./. В случая по делото е безспорно, че документи за сключване
на договор за заем не са били съставени, нито са установени от вещото лице при
извършената проверка в счетоводството на ответника, поради което и осчетоводяването
е извършено без съответната документална обоснованост. При това положение фактът
на осчетоводяването, за което не се установява да е било извършено от съответния
служител по указания на управителя на дружеството, не може да докаже сключването
на договор за заем. По така изложените съображения съдът намира, че по делото не се
установява наличието на договор за заем между страните.
След като ищецът не е доказал соченото от него облигационно правоотношение,
на което се основава претенцията си, а именно- договор за заем, то предявеният иск е
неоснователен и следва да се отхвърли. Предвид горното обжалваното решение следва
да бъде отменено, като вместо него се постанови ново решение за отхвърляне на иска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на
ответника следва да се присъдят направените по делото разноски за двете инстанции в
общ размер от 5292,78 лв. съгласно представения списък.
На ищеца не се дължат разноски, поради което постановените от
първоинстанционния съд определения по чл.248 от ГПК от 27.11.2021г. и 17.07.2022г.
следва да бъдат отменени.
5
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261850/28.06.2021г., Определение №263947/27.11.2021г. и
Определение №260617/17.07.2022г., постановени по гр. д. № 19970/2018 г. на Районен съд-
Пловдив, 13-ти гр.с., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Н. И. ТИВОНИ“ Лимитид, рег. №*********, със
седалище и адрес на управление гр. ***, Израел, ул. ***, ZIP код 5625214,
представлявано от управителя И.Т., против „Тивони- здраве и красота“ ООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя Е.Н.А., иск за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 12470 евро с
левова равностойност 24389,20 лв.- заемна сума по договор за заем, от които 5930 евро
с левова равностойност 11598,07 лв.- получени на 26.01.2017г., 5500 евро с левова
равностойност 10757,07 лв.- получени на 28.02.2017г. и 1040 евро с левова
равностойност 2034,06 лв.- получени на 22.03.2017г., за които суми е издадена Заповед №
10800 от 09.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
дело № 17848/2017 г. на ПРС, 15-ти гр. с.
ОСЪЖДА „Н. И. ТИВОНИ“ Лимитид, рег. №*********, със седалище и адрес на
управление гр. ***, Израел, ул. ***, ZIP код 5625214, представлявано от управителя И.Т.,
да заплати на „Тивони- здраве и красота“ ООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя Е.Н.А., сумата от 5292,78 лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6