Р Е
Ш Е Н
И Е № 164
гр.П., 15.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен
съд,в открито съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А.
като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 202 по описа за 2019 г. на ПпРС, за да се произнесе
взе предвид следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по жалба В.Х.Г. ***, против електронен фиш за налагане на глоба, серия К, №
2469770, издаден от ОДМВР гр.Т., с който и на осн. чл.189,ал.4, вр. с
чл.182,ал.2,т.4 ЗДвП му е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв. /триста лева/ за това, че „на 11.09.2018 г., в 14.32 ч., на път II-51, км44+818, в посока от гр. П. към Б., при
ограничение на скоростта с пътен знак „В26“ от 60 км/ц и приспаднат толеранс -3
км/ч, е управлявал МПС – л.а.”Мерцедес
Ц200 ЦДИ“ с рег.№ ЕН ****ВТ със скорост 96 км/ч. Превишена стойност на
скоростта 36 км/ч.”- нарушение по
чл.21,ал.2 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва
изцяло извършеното нарушение като се развиват подробни съображения свързани от
една страна с неяснота за мястото, където е установено нарушението и посоката
на движение на л.а., а от друга с нарушения в изискванията на Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. довели до ограничаване правото на защита. Твърди се също, че
издадения ЕФ не е съобразен със задължителната съдебна практика – ТР № 1/2014
на ВАС, поради което следва да бъде отменен.В с.з. жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по
жалбата – ОДМВР Т., редовно уведомен, не изпраща представител в с.з., не
ангажира писмено становище по жалбата.
Районна прокуратура
П., редовно уведомени съгл.чл.62 от ЗАНН, не изпраща представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в
срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е процесуално допустима. С електронен фиш
серия К, № 2469770, издаден от ОДМВР гр. Т., жалбоподателят Г. е бил
санкциониран за нарушение по чл.21,ал.2 от ЗДвП, за това, че „на 11.09.2018 г., в 14.32 ч., на път II-51, км44+818, в посока от гр.П. към Б., при
ограничение на скоростта с пътен знак „В26“ от 60 км/ц и приспаднат толеранс -3
км/ч, е управлявал МПС – л.а.”Мерцедес
Ц200 ЦДИ“ с рег.№ ЕН **** ВТ със скорост 96 км/ч. Превишена стойност на
скоростта 36 км/ч. Нарушението е заснето с АТС № TFR1-M-527“. В съответствие с
разпоредбата на чл.189,ал.5 ЗДвП електронният фиш бил изпратен и връчен на
нарушителя. Приложена е и снимка /на л.5/, на която в 14.32.40 ч., на 11.09.2018
г., е заснет л.а. марка "Мерцедес“ с рег.№ ЕН **** ВТ, в локация с GPS координати: 26.16585/43.35478, както и че максимално допустимата скорост на движение е 60 км/ч, а измерената /засечена/ скорост е 99 км/ч. Приложена са и доказателства за одобряване
на типа средство за измерване – мобилна система за
видеоконтрол “TFR-1M” /протокол л.11/, от която е видно, че същата
съответства на одобрения тип.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намери,че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като
констатира, че в производството по ангажиране административнонаказателната
отговорност на нарушителя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до неговото опорочаване.
Съдът приема, че в електронния фиш е ясно и разбираемо за
нарушителя е посочено, че нарушението
е установено и заснето с автоматизираното техническо средство, като е посочен и неговият идентификационен номер.В ЕФ е описано точното място на извършване на
нарушението, както и посоката на движение на лекия автомобил. В приложената по преписката снимка ясно се
вижда регистрационния номер на автомобила, отразени са максимално разрешената скорост на движение на МПС – 60 км/ч и измерената скорост на движение на автомобила
– 99 км/ч, от която коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от -3 км/ч, който представлява допустимата техническа
грешка при измерването на скоростта. Нарушението е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство без човешка намеса и
това е така дори когато се използва мобилна апаратура, както е било в случая. Законът не разграничава правните последици от установени
със стационарни или мобилни технически средства нарушения /за което
неоснователно се претендира в жалбата/. Полицейският служител в патрулния
автомобил изпълнява задължения само по техническото обслужване на техническото
средство и го придвижва от едно място за контрол до друго. Самото действие на
апаратурата обаче е автоматизирано /в т.см. е постоянната практика на ТАС –
например реш. № 30/25.03.2019 г. по кнахд № 22/2019
г. и реш.№ 63/30.05.2019 г. по канд
№ 44/2019 г./.
Разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП
регламентира, че при изпълнение на функциите си определените от министъра на
вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на
правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния
номер на моторното превозно средство, т. е. регламентира правото на ползване от
страна на съответните органи на технически средства, като същевременно в чл.
189, ал.15 ЗДвП изрично се посочват като веществени
доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически
средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на МПС. Това дава възможност в случаите, когато
нарушението е установено с такива технически средства или системи, какъвто е
настоящият, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен
начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост
или да се индивидуализира нарушителя. Както вече се посочи по-горе, от приобщената по делото като веществено доказателство снимка ведно
с разпечатка от използваното средство за измерване е видно, че на посочените в
електронния фиш дата, място и час, жалбоподателят е осъществил посоченото от
административнонаказващият орган нарушение. От обективна страна същият, като
водач на моторно превозно средство не е изпълнил задължението си да избере
скорост на движение на пътното превозно средство, ненадвишаваща допустимата
такава – 60 км/ч. извън населено място, въведена пътен знак "В26".
При издаването на обжалвания електронен фиш, съдът не
констатира допуснати нарушения. От формална страна електронният фиш съдържа
всички изискуеми съгласно чл. 189,ал. 4 от ЗДвП реквизити – посочени са всички
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Нарушението е безспорно установено от
разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал.
Самият жалбоподател не е посочил друго лице, което да е управлявало автомобила
въпросния ден и час, съобразно предоставената му от разпоредбата на чл.189, ал.
5 от ЗДвП възможност. При определяне на наказанието наказващият орган е
съобразил правилно основанието за налагането му и е наложил единственото
предвидено в закона наказание за това нарушение. В заключение следва
да се посочи, че след промените в
Закона за движение по пътищата от ДВ бр.54 от 05.07.2017 г. , визираното от
жалбоподателя ТР № 1/2014 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ВАС е загубило действието си и в настоящия казус не може да бъде
приложено. По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К,
№ ********, издаден от ОДМВР гр.Т., с който и на основание чл.189,ал.4,вр.с чл.182,ал.2,т.4 от ЗДвП,на В.Х.Г. ***, настоящ адрес ***, е наложена ГЛОБА в размер на 300 лв.
/триста лева/ за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, пред Търговищки административен съд на
основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК
РАЙОНЕН СЪДИЯ: