О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
Година 02.11.2016 Град Стара Загора
Старозагорски
районен съд
Петнадесети граждански състав
В закрито заседание в следния
състав
Председател: Олга Златева
като разгледа докладваното от
съдия Златева
гражданско дело номер 3935 по
описа за 2016 година.
Производството е
образувано по искова молба от Т.И.Г. от гр.Стара Загора против „НАФИ” ЕООД.
В
срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Съдът намира, че следва да се
приемат като доказателства по делото представените с исковата молба документи,
както и да бъде назначена съдебносчетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба въпроси. Следва да бъде задължен ответникът да
представи посочените в исковата молба документи. Не следва да се допускат
свидетели на ищеца, тъй като обстоятелствата, за чието установяване се искат,
не са относими. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде
решен чрез медиация или друг способ
за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е
редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в
срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в
отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Воден
от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
като доказателства по делото: трудов договор №10037 от 21.07.2015г., заповед
№10037/06.06.2016г.,справка – данни за осигуряването по ЕГН за период от
01.07.2015г. до 31.07.2016г., справка за приети и отхвърлени уведомления по
чл.62, ал.5 от КТ с вх.№22388163243203 от 06.06.2016г., копие от трудова книжка
на Т.Г. /л.4,5,6,78,910,11,12,13/, удостоверение за декларирани данни
№200191600214308/26.07.2016г., справка от НАП – ТД Бургас от 26.07.2016г.,
справка от ТР.
НАЗНАЧАВА съдебноикономическа
експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши
необходимите проверки, да даде отговор на въпросите в исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ
за вещо лице Веселина Недялкова при депозит от 80 лв. от бюджета на съда.
ЗАДЪЛЖАВА ответното дружество на
основание чл.190 ГПК да представи по делото:
-
личното трудово досие на работника;
- платежни ведомости за начислени
и изплатени трудови възнаграждения и обезщетения за месеците от 21.07.2015 г.
до 06.06.2016 г. вкл.;
- фишове за работни заплати за месеците
от 21.07.2015 г. до 06.06.2016г. включително, като го предупреждава, че с оглед на обстоятелствата по делото, съдът може да приеме за доказани
фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства.
НЕ ДОПУСКА свидетели на ищеца.
СЪОБЩАВА на страните проект за
доклад по делото:
Предявен е иск по чл. 224 от КТ от Т.И.Г. от гр.
Стара Загора против „НАФИ” ЕООД.
Ищцата твърди, че сключила с ответното дружество Трудов договор № 10037
от 21.07.2015 г. по чл. 67, ал.1, т.1, във вр. с чл.70 от КТ, съгласно който започнала да
изпълнява длъжността "продавач-консултант", с място на изпълнението на
работата - магазин на
«НАФИ» ЕООД, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Пазарска №
35. На 06.06.2016
г. със Заповед № 10037/06.06.2016 г. било прекратено трудовото правоотношение с
ответното дружество по реда на чл.325, ал.1, т.1 от КТ - по взаимно съгласие на
страните, изразено писмено. Твърди се, че ищцата подала молба до работодателя
си, тъй като установила, че не й били заплащани осигуровките за почти целия
срок на изпълнение на договора от страна на работодателя, при когото имала
прослужени общо 10 месеца и 14 дни. В
Трудовия договор било вписано, че същата ще ползва основен годишен отпуск по чл.155 от КТ - общо 20 (двадесет) работни
дни. Със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
работодателят не бил начислил никакво обезщетение, като било вписано, че на
лицето не се дължат обезщетения съгласно КТ, независимо че през цялото
времетраене на трудовото правоотношение, полагащия се годишен отпуск не бил
ползван от ищцата. Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят имал право
на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално
на времето, което се признава за трудов стаж, като ал.2 на чл.224 предвиждала,
че обезщетението се изчислява по реда на чл.177 към деня на прекратяване на
трудовото правоотношение. Според чл.177 от КТ за времето на платения
годишен отпуск работодателят заплащал на работника или служителя
възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово
възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска,
през който работникът или служителят отработил най-малко 10 работни дни. Сочи
се, че на ищцата се дължало от страна на работодателя обезщетението по чл.224, ал.1, във вр. с чл.177 от КТ,
което дори не било начислено и вписано от работодателя в заповедта за прекратяване
на правоотношението между страните. Размерът на неизползвания платен годишен
отпуск бил изчислен в общ размер на 17
дни, както
следва: От общо 20 работни дни за година, при общо изработените при този
работодател 10 мес. и 14 дни, се получавало 20 : 12 = 1,666 дни на месец. След
като умножи 10 мес. и 14 дни по 1,666, се получавало, че следва да се начисли
отпуск в размер на 16,89 дни или закръглено 17 дни.
Ответникът
гарантирал заплащане поне на МРЗ (стр. 10 на тр. книжка), като начислявал
месечен облагаем доход в размер на 420 лв., независимо че в сключения на
21.07.2015 г. трудов договор било записано месечно трудово възнаграждение от
380 лв. Начислените и внесени на 21.07.2016 г. по електронен път с електронен
носител осигуровки, след прекратяване на трудовия договор, за месеците от
януари до май
Към датата на
завеждане на настоящото дело в съда в полза на ищцата не били изплащани никакви
обезщетения.
Моли
се съдът да постанови решение, с което на основание
чл.224, във вр. с чл.177 от КТ да осъди ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер на 435,88 лв.,
представляващи неизплатено обезщетение за неизплзван платен годишен отпуск за
периода 21.07.2015 г. - 06.06.2016 г., т.е. за 17 (седемнадесет) работни дни,
ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Ищцата носи тежестта да докаже,
че е работила по трудово правоотношение с ответника, наличието на неизползван
платен годишен отпуск и обезщетението, което й се дължи за него.
Ответникът не носи
същинска тежест на доказване, тъй като не е представил отговор, с който да
наведе твърдения и да направи възражения, по принцип, следва да провежда
насрещно доказване, да докаже, че е платил или че не дължи плащане, при
наведени твърдения за това.
УКАЗВА на страните, че спорът е възможно да бъде
решен чрез медиация или друг способ
за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е
редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в
срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в
отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
УКАЗВА на страните, че приключването на делото със спогодба е основание за определяне на държавна такса в половин размер -чл.78. ал.9 от ГПК.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 16.12.2016
г. от 11.20ч., за която дата да се
призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ
ВРЪЧИ на страните препис от определението.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: