Р Е Ш Е Н И Е
№ 408
гр. Хасково, 18.05.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Хасково в открито
съдебно заседание на двадесети април, две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
При участието на секретаря Гергана Мазгалова и прокурор Валентина
Радева-Ранчева от Окръжна прокуратура - Хасково, постави за разглеждане
докладваното от съдия П.Костова исково адм.д. №250/2018г. по описа на
Административен съд Хасково и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба, предявена от
„Юнерджи“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Х., ул.“Д.“ №…,
представлявано от управителя С.Д.Л., чрез пълномощник адв. С.С. ***, против
Агенция за устойчиво енергийно развитие гр. С., с
която се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди – платено
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. по НАХД №22554/2016г. по описа
на Софийски районен съд, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на влизане в сила на съдебното решението, с което е отменено НП до
окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба са наведени
твърдения, че с Наказателно постановление № 130/24.11.2016г.,
издадено от Изпълнителния директор на Агенция за устойчиво енергийно развитие,
за нарушение на чл.64, ал.1 от Закона за енергията за възобновяеми източници,
във вр. с чл.34, ал.7 от ЗЕВИ и чл.4, ал.3, т.2 от Наредба №РД-16-1117 от
14.10.2011г. за условията и реда за издаване, прехвърляне, отмяна и признаване
на гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници и на основание
чл. 64, ал.1 от ЗЕВИ, на „Юнерджи“ ЕООД била наложена „имуществена санкция“ в размер на 500
лв. С Решение от 26.06.2017г., постановено по НАХД №22554/2016г. по описа на Софийски районен съд, оспореното НП било отменено като незаконосъобразно.
Решението било оспорено от Изпълнителния директор на АУЕР пред Административен
съд – София град, който с Решение №154/08.01.2018г., постановено по КАНД № 9181
по описа за 2017г. на АССГ оставил в сила решението на СРС, с което е отменено
НП. В производството пред СРС, дружеството било защитавано от адвокат, на когото е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв., съгласно сключен договор за правна защита и съдействие. Ищеца счита, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника на основание чл.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от него имуществени вреди в размер на 300.00лв. представляващи платена сума за адвокатско възнаграждение по воденото от него дело, касаещо незаконосъобразността на отмененото по съответния ред НП. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди Агенция
за устойчиво енергийно развитие гр. София, да заплати сумата от 300.00 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за изплатения адвокатски хонорар по АНД №22554/2016г. по описа на Софийски районен съд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на решението, с което НП е отменено, както и направените по настоящото производство разноски.
Ответникът Агенция
за устойчиво енергийно развитие гр. С., редовно
призован, не се явява и не се представлява. От АУЕР, представлявана от
Изпълнителния директор И. А. по делото е депозиран отговор на исковата молба, в
който се изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Сочи се,
че АССГ, за да остави в сила решението на СРС е приел, че АНО е следвало да
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да прекрати административно
наказателната преписка, поради маловажност, но не е отрекъл, че нарушението в
действителност е било извършено от „Юнерджи“ ЕООД. От мотивите към
влязлото в сила решение на касационната инстанция било видно, че същата
приемала за установен факта, че нарушение действително е извършено, поради
което счита, че фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не е осъществен.
Подадената искова молба нарушавала и основен правен принцип да не се черпят
права от собствено противоправно поведение, предвид което счита, че е налице
хипотезата на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ. Моли съда да
постанови съдебно решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан.
Представителят на Окръжна
прокуратура Хасково изразява становище, че искът е основателен и доказан по
размер, поради което предлага да бъде уважен.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупонст, съдът установи от
фактическа страна следното:
С Решение от 26.06.2017г. по
НАХД №22554/2016 г. по описа на Софийски районен съд, оставено в сила с Решение
№154/08.01.2018г. по КАНД №9181/2017 г. по описа на Административен съд София -
град, е отменено Наказателно постановление №
130/24.11.2016г., издадено от Изпълнителния директор на Агенция за устойчиво
енергийно развитие, с което за нарушение на чл.64, ал.1 от Закона за енергията
за възобновяеми източници, във вр. с чл.34, ал.7 от ЗЕВИ и чл.4, ал.3, т.2 от
Наредба №РД-16-1117 от 14.10.2011г. за условията и реда за издаване,
прехвърляне, отмяна и признаване на гаранциите за произход на енергията от
възобновяеми източници и на основание чл. 64, ал.1 от ЗЕВИ, на „Юнерджи“
ЕООД, гр. Хасково е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
Ищецът е обжалвал НП като във
тази връзка е ползвал адвокатска защита и е упълномощил адвокат за процесуално
представителство в образуваното пред Софийски районен съд съдебно производство.
От Договора за правна защита и съдействие от 21.04.2016г., приложен към делото,
се установява, че е договорено възнаграждение на адвоката в размер на 300.00 лв.
и е внесена същата сума. Упълномощеният адвокат е осъществил ефективна защита
по делото пред въззивната инстанция, включително се е явил в съдебното
заседание.
След отмяната на НП от
въззивната инстанция, по предявена касационна жалба от Агенция
за устойчиво енергийно развитие срещу решението на СРС, е било образувано КАНД
№ 9181/2017г. по описа на АССГ, като касационната инстанция с Решение
№154/08.01.2018г. е оставила в сила решението на СРС. В касационното съдебно
производство дружеството не е било представлявано от процесуален представител.
По настоящото производство са
приложени НАХД №22554/2016г. по описа на СРС, оставено в сила с Решение
№154/08.01.2018г. по КАНД №9181/2017г. по описа на АССГ, във въззивното дело
съответно е приложен Договора за правна защита и съдействие за тази инстанция.
В този договор изрично е посочено по кое дело и пред кой съд е упълномощен
адвокатът да се яви, както и че договорът е сключен с точен предмет и обем на
представителна власт.
От така установеното фактическо
положение, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за
обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия
адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1 ал.1 и чл.2 ал.1 от ЗОДОВ, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Седалището на
управление на ищецът е с адрес в град Хасково, правното основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на
което исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на правилата
за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на
административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на ТП №2/19.05.2015 г.
по т.д. №2/2014 г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Исковата
молба е подадена от дружество с надлежна активна процесуална легитимация,
насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и
отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество,
исковата молба е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Във фактическия
състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана
в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, се включват
следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменен по съответния ред; вреда от такъв административен акт;
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Съдът намира, че визираното в
исковата молба наказателно постановление, издадено от Изпълнителния директор на
Агенцията за устойчиво енергийно развитие гр. С., отменено с влязло в сила
съдебно решение, съставлява незаконосъобразен акт на административен орган или
длъжностно лице на ответника. Наказателното постановление, като резултат от
упражнената дейност по административно наказване, представлява по естеството си
правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК. Въпреки това основният
вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените
действия или бездействия във връзка с административното наказване, не дава
основание разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува
ограничително, като приложното ѝ поле се ограничи до административните
актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни
постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от
предметния обхват на закона.
За квалифициране на иска като
такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ определяща е
дейността на органа - негов издател. Наказателното постановление се издава от
административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при
упражняване на административно наказателна компетентност, законово предоставена
на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на
която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното
основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления
като такова по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл
е и приетото в т.1 от ТП от 19.05.2015 г., постановено по т.д. №2/2014 г. на
ВКС и ВАС.
Следователно в случая е налице
първата материалноправна предпоставка - незаконосъобразен акт на държавен
орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по
съответния ред. В тази връзка неоснователно е възражението на ответната страна,
че процесното НП било отменено само на основание маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. ЗОДОВ не прави разграничение в основанията, на които един акт е
отменен. Единствено той следва да бъде отменен по надлежния ред, в каквато
хипотеза сме изправени в настоящото производство.
Съдът намира, че са налице и
втората и третата предпоставки - вреда от този акт и пряка причинна връзка
между вредите и настъпилия вредоносен резултат. Ищецът е претърпял вреди,
изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на наказателното постановление. Макар и да липсва
нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на
ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП се явява
нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради
което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт. По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Несъмнено е, че
ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание
сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издадено наказателното
постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Обстоятелството,
че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е
задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да
ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се
намира в причинна връзка с издаденото НП. След като ищецът има право на
адвокатска защита при оспорването на издадено срещу него наказателно постановление
и същевременно дължи възнаграждение за нея, което съгласно Закона за
адвокатурата следва да уговори в договор, както и след като е платил дължимото,
той е изразходил средствата именно, за да се защити по надлежния ред против
незаконосъобразното наказателно постановление. Разходът за адвокатско
възнаграждение е направен именно в резултат на издаденото наказателно
постановление и е обусловен от него. В този смисъл е и Тълкувателно решение
№1/15.03.2017 г. по т.д. №2/2016 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, поради
което съдът приема, че искът за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди е доказан по основание.
По отношение размера на
обезщетението: Ищецът претендира вреди в размер на 300.00 лева, платени от него
разноски за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по НАХД №
22554/2016г. на Софийски районен съд. От приложения Договор за правна и защита
и съдействие от 21.04.2017г. по делото на СРС е видно, че договорът е сключен
именно във връзка представителство и защита по НАХД №22554/2016г. и в същият е
посочено, че е договорено и внесено по сметка възнаграждение за адвоката в
размер на 300.00 лв. По настоящото дело в подкрепа на това е представено
банково извлечение по сметка за периода 01.04.2017г. – 28.04.2017г. от което е
видно, че на 24.04.2017г. уговорената в договора за правна защита и съдействие
сума е внесена от „Юнерджи“ ЕООД по сметка на адв. С.Т.С.. При наличието на
тези факти и съгласно т.1 от ТР №6/06.11.2013 г. по т.д. №6/2012 год. на ОС на
ГК и ТП на ВКС, съдът приема, че исковата претенция за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди в размер на 300.00 лева е доказана и по размер.
Ищецът претендира и законната
лихва върху сумата от 300.00 лв., считано от 08.01.2018 г. - датата на влизане
в сила на решението, с което е отменено процесното Наказателното постановление,
до нейното окончателно изплащане. Съгласно т.4 от ТР №3 от 22.04.2004 г. на ВКС
по тълк. гр. д. №3/2004 г. на ОСГК, при незаконни актове на администрацията
(какъвто е наказателното постановление) началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението,
както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за
неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове, а при нищожните - това е моментът на
тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните
органи - от момента на преустановяването им. Това ТР не е изгубило своето
значение, т.к. в материално правната уредба, касаеща регламентиране на
задълженията за вреди, причинени от неправомерна административна дейност, не са
настъпили изменения в насока, налагаща промяна на тази задължителна съдебна
практика. В случая е налице отмяна на незаконен акт – наказателно
постановление. От датата на влизане в сила на съдебното решение - 08.01.2018 г.
възниква възможността ищецът да иска изпълнение - заплащане на обезщетение за
причинената му вреда. След като вземането за главницата възниква от датата, на
която отменителното съдебно решение е влязло в сила и ищецът може във всеки
един момент от тази дата да поиска изпълнение, т.е. то става изискуемо и
държавният орган е наясно с този факт, то и лихва за забава на изпълнението се
дължи от тази дата. С оглед на изложеното съдът намира, че следва да приложи
горепосоченото ТР №3 от 22.04.2004 г. на ВКС, ОСГК, поради което претенцията за
законна лихва е основателна, още повече, че се касае за обезщетение за
имуществена вреда, а не за адвокатско възнаграждение.
На последно място, с оглед възраженията на
ответника по чл.
5, ал.1 от ЗОДОВ, съдът не приема, че са налице основания
за освобождаване на ответника от отговорност, тъй като увреждането е било причинено
по изключителна вина на ищеца. Настоящият състав счита, че в производството по
ЗОДОВ не следва да се изследва въпроса дали наистина има извършено нарушение от
страна на санкционирано с отменено НП лице и от тази гледна точка да се
преценява дали увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия.
Този въпрос се изследва в хода на административнонаказателното производство.
Отмяната на НП независимо дали е на процесуално или друго основание, влече след
себе си извод за липса на извършено нарушение. С отмяната на НП санкционирания
престава да бъда нарушител. За евентуално противоправно поведение соченото за
нарушител лице, е следвало да бъде санкционирано със съответните
законосъобразни мерки, в случая с издаването на законосъобразно НП. След като
НП е признато за незаконосъобразно от съд с влязъл в сила съдебен акт, не може
да се приеме, че лицето, което е било санкционирано все пак е извършило
нарушението и това от своя страна да е основание за непризнаване на увреждане,
настъпило от незаконосъобразното НП. Държавният орган, натоварен с
осъществяване на контрола по спазването на изискванията на ЗЕВИ и
санкционирането на извършилите нарушение лица, е длъжен да спазва всички
законови изисквания, при издаване на санкционните си актове.
От така установеното фактическо
и правно положение съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.1
ал.1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди в размер на 300.00 лв., както и
претенцията за пирсъждане на законна лихва върху тази сума са основателни и
доказани, поради което ответната страна Агенция за устойчиво
енергийно развитие гр. София следва да бъде осъдена
да заплати на „Юнерджи“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Х.
ул.“Д.“ №…, представлявано от управителя С.Д.Л.,
сумата в размер на 300.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на влизане в сила на съдебното решение - 08.01.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба е направено
искане за присъждане на направените по делото разноски. С оглед изхода на спора
и съгласно чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, съдът
намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
общо в размер на 350.00 лв., от които 50.00 лв. заплатена държавна такса и
300.00 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното и на основание чл. 204, ал.1 АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ,
Административен съд Хасково
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенция за устойчиво енергийно развитие гр. София да заплати на „Юнерджи“
ЕООД, ЕИК ………, със седалище и адрес на управление гр. Х., ул.“Д.“№…,
представлявано от управителя С.Д.Л., ЕГН **********,
сумата в размер на 300.00 (триста) лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, в резултат на отменено Наказателно
постановление №130/24.11.2016г., издадено от Изпълнителния директор на Агенция
за устойчиво енергийно развитие, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на влизане в сила
на съдебното решение - 08.01.2018 г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Агенция за устойчиво енергийно развитие гр. С. да заплати на „Юнерджи“
ЕООД, ЕИК ……., със седалище и адрес на управление гр. Х., ул.“Д.“ №…,
представлявано от управителя С.Д.Л., ЕГН ********** направените по делото
разноски, в размер на 350.00 /триста и петдесет /лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Р България в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: