Р Е Ш Е Н И
Е № 261258
гр. Пловдив, 12.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в
публично заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 7024 по
описа за 2020 г. на Районен съд- Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод на
предявени от М.С.В., ЕГН ********** против „С.- Дрифт“ ЕООД, ЕИК *********
обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1) за заплащане на
начислено, но неизплатено трудово възнаграждение за месец март 2020 г. в размер
на 1200 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 19.06.2020 г., до окончателното изплащане на сумата - правно
основание чл. 128 т.2 КТ, 2) за заплащане на обезщетение за забава върху
неплатеното трудово възнаграждение за месец март 2020 г. за периода 01.04.2020
г. – 19.06.2020 г. в размер на 26,70 лева – правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД;
3) за заплащане на начислено, но неизплатено трудово възнаграждение за месец
април 2020 г. в размер на 600 лева, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 19.06.2020 г., до окончателното изплащане
на сумата - правно основание чл. 128 т.2 КТ, 4) за заплащане на обезщетение за
забава върху неплатеното трудово възнаграждение за месец април 2020 г. за
периода 01.05.2020 г. – 19.06.2020 г. в размер на 8,33 лева – правно основание
чл. 86 ал.1 ЗЗД; 5) за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 6 дни през 2020 г. в размер на 180 лева, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.06.2020 г., до окончателното
изплащане на сумата – правно основание чл. 224 ал.1 КТ; 6) за заплащане на
обезщетение за временна нетрудоспособност за периода 21.04.2020 г. – 25.04.2020
г. за три дни в размер на 85.75 лева, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 19.06.2020 г., до окончателното изплащане
на сумата – правно основание чл. 40 ал.5 КСО, и 7) за заплащане на обезщетение
за временна нетрудоспособност за периода 27.04.2020 г. – 26.05.2020 г. за три
дни в размер на 85.75 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 19.06.2020 г., до окончателното изплащане на сумата
– правно основание чл. 40 ал.5 КСО.
Ищцата посочва, че между страните бил сключен
трудов договор № ***** г., по силата на който е заемала при ответното дружество
длъжност „*****”, с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер
от 1200 лв. Със Заповед № *****г., трудовият договор бил прекратен едностранно
от работодателя в установения срок за изпитване. При прекратяване на трудовия
договор, на ищцата било изплатено единствено дължимото трудово възнаграждение
за м. февруари 2020г. ОС.ало дължимо трудовото й възнаграждение за м. март
2020г. в размер от 1200лв. и за м. април 2020г. в размер от 600лв. Не й било
заплатено и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за шест дни за
2020г. в размер от 180лв. Поддържа се и че ответното дружество не е заплатило
на ищцата дължимо обезщетение за временна нетрудоспособност за периода
21.04.2020г. до 25.04.2020г. включително, в размер на 85, 75 лв. и за периода
27.04.2020г. до 26.05.2020г. включително, в размер на 85, 75 лв. Претендира се
законна лихва върху посочените суми, считано от датата на входиране на исковата
молба в съда / 19.06.2020г./ до
окончателното им изплащане. Претендират се и разноски.
Ответната страна не е депозирала в
законоуС.овения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на исковата
молба. Представител на ответното дружество не се явява в откритото съдебно
заседание. Не е направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие; уведомено
е за последиците на чл. 238 ГПК.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните,
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се
яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие, ищецът може да поиска поС.овяване на неприсъствено решение
срещу ответника. Предпоставките за поС.овяване на неприсъствено решение
съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата
молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител
на ищеца в проведено открито съдебно заседание от 26.10.2020г. отправя изрично искане за поС.овяване на
неприсъствено решение. Книжата по делото са редовно връчени на ***** на
ответното дружество на дата 16.07.2020г. / л. 16/. Допълнително, ответното
дружество е редовно призовано за датата на първото открито съдебно заседание, като
е търсено на седалището и адреса на управление на юридическото лице, където *****
е отказал да получи призовката / л. 20/. Макар и редовно призовано и уведомено
за последиците по чл. 238 ГПК ( видно от редовно връчена призовка на л. 20 от
делото), ответното дружество не е проявило процесуална активност под каквото и
да било форма.
Предвид изложеното, налице са
предпоставките за поС.овяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239,
ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок
по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в
първото съдебно заседание, макар и редовно призован, не е изпратил представител
и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това,
от представените към исковата молба писмени доказателства – трудов договор № *****
г. / л. 3/, ведно с трудова характеристика / л. 4- 5/, Заповед № *****г. за
прекратяване на трудовото правоотношение, фиш за получено трудово
възнаграждение за м. февруари 2020г., болничен лист № ***** ****** /л.27/ и
болничен лист № ***** / л. 28/, се извежда заключение за вероятната
основателност на предявените искове.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице
предпоставките за поС.овяването му, следва предявените искове да се уважат
изцяло.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски на
основание чл.78, ал.1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Такива следва
да бъдат присъдени в размер на 400 лева, като за реалното договаряне и
изплащане на сумата е представен оправдателен документ / л. 9 /.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и
разноски в производството, следва на основание чл. 78 ал.6 ГПК, вр. чл. 3
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
да бъде осъден да заплати сумата в размер на 250 лева / по петдесет лева за
всеки от петте обективно, кумулативно съединени иска/, представляваща дължима
държавна такса в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „С.- Дрифт“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на М.С.В.,
ЕГН ********** следните суми: на основание чл. 128 т. 2 КТ сума в размер на 1800 /хиляда и
осемстотин/ лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец
март и месец април 2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 19.06.2020 г., до окончателното изплащане на сумата;
на основание чл. чл. 86 ал.1 ЗЗД
сумата в размер на 35,03 лева /тридесет и пет лева и три стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху неплатеното трудово възнаграждение
за месец март и месец април 2020 г. за периода 01.04.2020 г. – 19.06.2020 г.; на
основание чл. 224 ал.1 КТ сумата в размер на 180 лева /сто и осемдесет
лева/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 6 дни
през 2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 19.06.2020 г., до окончателното изплащане на сумата; на основание чл. 40 ал. 5 КСО сумата в
размер на 85.75 лева /осемдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща обезщетение за временна нетрудоспособност за периода 21.04.2020
г. – 25.04.2020 г. за три дни, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 19.06.2020 г., до окончателното изплащане
на сумата; на основание чл. 40 ал. 5 КСО сумата в размер на 85.75 лева
/осемдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение
за временна нетрудоспособност за периода 27.04.2020 г. – 26.05.2020 г. за три
дни, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда
– 19.06.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПК „С.- Дрифт“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на М.С.В., ЕГН **********,
сума в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторени разноски в
рамките на настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК С.- Дрифт“ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС- Пловдив сума в
размер от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща дължима държавна такса в
производството, както и сума в размер от 100 /сто/ лева, представляваща
разноски за ССчЕ.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът
може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд-
Пловдив в едномесечен срок от
връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ