№ 1589
гр. София, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20241110200306 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Д. В. срещу наказателно постановление
/НП/ № 23-4332-020056/11.09.23г., издадено от началник на АНД О”ПП”-
СДВР, с което на жалбоподателя В. Д. В. е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за
нарушение на чл. 70 ал.3 ЗДвП и административно наказание глоба в размер
на 50 лв. на основание чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП за нарушение на чл. 137а
ал.1 ЗДвП.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение с подадените
писмени бележки.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 17.08.2023г. около 15:01 часа в гр. София по бул. „Александър
Малинов“ с посока на движение от ул. „Анна Ахматова“ към бул.
„Цариградско шосе“ жалбоподателят В. В. управлявал лек автомобил
1
„МЕРЦЕДЕС МЛ 280 ЦДИ МАТИК” с ДК № ****. Той бил спрян за
проверка от служители на СДВР. В хода на проверката било установено, че
лицето-водач на превозното средство не е поставил обезопасителен колан и
без включени светлини за движение през деня. Свидетелят П. С. съставил за
тези нарушения на жалбоподателя АУАН като квалифицирал нарушенията
като такива по чл.137а ал.1 от ЗДвП и по чл.70 ал.3 ЗДвП.
Въз основа на издадения АУАН било издадено и НП, в което при
същата словесна и правна квалификация на сочените нарушения на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на
50 лв. и административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв.
Съгласно приложената към приетите материали по делото заповед на
министъра на вътрешните работи актът е издаден от лице, имащо съответните
правомощия.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на св.С. и св. Д., както и въз основа на писмените доказателства,
приобщени към материалите по делото, а именно – АУАН, справка-
извлечение за нарушения и наложени наказания по ЗДвП, заповед на
министъра на вътрешните работи. Съдът кредитира разказа на разпитания
свидетел, тъй като същият в синхрон със свеждащото се от писмените
доказателства сочи факти и обстоятелства, очертаващи предмета на
производството – време, място, вид на моторно превозно средство, лицето
управлявало същото както и липсата на поставен обезопасителен колан,
респективно липсата на включени задължителни светлини за движение през
деня.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, подадена е в законоустановения за това срок, срещу акт, подлежащ на
контрол пред съда по осъществения процесуален ред.
Разгледна по същество, тя е неснователна.
Текстът на чл.137а ЗДвП, чийто състав се твърди да е нарушен от
жалбоподателя, сочи че „Водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
2
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства
са оборудвани“. В посочената правна норма ясно е въведено задължението на
водачите. По-насетне законодателят е допуснал и лимитативно предвидил
хипотези, при което водачите са освободени от изпълнение на посоченото
задължение, а именно : бременните жени; лицата, чието физическо състояние
не позволява използването на обезопасителен колан; лицата с трайни
увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които
управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните
нужди; водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в
рамките на населеното място; инструкторите - при управление на автомобила
с учебна цел.
В процесната хипотеза жалбоподателят не твърди да е лице, което
при управление на моторно превозно средство попада в хипотезата на водач,
чието физическо състояние не му позволява да използва обезопасителен
колан.
Съдът счита, че извършването на административното нарушение е
несъмнено установено от доказателствата по делото. Установява се фактът
водачът да е управлявал превозното средство, без да е поставил
обезопасителен колан при наличие на съответно съоръжение за това
монтирано в лекия автомобил. Деянието е извършено при ясно формирани
представи у жалрблоподателя, че има възможност да постави обезопасителен
колан, че следва да го стори и че управлява превозното средство, без да го е
направил. При тези представи е осъществил и нарушението. Санкцията е в
рамките на законоустановеното, адекватна на извършеното нарушение и
личността на нарушитела, поради което не следва да бъде редуцирана.
Доказателствата по делото очертават водачът на превозното средство-
жалбоподателят да е управлявал същото, като към момента на извършване на
проверката, той не е включил задължителни за деня светлини или къси
светлини. Нарушението е на просто извършване и изпълнителното му деяние
е концентрирано в липсата на активно поведение от страна на водача,
изискуемо по закон. Разпоредбата на чл. 70 ал.3 от ЗДвП е въвела
задължението на водачите, като административно-наказващият орган
правилно е определил и санкциониращата правна норма.
Санкцията е определена съобразно въведеното в закона, явява се
3
адекватна на нарушението и личността на нарушителя, поради което не
следва да бъде редуцирана.
С оглед изхода на производството В. Д. В. следва да заплати в полза на
СДВР сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление /НП/ № НП/ № 23-4332-
020056/11.09.23г., издадено от началник на АНД О”ПП”-СДВР, с което на
жалбоподателя В. Д. В. е наложено административно наказание глоба в
размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 70 ал.3
ЗДвП и административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл.
183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП за нарушение на чл. 137а ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА В. Д. В. да заплати в полза на СДВР сумата от 100 /сто/ лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4