Протокол по дело №168/2023 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 190
Дата: 26 октомври 2023 г. (в сила от 26 октомври 2023 г.)
Съдия: Яница Събчева Събева Ченалова
Дело: 20232000600168
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРОТОКОЛ
№ 190
гр. Бургас, 23.10.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. Ив. П. Дакова
Членове:Даниел Н. Марков

Яница С. Събева Ченалова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора П. П. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20232000600168 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Апелативна прокуратура - Бургас се представлява от прокурор
К.

Подсъдимият Х. А. А., се явява лично и с упълномощените си
защитници адв. М. М. и адв. М. Д., двамата от АК – Сливен.

Не се явяват частните обвинители Б. И. М., М. С. М., Г. И. Г.,
М. И. М., редовно призовани. За всички се явяват упълномощените
повереници адв. С. С. и адв. Г. Г., двамата от АК - Стара Загора.

В залата присъства преводач от български на турски и обратно Е.
Т. Ш.

Съдът като взе предвид направено от подсъдимия А. изявление в
предходната съдебна инстанция, че не владее български език, с оглед
гарантиране правото му на защита възприе, че на същия следва да бъде
назначен преводач, който да извършва превод в настоящия процес от турски
на български език и обратно.

1
С оглед горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА Е. Т. Ш. като преводач в настоящия процес, от
турски на български език и обратно.

Сне се самоличността на преводача, както следва:
Е. Т. Ш. – ЕГН **********, **************
Предупреден за отговорността по чл. 290, ал. 2 от НК. Обеща да
извършва точен и верен превод.

По хода на делото.
ПРОКУРОРЪТ Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Нашите доверители са редовно уведомени за датата и
часа на съдебното заседание, но няма да присъстват. Считам, че няма
процесуални пречки за разглеждане на делото. Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Считам, че няма процесуални пречки за разглеждане на
делото. Моля да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Х. А.: Аз вече започнах да разбирам добре
български език, но има думи, които ми е трудно да разбирам, така че ще се
ползвам от преводача, когато не разбирам какво се говори в съдебната зала.
Не възразявам срещу назначения ми преводач. Моля да дадете ход на делото.

Съдът като изслуша становищата на страните и с оглед данните по
делото, намери, че не са налице процесуални пречки за разглеждането му в
днешно съдебно заседание, за което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи на състава на съда и на
секретаря.
2
АДВ. С.: Нямаме искания за отводи на състава на съда, на
прокурора и на секретаря.
АДВ. Г.: Нямаме искания за отводи на състава на съда, на
прокурора и на секретаря.
АДВ. М.: Нямаме искания за отводи на състава на съда, на
прокурора и на секретаря.
АДВ. Д.: Нямаме искания за отводи на състава на съда, на
прокурора и на секретаря.
ПОДСЪДИМИЯТ Х. А.: Нямам искания за отводи на състава на
съда, на прокурора и на секретаря.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на доказателства.
АДВ. С.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.
АДВ. Г.: Нямам искания за събиране на доказателства.

АДВ. Д.: Уважаема госпожо председател, уважаеми апелативни
съдии, моля да бъде назначена нова съдебна психолого-прихиатрична
експертиза, тъй като считаме, че в предходните такива не са изследвани в
достатъчна степен психичното състояние на нашия подзащитен, не е
изследван стресът, който е получил в това преследване с два мощни
автомобила и считам, че би следвало да бъде допусната и назначена нова
такава. В достатъчна степен не са изследвани всички обстоятелства, както и
стресът, който е изпитал, както възрастта му към него момент. Молим да бъде
назначена повторна експертиза.

АДВ. М.: Присъединявам се към искането на колегата, като
мотивирам това искане и със следното:
Вещите лица не са изследвали в достатъчна степен формирането
на интензивния страх, за който говорят в заключението си, дали събитията
още от първоначалната среща между пострадалите и подзащитния ни има
някакво отражения и доколкото се е насложил страх у подсъдимия до
момента, в който е започнал да действа. Също колегата допълни, че не е
съобразена степента на интелектуалното развитие на подзащитния ни,
предвид много ниската му възраст, той е на предела между пълнолетие и
непълнолетие. Току-що е навършил *** години. Освен това, има данни и за
забавяне в неговото интелектуално развитие. Доколкото всички тези
обстоятелства са мотивирали в него следващите действия, степента на
изпитвания страх, интензитета на същите, в този смисъл считаме, че се налага
повторно да се обследват тези обстоятелства, както и пред малко пред залата
подзащитният ни сподели, въпреки че не носи документа за това, едва сега ни
3
става известно, че вече 5 години след събитията, в него има в голяма степен
посттравматичен стрес, който не е преодолян. Поради това обстоятелство той
търси помощ, посещавал е психиатър, има медицински документи съставени.
Това негово сегашно състояние считаме, че има значение за определяне на
степента на страха, който в първоначалния момент е възникнал в него, след
като толкова време след събитията не успява да го отработи и да забрави
събитията. Поради което считам, че се налага повторна експертиза. Ако съдът
допусне такава, да се изследват наново и да се даде отговор в пълнота на вече
поставените въпроси на предходната експертиза.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че искането е неоснователно.
Недостатъчно изследване на определени въпроси, не може да бъде основание
за нова или повторна експертиза, както допълнително в резултат на
подсказванията на съда беше уточнено, дотолкова, доколкото няма
ограничение по отношение на въпросите към вещите лица, извършили
предходната експертиза, в смисъл такъв, че не са формулирани въпроси,
които да не са били допуснати от първоинстанционния съд, считам, че
искането е неоснователно.

АДВ. С.: Считам, че това искане е изцяло неоснователно и няма
да допринесе с нищо за изясняване на фактическата обстановка по делото.
Неоснователно е искането.

АДВ. Г.: Изцяло неоснователно е искането. Поддържам позицията
на представителя на обвинението, която е обоснована и доказана, още повече,
че в предходните заседания не са възниквали изобщо такива въпроси. Сега,
изведнъж се поставят такива въпроси и от тях прозира желанието и
намерението да се бави делото, да се шиканира, за да се печели време,
защото е под домашен арест и му тече наказанието. За това, едно евентуално
уважаване на това искане ще означава, че приемаме да бавим делото и
крайния резултат.

Съдът се оттегля на тайно съвещание в 13.45 часа, по направените
доказателствени искания от страна на защитата на подсъдимия.

Съдебното заседание продължава в 14.00 часа, в присъствието на
явилите се страни – прокурор К., подсъдимия А., неговите защитници адв. М.
и адв. Д., и поверениците на частните обвинители – адв. С. и адв. Г.

Съдът след проведено съвещание, във връзка с направеното от
защитата искане за допускане и назначаване на повторна комплексна
4
психолого-психиатрична експертиза, намира същото за неоснователно.
Обстоятелствата, върху които защитата акцентира в мотивите си за
назначаване на повторна експертиза, съдът намира, че са изяснени
посредством изготвената по делото психолого-психиатрична експертиза, с
допълнителни разяснения на вещите лица при изслушването им в съдебно
заседание пред първоинстанционния съд. Не са налице условията на чл. 153
от НПК, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
С оглед горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за допускане
и назначаване по делото на повторна комплексна психолого-психиатрична
експертиза, която да изследва психичното и психиатрично състояние на
подсъдимия А.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания по доказателствата.
АДВ. С.: Нямам други искания по доказателствата.
АДВ. Г.: Нямам други искания по доказателствата.
АДВ. М.: Нямам други искания по доказателствата.
АДВ. Д.: Нямам други искания по доказателствата.
ПОДСЪДИМИЯТ Х. А.: Нямам други искания по
доказателствата.

По доказателствата, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА приложените по делото писмени доказателства.

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата и ПРИСТЪПВА
към изслушване на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че въззивните жалби са неоснователни,
доколкото неоснователни са изложените в тях съображения, респективно
формулираните искания от страна на първоинстанционния съд. Подробно са
анализирани всички събрани по делото доказателства, включително и тези,
събрани в хода на съдебното следствие, като въз основа на това считам, че
5
правилно първоинстанционният съдът е приел за безспорно установено и
доказано, че извършеното от подсъдимия Х. А. от обективна и субективна
страна покрива признаците на състава на чл. 115 от НК по отношение на
пострадалия И. И.. Именно въз основа на допуснатото и прието в хода на
съдебното следствие, правилно съдът е приел, че от страна на подсъдимия са
нанесени три силни удара в жизнено важен орган, а именно в главата на И.,
което съгласно константната съдебна практика налага извод за наличието на
евентуален умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК за причиняване смъртта
на пострадалия И., а не на телесна повреда, както неоснователно се твърди от
защитата на подсъдимия. В тази връзка, считам за неоснователно искането за
преквалифициране на извършеното от подсъдимия деяние, като такова по чл.
124 от НК.
На следващо място, неоснователно считам, че е искането от страна
на защитата на подсъдимия за приложение на института на неизбежната
отбрана, а от тук и на привилегирования състав на чл. 119 от НК.
Изцяло споделям изложените от първоинстанционния съд мотиви
на лист 45 и 46 в тази насока. Аналогично подробни мотивите са изложени за
липсата на основание за приложението на привилегированите състави на чл.
118 от НК по отношение на пострадалия И. И. и на чл. 132 от НК за
пострадалия Д. И., предвид обстоятелството, че подсъдимият не се е намирал
в състояние на афект и нещо повече, именно това, че свидетелят А. не се
явява негов ближен по смисъла на чл. 93, т. 10 от НК.
В мотивите си включително съдът се е позовал и на изготвената и
обоснована съдебна психолого-психиатрична експертиза и допълнителна
такава.
На следващо място, считам за неоснователно искането на частните
обвинители за увеличаване на наказанието. Така определен размерът на
наказанието за престъплението по чл. 115 от НК, считам, че е съобразен както
със степента на обществена опасност на самия подсъдим, така и с наличието
на смекчаващите отговорността обстоятелства, които са посочени
изчерпателно от съда. Респективно съобразени с причината за извършване на
деянието, а именно нанесените от пострадалия И. удари върху приятеля му,
свидетелят А.
Доколкото задължение на въззивната инстанция е да извърши
цялостна проверка на първоинстанционната присъда, считам, че приетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло е базирана на
събраните по делото доказателства, както вече казах, включително тези,
събрани в хода на съдебното следствие. Мотивите по форма и съдържание
отговарят на изискванията на НПК и на константната съдебна практика.
Подробно от първоинстанционния съд са изложени съображения, кои от
доказателствата следва да бъдат ценени и кои не и причините за това. В тази
връзка, изцяло споделям тези съображения на Окръжен съд – Сливен.
6
Ето защо, моля да оставите въззивните жалби без уважение и да
потвърдите присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна.

АДВ. Г.: Искам да изразя нашето становище във връзка с
позицията на представителя на обвинението, която позиция споделяме изцяло
във всичките й аспекти и подкрепяме. Няма никакво съмнение, че в
конкретния случай първоинстанционният съд се е съобразил с всички
обстоятелства по делото. Приел е, че не е налице, от една страна, пряко
непосредствено и противоправно нападение от когото и да е било въз основа
на действията на подсъдимия, още повече, че се установи по безспорен начин,
че него в никой момент от действията не го е заплашвало нищо, така че не е
налице основание за преквалификация на деянието нито по чл. 118 от НК,
нито по чл. 119 от НК за превишаване пределите на неизбежната отбрана, още
повече, че и ВКС е изразил подобна позиция.
В тази връзка искам да отбележа, че в края на краищата не бива
да се пропука обстоятелството, че не само има един човек лишен от живот от
подсъдимия с удари нанесени в главата, има и една средна телесна повреда на
друг човек, пак със същите действия, с удари с дъската в главата и това не
може да бъде подминато по никакъв начин. Само средна телесна повреда да
беше нанесъл, пак щеше присъдата му да е повече от това, което постанови
предходния състав на Бургаския апелативен съд.
За да не Ви отегчавам повече, искам да отбележа, че нашата
позиция за завишаване на наказанието му беше, изхождахме от това, че има
повече от една жертва и всички опити да бъде омаловажено деянието му по
отношение на убития, по отношение на другия пострадал и да се оправдаят с
ниската му възраст, на прага бил на пълнолетието и т.н. Като е с ниска
възраст, да не вдига дъската и да не удря в главата. Още повече, повтарям,
той не е заплашван в нито един момент от всички тези действия, от никого и
по никакъв начин.
Ето защо, Ви моля да постановите решение, с което да увеличите
наказанието по чл. 115 от НК на подсъдимия, с оглед казаното до тук.

АДВ. С.: Уважаеми съдии, с оглед на процесуална икономия,
поддържам и се присъединявам изцяло към казаното от колегата Г.

АДВ. М.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата
на подзащитния ни, като съобразите следното:
Обжалвали сме присъдата на Окръжния съд с изразено
несъгласие, с изложените от съда мотиви и приложение на материалния
закон.
Що се касае за извършеното деяние по отношение на пострадалия
7
И. И.. Респективно обжалвали сме и в частта правилното индивидуализиране
на наказанието на подзащитния ни, като при определяне на същото, считаме,
че не е съобразена отново приложимата материалноправна разпоредба. От
една страна съдът задълбочено е обследвал всички фактите и обстоятелства
по делото, изложил ги е в мотивите си, но считаме, че от друга страна не е
извел правилните правни изводи въз основа на тях и не е определил правната
квалификация на извършеното деяние. Не можем да се съгласим с доводите
на първоинстанционния съд, че извършеното от подзащитния ни А., по
отношение на пострадалия И. И., има обективните и субективни признаци на
умишлено убийство, било то при евентуален умисъл. Събраха се множество
доказателства, че в процесния ден пострадалите са извършили редица
неправомерни действия по отношение както на подзащитния ни, така и на
свидетеля А.. Те са предизвикали сблъсъка. Преди да спрат каруцата, са
преследвали същата. Поставили са в опасност живота и здравето на хората,
които се возят в тази каруца, както и на всички участници в движението, тъй
като всичко се е случило на път отворен за обществено ползване. А, след като
са успели да спрат каруцата с возилите се в тях, подзащитния ни и свидетелят
А., са нападнали последния с нож и всички тези действия в цялата
последователност на случилото, е предизвикало подзащитния ни в най-чист
вид първичната реакция на страх. Първоначално, точно под влияние на този
страх, той е бил неспособен да реагира и е стоял отстрани. Отзовал се е на
виковете на приятеля си за помощ. Свидетелят А. е бил нападнат от двамата
пострадали. Използван е нож. Нападението е било пряко, непосредствено.
Поставило е в опасност живота и здравето на свидетеля А.. На неговите
викове се отзовава подзащитния ни, като предприетото от него е било
продиктувано и от интензивния страх, който го е бил завладял. Намесил се е,
за да преустанови едно противоправно нападение. Такава е била единствената
му цел. В никакъв случай не е имал умисъл, било то евентуален, да убива
някого. Нанесъл е три удара, като в бързината на нанасяне и силата им,
интензивността им, са продиктувани, на първо място, от изпитвания от него
интензивен страх, причинен от предходните действия и в момента действията
на пострадалите.
Считам, че съдът не е взел предвид следното:
Средството, което е използвал, за да се намеси и да преустанови
противоправно нападение върху приятеля му, не е било предварително и
преднамерено избрано, то е това, което в момента е можел да ползва, за да
защити приятеля си - дъската от каруцата. В недостатъчна степен окръжният
съд е съобразил и доколко силният страх е ограничил способността на
подзащитния ни за абстрактно и логично мислене, и за избора на адекватно
поведение и реакция в защита на свидетеля А.
Моля съдът да отмени обжалваната присъда, да постанови нова
оправдателна, като приеме, че извършеното по отношение на пострадалия И.
И. изцяло покрива състава на неизбежната отбрана, като подсъдимият е бил с
8
единствената цел да защити от непосредствено противоправно нападение,
неприключило към момента на неговата намеса, осъществено от пострадалия
И. И. върху свидетеля А.
Ако съдът счете, че при неизбежната отбрана има превишаване на
пределите на същата, то моля да вземе предвид заключението на
комплексната психолого-психиатрична експертиза и да приеме, че
превишаването е провокирано от противоправни действия от страна на
пострадалите и се дължи на изпитвания интензивен страх от страна на
подсъдимия.
Считам, че подзащитния ни следва да бъде наказан за деяние,
съобразявайки разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от НК. Алтернативно, да му бъде
определено наказание съобразно предвиденото в чл. 119 от НК, каквато е и
молбата ни към настоящия състав. 3 години и 2 месеца ефективно изтърпя
наказание подзащитния ни, до този момент. Разбира се производството не е
приключило, но ефективно толкова престоя в затвора, като считам, че това е
един напълно достатъчен и адекватен срок да понесе наказание, което е
адекватно на извършеното от него, на действителната му вина, на участието
му в процесните събития и на провокацията и вината и в самите пострадали,
за да се стигне до този престъпен резултат.
Моля съдът алтернативно, да измени присъдата на
първоинстанционния съд, като намали наложеното наказание „лишаване от
свобода“, определи такова в по-нисък размер, което считам, че ще бъде
изцяло съобразено с всички доказателства по делото, с личноста на дееца и с
извършеното от него.

АДВ. Д.: Уважаема госпожо председател, уважаеми апелативни
съдии, придържам се изцяло към защитната теза, развита от колежката. Само
в допълнение искам да вметна, че както представителят на обвинението, така
и частните обвинители, акцентират единствено и само върху събитията
станали постфактум като преследване от два мощни автомобила, на една
паянтова каручка, теглена от конче. Да се поставим на място, ако аз бъда
преследван с автомобил „БМВ“, предимно използван от лица от криминалния
контингент и друг мощен автомобил, какъв панически страх бихме изпитали.
И отговора на тази ответна реакция, ако бяха преследвали въоръжени лица, те
биха открили огън на поражението по тези автомобили, според мен.
Действително няма спор, че моят подзащитен е нанесъл тези
удари, но все пак следва да се има предвид безотговорното престъпно
поведение, това преследване из улиците на цяла Нова Загора, което е довело
до вредоносния резултат.
Ще Ви моля да се съобразите с ниската степен на обществена
опасност на нашия подзащитен, възрастта, на която е извършил това деяние и
все пак с паническия страх, който е изпитал от такова преследване на тези
9
автомобили.
В този смисъл, ще Ви моля за Ваши съдебен акт.

СЪДЪТ ДАВА ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА
ПОДСЪДИМИЯ Х. А. А.: Съжалявам, аз не исках да го убия. Аз не искам да
влизам в затвора, защото имам малко бебе. Гледам моя баща, който е болен,
получи инфаркт. Аз вече не искам да влизам в затвора, там е много лошо. Аз
искам да съм при жена ми и при детето ми. Поддържам казаното от моите
защитници. Съжалявам, аз не съм искал да го убивам. Разбрах всичко, което
се каза.

Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Х. А. А. : Моля
въззивната инстанция да постанови каквото сама реши. Моля за по-ниско
наказание. Не искам да се връщам отново в затвора. Съжалявам много, аз не
исках да го убивам, аз исках да спася приятеля си.
Не желая да ми бъде изготвян превод на турски език, на акта на
въззивната инстанция.

Съдът във връзка с осъществения от преводача Е. Т. Ш. превод в
настоящото производство от турски на български и обратно

О П Р Е Д Е Л И:

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на преводача Е. Т. Ш. възнаграждение в
размер на 30 лв., от бюджетните средства на съда.

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 14.20 часа.
10


Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11