№ 3932
гр. София, 27.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20231110212034 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Д. С. С., срещу наказателно постановление
/НП/ № 22-4332-029186/27.03.2023 г., издадено oт началник група към ***, с
което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закон за движението по пътищата
/ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Недоволно от така издаденото наказателно постановление е
санкционираното физическо лице, което, релевира доводи за отмяната му.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.
Валеров, който моли за отмяна на НП и претендира разноски.
Въззиваемата страна – началник група в ***, редовно призован, се
представлява от юрк. Панайотова, която моли НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, претендира юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
1
На 15.11.2022 г., около 14:30 ч., в гр. София, по бул. „Черни Връх“,
жалбоподателят Д. С. С. управлявал лек автомобил модел/марка „***“, с рег.
№ ***, с посока на движение от бул. „Никола Вапцаров“ към ул. „Орел“.
Управляваният от жалбоподателя лек автомобил, бил спрян за извършаването
на проверка от свидетеля В. Б. Н., на длъжност „полицейски инспектор“ към
04 РУ-СДВР.
В хода на проверката било установено, че лек автомобил модел/марка
„***“, с рег. № *** бил със служебно прекратена регистрация.
При тази хронология на 15.11.2022 г., свидетелят В. Б. Н., в
присъствието на един свидетел и жалбоподателя, съставил акт за установяване
на административно нарушение № 844704/23.01.2022 г., в който било прието
за установено, че Д. С. С., управлявайки моторно превозно средство, което не
е регистрирано по надлежния ред е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1, пр.
1 ЗДвП. Със същия АУАН били установени и нарушения на чл. 70, ал. 3 ЗДвП
и чл. 104А ЗДвП. Актът бил връчен на наказаното физическо лице, което го
приело без възражения.
С постановление от 07.03.2023 г., прокурор при СРП отказал да образува
досъдебно производство и изпратил преписката на ОПП-СДВР.
Началник група към СДВР, издал оспореното наказателно
постановление № 22-4332-029186/27.03.2023 г., с което на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1 ЗДвП, наложил на жалбоподателя Д. С. С. административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на показанията на свидетеля Н., АУАН, справка картон на водача,
постановление за отказ да се образува досъдебно производство, Заповед №
513з-4531, Заповед № 8121з-1632, Заповед № 8121К-12180.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Н., които не допринасят
съществено за изясняване на обстановката, поради липса на спомен от
проверката.
От писмените материали по делото се установяват релевантните факти
по безспорен и категоричен начин. От същите не се установява
жалбоподателят да е бил уведомен за служебно прекратената регистрация
или да е имал възможност да узнае за настъпилата промяна.
Приложените по делото заповеди, удостоверяват материалната и
териториална компетентност на контролния орган.
Воден от горното съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил
така вмененото му нарушение.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол. Разгледана по същество жалбата е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– арг. от чл. 314, ал. 1 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН.
НП и АУАН са издадени от компетентни органи, видно от приобщените
по делото заповеди.
Наказателно постановление е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2
ЗАНН, на основание постановлението за отказ да се образува досъдебно
производство от 07.03.2023 г., от която дата тече и шестмесечният срок за
издаване на оспореното НП № 22-4332-029186/27.03.2023 г.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, която регламентира, че по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места, а в чл. 175,
ал. 3, пр. 1 ЗДвП е предвидено налагането на административно наказание на
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано
по надлежния ред.
В процесния случай, регистрацията на управлявания от жалбоподателя
лек автомобил е била прекратена служебно, на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП.
От своя страна и в разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, както и в чл. 574, ал.
10 КЗ, е въведено задължение на компетентния орган да уведоми собственика
на пътното превозно средство, че регистрацията на ППС ще бъде прекратена
служебно на конкретна дата, в случай, че не бъдат предприети активни
действия от негова страна. В хода на съдебното следствие не бе доказано, че
собственикът на лекия автомобил е бил уведомен за настъпилата промяна, от
което следва, че същият не е могъл да съобрази поведението си с
разпоредбите на ЗДвП, както и да уведоми лицата, които използват лекия
автомобил.
Макар и безспорно да бе установено, че от обективна страна на
15.11.2022 г., около 14:30 ч., в гр. София, жалбоподателят е управлявал лек
автомобил модел/марка „***“, с рег. № ***, със служебно прекратена
регистрация, считано от 19.10.2021 г., то не са събраха доказателства, че
3
същият е осъществил така вмененото му нарушение – виновно. В настоящия
случай, доколкото се касае за формално нарушение, т. е. такова лишено от
обществено-опасни последици, по дефиниция вината е възможна само под
формата на умисъл. Незнанието на част от обективните елементи на състава
на нарушението обаче, а именно - прекратяването на регистрацията на МПС
по служебен път, налага извод за липса на виновно поведение, доколкото
нарушителят е действал в условията на фактическа грешка по смисъла на чл.
14 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, която всякога изключва умисъла. По делото няма
доказателства и такива не са ангажирани от наказващия орган, извършената
служебна дерегистрация да е била съобщена на собственика на МПС или за
това, че жалбоподателят по някакъв друг начин да е разбрал за това
обстоятелство.
При това положение, като е ангажирал отговорността на
жалбоподателя на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП,
наказващият орган го е санкционирал за несъставомерно деяние от
субективна страна, с което е допуснал нарушение на материалния закон.
Така съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на
Върховния административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС
- „В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на
регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно
средство от отдел „Пътна полиция“ или не се докаже по друг начин
узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл.
175, ал. 3 ЗДвП ще е несъставомерно.“
Воден от горното поради липсата на съставомерност на нарушението, то
оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143,
ал. 1 АПК, въззиваемата страна, следва да бъде осъдена да заплати,
направените от жалбоподателя разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение. Видно от сключения Договор за правна помощ и съдействие
и представения списък с разноски, Д. С. С. е заплатил на адв. Валеров, сумата
в размер на 750 лв. Процесуалният представител на АНО направи възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът
намира за неоснователно с оглед характера и сложността на делото и
положените усилия по изготвяне на жалба, депозиране на писмено становище
и явяване.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № 22-4332-
029186/27.03.2023 г., издадено oт началник група към ***, с което на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закон за движението по пътищата на Д. С. С.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение
на чл. 140, ал. 1 от Закон за движението по пътищата.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Д. С. С., ЕГН **********, сумата в
размер на 750 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5