Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 01.12.2016 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и шестнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.К. , като
разгледа гр.д. №9557 по описа на СГС за
2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ .
Ищецът С.П.С. *** ЕГН ********** иска да
се осъди П. на Р.Б.
да му заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 ЗОДОВ сумата
от 50 000 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди /болки и
страдания/ от незаконно обвинение по наказателно производство , по което с
влязла в сила присъда по н.о.х.д.№2560/10 г на СГС , НО , 12 състав е оправдан
; ведно със законната лихва от 20.11.2014 до окончателното заплащане на сумата
.
Ищецът твърди , че с постановление от 07.07.2009 г по ДП №ЗМ 99/2008 г. по описа на ГД „Досъдебно производство“ на МВР пр.пр.вх.№9387/08
г на СГП ищецът е привлечен като обвиняем в извършването на престъпления по чл.219 ал.4 във
вр.ал.3 във вр.ал.2 НК във вр.чл.20 ал.2 НК . Според П. престъпленията се
състояли в това , че като съизвършител не е упражнил достатъчен контрол върху
изпълнителния директор Т.Д. по сключени от „С.И.“ ЕАД неизгодни договори С присъда №3 от 13.01.2012 г по
н.о.х.д.№2560/10 г на СГС , НО , 12 състав; влязла в сила на 20.11.2014 г
ищецът е оправдан по повдигнатите обвинения. Наказателното производство
продължило повече от 5 години и били проведени десетки съдебни заседания .
Наложена била парична гаранция , а в пресата излезли негативни статии за С. .
Здравето на последния се влошило и той се разболял от деабет
, а съпругата му от рак. Затруднила се политическата му кариера като председател
на „Отечествен съюз“и му се отнело правото да притежава и ползва ловно оръжие.
Ответникът оспорва иска и по основание ,
но с оглед характера на производството , основно по размер . Не са доказани
неимуществени вреди в претендирания размер , както и причинна връзка между
обвинението и твърдените болки и страдания . Не е установено влошаването на
здравословното състояние да се дължи именно на процесното дело , а заболяването
на съпругата на ищеца е неотносимо. С. е продължил да
бъде председател на „Отечествен съюз“ и е развивал активна търговска дейност .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Не се спори между страните , че с постановление от 07.07.2009 г по ДП №ЗМ 99/2008 г. по описа на ГД „Досъдебно производство“ на МВР пр.пр.вх.№9387/08
г на СГП ищецът е привлечен като обвиняем в извършването на престъпления по чл.219 ал.4 във
вр.ал.3 във вр.ал.2 НК във вр.чл.20 ал.2 НК . Според П. престъпленията се
състояли в това , че като съизвършител не е упражнил достатъчен контрол върху
изпълнителния директор Т.Д. по сключени от „С.И.“ ЕАД неизгодни договори С присъда №3 от 13.01.2012 г по
н.о.х.д.№2560/10 г на СГС , НО , 12 състав ищецът е бил изцяло оправдан .
Присъдата е била потвърдена от САС с решение от 25.06.2014 г по
в.н.о.х.д.№244/12 г , като оправдаването е влязло в сила на 20.11.2014 г
. Наказателното производство продължило повече от 5 години и били проведени множество
съдебни заседания . Данните са за наложена мярка за неотклонение „подписка“.
Обвиняемият Т.Д. е осъден от СГС и САС , но производството срещу него е
прекратено от ВКС поради абсолютна давност.
Ответникът представя извлечения от АПИС
/Регистър/ , според което ищецът има участие в търговски дружества и
неправителствени организации, вкл. в ПФК
„С.-****“ заедно с лицето В.Д.С. .
Ищецът представя билети да лов и
доказателства на платен членски внос в НЛРС. Прилага рецептурна книжка за
хронично болен и епикризи за диабет ,
метаболитен синдром и болести на сърцето.
Според свидетеля С.С.
срещу ищеца се водели общо 10 дела за „С.И.“ . Те се отразили много зле на цялото семейство.
Били прекарани много безсънни нощи и С. бил много притеснен . Поради делата С.
бил лишен от възможност да носи оръжие.
Според свидетеля В.Б. ищецът бил много
обременен от водените наказателни дела и това се отразило на търговската и
обществената му дейност . Заради висящите дела не била одобрявана кандидатурата
му от „Коалиция за България“
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявен е пряк иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 ЗОДОВ сумата
от 50 000 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди /болки и
страдания/ от незаконно обвинение по наказателно производство , по което с
влязла в сила присъда ищецът е оправдан . Претендираното право произтича от следните обстоятелства : настъпване на неимуществени вреди /болки и
страдания/ причинени от незаконно обвинение
на ищеца в извършване на престъпление , за
което последният е оправдан с влязла в сила присъда .
Отговорността е обективна и не е
обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице , пряк
причинител на вредите.
Доколкото по делото е представено
наказателното производство , спорът между страните е дали са настъпили
претендираните вреди ; както и за размера на обезщетението. Ответникът
оспорва причинната връзка между описаните от ищеца болки и страдания и
незаконното обвинение .
Съгласно задължителната практика на ВКС /решение №4 от 24.01.2011 г по гр.д.
№ 855/2010 г, ГК, ІV ГО на ВКС , решение №291 от 16.11.2011 г по гр.д.№
109/2011 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС и др./ при определяне на размера на дължимото
обезщетение по чл.52 ЗЗД трябва да се вземат предвид :
-
тежестта на повдигнатото обвинение /дали е от общ характер, дали е за
няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него / ;
-
вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза
или е проведено и съдебно производство ;
- продължителността на наказателното
производство (като период от време) ;
- видът на взетата мярка за
неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането ;
- има ли разгласяване чрез медиите ;
- има ли влошаване на здравословното
състояние ;
- конкретните преживявания на ищеца и
отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда ;
- други обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат
значение и други и предишни обвинения и осъждания , задържания и ефективно
изтърпяване на наказания ;
- прояви на съпричиняване на вредите от
увредения .
Съдът трябва
да се отчете само вредите, явяващи се пряка и непосредствена последица от
увреждането, т.е. вредите, настъпването на които е в пряка причинна връзка с
непозволеното увреждане. В случаите, когато настъпилия от наказателното
преследване вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на
пострадалия, при определяне крайния размер на обезщетението, което следва да
бъде присъдено съдът намалява обезщетението на основание чл. 5, ал.2 ЗОДОВ .
Трайната задължителна практиката на ВКС е , че приема, че при търсене на
обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ съдът не е строго
ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в
рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по
време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в
извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така
е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у
личността , както и социалното му общуване.
Когато се
твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв случай,
или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с
оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или
обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено
пълно и главно доказване - решение №3 от
29.01.2014
г по гр.д.№2477/2013 г на ВКС , IV ГО , решение № 388 по гр.д. № 1030/2012 г., ІV
ГО, ВКС и др. Следователно – освен при данни напълно изключващи настъпването на вреди и
наличие на причинна връзка – би следвало да присъди справедлив размер на
обезщетение за неимуществени вреди.
При определяне на размера на обезщетението
съдът отчита и дали ищецът е нарушил морално-етични норми , което евентуално обосновава по-нисък размер на
евентуално обезщетение - решение №57 от 09.02.2016 г по гр.д.№4641/15 г на ВКС ,
IV ГО.
В случая релевантните факти за
определяне на обезщетението за неимуществени вреди , включително и според
указанията на ВКС са :
- тежест на
повдигнатото обвинение – тежко престъпление , за което е предвидено лишаване от
свобода до 12 години ;
- вид и продължителност
на проведеното наказателно преследване – 5 години общо в досъдебна и съдебна
фаза ; с множество проведени о.с.з – 16 о.с.з пред СГС и 12 о.с.з пред САС .
Делото е било с голяма фактическа и правна сложност , поради което
продължителността му е разумна. Продължителността се дължи и на множество
доказателствени искания на защитата, а благодарение на тази продължителност
основният обвиняем Т.Д. се е позовал на абсолютна давност и не е изтърпят
наказание ;
- наложена
мярка за неотклонение – в съдебна фаза има данни за подписка ;
- разгласяване
в медиите – не е убедително доказано с писмени или гласни доказателства да го е
имало и то именно относно конкретното наказателно дело ;
- влошаване на
здравословното състояние – не е доказано със съдебно-медицинска експертиза да е
в причинна връзка с конкретното наказателно дело - решение №256 от 04.11.2015 г по гр.д.№1277/15 г на ВКС , III
ГО. Гласни доказателства за
такива обстоятелства не могат да се кредитират , необходими са специални знания
;
- наложено
наказание – ищецът е оправдан както от СГС , така и от САС ;
- интензитет и
продължителност на душевните болки , страдания и неудобства. Същите не са
доказани по убедителен начин да произтичат само от процесното дело . Ищецът е имал - според свидетелите – поне
още 9 /девет/ други наказателни дела за дейността му в „С.И.“ АД . Не следва да
се присъди по настоящото дело обезщетение за претърпените болки и страдания ,
което се дължи и за останалите наказателни производства ;
- затруднения
в политическа дейност – не са убедително доказани , като показанията на св.Бърчев са неубедителни и бланкетни
и неясни ;
- затруднения
в търговската дейност – поначало не обуславят болки и страдания , а доказване на
имуществени вреди , каквито не са претендирани. Данните са , че ищецът е
продължил да има активна търговска и обществено-политическа дейност ;
- лишаване от
хоби /лов , ползване на ловно оръжие / - не е доказано с писмени доказателства да
е издаден административен акт за отнемане на права за притежаване и ползване на
оръжие . Показанията на св.Симеонова са общи и бланкетни
и не посочват период , в който на ищеца са били наложени подобни ограничения .
Като цяло
размерът на иска не е убедително доказан , а обезщетение от 50 000 лева
е явно завишено при наличните доказателства и при данни и за много други
/свързани/ наказателни производства . Съдът обаче съобразява указанията в посочената
по-горе трайна практика на ВКС , че при търсене на обезщетение за неимуществени
вреди по чл. 2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните доказателства
за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи.
И при непроведено пълно доказване е нормално е да се приеме , че по време на
цялото наказателно производство ищецът е търпял негативни изживявания /болки и
страдания/.
Като аргумент
за определяне на по-нисък размер на обезщетението следва да се вземе предвид ,
че има нарушаване на морално-етични норми от страна на ищеца . Факт е
сключването на неизгодни сделки от страна на „С.И.“ ЕАД и то по време , в което
ищецът е бил председател на съвета на директорите на дружеството .
Изпълнителният директор на дружеството Т.Д. е бил осъден от СГС и САС , но
присъдата му е била отменена от ВКС не поради невиновност , само поради
абсолютна давност . През време на ноторно известното фрапантно
„източване“ на „С.И.“ ищецът е бил продължително време в неговото управление .
Дори и да не е „съизвършител“ на престъпление С. остава
с морална вина за дейността си в това дружество . Констатира се към следващ
момент участие на С. в управлението на ПФК „С.-****“ заедно с лицето В.Д.С. ,
чиято дъщеря Е. В.С. е облагодетелствано лице от неизгодни сделки / за тях Т.Д.
е бил осъден от СГС и САС / . Подобни „обвързаности“ , дори да не представляват
престъпление , смущават нравственото чувство на съда и на обществеността , а правосъдието се упражнява само и
единствено в името на народа .
С оглед на
изложеното , съдът счита , че искът на ищеца е основателен за размера от 7000
лева и е неоснователен за разликата над 7000 лева до предявения размер от
50 000 лева.
С оглед изхода
на делото в тежест на ответника са деловодните разноски на деловодни разноски
от 169,40 лева, съобразно уважената респ.отхвърлена част от иска .
Водим
от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. на РБ да
заплати на С.П.С. ЕГН ********** *** на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 ЗОДОВ сумата от 7000 /седем хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от незаконно обвинение по
наказателно производство , по което с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№2560/10
г на СГС , НО , 12 състав е оправдан ; ведно със законната лихва от 20.11.2014
до окончателното заплащане на сумата .
ОТХВЪРЛЯ посочения иск
за разликата над 7000 лева до предявения размер от 50 000 лева ; ведно
със законната лихва от 20.11.2014 до окончателното заплащане на сумата .
ОСЪЖДА П. на РБ да
заплати на С.П.С. ЕГН ********** *** сумата от 169,40 лева деловодни
разноски .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :