Р Е Ш Е Н И Е
№ ….…........./29.05.2020
г., гр. В.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в закрито заседание,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
като разгледа гр.д. № 12065 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 247 и чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба
вх. № 22079/17.03.2020 г. от ответника „Енерго-Про Продажба“ АД, с която съдът
е сезиран с искане за изменение на постановеното по делото Решение № 935/25.02.2020
г. в частта за разноските присъдени на ищеца Е.Я.Т..
Счита за прекомерно
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 700,00 лв., което сочи че
съобразно фактическата и правна сложност по делото същото следва да му се
присъди на минимума от 658,77 лв., изчислен по реда на Наредба № 1/09.07.2004
г. Излага твърдения, че липсва фактическа и правна сложност на
делото, а
цялата доказателствена тежест пада върху ответника, както и че този вид производства са масови и съдопроизводствените действия протичат
по стандартна процедура. Отделно страната се позовава на т. 3 от Тълкувателно
решение № 6/11.2013 г., ОСГТК на ВКС, според която съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Ответникът
по молбата Е.Я.Т. не е изразил становище по молбата.
Молбата е
допустима, като подадена от надлежна страна, в срока
предвиден в разпоредбата на чл. 248, ал.1 от ГПК.
За да се произнесе съдът намира
следното за установено от фактическа и правна страна:
На първо място съдът констатира, че в постановеното по делото Решение №
935/25.02.2020 г. е допуснал ОФГ, като в мотивите си е приел, че в тежест
на ответника следва да се присъдят разноски за държавна такса от 270,71 лв. и
адвокатско възнаграждение от 700,00 лв., или общо 970,71 лв. Същевременно, в
противоречие с изложените мотиви, с диспозитива на решението съдът е присъдил
на ищеца разноски от общо 929,48 лв. Така констатираното несъответствие между
формираната от съда воля и външното ѝ изразяване в диспозитива на
решението следва да се санира по реда на чл. 247 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал.
5 от ГПК ако заплатеното от страната
възнаграждение за (един) адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
В
настоящия случай молителят е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 700,00 лв.,
доказателства за заплащането на което е представил, като минималният размер на
възнаграждението съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
възлиза на 658,77 лв.
Молителят е заявил своевременно възражението за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, което поддържа и в подадената молба по чл. 248 ГПК.
По същото съдът се е произнесъл с постановеното по делото решение, като към
настоящия момент не намира основание за ревизиране на изложените мотиви.
В
допълнение следва да се отбележи, че произнасянето на съда, което ответникът иска да бъде ревизирано по реда на чл. 248 от ГПК, по
никакъв начин не е свързано с хипотезата на обявената за нищожна
през 2016 г. разпоредба на § 2 от ДР Наредба № 1/09.07.2004 г., според която
присъденото възнаграждение не може да е по-ниско от трикратния минимален размер
на възнагражденията определени в наредбата. Респективно позоваването на ответника на т. 3 от
Тълкувателно решение № 6/11.2013 г., ОСГТК на ВКС е напълно
неоснователно.
Настоящият
съдебен състав не споделя и доводите на молителя,
че
преценката за фактическата и правна сложност
на делото като критерий за цената на предоставената адвокатска защита е
отнапред определена според разпределението на доказателствената тежест в
процеса. Тази преценка е конкретна за всеки
отделен случай. Спецификите на настоящото производство, изтъкнати и от
молителя, са мотивирали съдът да приеме, че сложността на конкретното дело е
еднаква за двете страни, респ. да съобрази размера на претендираното от възразилата
страна адвокатско възнаграждение, с уговарянето и заплащането на което тя собстевно е
дала оценка на тази сложност.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение №
935/25.02.2020 г., постановено по гр. д. № 12065/2019 г. по описа на ВРС, ХX
състав, като в диспозитива на решението досежно присъдените разноски вместо „сумата от 929,48 лв.“ ДА СЕ ЧЕТЕ „сумата от 970,71 лв.“,
на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК.
Настоящото решение е
неразделна част от Решение № 935/25.02.2020 г., постановена по гр. д. №
12065/2019 г. по описа на ВРС, ХX състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.
№ 22079/17.03.2020 г., подадена от ответника „Е.П.“ АД, ЕИК *********, за
изменение на постановеното Решение № 935/25.02.2020 г., постановено по гр. д. №
12065/2019 г. по описа на ВРС, ХX състав, в частта за разноските.
Решението, в частта с
която е поправена очевидна фактическа грешка подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Решението, в частта с характер
на определение по чл. 248 от ГПК подлежи на обжалване с частна жалба пред
Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: