Решение по дело №9421/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3903
Дата: 26 август 2024 г.
Съдия: Весела Стоянова Дончева
Дело: 20221110209421
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3903
гр. София, 26.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА
в присъствието на прокурора С.
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20221110209421 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.261,ал.3 Закон за обществените поръчки
/ЗОП/, обнародван ДВ бр.13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г. вр. чл.58д -
чл.63д Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ -
редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г.
Образувано е по жалба на Д. Б. Й., подадена срещу наказателно
2021
постановление №11-01-980, издадено на 16.05.2022година от директора на
Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с което на основание
чл.254,ал.1,предл.първо ЗОП - редакцията на разпоредбата, преди
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.88 от
20.10.2023г., в сила от 22.12.2023г., й е наложено административно наказание
“глоба”, в размер 5 000лв., за това, че на 20.01.2021година, в град София, в
качеството на заместник-главен директор на Главна дирекция“Изпълнение на
наказанията“ /ГД“ИН“/ при Министерство на правосъдието на Република
България и възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.7,ал.1 ЗОП -
редакцията на разпоредбата, преди изменението и допълнението в
нормативния акт, обнародвани ДВ бр.88 от 20.10.2023г., в сила от 22.12.2023г.
и заповед №Л-4620/21.10.2019г.на главния директор на ГД“ИН“, като е
1
сключила писмен договор №650/20.01.2021г., в качеството на представляваща
ГД“ИН“ - последната възложител по договора, с ДЗЗД“ФАВОРИТ
МЕНИДЖМЪНТ“, в качеството на изпълнител по договора, в рамките на
открита процедура по възлагане на обществена поръчка за услуга, с предмет
“Извършване на дезинсекция и дератизация на сградите на ГД“ИН“ и
териториалните й служби“, без при подписване на договора да е било
изпълнено законовото изискване определеният изпълнител да представи
удостоверение от органите по приходите и удостоверение от общината по
седалището на възложителя и на участника за обстоятелствата по
чл.54,ал.1,т.3 ЗОП - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.86 от 18.10.2018г., в сила
от 01.03.2019г., удостоверяващи липсата на основания за отстраняване от
процедурата, е осъществила състава на административно нарушение по
чл.112,ал.1,т.2 вр. чл.58,ал.1,т.2 ЗОП - актуална редакция на разпоредбите,
след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.107
от 18.12.2020г., в сила от 01.01.2021г.
В жалбата, подадена в приложимия законоустановен
четиринадесетдневен срок /чл.261,ал.3 ЗОП вр. чл.59,ал.2 ЗАНН - актуална
редакция на последната разпоредба, след изменението и допълнението в
нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от
23.12.2021г./, се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно
постановление. Жалбоподателката се позовава на допуснати нередовности в
рамките на административнонаказателното производство, свързани с
неправилна правна квалификация на установеното като нарушение, както с
накърнено право на защита, по причина, че направените писмени възражения
по акта в срока по чл.261,ал.3 ЗОП вр. чл.44,ал.1 ЗАНН, са били формално
отхвърлени, но освен това и по същество оспорва извършването на вмененото
нарушение, с твърдения, че ДЗЗД“ФАВОРИТ МЕНИДЖМЪНТ“ - определен
за изпълнител в рамките на конкретната процедура по възлагане на
обществена поръчка, с който и е бил сключен релевантният договор, не е
самостоятелен правен субект, поради което за него обективно не е било
възможно представяне на въпросните удостоверения, което задължение е било
изпълнено по отношение на отделните дружества, сформиращи
ДЗЗД“ФАВОРИТ МЕНИДЖМЪНТ“, а на последно място развива и
съображения за приложимост по случая на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, дори
2
да се приеме формално осъществен състав на административно нарушение.
Отправя изрично искане, при благоприятен изход на делото, за присъждане на
направените деловодни разноски, формулирайки в същото време и
възражение за прекомерност на евентуално претендираното от насрещната
страна юрисконсултско /адвокатско/ възнаграждение.
Защитникът на жалбоподателката - адвокат А. И., САК, легитимирана с
пълномощно, приложено като лист 15 от делото, в съдебно заседание
поддържа искането за отмяна на атакуваното наказателно постановление и за
присъждане на направените от Й. деловодни разноски, позовавайки се на
съображенията, подробно развити в жалбата, а що се отнася до
претендираните разноски - насочва изрично вниманието към списък,
представляващ лист 18 от делото и част от приложението към жалбата.
Пред съда административнонаказаната Д. Б. Й., в процесуалното
качество на жалбоподател и при редовна процедура по призоваване, не се
явява лично.
Представителят на въззиваемата страна по пълномощно, в съдебно
заседание пледира за оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на
атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и правилно,
издадено в съответствие с приложимите и относими материалноправни и
процесуалноправни разпоредби, при безспорна и убедителна установеност на
констатираното нарушение, за което коректно е била ангажирана личната
административнонаказателна отговорност на санкционираната, оборвайки в
същото време доводите от защитната теза, развита в жалбата. Отправя искане
за присъждане в полза на АДФИ и при благоприятен за въззиваемата страна
изход на делото, на юрисконсултско възнаграждение, но в същото време прави
и възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателката
адвокатско възнаграждение, като формиращо направените от Й. деловодни
разноски и при благоприятен за последната изход на делото.
Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от
разпоредбата на чл.261,ал.3 ЗОП вр. чл.62 ЗАНН, Софийска районна
прокуратура /С./, не се възползва от изрично разяснената възможност
“прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за
необходимо”.
Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с
3
която е сезиран, съобрази становищата на представляващите страните,
изразени в хода на съдебното производство и обсъди събраните по делото
доказателства и налични материали, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, в рамките на компетентността и правомощията си приема за
безспорно установено от фактическа страна следното:
Със заповед №ФК-10-1141/15.09.2021г., изменяна със следващи
заповеди - №ФК-10-1193/30.09.2021г., №ФК-10-1226/08.10.2021г., №ФК-10-
1277/22.10.2021г. и №ФК-10-1354/12.11.2021г., на директора на АДФИ, била
възложена финансова инспекция на ГД“ИН“, със седалище и адрес град
София, бул.“Генерал Столетов“ №21, като инспекцията била с предмет
проверка за законосъобразност при възлагане на две конкретни обществени
поръчки, първата с предмет “Доставки на униформено специално облекло за
служителите на ГД“ИН“, в т.ч. по обособена позиция №1 Зимно специално
облекло, в т.ч. кожени куртки, кожени ръкавици, костюм зимен специален,
пуловер с дълъг ръкав с пагони, текстилно яке /полар/ и шапка зимна
специална и по обособена позиция №2 Лятно специално облекло, в т.ч. лятно
специално яке - куртка, летен специален панталон, лятна риза, трикотажна
блуза, шапка лятна специална“, а втората обществена поръчка, включена в
обхвата на финансовата инспекция - с предмет “Извършване на дезинсекция и
дератизация на сградите на ГД“ИН“ и териториалните й служби“.
В хода на финансовата инспекция основно били проверени писмени
материали, при това представени от инспектирания субект, в случая ГД“ИН“,
включително и конкретно отнесено към втората от посочените обществени
поръчки - сключения в рамките на процедурата договор за възлагане на
обществена поръчка за услуги №650/20.01.2021г., с възложител ГД“ИН“,
представлявана от жалбоподателката и изпълнител ДЗЗД“ФАВОРИТ
МЕНИДЖМЪНТ“, за предоставяне срещу възнаграждение и при условията на
договора, на услуги, както следва - “извършване на дезинсекция и
дератизация в сградите на ГД“ИН“ и териториалните служби, посочени в
Приложение №1 - Техническата спецификация към поръчката“, за което
възложителят следвало да заплаща на изпълнителя цена - на база единичните
цени, предложени от изпълнителя в ценовото му предложение, като
максималната стойност на договора не можел да надвишава 1 209 150,30лв.,
без данък върху добавената стойност /ДДС/ или 1 450 980,36лв., с включен
4
ДДС.
Инспектиращият екип, включващ свидетел Симона Митова, проверил и
досието на обществената поръчка, включително с писмо, адресирано до
главния директор на ГД“ИН“, вх.№15739/15.10.2021г. по описа на ГД“ИН“,
изискал конкретна информация - представяне на материалите, относими към
изпълнението от страна на възложителя на задължението при сключването на
писмения договор с избрания в процедурата по възлагане на обществената
поръчка изпълнител, при самото подписване на договора да е изискал от
определения за изпълнител представянето на документи по чл.58 ЗОП - такива
за доказване липсата на основания за отстраняване от процедурата на
избрания изпълнител, конкретно тези, представляващи удостоверение от
органите по приходите и удостоверение от общината по седалището на
възложителя и на кандидата изпълнител за липса на задължения за данъци,
задължителни осигурителни вноски и лихви по тях към държавата или към
общината. Последвала констатация, обективирана и в съдържанието на
констативен протокол от 03.11.2021година, в т.ч. подписан, макар “с особено
мнение“ и от жалбоподателката, че към 20.01.2021година - датата на
подписването, съотв. на сключването на договора за възлагане на
обществената поръчка, изпълнителят ДЗЗД“ФАВОРИТ МЕНИДЖМЪНТ“ не е
бил представил документи, удостоверяващи липсата на основания за
отстраняване от процедурата, конкретно посочените и изискващи се
удостоверение от органите по приходите и от съответната общинска
администрация, при което положение била направена констатацията, че от
страна на жалбоподателката, в качеството на възложител по ЗОП и отнесено
към случая, като представляваща ГД“ИН“, договорът в рамките на
процедурата по възлагане на обществена поръчка №650/20.01.2021г., бил
сключен в нарушение на нормативно установеното като изискване и
произтичащо то разпоредбите на чл.112,ал.1,т.2 вр. чл.58,ал.1,т.2 ЗОП.
На практика документите, каквито следвало да са били представени,
актуални към датата на подписването на договора, били представени с писмо,
рег.№11604/12.11.2021г., при положение, че самите документи били издадени
и актуални към 03.11.2021година и 04.11.2021година, очевидно за целите на
протичалата финансова инспекция, но на практика потвърдили констатациите
на инспектиращия екип, които създали предпоставките да се образува
5
административнонаказателното производство, като конкретно на
01.12.2021година свидетел Симона Митова - главен финансов инспектор в
АДФИ, Дирекция”Инспекционна дейност”, Отдел”Първи”, пристъпила към
съставянето на акт №11-01-980 срещу жалбоподателката Д. Б. Й., ЕГН
**********, с адрес град София, ......., за установяване на административно
нарушение по чл.112,ал.1,т.2 вр. чл.58,ал.1,т.2 ЗОП, от фактическа страна
описано като изразило се в това, че на 20.01.2021година, в град София, в
качеството на заместник-главен директор на ГД“ИН“ и възложител на
обществени поръчки по чл.7,ал.1 ЗОП във връзка със заповед на главния
директор на ГД“ИН“ №Л-4620/21.10.2019г., Й. е сключила писмен договор за
възлагане на обществена поръчка за услуги с определения в рамките на
процедурата изпълнител ДЗЗД“ФАВОРИТ МЕНИДЖМЪНТ“, без при
подписването на договора да е изпълнила задължението да изиска към този
момент изпълнение на нормативната повеля за представяне от определения за
изпълнител, в случая ДЗЗД“ФАВОРИТ МЕНИДЖМЪНТ“, на документи по
чл.58 ЗОП - такива за доказване липсата на основания за отстраняване от
процедурата на избрания изпълнител, в частност удостоверение от органите
по приходите и удостоверение от общината по седалището на възложителя и
на кандидата изпълнител за липсата на задължения за данъци, задължителни
осигурителни вноски и лихви по тях към държавата или към общината. Така
съставен в присъствието на един свидетел, също служител на АДФИ, но и на
самата Д. Й., актът бил предявен, подписан и препис от него бил връчен на
последната лично, отново на 01.12.2021година, като Й. се възползвала и от
правото на писмени възражения по акта в приложимия срок по чл.261,ал.3
ЗОП вр. чл.44,ал.1 ЗАНН, съотв. депозирани с рег.№11-01-980/06.12.2021г. по
описа на АДФИ, включително с приложение, представляващо същите
писмени материали, които били приложени с писмото, рег.
№11604/12.11.2021г. по описа на ГД“ИН“, т.е. още в хода на самата финансова
инспекция, но при положение, че възражението на Й. не било прието за
основателно, въз основа на акта, на 16.05.2022година директорът на АДФИ, в
качеството на длъжностно лице, надлежно определено от министъра на
2021
финансите, издал атакуваното наказателно постановление №11-01-980, с
което била ангажирана личната административнонаказателна отговорност на
жалбоподателката Д. Й., с налагането на основание чл.254,ал.1,предл.първо
ЗОП, на административно наказание “глоба”, в размер 5 000лв., за
6
нарушението, описано от фактическа и от правна страна по идентичен начин в
обстоятелствената част на постановлението и в акта за неговото установяване.
С оглед доводите в жалбата, за проверка на обстоятелствата, явяващи се
релевантни за административнонаказателното обвинение, съотв. посочени в
съдържанието на акта и на наказателното постановление, предвид естеството
и начина на установяване на нарушението, по делото са били събрани гласни
доказателства, чрез разпит в качеството на свидетел на актосъставителката
Симона Митова, взела и непосредствено участие в извършването на
финансовата инспекция, респ. при установяването на нарушението, както са
били приобщени писмени материали, основно такива, представляващи
приложение по изпратената в съда административнонаказателна преписка,
като на практика същите са били представени в заверени ксерокопие и като
приложение към сезиращата жалба, а именно писмени възражения по акта,
депозирани на основание чл.261,ал.3 ЗОП вр. чл.44,ал.1 ЗАНН, ведно с
приложение, в заверени копия заповедите на директор АДФИ, с отношение
към възлагането на финансовата инспекция - №ФК-10-1141/15.09.2021г.,
изменяна със следващи заповеди - №ФК-10-1193/30.09.2021г., №ФК-10-
1226/08.10.2021г., №ФК-10-1277/22.10.2021г. и №ФК-10-1354/12.11.2021г., в
заверено копие справка за отговорните длъжностни лица при ГД“ИН“, за
периода от 01.01.2020година до времето на изготвянето на справката, в
заверено копие заповед №Л-4620/21.10.2019г. на главния директор на ГД“ИН“,
в заверено копие решение, рег.№Л-2202/01.06.2020г. по описа на ГД“ИН“, за
откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, с предмет
“Извършване на дезинсекция и дератизация на сградите на ГД“ИН“ и
териториалните й служби“, включително Единен европейски документ за
обществени поръчки, в заверено копие заповед №Л-2816/10.07.2020г. на
жалбоподателката за назначаване на комисия за разглеждане на офертите за
участие в обществената поръчка, в заверено копие договор за възлагане на
обществена поръчка за услуги №650/20.01.2021г., сключен между ГД“ИН“, в
качеството на възложител и представлявана от жалбоподателката и
ДЗЗД“ФАВОРИТ МЕНИДЖМЪНТ“, в качеството на изпълнител, в т.ч. с
приложенията, в заверено копие писмо, адресирано до главния директор на
ГД“ИН“, подписано от свидетел Митова и изпратено в хода на финансовата
инспекция, вх.№15739/15.10.2021г. по описа на ГД“ИН“, както отговор, рег.
№10734/20.10.2021г. по описа на ГД“ИН“, подписан от главния директор на
7
ГД“ИН“ и адресиран до актосъставителката като ангажирана с извършването
на финансовата инспекция, в копие констативен протокол от 03.11.2021година,
писмо, рег.№11604/12.11.2021г. по описа на ГД“ИН“, подписано от
жалбоподателката, ведно с приложение, представляващо в заверени копия
удостоверение за наличие или липса на задължение на ДЗЗД“ФАВОРИТ
МЕНИДЖМЪНТ“, изх.№**********/04.11.2021г. по описа на Община Варна,
Дирекция“Местни данъци“, справка за актуално състояние на всички трудови
договори към дата 03.11.2021година на ДЗЗД“ФАВОРИТ МЕНИДЖМЪНТ“,
справка за наличие или липса на задължения на ДЗЗД“ФАВОРИТ
МЕНИДЖМЪНТ“, изх.№R00076778/03.11.2021г. по описа на Столична
община, удостоверение за наличието или липсата на задължения на
ДЗЗД“ФАВОРИТ МЕНИДЖМЪНТ“, изх.№030202100228100/04.11.2021г. по
описа на Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите
/НАП/ Варна, акт за регистрация по ЗДДС на ДЗЗД“ФАВОРИТ
МЕНИДЖМЪНТ“, №030422100190700/21.01.2021г. по описа на ТД на НАП
Варна и уведомително писмо, адресирано до ДЗЗД“ФАВОРИТ
МЕНИДЖМЪНТ“, изх.№034072100196272/22.01.2021г. по описа на ТД на
НАП Варна, като на практика материалите, вече изброени и представляващи
приложение по изпратената в съда административнонаказателна преписка, са
били приложени и със сезиращата жалба, представлявайки лист 20-111 от
делото, наред с които и заповед №ЗМФ-30/19.01.2022г. на министъра на
финансите, имаща отношение към установяване компетентността на
наказващия орган.
С оглед характера на настоящото съдебно производство, изброявайки
доказателствата и доказателствените средства, формиращи доказателствената
съвкупност, съобразно наведените в жалбата доводи, от гл.т. естество на
констатираното нарушение, а и начин на установяване, съдът приоритетно
счита, че в рамките на собствените си правомощия е взел необходимите и
възможни мерки за разкриването на обективната истина, но същевременно и е
осигурил достатъчна възможност на всяка от страните да защити и обоснове
позицията си по делото, респ. преценява, че събраните гласни доказателства
чрез показанията на разпитаната свидетелка, обсъдени отделно, но и във
връзка с приобщените писмени материали, установяват именно
гореизложената фактическа обстановка, по същество съвпадаща и с
възприетата по административнонаказателното обвинение.
8
В рамките на доказателствената съвкупност освен това, отнесено към
релевантните факти, според съда не са се очертали и противоречия,
притежаващи белезите на съществени, ето защо съставът не намира
предпоставки да излага подробни съображения, представляващи анализ на
доказателствата по делото, в насока кои подлежат на кредитиране, а кои - не.
При така направените предварителни уговори, за отбелязване е, че с
показанията си разпитаната свидетелка, която е актосъставител, но и част от
екипа, извършил финансовата инспекция, е възпроизвела възприятия от
различни обстоятелства, свързани със самата финансова инспекция, начина на
установяване на нарушението, обстоятелствата, при които последното е било
прието за извършено, в какво точно се е изразило и образуването на
административнонаказателното производство, като обяснимо от дистанцията
на времето, собствените паметови особености, начин на изразяване, като не е
за подценяване още и професионалната и служебна рутина, според съда,
свидетелката не просто е споделила непосредствено възприето, но е сторила
това със стремеж към информативност, обективност, правдивост,
достоверност и в никакъв случай насочено към самоцелно злепоставяне на
санкционираната, което на свой ред и дава основание на състава да приеме без
резерви свидетелските показания, още повече, че оценката на
доказателствената стойност на гласните доказателства е обусловена и от
съпоставка с приобщените писмени материали, които в случая потвърждават
и допълват споделеното от свидетел Митова.
За отбелязване е, в разрез със защитната теза, развита в жалбата, че от
формираната доказателствена съвкупност, според съда става недвусмислено
ясно, как е било установено самото нарушение, въз основа на какви обективни
факти е била приета датата, на която, а и явявайки се адресат на задължението,
произтичащо от сочените като нарушени разпоредби, точно
жалбоподателката, притежавайки в случая специфичното качество възложител
на обществени поръчки, е могла да пристъпи към подписване, респ. сключване
на конкретния договор за възлагане на обществена поръчка, а именно и при
положение, че към същия този момент избраният за изпълнител е представил
документите, доказващи липсата на основания за отстраняване от участие в
процедурата по възлагане на обществената поръчка и в частност представяйки
удостоверение от органите по приходите и удостоверение от общината по
9
седалището на възложителя и на кандидата изпълнител за липсата на
задължения за данъци, задължителни осигурителни вноски и лихви по тях към
държавата или към общината, респ., като е игнорирала /не е изпълнила/
очертаното нормативно, а и приложимо, при това безусловно задължение,
чийто адресат се е явявала, т.е. в качеството на заместник-главен директор на
ГД“ИН“ и възложител на обществени поръчки, е сключила писмения договор
№650/20.01.2021г., като представляваща ГД“ИН“ - последната възложител по
договора, с ДЗЗД“ФАВОРИТ МЕНИДЖМЪНТ“, в качеството на изпълнител
по договора, в рамките на открита процедура по възлагане на обществена
поръчка за услуга, с предмет “Извършване на дезинсекция и дератизация на
сградите на ГД“ИН“ и териториалните й служби“, без при подписването на
договора да е било изпълнено законовото изискване определеният изпълнител
да представи удостоверение от органите по приходите и удостоверение от
общината по седалището на възложителя и на участника за обстоятелствата
по чл.54,ал.1,т.3 ЗОП, удостоверяващи липсата на основания за отстраняване
от процедурата, жалбоподателката Й. в случая е осъществила нарушението,
предмет на повдигнатото и предявено й административнонаказателно
обвинение.
Не могат да бъдат споделени доводите от защитната теза, според които
няма неизпълнение на нормативно задължение, при положение, че в случая
изпълнителят не е имал правосубектност, а е представлявал обединение на две
търговски дружества, за всяко едно от които в досието на обществената
поръчка са били налични следващите се удостоверения, доказващи липса на
основания за отстраняване от процедурата за възлагане на обществената
поръчка, доколкото е факт, че вмененото на Й. задължение, в качеството й на
възложител, по отношение на което е било констатирано неизпълнението,
респ. осъществен състав на административно нарушение, нормативно, ясно,
безусловно, а и без предвидени изключения е насочено към определения
изпълнител, нещо повече - отнесено към времето на сключването на писмения
договор за възлагането на обществената поръчка. При положение, че самият
законодател не е предвидил изключения, в случаите, когато определеният за
изпълнител не е юридическо лице, то в тази връзка и няма опора да бъдат
споделени доводите от защитната теза, развита в жалбата, за липса по
обективни причини на извършено административно нарушение в рамките на
казуса, при положение от друга страна, че явяващите се релевантни факти, по
10
същество не са били оспорени, нещо повече, видно е обективното изпълнение
на нормативното задължение, но вече към времето на извършването на самата
финансова инспекция, не към релевантното - дата на подписването и
сключването на договора за възлагане на обществената поръчка, което на
практика идва да потвърди в още по-голяма степен
административнонаказателното обвинение, включително и най-вече от гл.т.
обективната фактическа изпълнимост на нормативното задължение и когато
става въпрос за изпълнител, който е специфичен, от гл.т. на правосубектност,
дори непритежаващ качеството юридическо лице, точно каквото в случая се е
явявало ДЗЗД“ФАВОРИТ МЕНИДЖМЪНТ“.
Предвид изложеното, съобразно доводите в жалбата, но и като е
задължен да извърши цялостна служебна проверка относно
законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, в случая от
правна страна съдът приема следното:
Намира жалбата за процесуално допустима /подадена е била в
приложимия законоустановен 14-дневен срок за обжалване, при положение, че
наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице на
30.06.2022година, конкретно като препоръчана пощенска пратка, с известие за
доставяне /обратна разписка/, а жалбата е била депозирана, макар не по
приложимия ред, а направо в съда на 12.07.2022година, срещу акт, подлежащ
на съдебно оспорване, при това тъкмо пред Софийския районен съд, от лице,
имащо право на жалба и отговаря на изискванията за форма и съдържание/,
респ. съдът счита, че жалбата следва да бъде разгледана относно преценка
основателността й.
В тази връзка, извършвайки преди всичко проверка от процедурна гл.т.,
съдът, в разрез с доводите в жалбата, не констатира процесуални нарушения,
притежаващи характеристиките съществени в рамките на
административнонаказателното производство. Счита, че образуването на
последното, съставянето на акта за установяване на нарушението и издаването
на атакуваното наказателно постановление, е станало при спазване на
предвидените и приложими в ЗОП и ЗАНН срокове, като органите на
административнонаказателното производство в нужната степен пълно, ясно,
точно, а и при съответност, са оформили съдържанието на акта и на
наказателното постановление, като гаранция за правото на защита на
11
санкционираното лице, включващо и възможността за пълноценно
реализиране на правата в настоящото съдебно производство, образувано по
жалба срещу наказателното постановление, както за разкриването на
обективната истина.
Съставът счита, че както в акта, така и в наказателното постановление,
органите на административнонаказателното производство са посочили в
дължимата и нужна пълнота, в хронология, а и по идентичен начин
обстоятелствата на нарушението, което и в съответност е било подведено под
правна норма, от гл.т. съставомерни признаци, на свой ред и оценено като
административно нарушение, включително на фона на това, че се касае за
неизпълнение на задължение, свързано с подписването и сключването на
договор за възлагане на обществена поръчка за услуги №650/20.01.2021г., като
елемент от обективната страна на самото задължение, неизпълнението на
което на свой ред покрива признаците на административно нарушение, е
представянето на определени документи за доказване липса на основания за
отстраняване от процедурата на участника, избран за изпълнител и то при
подписването на самия договор, като последното, пренесено към случая, от
една страна насочва към констатация, че органите на
административнонаказателното производство коректно са определили
времето на извършването на нарушението, а и в разрез със защитната теза,
съдът преценява, че и юридическата формулировка на правната квалификация
на деянието, вменено като нарушение на жалбоподателката, е била коректно
направена.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че и приложимите
давностни срокове по чл.261,ал.1 ЗОП вр. чл.34 ЗАНН, на плоскостта на
казуса са били спазени, доколкото принципно положение, при това
последователно и трайно възприето в съдебната практика е, че преценката
относно правилното прилагане на цитираните нормативни разпоредби е
обусловена преди всичко от изясняването на въпроса, дали изобщо е бил
осъществен състав на административно нарушение, каквато обективна
констатация от страна на органите на АДФИ е могла да бъде направена едва
чрез всеобхватна проверка в рамките на възложената финансова инспекция,
като видно от констативен протокол от 03.11.2021година, тъкмо на последната
посочена дата се явява установено процесното нарушение, от която дата, но
12
всъщност и още от датата на възлагането на финансовата инспекция, до датата
на съставянето на акта за установяване на нарушението - 01.12.2021година,
без съмнение приложимият, при това кратък 6-месечен срок за образуване на
административнонаказателно производство, както и 3-годишният от
извършването на нарушението, се явяват спазени, като на свой ред
атакуваното наказателно постановление, издадено на 16.05.2022година, е било
издадено в приложимия 6-месечен давностен срок по чл.261,ал.3 ЗОП вр.
чл.34,ал.3 ЗАНН и доколкото в последния случай няма предвидено
нормативно правило, насочващо на изключение от основното, принципно и
предвидено в разпоредбата на чл.34,ал.3 ЗАНН.
В заключение съставът приема, че процесният акт за установяване на
административно нарушение е бил съставен в съответствие с приложимите
изисквания по чл.261,ал.3 ЗОП вр. чл.42 ЗАНН, както съдържанието на
атакуваното наказателно постановление е било оформено в съответствие с
изискванията на чл.261,ал.3 ЗОП вр. чл.57 ЗАНН, все пречупено през
призмата на конкретния казус, респ. предмета на
административнонаказателното обвинение.
Съставът приема именно тук да отбележи, че не намира основателен и
конкретния довод от защитната теза, застъпена в жалбата, в насока
опороченост на административнонаказателното производство от процедурна
гл.т., защото наказващият орган не бил обсъдил детайлно, а само формално
възраженията, депозирани в приложимия срок по чл.261,ал.3 ЗОП вр.
чл.44,ал.1 ЗАНН. На първо място съставът отчита, че се касае за чисто
субективна преценка, направена от жалбоподателката и нейния защитник,
отделно от това и е за отбелязване, че няма нормативни критерии, които
следва да бъдат съобразявани при издаване на наказателно постановление,
предшествано от подадени писмени възражения от страна на привлечения към
административнонаказателна отговорност в срока по чл.44,ал.1 ЗАНН, така,
че във всеки един случай да може да се констатира достатъчност, а и
изчерпателност при излагането на съображенията, с които подадените
писмени възражения се или не се приемат, нещо повече, настоящият съдебен
състав използва случая да сподели становище, според което дори да няма
изрично отразяване в съдържанието на наказателното постановление на
становището на наказващия орган по подадените писмени възражения по акта,
13
поставил началото на административнонаказателното производство, със самия
факт на издаване на наказателното постановление, с посочени параметрите,
при които се реализира конкретна административнонаказателна отговорност,
на практика има предпоставки да се отчете позицията на наказващия орган по
възраженията, още повече, че правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност се явява гарантирано, на фона на
възможността, вече издаденото наказателно постановление да може да бъде
обжалвано пред съд и при положение, че в съдебното производство, от една
страна жалбоподателят е свободен да развие защитната си теза, да ангажира
доказателства в своя защита, при положение от друга страна, че съдът, в
рамките на собствените си служебни правомощия, е длъжен да извърши
цялостна служебна проверка, касаеща законосъобразност и правилност на
атакуваното наказателно постановление.
Отделно от това, за отбелязване е, от гл.т. приложимите разпоредби на
чл.261,ал.1 и ал.2 ЗОП, съпоставени с приложената, приобщена като писмено
доказателство по делото, заповед №ЗМФ-30 от 19.01.2022година на
министъра на финансите на Република България, че достатъчно обосновано
може да се приеме, че актът е бил съставен, респ. атакуваното наказателно
постановление е било издадено от компетентно длъжностно лице.
При разглеждането на правния спор по същество, на фона на
формираната доказателствена съвкупност, оценена и интерпретирана в
посочения по-горе смисъл, според съда се налага извод, че доколкото
доказателствата по делото има предпоставки да се приеме, че потвърждават
възприетите от органите на административнонаказателното производство
обстоятелства, а именно, че притежавайки специфичното качество възложител
на обществени поръчки по смисъла на чл.7,ал.1 ЗОП и предвид заповед на
главния директор на ГД“ИН“ №Л-4620/21.10.2019г., на 20.01.2021година -
датата на подписване и сключване на договор за възлагане на обществена
поръчка за услуги, като е игнорирала /не е изпълнила/ задължението да изиска
от определения /вече избран/ за изпълнител ДЗЗД“ФАВОРИТ
МЕНИДЖМЪНТ“, представянето в този момент на документи, доказващи
липсата на основание за отстраняване от участие в процедурата по възлагане
на обществена поръчка, конкретно удостоверение от органите по приходите и
удостоверение от общината по седалището на възложителя и на кандидата
14
изпълнител за липсата на задължения за данъци, задължителни осигурителни
вноски и лихви по тях към държавата или към общината, на тази основа се
явява правнообосновано да се приеме, че жалбоподателката Й. е осъществила
признаците от обективната и от субективната страна на административно
нарушение, в частност на вмененото й, като на свой ред се явяват реализирани
материалноправните предпоставки за ангажирането на
административнонаказателната отговорност на Й., в който смисъл е
атакуваното решение на административнонаказващия орган, с предпоставки
да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
От субективна страна, според състава жалбоподателката също е имала
съставомерно поведение, конкретно при форма на вина непредпазливост,
доколкото и притежавайки в случая специфичното качество възложител на
обществени поръчки и непосредствено отговорно длъжностно лице, в т.ч.
съобразно представените в хода на финансовата инспекция справка и заповед
на главния директор на ГД“ИН“, на свой ред приобщени като писмени
доказателства по делото, тъкмо в това специфично качество, има
предпоставки да се приеме, че Й. не е предвиждала общественоопасните
последици от деянието си, но е могла и е била длъжна да го стори.
На фона на всичко изложено, настоящият състав на СРС формира
правен извод, че в случая жалбоподателката, с притежаваното специфично
качество на възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.7,ал.1 ЗОП,
като заместник-главен директор на ГД“ИН“ и на фона на заповед на главния
директор на ГД“ИН“ №Л-4620/21.10.2019г., е осъществила, както от
обективна, така и от субективна страна, признаците от състава на вмененото й
административно нарушение, респ. счита, че законосъобразно и правилно, от
гл.т. на основание, се явява реализирана личната административнонаказателна
отговорност на Й. по чл.254,ал.1 ЗОП, съгласно която и в редакцията на
разпоредбата, преди изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.88 от 20.10.2023г., в сила от 22.12.2023г., т.е. релевантната
към времето на нарушението, “възложител, който сключи договор за
обществена поръчка, в нарушение на чл.112,ал.1,т.2 или 4 или ал.4, се наказва
с глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС,
но не повече от 5 000лв.“.
На фона на посоченото, що се касае и до наложеното с атакуваното
15
наказателно постановление административно наказание “глоба”, в размер 5
000лв. и на фона на това, че математически в случая 2 на сто от стойността на
сключения договор с включен ДДС - според посоченото в самото съдържание
на договора 1 450 980,36лв., е сума, надхвърляща 5 000лв., съдът преди всичко
съобразява, че няма промяна в законодателството, считано от времето на
извършване на нарушението, която да обуславя в рамките на казуса обсъждане
на плоскостта на принципното правило, произтичащо от разпоредбата на
чл.3,ал.2 ЗАНН, включително на фона на това, че последните нормативни
промени в разпоредбата на чл.254 ЗОП следват датата на проведеното открито
съдебно заседание - 28.02.2023година, а и отчитайки, че наказанието е било
определено в рамките на предвиденото като вид и размер, като съобразява
също така, че не разполага с правомощия да заменява или да определя размер
на наказанието под предвидения в закона предел /в т.см. чл.27,ал.1, ал.4 и ал.5
ЗАНН/, преценява в крайна сметка, че и в тази част са налице предпоставките
за потвърждаване на постановлението, предмет на обжалване, доколкото и
приема, отново в разрез с доводите в жалбата, че правилно случаят не е бил
оценен като “маловажен”, т.е. представляващ по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените /типични/ случаи на нарушение от
съответния вид, основно съобразявайки, че констатираното нарушение засяга
важни обществени отношения, подложени на строга нормативна
регламентация, поставила изначално завишени изисквания към физическите
лица, покриващи критериите за възложители на обществени поръчки, като
фактите, свързани с изтеклия период от време от извършването на
нарушението до реализирането на отговорността, съпоставени с цената на
договора, стоящ в основата на констатациите, а цената и релевантна в аспекта
на изискването по чл.254,ал.1 ЗОП, включително и на фона на установеното
от показанията на разпитаната свидетелка, че в рамките на конкретната
финансова инспекция процесното нарушение не е било единствено, всичко
това, оценено в съвкупност, не дава основание на състава да не сподели
позицията на наказващия орган, що се касае и до неприлагането по казуса на
разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
На последно място, с оглед изхода на делото и искането от взелия
участие в откритото съдебно заседание представител по пълномощно на
въззиваемата страна, съдът намира, че при допустимо и своевременно
направено искане, са налице предпоставки, в т.ч. при липса на обективирани
16
други разноски, да възложи в тежест на жалбоподателката заплащане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на АДФИ, в размер на 80,00
/осемдесет/лева, определено при съобразяване на приложимите правила по
чл.261,ал.3 ЗОП вр. чл.63д,ал.1, ал.4 и ал.5 ЗАНН - актуална редакция, след
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от
22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г. вр. чл.144 Административнопроцесуален
кодекс вр. чл.78,ал.8 Гражданско-процесуален кодекс вр. чл.37,ал.1 Закон за
правната помощ вр. чл.27е Наредба за заплащането на правната помощ,
приета на основание последната цитирана законова разпоредба, конкретно с
ПМС №4 от 06.01.2006година, обнародвана ДВ бр.5 от 17.01.2006г., в сила от
01.01.2006г., в актуалната редакция, след изменението и допълнението,
обнародвани ДВ бр.74 от 07.09.2021г., в сила от 01.10.2021г., като в случая
съдът съобразява, че по конкретното дело е бил разгледан правен спор,
характеризиращ се със завишена спрямо стандартната фактическа и правна
сложност, но това обстоятелство съпоставя с факта, че делото е било
разгледано и обявено за решаване в рамките на проведено едно открито
съдебно заседание, в същото време и с това, че от представителя по
пълномощно на въззиваемата страна не се е изисквала, нито се е наложила,
излизаща от рамките на обичайното процесуална активност, каквато и ако
изобщо е била проявена, основно, на практика единствено и само, е била
насочена към формулирането на искания, последните засягащи въпроси,
стоящи извън предмета на правния спор по същество, независимо и от това, че
другата страна, при редовна процедура по призоваване, е била процесуално
представлявана от защитник, като съставът оценява положените усилия от
процесуалния представител на въззиваемата страна да отговори на доводите
от защитната теза на жалбоподателката в рамките на лаконично изложение в
ход по същество на делото, в заключение приемайки да възложи в тежест на
жалбоподателката Й. заплащането тъкмо на посоченото като размер по-горе
юрисконсултско възнаграждение, определено и платимо в полза на АДФИ.
Именно по изложените аргументи в съвкупност, съобразно характера на
настоящото производство, в рамките на правомощията си и на основание
чл.261,ал.3 ЗОП вр. чл.63,ал.9 вр. ал.2,т.5 вр. ал.1 и чл.63д ЗАНН - редакцията
след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109
от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г., СРС, НО, 4 СЪСТАВ
17
РЕШИ:
2021
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №11-01-980,
издадено на 16.05.2022година от директора на Агенция за държавна
финансова инспекция, с което на Д. Б. Й., ЕГН **********, с адрес град
София, ......., на основание чл.254,ал.1,предл.първо Закон за обществените
поръчки, е наложено административно наказание “глоба”, в размер 5 000 /пет
хиляди/лева, за осъществен състав на административно нарушение, описано
от фактическа и от правна страна в обстоятелствената част на
постановлението и в акт №11-01-980 за установяване на административно
нарушение, съставен на 01.12.2021година.
ОСЪЖДА Д. Б. Й., ЕГН ********** и с известен по делото адрес град
София, ......., в процесуалното качество на жалбоподател, да заплати на
АГЕНЦИЯТА ЗА ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ, орган на която
е издал наказателното постановление, предмет на обжалване, направени
деловодни разноски /юрисконсултско възнаграждение/, в размер 80,00
/осемдесет/лева.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, НА ОСНОВАНИЯТА,
ПРЕДВИДЕНИ В НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ПО РЕДА
НА ГЛАВА ХІІ АДМИНИСТРАТИВНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, В 14-
ДНЕВЕН СРОК ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕТО, ЧЕ Е
ИЗГОТВЕНО.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18