Р Е Ш
Е Н И Е №741
гр.Русе, 17.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
районен съд, II-ри граждански
състав в публично заседание на 16-ти юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:
МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря Т. ПЕТРОВА
в присъствието на прокурора
............………......................,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
544 по описа за 2020 г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.178 ал.1, т.3 ЗМВР.
Ищецът А.П.И.
твърди, че за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е полагал труд на
длъжността „младши инспектор“, като изпълнявал служебните си задължения в РД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Русе по утвърдени протоколи и
графици, при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на
чл. 187, ал.3 ЗМВР. За посочения период
ищецът отработил 1640 часа нощен труд – между 22,00 часа и 06,00
часа. Поради това и в съответствие с чл.
9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ), при сумарно изчисляване на работното време нощни часове следвало да се
превръщат в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място. За процесния период, ищецът
твърди, че положеният нощен труд общо 1640 часа, който следва да се
преобразуван по реда на чл. 9, ал.2 НСОРЗ с коефициент 1,143 и получените след
това преобразуване 234,52 часа представляват положен от него извънреден труд,
който не му е заплатен. Съобразно получаваната заплата, за тези часове
извънреден труд му били дължими 1601,96 лв. Моли се да бъде постановено съдебно
решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1601,96 лв.,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане,
както и направените по делото разноски.
Ответникът ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението“–МВР оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва се приложението на НСОРЗ към дейността на ищеца, тъй като за
същата имало специална правна уредба, съдържаща се в ЗМВР и приетите
подзаконови нормативни актове въз основа на него, която уредба не предвиждала
подобно преизчисляване на нощния труд. В случая ищецът работел нощни смени,
които не надвишавали установеното за него работно време, поради което той не
е полагал извънреден труд. Също така
положеният от него нощен труд му бил заплатен, включително с допълнително
възнаграждение,определено нормативно. Претендира се отхвърлянето им и
присъждане на разноски по делото.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
По делото няма спор, а и от представените писмени
доказателства се установява, че за заявения по исковата молба период ищецът е
работил при ответника по служебно правоотношение на длъжността ”водач на
специален автомобил I степен” в РД „Пожарна безопасност и
защита на населението“ гр. Русе, като в изпълнение на служебните си задължения
е полагал труд и през нощта /22,00-06,00 часа/, съгласно утвърдени месечни
графици.Приложени са множество писмени
доказателства.Отработеното време се е изчислявало сумирано за отчетен период,
който предвид приложимата редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР за процесния период е
бил тримесечен.Според назначената в производството икономическа експертиза
общият брой часове положен извънреден труд, явяващ се след преобразуването на
нощния към дневния такъв, изчислен при нощен труд по чл.187, ал.3 от ЗМВР с
продължителност от 8 часа и часова ставка по чл.7 от НСОРЗ, изчислен на база
основната заплата и допълнителните възнаграждения, имащи постоянен характер, за
незаплатените 242,242 часа възлиза на сумата от 1685,10 лв.
Съгласно чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение
на държавните служители в МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения,между които
съгласно чл.178,ал.1,т.3 от закона е възнаграждение за извънреден труд.Редът за
организацията и разпределението на работното време,за неговото отчитане,за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време,режимът на дежурство и др.се определят на основание чл.187,ал.9 от
министъра на вътрешните работи.В периода,за който се претендира
възнаграждението за извънреден труд, в действащите Наредби съответно №
81213-592 от 25.052015 г.и № 81213-776 от 29.07.2016 г.липсва норма,аналогична
на нормата по чл.31,ал.2 на отменената Наредба № 8121з-407 от 11.VІІІ.2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен
труд с коефициент 0,143.При липса на изрична законова регламентация следва
субсидиарно да се приложат разпоредбите на чл.9,ал.2 НСОРЗ.Противното разрешение би довело държавните
служители в системата на МВР в неравностойно положение както спрямо останалите
държавни служители,така също и спрямо работниците и служителите по трудово
правоотношение,които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд.В
този смисъл е и Решение № 311/08.01.2019 г.на ВКС по гр.д.№ 1144/2018г., IV г.о. То е с
предмет заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни служители от
системата на МВР, но дава принципно разрешение на въпроса за субсидиарното
приложение на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР.Посочено
е, че положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби
е в съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация,закрепен в чл.6 от Конституцията и чл.14 ЕКЗПЧОС.
Предвид изложеното
и факта, че в чл.9,ал.2 НСОРЗ е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, искът се
явява доказан по своето основание.Търсеният от служителя размер е потвърден от
икономическата експертиза, като сумата се дължи със законната лихва от
завеждане на делото.
На
осн.чл.78,ал.1 ГПК и предвид уважаването на иска, ответникът дължи на ищеца направените
по делото разноски в размер на 480,00 лв.с ДДС-заплатено адвокатско възнаграждение.
На осн.чл.78,ал.6 ГПК
ответника следва да заплати по сметка на РРС държавната такса по делото
в размер на 64,08 лв. и разноските за вещо лице в размер
на 350,00 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“–МВР, с адрес: гр.София, ул.”Пиротска” №171А да заплати на А.П.И., ЕГН:**********, със съдебен адрес: ***,
офис 318 сумата от 1601,96 лв./в брутен
размер/ –възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016г.-
30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2020
г. до окончателното плащане, както и
сумата от 480,00 лв.с ДДС-разноски
по делото.
ОСЪЖДА „Пожарна безопасност и защита на населението“–МВР, с
адрес: гр.София, ул.”Пиротска” №171А да
заплати по с/ка на Районен съд-Русе сумата
от 64,08 лв.-държавна такса за производството, както и сумата от 350,00 лв.-разходи
от БС.
Присъдените на ищеца суми следва да бъдат
заплатени от ответника по следната банкова сметка: ***:***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок, считано от 17.06.2020г. на осн.чл.315,ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: