№ 86
гр. Ихтиман, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А. К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от А. К. Трионджиев Гражданско дело №
20231840100405 по описа за 2023 година
Производството по делото е инициирано въз основа на искова молба, подадена от А. Б.
З., ЕГН ********** против С. Д. Г., ЕГН **********. В хода на подготвителните действия
по насрочване на делото и размяна на книжата съдът е конституирал Община Ихтиман като
трето лице помагач на ответника С. Д. Г., като конституирането е станало по искане на
последния. Също така от С. Д. Г. е предявен обратен иск по чл. 219, ал. 3 от ГПК срещу
Община Ихтиман, ЕИК *.
Твърди се в исковата молба, че ищецът А. Б. З. е собственика на дворно място от 1000
кв.м, находящо се в махала *, село Вакарел, община Ихтиман, образуващо парцел 22 на
квартал 2 по парцеларния план на махала *, при съседи: път, парцел двадесет и първи,
парцел двадесети и парцел двадесет и трети. Сочи се, че посоченият недвижим имот е
идентичен с поземлен имот № 32 с площ от 999.89 кв.м по действащия кадастрален план на
м. *, община Ихтиман, одобрен със заповед № ОА-254 от 23.10.2000 г. на новообразуваните
имоти по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Според активно легитимираната страна същата е придобила имота от свои възходящи
родственици /баба и дядо/ посредством дарение, обективирано в нотариален акт от 1993 г. В
същото врече се уточнява, че Община Ихтиман е издала акт за частна общинска собственост
спрямо ПИ № 32 е и прехвърлила тази недвижима вещ на С. Д. Г. чрез продажба.
Навеждат се доводи, съгласно които ищецът е собственик на процесния имот по
силата на извършено в негова полза дарение и в условията на евентуалност – поради
изтекла придобивна давност, понеже владее имота от 1993 г. до момента на подаване на
иска.
С оглед на горното се настоява да се постанови съдебно решение, с което ищецът по
отношение на ответника да бъде признат за собственик на спорния имот.
С исковата молба, подадена от А. Б. З., се оспорва съдържанието на акт за частна
общинска собственост, тъй като според ищеца посочените в него основания за актуване не
отговарят на действителното фактическо положение.
Препис от исковата молба е връчен на С. Д. Г., който в срок е подал отговор,
посредством който оспорва ищцовата претенция, заявява, че не съществува идентичност
между двата имота, описани в исковата молба и заявява, че е придобил надлежно имота от
1
Община Ихтиман, включително спазвайки изискуемата форма.
Едновременно с отговора на исковата молба ответникът е поискал Община Ихтиман
да бъде привлечена като трето лице помагач на негова страна, като с нарочно определение
съдът е конституирал Община Ихтимат като трето лице помагач на С. Д. Г..
Също така от страна на С. Д. Г., на основание чл. 219, ал. 3 от ГПК, е предявил
обратен иск срещу Община Ихтиман, с който се настоява, в случай че бъде уважен главният
иск, Община Ихтиман да заплати на ищеца по обратния иск сумата от 7151 лева,
представляваща сбор от: 6700 лева – заплатена покупна цена за ПИ № 32, 201 лева – местен
данък за придобИ.е и 250 лева – разходи за изготвяне на пазарна оценка, а така също и
съдебните разноски, в това число и 1500 лева – адвокатско възнаграждение.
Във връзка с подадения обратен иск е постъпил отговор от Община Ихтиман, с който
се оспорва твърдението, че описаните в първоначалната искова молба имоти са идентични, а
така също и че А. Б. З. е станал собственик на имота въз основа на правна сделка, като се
допълва, че го е придобил от несобственици. Оспорва се и твърдението А. Б. З. да е
придобил имота въз основа на давностно владение.
По отношение на обратния иск Община Ихтиман заявява в отговора си, че е
неоснователен и оспорва посочените твърдения в обратната искова молба.
В последното открито съдебно заседание се явява ищецът З., заедно със своите
процесуални представители, които поддържат исковата претенция и настояват същата да
бъде уважена.
Ответиникът и ищец по обратния иск Г. не се явява в последното открито съдебно
заседание, като вместо него се явява адвокат Н., който оспорва искова първоначалната
искова молба, а в условията на евентуалност сочи, че ако искът бъде уважен, то следва да се
уважи и обратният иск.
В последното открито заседание Община Ихтиман не изпраща представител.
Депозираните искове са допустими, поради което следва да бъдат разгледани по
същество.
За да се произнесе по исковите претенции, съдебният състав съобрази следното:
Като писмено доказателство по делото е представен препис от Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 153, том 4, дело № 1855 от 1993 г., издаден от ихтимански
районен съдия /лист 4/, посредством който нотариален акт * З. и съпругата му * И.а З.а
даряват на А. Б. З. дворно място от 1000 кв.м, находящо се в махала *, село Вакарел, община
Ихтиман, образуващо парцел 22 на квартал 2 по парцеларния план на махала *, при съседи:
път и парцели двадесет и първи, двадесети и парцел двадесет и трети.
От съдържанието на представен препис от Нотариален акт за собственост на
недвижим имот – констативен № 125, том 5, дело № 1732 от 1993 г., издаден от ихтимански
районен съдия /лист 65/, * З. е признат за собственик на дворно място от 1000 кв.м,
находящо се в махала *, село Вакарел, община Ихтиман, образуващо парцел 22 на квартал 2
по парцеларния план на махала *, при съседи: път и парцели двадесет и първи, двадесети и
парцел двадесет и трети.
По делото са представени и преси от документи, имащи отношение към придобИ.ето
на имота от * З. по реда на ЗСПЗЗ /лист 120 – 123/.
Като свидетели по делото са разпитани лицата * и *.
Свидетелката * сочи, че от 2005 г. притежава имот в Полиовци и че от тогава знае и
за имот на А., който е празно място в махала *. Твърди, че семейството на А. често
посещават имота си и че същият е между 600 кв.м и 1 декар. Допълва, че по два пъти в
годината е ходила да имота на ищеца и че за последно е била до него с майката на А., като е
забелязала, че теренът се разчиства.
Свидетелят * заявява, че познава съседа си А. от началото на 2023 г., а майка му
познава от около 2015 г. Свидетелят пояснява, че е собственик на съседен имот. Допълва, че
в началото на 2023 г. в имота на А. били настъпили промени – частично бил почистен, като
овощни дървета били отсечени. Пояснява, че е информирал * /майката на А./ за случващото
се, а последната е останала изненадана. Допълва, че от друг съсед разбрал, че въпросният
2
имот имал нов собственик, а майката на А. заявила, че те не са предприемали действия по
продажбата му.
Като писмено доказателство по делото е представен препис от Акт № 2639 за частна
общинска собственост, съставен на 04.05.2022 г. /лист 9/ В него е записано, че е съставен на
основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС и чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗОС /в редакцията на ДВ бр. 44 от
21.05.1996 г./ и на основание чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Имотът, който е актуван като общинска
собственост, е описан по следния начин: Поземлен имот с палноснимачен номер № 32 по
плана на новообразуваните имоти в местността *, землището на с. Вакарел, община
Ихтиман, област Софийска, целия с площ от 999.89 кв.м., с граници: север – ПИ № 45, изток
– ПИ№ 41, юг – ПИ№ 31, запад – ПИ№ 30.
От съдържанието на Договор за покупко-продажба на общински недвижим имот от
22.12.2022 г. /лист 10/, препис от който е представен, става ясно, че Община Ихтиман е
продала на С. Д. Г. поземлен имот с палноснимачен номер № 32 по плана на
новообразуваните имоти в местността *, землището на с. Вакарел, община Ихтиман, област
Софийска, целия с площ от 999.89 кв.м.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза. В заключението по същата
вещото лице С. П. е посочила, че „Имот планосн.№ 32 по сега действащия план на
новообразуваните имоти на мах.* от 2000 год. е идентичен с бивш парцел 22 в кв.2 по
парцеларния план на мах.* от 1993 год. Разликата от около 90 кв.м. площ идва от
приобщаването на част от пътя (сега имот 41) - около 50 кв.м. и на част от бившия
парцел № 21 (сега имот 45) към имот планосн.№ 32“. Към експертизата е приложена и
комбинирана скица, изготвена от вещото лице /скицата на е на лист 106/. В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че имотът, който е по нотариалния акт от 1993 г., с който е
извършено дарението и имотът, който е вписан в акта за частна общинска собственост от
2022 г., са идентични. По отношение на скицата допълва, че имотът, който е отбелязан с
червен цвят като 22 и с черен цвят като 32 е процесният имот.
Предвид всичко изложеното дотук и с оглед на горепосочените доказателства, налага
се извод, че описаните в исковата молба недвижими имоти са идентични, тоест – налице е
един имот, описан по два различни начина в различните времеви периоди. Установява се и
че ищецът А. Б. З. е собственик на този имот, тъй като го е придобил посредством дарение
от своите праводатели * З. и съпругата му * И.а З.а. От значение е и обстоятелството, че * З.
е придобил спорния имот още през 1993 г., за което обстоятелство също са ангажирани
доказателства по делото. В същото време не се установява Община Ихтиман да е придобила
собствеността върху недвижимата вещ на годно правно основание през 1993 г., след това
или преди това. В акта за частна общинска собственост е отразено, че е съставен на
основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗОС /в редакцията на ДВ бр. 44 от 21.05.1996
г./ и на основание чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Според чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС в редакцията му към
1996 г. общинска собственост са горите и земеделските земи, определени със закон,
съгласно сега действащата му редакция - имотите и вещите, определени със закон. Съгласно
текста на чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗОС в редакцията му към 1996 г. общинска собственост са
местните пътища, улиците, които не са част от републиканската пътна мрежа, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, а според сега
действащата му редакция - имотите и вещите, придобити от общината с доброволен труд
и/или с парични средства на населението. В чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ се записано, че
земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е
общинска собственост. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, които
да установяват че някоя от горепосочените хипотези е била реализирана, което да е довело
до придобИ.е на спорната недвижима вещ от общината.
Предвид всичко изложено дотук, налага се извод, че ищецът А. Б. З. е собственик на
недвижимия имот, а Община Ихтиман не е придобивала собствеността върху него на
деривативно или оригинерно основание. Поради това, макар сделката между Община
Ихтиман и С. Д. Г., обективирана в Договор за покупко-продажба на общински недвижим
имот от 22.12.2022 г., да е действителна, то тя не е довела на вещнотранслативен ефект.
Тоест, Община Ихтиман като лице, което не е било собственик на продадената от нея вещ,
не е могла да прехвърли собствеността върху тази вещ на купувача С. Д. Г., в резултат на
което последният също не може да се легитимира като носител на правото на собственост
3
спрямо ищеца А. Б. З.. Това налага предявения установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за
собственост да бъде уважен.
Преписът от Акт № 2639 за частна общинска собственост, съставен на 04.05.2022 г., е
представено по делото от ищеца, който е поискал и открИ.е на производство по чл. 193 от
ГПК. От съдържанието на чл. 193, ал. 1 от ГПК, обаче, се налага извод, че може да се оспори
истинността на документ, но само когато той е представен от насрещната страна. Не е
предвидена възможност страната, която ангажира писмено доказателство, сама да оспори и
истинността му. В настоящия случай действително се установи, че посочените в акта за
общинска собственост основания за издаването му не са били налице. Въпреки това,
предвид изискването и реда за открИ.е на производство по чл. 193 от ГПК, съдът не следва
да се произнася по искането за признаване на оспорения документ като неистниски.
Производството в тази част - откритата процедура по чл. 193 и чл. 194 от ГПК, подлежи на
прекратяване.
След като главният иск подлежи на уважаване, съдът следва да разгледа и предявения
евентуален обратен такъв, с който се настоява Община Ихтиман, на основание чл. 189 и чл.
191, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на С. Д. Г. сумата от 7151 лева, представляваща сбор от: 6700
лева – заплатена покупна цена за ПИ № 32, 201 лева – местен данък за придобИ.е и 250 лева
– разходи за изготвяне на пазарна оценка, а така също и съдебните разноски, в това число и
1500 лева – адвокатско възнаграждение. В обратния иск ясно е обективирана единствено
осъдителна облигационна претенция за заплащане на конкретна парична сума,
представляваща сбор от цена и други разходи, заплатени от купувача Г. във връзка с
покупката на имота, за който имот се установи, че не е собственост на продавача Община
Ихтиман. В обратната искова молба никъде не се сочи, че се отправя и претенция за
разваляне на сделката, нито пък се споменава, че С. Д. Г. има право да развали същата.
С Тълкувателно решение № 1 от 02.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1/2019 г., ОСГТК е
прието, че договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот не се
разваля по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу
приобретателя на имота и иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е допустим. В мотивите на
гореспоменатото тълкувателно решение е посочено, че „Силата на пресъдено нещо на
влязлото в сила съдебно решение, с което купувачът е отстранен от един недвижим имот,
поради това, че същият принадлежи на трето лице, ще се разпростре само върху спорното
материално право, претендирано от ищеца (притежаващ права върху вещта), въведено от
него чрез иска като предмет на делото и потвърдено с решението, а именно, че имотът
му принадлежи и приобретателят следва да му го върне. При липса на предявен иск от
купувача - приобретател на недвижим имот, за разваляне на договора, не може да се
приеме, че влязлото в сила решение за неговото отстраняване от същия установява със
сила на пресъдено нещо и съществуването на материалното му субективно право по чл. 87,
ал. 3 ЗЗД с белезите, които го индивидуализират. Фактът, че купувачът е предал имота на
третото лице, не влияе върху действието на договора, по силата на който е придобит
имотът. Договорът продължава да е валиден и да обвързва страните до момента, в който
купувачът упражни правото си да го развали, а той ще има това право при наличие на
определени предпоставки. Право на евинцирания купувач е да прецени с оглед
неизпълнението на договора от продавача, дали да упражни правото си на разваляне на
договора или да уреди отношенията си с продавача по друг начин във връзка със съдебното
отстраняване, запазвайки облигационната връзка“. Тоест, от мотивационната част на
Тълкувателно решение № 1 от 02.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1/2019 г., ОСГТК се налага
извод, че купувачът на недвижим имот, който се е оказал собственост не на продавача, а на
трето лице, може да претендира връщане на цената и другите разходи само след като е
развалил по съответния ред договора за продажба или ако едновременно с облигационната
претенция за връщане на даденото е отправил и претенция до съда за разваляне на сделката.
Докато не бъде развален договора, отправеното чрез съда искане за възстановяване на
платеното се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне.
В настоящия случай, както бе посочено и по-горе, обратният иск съдържа в себе си
претенция единствено за заплащане на паричните суми, представляващи цената и другите
разходи във връзка с продадената вещ. Исковата претенция е ясна и в нея никъде не се сочи,
че се иска и разваляне на сделката /договора/, сключена между С. Д. Г. и Община Ихтиман.
4
В същото време по делото не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че сделката
е била развалена по съответния ред в друго исково производство. Предвид това, налага се
извод, че така предявеният осъдителен обратен иск е неоснователен, тъй като до момента
облигационната връзка между продавач и купувач не е прекъсната /прекратена/, макар и
вещта, предмет на сделката, да принадлежи на трето лице. Това означава, че обратните
искови претенции към настоящия момент са неоснователни и подлежат на отхвърляне. Едва
след разваляне на облигационното отношение /или едновременно с искането за развалянето
на договора/ купувачът може да поднови искането за възстановяване на цената и за
репариране на другите сторени от него разходи.
Предвид изхода на делото, ответникът С. Д. Г. следва да възстанови на ищеца А. Б.
З. сторените от последния съдебни разноски, равняващи се на 2000 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение, 72 лева – внесена държавна такса, 300 лева – внесен депозит за
вещо лице, 5 лева – внесена държавна такса и общо 25 лева – заплатени такси към Агенция
по вписванията, за които в последното съдебно заседание са представени списък и
доказателства.
С оглед изхода на делото и отхвърлянето на обратния иск Община Ихтиман има
право да и бъдат репарирани от С. Д. Г. сторените съдебни разноски от нея. По делото,
обаче, не е отправено искане за присъждането на такива, нито пък са представени
доказателства за извършването им, поради което съдът не дължи произнасяне по този
въпрос.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо С. Д. Г., ЕГН **********, че А. Б. З., ЕГН
********** е собственик на следния недвижим имот: Дворно място от 1000 кв.м, находящо
се в махала *, село Вакарел, община Ихтиман, образуващо парцел 22 на квартал 2 по
парцеларния план на махала *, при съседи: път, парцел двадесет и първи, парцел двадесети и
парцел двадесет и трети, който имот е идентичен с Поземлен имот с палноснимачен номер
№ 32 по плана на новообразуваните имоти в местността *, землището на с. Вакарел, община
Ихтиман, област Софийска, целия с площ от 999.89 кв.м., с граници: север – ПИ№ 45, изток
– ПИ№ 41, юг – ПИ№ 31, запад – ПИ№ 30.
Решението в тази част - относно установителния иск за собственост, е постановено
при участието на Община Ихтиман като трето лице помагач на ответника С. Д. Г..
ОТХВЪРЛЯ предявените обратни осъдителни искове от С. Д. Г., ЕГН **********
срещу Община Ихтиман, ЕИК *, с които се настоява Община Ихтиман да заплати на С. Д. Г.
следните суми, 6700 лева – заплатена покупна цена за ПИ № 32, 201 лева – местен данък за
придобИ.е и 250 лева – разходи за изготвяне на пазарна оценка, а така също и съдебните
разноски, в това число 1500 лева – адвокатско възнаграждение по настоящото дело.
ПРЕКРАТЯВА производството в частта, с която е открита процедура по чл. 193 от
ГПК за оспорване истинността на Акт № 2639 за частна общинска собственост, съставен на
04.05.2022 г.
ОСЪЖДА С. Д. Г., ЕГН ********** да заплати на А. Б. З., ЕГН ********** следните
суми, представляващи сторени съдебни разноски: 2000 /две хиляди/ лева – заплатено
адвокатско възнаграждение, 72 /седемдесет и два/ лева – внесена държавна такса, 300
/триста/ лева – внесен депозит за вещо лице, 5 /пет/ лева – внесена държавна такса и общо 25
/двадесет и пет/ лева – заплатени такси към Агенция по вписванията.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – София, чрез Районен съд –
Ихтиман, в двуседмичен срок от връчването на препис от същото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5
6