Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 14.07.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на четвърти юли две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Р. Хаджидимитрова и с участие на прокурор Д. Шостак при ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД № 119 по описа за 2022г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на И.Х.И., с ЕГН **********, с адрес ***,
депозирана чрез адвокат Г.и.от Адвокатска колегия – гр.Шумен, против Решение №
35/09.05.2022г. на Районен съд – гр.Велики Преслав, постановено по АНД № 25/2022г.
по описа на съда. С оспорения съдебен акт съдът е потвърдил Наказателно
постановление № 21-0323-000740 от 16.12.2021г., издадено от началник Група към
ОД на МВР – гр.Шумен, РУ – гр.Велики Преслав, в частта му, в която за нарушение
на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП на И.Х.И. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева. Със същото
решение наказателното постановление е изменено в частта му, с която на И.Х.И.
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП,
като съдът е преквалифицирал нарушението в такова по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Със същото решение съдът е осъдил касационния жалбоподател да заплати на
ОДМВР-гр.Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Претенцията за
отмяна на съдебния акт, както и на потвърденото и изменено с него наказателно
постановление, се аргументира с наличие на допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство.
В проведеното открито съдебно
заседание И.Х.И. се представлява от адвокат Г.И., който поддържа наведените в
жалбата отменителни основания, сочейки, че отговорността на водача неправилно е
била ангажирана за допуснато нарушение по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.
„а“ от ЗДвП. Оспорва и констатациите за наличие на умисъл при реализиране на нарушението.
По тези съображения отправя искане за отмяна на съдебното решение, както и на
наказателното постановление.
Ответната страна, Началник
група към ОД на МВР – гр.Шумен, РУ – гр.Велики Преслав, в съдебно заседание се
представлява от главен юрисконсулт И. С., която излага доводи за
законосъобразност на постановения съдебен акт и претендира присъждане на
разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и отправя искане за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна, по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 25.11.2021г., в с. Златар, около
23.00 часа И.И., управлявайки собственото си МПС – „*******“ с рег № *******,
напуснал пътното платно на ул. „Хан Кубрат“ до дом 11, качил се на бордюра и
съборил част от кирпичената ограда на находящия се там имот, обитаван от А.О., след
което напуснал мястото и се прибрал в дома си.
На следващия ден, 26.11.2021г., полицейските
служители Р.Д.Г.и Г.и.Т. посетили местопроизшествието, като при извършения
оглед констатирали причинени единствено имуществени вреди, изразяващи се в повреждане
на около 2 метра от кирпичената ограда, като по данни на обитателя на имота и
очевидец на нарушението, извършителят бил установен. Полицейските служители
снели обяснения от А.О. и И.И., като съставили протокол за ПТП и Протоколи за
предупреждение на двамата.
Свидетелят Г. Т. изготвил АУАН срещу
касационния жалбоподател за нарушения на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 123, ал. 1,
т. 2, б. „а“ от ЗДвП, с вписан свидетел при съставянето на акта - колегата му Р.Г..
Актът бил предявен и връчен лично на И.И., който го подписал без възражения.
Писмени такива не били депозирани и последствие в срока по чл. 44 от ЗАНН. Пред
полицейските служители И.И. посочил, че причината за случилото се е от личен
характер.
Въз основа на така
съставения акт било издадено и процесното наказателно постановление, обжалвано
пред районния съд.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е приел, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи,
като са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съдът е констатирал също, че е
съблюдавана и процедурата по съставянето и връчването им. Съдебният състав не е
кредитирал възражението на лицето, свързано с неточното и неясно описание в
обстоятелствената част на НП на вмененото му нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като е счел, че същото е описано достатъчно ясно и НП съдържа в
необходимия обем конкретиката на извършеното от жалбоподателя деяние. Въз основа
на изложените аргументи районният съд е извел и решаващия си извод относно
безспорната установеност на описаното в пункт първи от НП провинение,
приемайки, че за съставомерността на извършеното нарушение е ирелевантен конкретният
размер на причинените имуществени вреди. По отношение на второто нарушение, вменено
на водача И.И., въззивният съд е посочил, че в конкретния случай от
произшествието не са пострадали хора, поради което отразената като нарушена
норма на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП се явява неприложима. Независимо
от това, съдът, съобразявайки приобщените доказателства, сочещи на осъществена
деятелност по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и отчитайки правомощието
си да преквалифицира нарушението, прилагайки закон за еднакво наказуемо
нарушение, изменил процесното НП, като квалифицирал визираното в пункт втори от
НП деяние като нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Шуменският
административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на неговите правомощия.
При извършената проверка
за правилността на атакувано съдебно решение касационният състав намира, че районният
съд е достигнал до правилни изводи по отношение приложението на закона, като не
са налице релевираните от касатора отменителни основания. Както правилно е
посочил и въззивният съд, фактите в настоящото дело са установени по еднозначен
начин, при което дължимият задълбочен прочит на наличните доказателства навежда
на единствено възможния извод, че с поведението си касаторът И.И. на посочените
в АУАН и НП дата и място виновно е осъществил вмененото му нарушение на чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което правилно е била ангажирана отговорността му по
реда на чл. 185 от ЗДвП. Установява се, че с поведението си касаторът умишлено
е предизвикал пътнотранспортно произшествие, събаряйки 2 метра от кирпичена
ограда на имота на А.О.. Понятието „пътнотранспортно произшествие“ е дефинирано
в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП като събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети. В настоящата хипотеза имуществените щети обхващат ограда на недвижим имот
и, както правилно е посочил и районният съд, конкретната им стойност не е
елемент от състава на деянието. Субективното отношение на водача е установено
по еднозначен начин, като деецът е заявил пред органите на МВР, че е осъществил
нарушението съзнателно, воден от лични подбуди. С оглед на това, закономерно е
била ангажирана отговорността му по реда на чл. 185 от ЗДвП.
Касационната инстанция
се солидаризира напълно и с решаващия извод на предходния съдебен състав, че са
налице основания за преквалифициране на нарушението, визирано в пункт втори от
НП. Настоящият състав на Административен съд – гр.Шумен счита, че в случая са
били налице основания за изменение на НП, с оглед необходимостта от
преквалифициране на поведението на нарушителя. Подобен извод е съобразен с
Тълкувателно решение № 8 по тълкувателно дело № 1/2020г. на Общото събрание на
съдиите от І и ІІ колегия на ВАС от 16.09.2021г., което съгласно чл. 130, ал. 2
от Закона за съдебната власт има обвързваща настоящия съдебен състав, сила. С
тълкувателното решение е прието, че в производството по реда на раздел пети,
глава трета на ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението.
В мотивите на
тълкувателното решение е посочено, че следва да се приеме, че в производството
по обжалване на наказателното постановление, наред с възможността да намали
размера на наказанието, правомощието на районния съд да измени наказателното
постановление включва и възможност за преквалификация на извършеното деяние по
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение като
проявна форма на това правомощие. Тълкуването в горния смисъл на правомощието
на районния съд да измени наказателното постановление е в съответствие и с
поставеното изискване от законодателя, че при упражняване на своите правомощия
по чл. 63, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН районният съд разглежда спора по същество, т.
е. представлява инстанция по същество, която, когато установи, че
административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при
квалификацията на деянието, следва да упражни правомощието си да измени
издаденото наказателно постановление, а не да го отменя като незаконосъобразно.
Същевременно чрез изричното уточнение, че става въпрос за субсидиарно
приложение само на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, т. е. за преквалификация по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
административно нарушение, се съобразява и забраната за влошаване на
положението на жалбоподателя.
В подкрепа на това
разбиране е и последвалата нормативна промяна със Закона за изменение и
допълнение (ЗИД) на ЗАНН (обн., ДВ, бр. 109 от 22.12.2020г., в сила от
23.12.2021г.). В мотивите на ЗИДЗАНН (№ 002-01-30/23.07.2020г.) се посочва, че
с предложените изменения и допълнения правомощията на районния съд в
административнонаказателното производство не търпят изменение в сравнение със
съществувалите до момента такива по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, но е необходимо да се регламентират
детайлно, тъй като предходната лаконична уредба създава предпоставки за
противоречива съдебна практика. Така в новата редакция на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г.), актуална
понастоящем, изрично се предвижда, че районният съд изменя обжалвания пред него
акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. При
сравнение на разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН с разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК прави
впечатление, че с изключение на уточнението „без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението“, което е възприето от съдебната практика по
наказателни дела (Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. по т. дело № 2/2002
г. на ВКС, ОСНК и т. 7 от Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. по т. дело
№ 2/2016 г. на ВКС, ОСНК), новото законодателно разрешение в чл. 63, ал. 7, т.
1 от ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) е идентично
по смисъл с разпоредбата на чл. 337, ал.
1, т. 2 от НПК.
По горните съображения,
при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното
постановление, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо административно нарушение, т. е. районният съд има правомощие
да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление, като
на районния съд бъде признато правомощието да преквалифицира деянието, като
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно
нарушение. В случая съставът на Районен съд – гр.Велики Преслав правилно е
съобразил, че в резултат на ПТП са причинени единствено имуществени щети и
възприетата за нарушена от страна на наказващия орган норма на чл. 123, ал. 1,
т. 2, б. „а“ от ЗДвП се явява неотносима, доколкото поведението на водача
разкрива белезите на деятелност по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. При
това положение и доколкото и двете нарушения подлежат на санкциониране по реда
на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, законосъобразно предходният съдебен състав е
изменил НП в тази му част, прилагайки закон за еднакво наказуемо нарушение.
Поради изложеното
касационната жалба се явява неоснователна, а оспореното съдебно решение следва
да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора и на
основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ касаторът
следва да бъде осъден да заплати в полза на ОД на МВР – гр.Шумен юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 35/09.05.2022г. на
Районен съд – гр.Велики Преслав, постановено по АНД № 25/2022г. по описа на
съда.
ОСЪЖДА
И.Х.И., с
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на ОД на МВР – град Шумен
сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...................... ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 14.07.2022
г.