№ 95
гр. София, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И. Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Г. Въззивно гражданско дело №
20251800500002 по описа за 2025 година
С Решение № 105/10.10.2024г., постановено по гр.д. № 108 по описа РС-
гр. Етрополе за 2024 г., е допуснато изменение на размера на определената с
Решение № 87/25.11.2010 г. по гр. дело № 1369/2010 г. на РС - Ботевград
месечна издръжка, дължима от Н. Ц. И. с ЕГН ********** на непълнолетната
му дъщеря В. Н. И. с ЕГН **********, като е увеличена от 100 лева месечно
на 300 лева месечно, а Н. Ц. И. с ЕГН ********** е осъден да заплаща на
дъщеря си В. Н. И. с ЕГН ********** така увеличения месечен размер на
издръжката, считано от деня на предявяване на исковата молба (08.02.2024г.),
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска и до настъпване на
законна причина за изменение или прекратяване на издръжката.
Със същото решение искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер от 500 лв. като неоснователен. Присъдени са и разноски, като е
допуснато предВ.телно изпълнение на решението на основание чл. 242, ал. 1
от ГПК.
Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Н. Ц. И. срещу
горното решение в частта му, с която искът по чл. 150 от СК е уважен до
присъдения от районния съд размер на месечната издръжка от 300 лв.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно,
незаконосъобразно и несправедливо. Намира, че районният съд е направил
неправилна оценка на финансовите му възможности, приемайки, че е в
състояние да заплаща издръжка в размер на 300 лв. месечно. Изтъква, че има
разходи по поддържането на своето семейство, както и друго малолетно дете,
на което също е задължен да осигурява издръжка. Позовава се на практика на
1
Върховния касационен съд, съгласно която нуждите на лицата, които имат
право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот
за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на
лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им
състояние и квалификация. Същевременно, според жалбоподателя, нямало
доказателства за значителен ръст в нуждите на детето В., а районният съд не
бил взел предвид реалните такива, както и обстоятелствата, че разходите,
свързани с нейното образование и развитие, не са нараснали значително, за да
обосноват увеличение на издръжката до 300 лв. месечно. Навежда довод, че
представените доказателства за месечните такси за обучение и други нужди на
детето били частични и не съответствали на претендираната сума за издръжка.
Счита, че е нарушен принципът на справедливост и съразмерност между
нуждите на детето и възможностите на родителя. Сочи, че доходите му са
ограничени и че не разполага с допълнителни финансови ресурси, за да
покрие исканото увеличение на издръжката, без това да застраши издръжката
на останалите членове на семейството му. Моли съда да отмени обжалваното
решение в частта, с която се увеличава месечната издръжка от 100 лв. на 300
лв., и вместо него да постанови ново решение, с което да отхвърли искането за
увеличение на издръжката като неоснователно и недоказано. При условията
на евентуалност, претендира за намаляване на издръжката до размер от 200
лв.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на въззиваемата, която в
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подала отговор, с който оспорва жалбата и
моли съда да потвърди обжалваното решение, като претендира разноски.
Изразява несъгласие с доводите на жалбоподателя. Намира, че районният съд
е направил задълбочен анализ на релевантните обстоятелства по делото, въз
основа на който е определил размера на издръжката. Изтъква че издръжката в
размер на 100 лв. месечно е била определена през 2010г., когато детето е било
на две години, а към настоящия момент дори само разликата във възрастта й
обуславя нарастване на нейните нужди. Изтъква също така, че през 2010г. и
2024г. размерът на минималната работна заплата е бил различен. Счита за
противоречащо на закона искането за намаляване на издръжката до размер от
200 лв. Моли съда да остави в сила обжалваното решение.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се
явява, не се представлява и не изразява становище.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата не се
явява. Представлява се от адв. Н., която оспорва жалбата, поддържа отговора и
моли съда да остави в сила първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Намира, че при постановяването му са изследвани всички
събрани относими доказателства, а определеният размер на издръжката е с 15
лв. по- висок от минимално допустимия съгласно разпоредбите на чл. 143 от
СК. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е
описана вярно, пълно и изчерпателно в обжалваното решение, поради което
не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани
доказателства.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на
правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително
предявения такъв.
ІІІ. По същество
Настоящият съдебен състав споделя изложените в обжалваното съдебно
решение мотиви и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
В допълнение, както и в отговор на наведените във въззивната жалба доводи,
съдът взе предвид следните съображения:
От представеното с исковата молба заверено копие от удостоверение за
раждане (л. 5 от гр.д. № 245/2024г. на БРС) се установява, че въззиваемата и
жалбоподателят са съответно непълнолетно дете и негов родител.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Следователно, жалбоподателят е задължен да осигурява издръжка на
въззиваемата.
Спорен е въпросът за размера на издръжката.
Основен критерий за определяне на справедливото количествено
измерение на задължението за издръжка е закрепен в разпоредбата на чл. 142,
ал. 2 от СК, съгласно която минималният размер на издръжката, дължима на
ненавършили пълнолетие деца, е ¼ от минималната работна заплата. С
Постановление № 359 на МС от 23.10.2024 г. за определяне размера на
минималната работна заплата за страната (обн., ДВ, бр. 90 от 25.10.2024 г., в
сила от 1.01.2025 г.), този размер е определен на 1077 лв., считано от
01.01.2025г. Съответно, минималният размер на месечната издръжка е 269,25
лв. и не може да бъде определен под тази граница. Поради това не следва да
бъде уважавано евентуалното искане на жалбоподателя за определяне на
издръжката в размер на 200 лв.
Във въззивната жалба са наведени доводи за несъобразяване на
обжалваното решение с нуждите и потребностите на детето, както и с
имущественото състояние на дължащия издръжката родител, които доводи са
3
по принцип релевантни по смисъла на чл. 142, ал. 1 от СК, доколкото
конкретният размер на издръжката във всеки отделен случай следва да се
определя не само въз основа на нуждите на лицето, което има право на такава,
но и съобразно възможностите на лицето, което я дължи, т.е. следва да се
търси разумния и обективно възможен баланс между нужди и възможности,
като се отчитат характерните за всеки конкретен случай релевантни
обстоятелства. Насоки за преценка на последните са дадени в т. 4 и 5 от ППВС
№ 5 от 16.XI.1970 г. Отношение към процесния казус има и т. 19 от ППВС №
5 от 16.XI.1970 г., тъй като решаваща предпоставка за изменение на
издръжката е трайно съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Анализирайки тези доводи при съобразяване с относимите нормативни
разпоредби и задължителната съдебна практика, съдът намира за
неоснователно твърдението на жалбоподателя, че ЕРС не бил взел предвид
реалните нужди на детето, както и че разходите, свързани с неговото
образование и развитие не били нараснали. В частта от мотивите на
обжалваното решение, касаеща потребностите на правоимащото лице,
преценени съобразно т. 4 от ППВС № 5 от 16.XI.1970 г., районният съд
правилно е взел предвид промяната на нуждите на детето, с оглед неговото
израстване и обичайните такива за дете на неговата възраст, отчитайки това
обстоятелство като фактор за увеличаване на размера на издръжката. С
израстването на децата обективно се увеличават разходите за задоволяване на
техните материални, духовни и образователни потребности, дори без да е
необходимо да се представят доказателства за това. В случая възрастта на
детето е училищна, което по подразбиране налага разходи за обучение и
учебни пособия. Наистина, специфични или изключителни нужди и
потребности на детето В. по смисъла на чл. 143, ал. 4 от СК не се твърдят и не
се доказват по делото, поради което такива не може да се презюмират, но са
събрани писмени и гласни доказателства за нейни трайни извънкласни
занимания (посещаване на езиков курс, участие в театрален състав), които
изискват допълнителни регулярни разходи. Ноторен е и фактът, че с течение
на времето жизненият стандарт в страната се повишава, което предполага
увеличаване на разходите за неговото поддържане, без това да надхвърля
релевираните от жалбоподателя „обикновени условия на живот“.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че доходите му са
недостатъчни за покриване на увеличения размер на издръжката. Съгласно т. 5
от цитираното по- горе ППВС, възможността на задълженото лице да
предоставя издръжка се определя от неговите доходи, имущество и
квалификация. В конкретния случай не са ангажирани доказателства за
образованието и квалификацията на жалбоподателя, но от справката на л. 86 -
95 от първоинстанционното дело се установява, че същият е трудово
ангажиран, като няма данни за прекратяване на трудовото му
правоотношение, а основната му заплата е в размер на 1100 лв., т.е. малко по-
висока от тази на майката на детето. Освен това, от справката на л. 12 от
първоинстанционното дело и от показанията на св. Г.а може да се направи
извод за притежаван от жалбоподател втори недвижим имот в с. Голема
Раковица, което обуславя възможността му да предоставя издръжка в по-
висок размер. Наистина, страните не спорят, а и по делото се установява, че Н.
И. има и друго малолетно дете, на което също е задължен да осигурява
издръжка, но този факт не изключва задължението му за издръжка към
ищцата, а е само обстоятелство, което следва да се съобразява заедно с
4
останалите значими такива.
Друг релевантен факт, влияещ върху преценката за размера на
издръжката, е, че майката на въззиваемата и също задължено за нейната
издръжка лице работи на две места, като получава общо брутно месечно
трудово възнаграждение, чийто среден размер е бил съизмерим с
минималната месечна работна заплата за 2024г. (л. 6-7 от делото на БРС). От
друга страна, страните не спорят, а и от показанията на свидетелите се
установява, че детето В. живее при майка си. Поради това съдът намира, че
освен парична издръжка, тя реално осигурява и непосредствените ежедневни
грижи по неговото отглеждане и възпитание, които са неоценими в пари.
Съобразяването с този фактор по принцип обуславя задължение на
жалбоподателя да осигурява по- голяма част от необходимата парична
издръжка на въззиваемата.
Други доводи не са изложени във въззивната жалба, поради което съдът
не е длъжен, служебно да формулира и обсъжда такива.
При тези данни съдът намира, че издръжката следва да бъде определена
в размер, близък до минималния, но все пак не равен на него, с оглед
цялостното отглеждане на детето от майката, допълнителните разходи за
негови извънкласни занимания, притежаваното от жалбоподателя недвижимо
имущество, както и факта, че той е трудово ангажиран, а това предполага
възможност да реализира месечен доход поне в минимален размер.
С оглед гореизложеното и при преценка на справедливия баланс и
съразмерност между нуждите на детето и възможностите на родителя, съдът
намира, че размерът на издръжката (който при това надхвърля незначително -
с около 10% - минималния такъв съгласно чл. 142, ал. 2 от СК) е определен
правилно от районния съд.
По тези съображения, жалбата е неоснователна, а обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено искане в този смисъл, ответницата
по жалбата има право на разноски във въззивното производство, каквито се
установяват в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение (л. 57 от делото).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 105/10.10.2024г., постановено по гр.д. №
108 по описа РС- гр. Етрополе за 2024 г., В ЧАСТТА МУ, с която размерът на
месечната издръжка, дължима от Н. Ц. И. с ЕГН ********** на
непълнолетната му дъщеря В. Н. И. с ЕГН **********, е увеличен от 100 лева
месечно на 300 лева месечно, а Н. Ц. И. с ЕГН ********** е осъден да
заплаща на дъщеря си В. Н. И. с ЕГН ********** така увеличения месечен
5
размер на издръжката, считано от деня на предявяване на исковата молба
(08.02.2024г.), ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска и до
настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката.
В частта, с която искът за увеличение за издръжката е отхвърлен за
разликата над 300 лв. до пълния претендиран размер от 500 лв., решението не
е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Н. Ц. И. с ЕГН ********** да заплати на В. Н. И. с ЕГН
********** сумата 300 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6