РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Елин Пелин, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Петко Р. Г.
при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова
като разгледа докладваното от Петко Р. Г. Гражданско дело №
20211820101167 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД.
Делото е образувано по подадена искова молба от В. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Е.
П. ул. „М. № 15, срещу Община Елин Пелин, ЕИК/Булстат ......, със седалище и адрес на
управление гр. Елин Пелин, пл. „Независимост“ № 1, представлявана от кмета И.П.С., с
която се иска осъждането на ответника да заплати сумата от: 1000 лева, обезщетение за
имуществени вреди за медицински манипулации и лечение в резултат на увреждане от
непочистен участък на задния вход на общината, ведно със законна лихва от датата на
увреждането 23.01.2017 г.; 14000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на увреждане от непочистен участък
на задния вход на общината, ведно със законна лихва от датата на увреждането 23.01.2017
г., заедно с направените съдебни и деловодни разноски. Твърди се, че на 23.01.2017 г.
ищецът при изпълнение на задълженията си като член на Общинска избирателна комисия
Елин Пелин в задния двор на Общинска администрация на непочистен от сняг и лед
участък, непосредствено до сграда на общината, се подхлъзнал и паднал. Ищецът твърди, че
не можел да се изправи и със съдействието на притекли се служители от администрацията,
защото кракът му бил счупен. Веднага бил откаран в Пирогов, като след прегледа се
установило „счупване на външен (латерален) малеолус – закрито“. Извършена била
операция за наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибиа и фибула. След операцията
при контролен преглед на 04.02.2017 г., се установило, че зарастването не върви в
предназначените за това срокове, а възстановяването продължило много дълъг период, в
1
който ищецът чувствал дискомфорт и се затруднявало движението му. Ищецът твърди, че
дълго време останала неработоспособен и изпитвал болки и страдания. Твърди се, че
отговорността на ответника произтича от Наредба №1 за опазване на обществения ред на
територията на Община Елин Пелин, приета с Решение № 391/26.01.2017г. на ОбС-Елин
Пелин, според която всеки собственик или ползвател на обект е длъжен да почисти
подстъпите на същия от боклуци, сняг и лед. В случая Община Елин Пелин е собственик на
сградата и прилежащите части от нея ползвани от гражданите за влизане и излизане в
сградата. Неправомерното деяние /бездействие/ се изразява в непочистване на стълбите и
инвалидната рампа на задния вход на общината, ползван от гражданите при подаване и
получаване на документи свързани с гражданския оборот. Връзката между счупването и
деянието се изразявала, че в резултат на непочистен участък на задния вход на общината,
ищецът претърпял това счупване. Ищецът твърди, че бил танцьор, спортист, водил
здравословен начин на живот, от което бил лишен, както и не можел да помагам
пълноценно в дома си.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва предявените
искове, като твърди, че са допустими, но неоснователни. Твърди се, че исковата молба не
съдържа пълно изложение на обстоятелствата, при които е настъпило процесното падане на
заледеното и непочистено пространство на 23.01.2017 г. в двора на Община Елин Пелин,
както и твърдения за фактите, обуславящи ангажирането на отговорността на Общината за
вреди от непозволено увреждане по чл. 49 ЗЗД. Твърди се, че липсват доказателства, че на
тази датата ищецът е посетил сградата на Общината и че реално инцидентът се е случил на
посоченото от него място. Твърди се, че липсват и доказателства за извършените в
последствие контролни прегледи и констатациите от тях, направени от съответните
медицински лица. Твърди се, че не са представени доказателства и за продължителния
период, за който ищецът твърди, че е бил неработоспособен. Оспорва се размера на
обезщетението за неимуществени вреди като прекомерен и неотговарящ на изискванията на
чл. 52 ЗЗД. Прави възражение за погасени по давност на претенцията на ищецът за
присъждане на законна лихва от 23.01.2017 г. до датата на завеждане на исковата молба на
основание чл. 111 ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв. М. поддържа исковете
и моли за уважаването им. В писмени бележки сочи, че е проведено успешно доказване на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Твърди се, че при
приемането на заключението на СМЕ вещото лице се омотало с квалификацията на
телесната повреда, затова в следващото съдебно заседание поискали допълнителна
експертиза, която да уточни диагнозата. Подробно се излагат доводи за разликата между
Счупване на външен глезен/малеолус/закрито и Счупване на малка пищялна става в долната
част с изкълчване на глезанната става. Сочи се, че обезщетението за непозволено увреждане
трябва да бъде определено съобразно принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В съдебно заседание ответникът Община Елин Пелин молба чрез процесуалния си
представител юрисконсулт И. оспорва исковете. В писмени бележки се сочи, че от
2
събраните по делото доказателства липсват безспорни данни за това, че твърденият
инцидент реално се случил на посоченото място, тъй като: в епикризата е посочена битова
злополука; разпитаните двама свидетели не са очевидци на твърдяното падане; според
вещото лице с описаната травма лицето би могло да се придвижва. Сочи се, че няма
доказателства за извършени контролни прегледи и за периода на неработоспособност.
Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Представена е епикриза от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ с дата на постъпване на В. Г. М. на
23.01.2017 г. 18:35 часа и дата на изпиване 30.01.2017 г. 11:00 часа с диагноза S82.60
Счупване на външен глезен/малеолус/закрито, издадена на базата на история на
заболяването с № 2525 от болница „Пирогов”, в която е отразено, че В. Г. М. е постъпил на
лечение в трета травматологична клиника на болницата на 23.01.2017 г., след като пострадал
при битова злополука. Обективно е установено: оток, деформация и функционална немощ
на ляв глезен. При проведените рентгенографски изследвания е установено: ЕКГ рьо-графия
на лява подбедрица-фрактура на фибулата в дисталната й трета със сублуксация в АТС; бял
дроб. След проведени консултации и изследвания е подложен на оперативно лечение (79.36
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибиа и фибула с оперативен
протокол № 134 от 24.01.2017 г. 00:17:12). Гладък следоперативен период. Изписан е с
подобрение на 30.01.2017 г. 11:00 часа.
Представена е фактура и фискален бон от 26.01.2017 г. за платена цена на CD в размер от 12
лева. Представена е фактура и фискален бон от 26.01.2017 г. за платена 1/3 тубуларна плака
9 дупки 109х9 стомана комплект с винтове кат № 4.806.09 в общ размер от 897 лева.
Представена е фактура и фискален бон от 30.01.2017 г. за платена потребителска такса в общ
размер от 40,60 лева. Представен е фискален бон от 03.02.2017 г. за клексан амп 40м за
сумата от 38,86 лева. Представена е фактура и фискален бон от 24.02.2017 г. за платена
потребителска такса в размер от 2,90 лева. Представена е фактура и фискален бон от
04.02.2017 г. за платена потребителска такса в размер от 2,90 лева.
Установява се от показанията на свидетеля Р. В. О., че същият работил в като заместник
кмет на Община Елин Пелин и през този ден преди обяд бил в двора на общината като
разговарял с негов колега С. С.. Общината имала три входа - отпред един вход и два входа
има отзад. Свидетелят О. чул ищеца да вика от инвалидната рампа, затова отишли при него.
Свидетелят О. не видял как е паднал ищеца, но последният не можел да си движи крака.
Рампата била хлъзгава от сняг. Свидетелят О. сочи, че ищецът бил закаран с кола на
общината на болница, но не може да уточни кой го е закарал. Свидетелят О. сочи, че не знае
какво е станало с ищеца, като се чували по телефона, тъй като последният работил в
общинско дружество „Синанец“, което извършвало ремонти на общински сгради.
Свидетелят О.сочи, че не знае с кого живее ищеца и не може да кажа колко време е
отсъствал от дружеството „Синанец“.
Установява се от показанията на свидетеля Илиан Велинов Г., че работил като технически
ръководител в дружество „Синанец“, а сега работи в „Алки-Ел“ София като ел. техник.
3
Свидетелят И. В. Г. бил на работното си място в офиса в сградата на ПУЦ до автогарата,
когато по телефона му се обадил ищеца В. М. и му казал, че е паднал в двора на общината.
Свидетелят И.В.Г. отишъл с колата си на паркинга на общината, като видял събрали се хора,
които се опитвали да качат ищеца в друга кола. Ищецът държал единият си крак във
въздуха, като му помогнали да се качи в колата на свидетеля Г. с марка БМВ. Свидетелят И.
В.Г. закарал ищеца до Пирогов, като били само двамата в колата, а по време на пътуването
ищецът се оплаквал от адски болки. Свидетелят И. В.Г. сочи, че било зима и лед. В Пирогов
вкарали ищеца в травматологията, а на свидетеля Г. казали да си тръгва, защото предстои
операция. Ищецът живеел с неговите родители и брат си - Д.. Според свидетеля Г. ищецът се
възстановявал около половин година и с месеци ходил с патерици, но може да посочи кога
ищецът се е върнал на работа. Свидетелят И.В. Г. не знам дали са извадени пирони от
ищеца.
Установява се от заключението на съдебно-медицинската експертиза на вещото лице д-р В.
Т., което съдът кредитира изцяло, че при пострадалия В. Г. М. са били констатирани
следните увреждания: счупване на външния глезен на лявата подбедрица, което увреждане е
причинило на пострадалия ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЕВИЯ
ДОЛЕН КРАЙНИК за срок от около 1,5-2 месеца. Увреждането се дължи на рязко усукване
на ходилото, при което се е счупил външния глезен и частично са се разкъсали връзките на
глезенната става, като увреждането може да бъде получено по начин, сочен в исковата
молба. В съдебното заседание вещото лице д-р В. Т. сочи, че такива травми са чести при
наличие на сняг и заледявания, като при рязко изкривяване на ходилото костта се чупи, а
болката се появява веднага. Малката пищялна кост е спомагателна, тя не е носеща. Носещата
е голяма пищялна кост, при което човек може да ходи, с променена походка, но той не губи
функцията на крайника. Вещото лице д-р В. Т. сочи, че няма данни къде е паднал ищеца,
като не е изключено да е паднал на друго място, а болката ще му позволи да ходи.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
По общо правило всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму -
чл. 45 ЗЗД, но законът допуска отклонение от това правило - този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа /чл. 49 ЗЗД/. Отговорността по чл. 49 ЗЗД настъпва след като
натовареното лице при или по повод на изпълнение на възложената му работа причини
виновно вреди на пострадалия, т.е. при наличие на следните предпоставки - вреди,
причинени на пострадалия, вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49
ЗЗД е възложил работата и вредите да са причинени виновно при или по повод
изпълнението на възложената работа. Ако този, комуто е възложена работата виновно е
причинил вреди на трето лице, гражданската отговорност за възложителя е всякога налице,
макар той да няма вина. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия, като не
се изисква от посочената разпоредба да се установи виновните действия на кое конкретно
физическо лице, натоварено от ответника с някаква работа, са в причинно следствена връзка
4
с настъпилото увреждане. Разликата между исковете по чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД е в смисъл,
че при първия има виновно поведение на лице, което отговоря по чл. 45 ЗЗД, а при втория
отговорността е обективна и вредата се причинява от качествата и свойствата на вещта.
Според решение № 59/14.04.2015г. на ВКС по гр. д. № 4190/2014г., IV-то гражданско
отделение, което е постановено по реда на чл. 290 ГПК, когато при ползване на дадена вещ,
са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за
поправяне на вреди е по чл. 45 или по чл. 49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са
допуснати и са произлезли вреди от същностните свойства на вещта, то отговорността е по
чл. 50 ЗЗД. Съдът приема, с оглед изложеното основание и заявен петитум на иска, че се
претендира обезщетение в резултат на увреждане от непочистен участък на задния вход на
общината с правна квалификация на спорното материално право по чл. 49 ЗЗД. Соченият
непочистен участък, довел до вреда на ищеца, не е дефект поради свойството на вещта, а
поради неизпълнение на задължението за поддържане на стълбите в обществената сграда в
безопасен вид, което виновно поведение на определеното за поддържане на сградата лице
обосновава отговорност по чл. 49, във вр. 45 ЗЗД (в този смисъл е и постановено по реда на
чл. 290 ГПК решение № 367 от 12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2009 г., III г. о., ГК).
За да бъде основателна предявената претенция е необходимо да са налице, в кумулативност,
противоправно поведение, наличие на причинена вреда, причинна връзка между вредата и
противоправното поведение и виновно поведение на деликвента. Липсата на който и да е от
тези елементи води до недоказаност на предявения иск и отхвърлянето му като
неоснователен. С доклада по чл. 146 ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и
главно доказване да установи – причинени в правната сфера на ищеца вреди, причинна
връзка между вредите и противоправно, виновно бездействие по чл. 49 ЗЗД за отстраняване
на повреди и възстановяване на типичното състояние на вещта – твърденията за
непочистени стълби и инвалидна рампа на задния вход на общината.
В тежест на ищеца е да докаже противоправното деяние, вредата и причинната връзка
между тях, а вината се предполага - до доказване на противното. В случая ищецът не
доказва по несъмнен и безспорен начин претърпяната вреда да е вследствие на
неизпълнение на задължение за поддържане на входа на сградата на Община Елин Пелин в
безопасен вид. Ищецът ангажира доказателства, че на 23.01.2017 г. е получил увреждане -
счупване на външен (латерален) малеолус – закрито, за което му е издадена епикриза от
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, но не ангажира такива, че вредата е настъпила по посочения
от него начин и на посоченото от него място. От показанията на разпитаните свидетели не
се установява начинът на увреждане на ищеца. Свидетелят Радослав Венчев Орловски
твърди, че не е видял как ищецът е паднал, а го чул да вика близо до инвалидна рампа в
двора на Община Елин Пелин. Свидетелят Илиан Велинов Г. твърди, че не е присъствал на
инцидента, а ищецът му се обадил по телефона и му казал, че е паднал в двора на общината.
Според вещото лице д-р В. Т. няма данни къде е паднал ищеца, като не е изключено да е
паднал на друго място, а болката ще му позволи да ходи.
Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни
5
или изобщо несвързани с деянието обстоятелства. Ако увреждането е изключителна
последица от поведението на трето лице, то липсва причинна връзка между действията на
изпълнителя на работата, поради което нито той, нито възложителят носят отговорност. По
същия начин и собственикът, и лицето под чийто надзор се намира вещта, причинила вреда,
не носят отговорност за деликта, когато се установи, че вредите са резултат на изключителна
вина на трето лице, на изключителна вина на пострадалия, или на непреодолима сила. В
този смисъл е задължителната практика на ВКС - решение № 309 от 04.06.2014 г. по гр. дело
№ 1354/2012 г. на ВКС, IV г.о.
За пълнота следва да се посочи, че ищецът не ангажира конкретни доказателства за периода
на възстановяването си и реално търпените от него вреди, като вещото лице сочи обичаен
срок около 1,5-2 месеца.
С оглед гореизложеното предявените искове с правно основание чл. 49 във вр. 45 ЗЗД са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива.
Ответникът е претендирал разноски. Съдът, като взе предвид фактическата и правна
сложност на делото, както и обема от процесуални действия, осъществени пред настоящата
инстанция, като съобрази и разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП намира,
че на ответника се дължат разноски в размер на 200 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от В. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Е.П., ул. „М.” №
..., срещу Община Елин Пелин, ЕИК/Булстат ...., със седалище и адрес на управление гр.
Елин Пелин, пл. „Независимост“ № 1, представлявана от кмета И. П.С., за осъждане на
ответника да заплати сумата от: 1000 лева, обезщетение за имуществени вреди за
медицински манипулации и лечение в резултат на увреждане на 23.01.2017 г. от непочистен
участък на задния вход на общината, ведно със законна лихва от датата на увреждането
23.01.2017 г.; 14000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди -
болки и страдания в резултат на увреждане на 23.01.2017 г. от непочистен участък на задния
вход на общината, ведно със законна лихва от датата на увреждането 23.01.2017 г.
ОСЪЖДА В. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Елин Пелин, ул. „Мургаш” № 15, ДА
ЗАПЛАТИ на Община Елин Пелин, ЕИК/Булстат .... със седалище и адрес на управление гр.
Елин Пелин, пл. „Независимост“ № 1, сумата от 200 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
6
7