Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІ НПК. С присъда № 33 от 27.02.2012г., постановена по НОХД № 76/2012г., Великотърновският районен съд е признал подсъдимия М. С. В. за невинен в това, че през периода месец март – април 2011г. в землището на с. Г., общ. В. Т., отнел от владението на С. Г. К. от гр. В. Т., без негово съгласие и с намерение противозаконно да присвои чужда движима вещ – дискова брана на стойност 1512 лв., собственост на „М.02” ООД гр. С., ЕИК: ..., като вещта не е била под постоянен надзор, поради което го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 2 вр. чл. 194 ал. НК. Със същата присъда предявения от „М. 02” ООД, с управител С. Г.К. против М. С. В. граждански иск за сумата от 1512 лв., представляващa имуществени вреди от престъплението е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Срещу така постановената оправдателна присъда е подаден протест от прокурор при РП В. Т., в които се прави оплакване за неправилност на съдебния акт, поради нарушаване на процесуалните правила за анализ и оценка на доказателствата т.е. поради необоснованост. Сочи се, че комплексния анализ на доказателствата по делото, макар и косвени по своя характер навежда на извода за доказаност на обвинението. В този смисъл, подс. В. е знаел местонахождението на инкриминираната брана, имал е намерение да я вземе още първия път и явно е сторил това на един по – късен етап, след което браната е установена в двора му, където била нарязана и предадена за скрап. Понататък в протеста си прокурорът се впуска в разсъждения и релевира доводи, които имат характера на „паразитно говорене”, по – скоро израз на неговото доказателствено безсилие, отколкото да са убедителни аргументи в един прокурорски акт, който трябва да сезира горната инстанция и да я убеди в правотата на обвинителната теза. Отправя се искане за отмяна на обжалваната присъда и за постановяване на нова, осъдителна присъда. В съдебно заседания представителят на Окръжна прокуратура поддържа протеста. Излага съображения срещу правилността на доказателствена дейност на районния съд, поради което моли за отмяна на оправдателната присъда и за осъждане на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Повереникът на гражданския ищец – адв. Ж. Н. акцентира върху косвените доказателства сочещи, че подс. В. е извършител на процесното деяние. Също иска отмяна на атакуваната присъда, постановяване на нова осъдителната такава и уважаване на гражданския иск. Защитникът на подсъдимия оспорва подадения протест като навежда доводи за правилност на ревизирания съдебен акт и иска неговото потвърждаване. Излага аргументираната си позиция, че в хода на производството не е доказано изпълнителното деяние на подзащитния й, нито че предмет на престъплението е именно намерената в пункта за вторични суровини дискова брана. Алтернативно моли съда, ако намери подсъдимия за виновен да наложи наказание при условията на чл. 55 ал. 1 т.1 НК. Подсъдимият в личната си защита и при последната си дума изтъква, че не е извършил процесната кражба и желае първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид направените с протеста оплаквания, становищата на страните и като провери изцяло атакувания съдебен акт при условията на чл. 313 и чл. 314 НПК, приема за установено следното: Протестът на представителя на РП В. Т. е подаден в срока по чл. 319 НПК, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество. Първостепенният съд правилно и обосновано е възприел фактическата обстановка, идентично установена в хода на въззивното проучване. Фактите по делото са допълнени със събраните в хода на въззивното съдебно следствие гласни доказателства – преразпит на свид. М. Р. и прочитане на показанията му дадени пред орган на досъдебното производство, които обаче не променят съществено вече установената фактология. Доказателствените източници разкриват, че подс. М. С. В. е пълнолетен български гражданин, с висше образование, неженен, университетски преподавател. Същият не е осъждан за престъпления от общ характер и по отношение на него са събрани позитивни данни за личността. На неустановена дата, през пролетта на 2011г. /март – април/, В. бил помолен от свид. Р. да отидат до земеделски блок в землището на с. Г., където последния прибирайки се към гр. К. забелязал дискова брана, която била ръждясала и затънала до половината в земята. Р. помислил, че въпросната брана е изоставена и решил да я предаде за скрап. Същата обаче била собственост на „М.02” ООД гр. С. с управител гражданския ищец С. К.. Дружеството се занимавало с обработка на земеделски земи, поради което през пролетта на 2011г. браната била транспортирана в землището на с. Г., където К. арендувал земеделски имоти. Предвид дъждовното време обработването на земите било временно преустановено, а браната била изтеглена в края на обработваемия блок. Била оставена без охрана, в състоянието, в което се намирала, докато е работела. В. и Р. отишли до мястото с лекия автомобила на първия – марка „Фиат”. Започнали да оглеждат вещта и видели, че доста е затънала в пръстта. Покрай тях минал овчар, който им казал, че браната е собственост на свид. К. и двамата си тръгнали. През процесния времеви период подсъдимия и сестра му отишли до пункт за изкупуване на черни и цветни метали в гр. К.. Провели разговор със свид. М. Х. – работник в пункта като го уведомили, че в двора на наследствената си къща в същия град имат значително количество старо желязо, което трябвало да се нареже, натовари и да се предаде на пункта. Х. заявил, че има възможност да направи това и на 06.05.2011г. отишъл на посоченото място със собствения си бус като носел газорезач, за да нареже желязото. В двора, освен В. бил и свид. К.К., който живеел на семейни начала със сестра му. Х. нарязал посоченото му желязо, между което и част от стара земеделска техника – метална рамка с две гуми и няколко метални диска, нанизани на един шиш, който бил монтиран върху рамката. К. К. и Х. натоварил желязото в буса, а гумите от металната рамка останали в двора. Х. се върнал в пункта за вторични суровини, където с К. К. изтеглили желязото. Установило се, че общо то тежи 810, 11 кг., а само металната рамка около 660 кг. За предадените железа бил сключен договор за покупко – продажба като в него за продавач бил посочен свид. М.К., който е брат – близнак на К.К.. Х. посочил М. К. за продавач, тъй като К. не носел документите си за самоличност, а и имал отпреди данните на М.. Въпреки това, К. К. подписал договора като продавач и за получил сумата от 252, 72 лв. в изготвения разходен – касов ордер. Полагането на подписите от К. К. се установява от приобщеното по делото заключение на съдебно – графическата експертиза, както и от показанията на брат му. След тази дата, в началото на месец май 2011г., свид. И.И., понастоящем бивш служител на М.02” ООД, минал покрай земеделския блок в землището на с. Големани и констатирал, че дисковата брана не се намира на мястото, където била изтеглена през пролетта. След известно време свидетелят посетил пункта за вторични суровини, в който работи свид. Х.. Забелязал парчета желязо, които по цвета им, оприличил на части от инкриминираната брана и предположил че са от нея. Уведомил за това К., който също отишъл до пункта и видял частите, които според него били от браната му. Заявява, че ги е разпознал по цвета и по износването. Уведомил органите на полицията за случилото се. Полицейския инспектор посетил пункта разпоредил на Х. да отдели въпросните парчета, но въпреки това същите не били приобщени в хода на разследването като веществени доказателства. От заключението на назначената по делото съдебно – оценъчна се установява, че стойността на процесната вещ към инкриминирания период възлизала на 1512 лв. Така изяснената фактическа обстановка не се различава съществено от възприетата от районния съд и се подкрепя от обясненията на подсъдимия В., от показанията на свидетелите М. Р. /пред първата и втората инстанция/, М. Х., К. К., М.К., И.И., С. К. /частично/, включително и тези му от ДП прочетени на основание чл. 281 ал. 5 НПК, от писмените доказателства /фактура № 46/03.07.2009г. с издател „А.– К. 2” ООД, договор за покупко-продажба № */06.05.2011г., разходен касов ордер и кантарна бележка от същата дата, справка за съдимост и данни за личността на подсъдимия/, както и заключенията на СОЕ и СГЕ. Изброените доказателствени материали се явяват логични, последователни и свързани по отношение на интересуващите процеса факти, поради което съдът ги кредитира като достоверни. От тях безпротиворечиво се установява чия собственост е процесната вещ, нейната парична стойност, местоположението й преди да бъде отнета, което е било известно на подсъдимия. Установява се още кой, къде и какви железа е нарязал и предал на пункта за вторични суровини, защо се е подписал свид. К. К. и кога е уведомена полицията. Съдът не дава вяра на показанията на свид. К. в частта им относно извършеното от него съпоставяне на страничните крила на браната с металните части намерени в пункта и относно белезите по които е разпознал частите, както и на прочетените по реда на чл. 281 ал. 5 НПК показания на свид. Р. от ДП в частта им, че до мястото, където се е намирала браната са отишли с джип и че подс. В. се е чудил как да издърпа същата. По отношение на показанията на К. същите се явяват изолирани, не се подкрепят от останалия доказателствен материал и преценени през призмата на презумтивната му заинтересованост от изхода на делото не могат да мотивират съда да приеме за доказано изложеното в тях. Твърдяните действия от К., за първи път се споменават едва в разпита му на съдебното следствие и никой от другите свидетели не намеква дори и за момент да ги е забелязал или участвал в тях, въпреки че същият в показанията си говори в моножествено число т.е. за повече участници в тези действия. По делото липсват и доказателства същият да е транспортирал страничните крила до пункта, за да извърши твърдяното съпоставяне. Относно останалите белези по които К. твърди да е разпознал намерените метални частите, като такива от неговата брана следва да се спомене, че декларативно се сочат само и единствено родови такива по цвят и по износване. Нито в разпита му на ДП, нито на съдебното следствие К. сочи какъв е бил в действителност цвета на браната и какво точно е било износването по които е направил разпознаването, за да се провери чрез другите способи на НПК достоверността на това изявление. Изолирани и непоследователни се явяват и показанията на свид. Р. от ДП, прочетени във въззивната инстанция, в съответната им част. В съдебното следствие от обясненията на подсъдимия и от показанията на Р. категорично се установява, че двамата са отишли до мястото, където е била разположена браната с лек автомобил и че подс. В. не само не се е чудел как да издърпа браната, но след като се е разбрало, че е има собственик е накарал свидетелят да си тръгнат. Изложеното представлява пречка за решаващия състав на окръжния съд да гради върху тези части от показания на К. и Р. своите доказателствени изводи. Анализът на приетите за безспорни доказателствени материали сочи, че обвинението на ВТРП срещу М. В. за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 2 вр. чл. 194 ал. 1 НК, остава напълно недоказано в хода на съдебното следствие. По делото не са събрани никакви доказателства за начина на осъществяване на изпълнителното деяние на визираното престъпление от страна на подсъдимия. Не можаха да се установят негови конкретни действия, които да имат за резултат прекъсване на фактическата власт на предишния собственик и установяване на собствена такава. Не се доказа от обвинението как и с какви средства е осъществено отнемането на вещта от подсъдимия, доколкото с оглед нейните габарити и състоянието в което е била /с гуми заровени до половина в земята/ за преместването й е било необходимо използването на мощно моторно средство. Не може да се приеме за доказано, на базата на един безспорно установен факт – знанието на подсъдимия за местонахождението на процесната брана и на друг – за предаване от същия на части от такава селскостопанска техника за старо желязо, че В. е лицето отнело предмета на престъплението. Липсата на доказателства за начина на осъществяване на изпълнителното деяние, не може да се преодолее с използването на предположения, така както е постъпил прокурора в обвинителния си акт като е свързал тези два факта с хипотезата, че по – късно В. е взел браната и я откарал в двора на дома си. В процесуалния закон съществува изрична забрана за съда да формира вътрешното си убеждение въз основа на предположения и в резултат на това да постанови осъдителен акт. За да бъде постановен такъв, следва събраните доказателства в своята съвкупност да водят до единствения възможен извод за извършване на престъплението от подсъдимия, без каквото и да било съмнение. При липсата на такива доказателства обаче, както е настоящият случай, хипотезата В. да е отнел браната остава едно от възможните предположения за събитието на престъплението. А както знаем истината за случилото се е винаги обективно и конкретно отражение на действителността, а не вероятното и възможното. Тя следва да се установи по безспорен и категоричен начин от събраните по реда на НПК доказателства, а такива в случая липсват. Наред с недоказаността на изпълнителното деяние, недоказано в процеса остана и обстоятелството, че намерени в пункта за вторични суровини метални парчета са от липсващата брана собственост на „М.02” ООД. На съдебното следствие не се събраха категорични доказателства за идентичност между предмета на престъплението, за който е обвинен В. и нарязаните метални парчета. За установяването на такова тъждество настоящият състав намира за недостатъчни показанията на свид. И.И.. Същият заявява, че е познал нарязаните метални парчета единствено и само по оранжевия цвят. Сам по – късно сочи, че всички брани от този вид са боядисвани в такъв цвят, като в случая не е сигурен дали частите са били боядисани в оранжево или са били ръждясали. В крайна сметка твърди, че не е сигурен дали частите в пункта са от браната на ощетеното ЮЛ и само предполага това. От всичко това ясно се вижда, че направеното от И. разпознаване почива само на родови, а не на индивидуални отлики, като липсва сигурност и категоричност в твърденията му за наличието на съвпадение между металните части в пункта и липсващата брана. По делото не са събрани други доказателства, които да потвърдят тези му твърдения. Показанията на свид. К. в тази връзка са игнорирани като недостоверни от съда по посочените по – горе аргументи и не могат да служат като доказателствена опора за установяването на това обстоятелство. По повод на обсъжданото обстоятелство следва да се посочи, че по делото са събрани доказателства, че когато браната е оставена в земеделския блок, тя е била с оранжева на цвят рама и в работен режим – със секции с лагерни тела и дискове. В показанията си свидетелите К. К. и М. Х. са категорични, че в двора на В. е рязана ръждясала метална рама, без по нея да е имало монтирани лагерни тела и дискове, по начин годен за употреба по предназначение. Свидетелите сочат още, че в двора е имало и друга земеделска техника, която е останала след рязането, което е в унисон с обясненията на подсъдимия за наличието на такава в наследство от негови възходящи роднини. В обобщение, според окръжния съд, от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричния и обоснован извод, че нарязаната в двора на подсъдимия метална рамка и предадена на пункта в гр. К. е всъщност липсващата дискова брана, собственост на ощетеното ЮЛ, както не може да се заключи с нужната степен на убедителност, че подсъдимият е автор на инкриминираното престъпление. С оглед на гореизложеното въззвиният състав счита, че законосъобразно, въз основа на приетата фактическата обстановка, базирайки се на събрания доказателствен материал и в съответствие със законовите изисквания, първостепенният съд е формирал правилен и обоснован правен извод, че по делото е останало недоказано подс. В. от обективна и субективна страна да е осъществил състава на престъплението за което му е повдигнато обвинение. Ето защо присъдата на районния съд, с която М. В. е признат за невинен и оправдан за престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 2 вр. чл. 194 НК, следва да бъде потвърдена в тази й част. След като е признал подсъдимия за невинен по повдигнатото му обвинение съдът правилно и законосъобразно е отхвърлил като неоснователен и недоказан и предявения срещу него граждански иск за сумата от 1512 лв. С оглед на това въззивния състав приема, че присъдата в гражданско – отхвърлителната й част също е правилна и обоснована и както такава следва да се потвърди. При извършената цялостна проверка на първоинстанционната присъда настоящата инстанция не установи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нито нарушения на материалния закон, обосноваващи наличие на основания за отмяната й, поради което протестът подаден от прокурор при РП В. Т. следва да бъде оставен без уважение, а атакувания съдебен акт потвърден на основание чл. 338 НПК. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА присъда № 33 от 27.02.2012г., постановена по НОХД № 76/2012г. по описа на Великотърновския районен съд. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |