Р E Ш Е Н И Е
№ 382
гр.Плевен, 30 юни 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Плевен, втори състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Николай Господинов
при
секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов
административно дело № 956 по описа на Административен съд - Плевен за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 46, ал.5, вр. ал.2 от Закона за общинската собственост и чл. 15, ал.3, вр. ал.1 от Наредба
№ 18 за
условията и реда за установяване на жилищни нужди и настаняване в общински
жилища на Общински
съвет - Плевен.
Делото е образувано по жалба на по жалба на И.В.Т. и П.И.Т.
***, срещу Заповед № РД-10-1087/06.08.2019 г., подписана за кмета на Община
Плевен от г-н М.Я., с която на осн. чл. 46 ал.2 и във вр. с чл. 46 ал.1 т.9 от
Закона за общинската собственост и чл.15, ал.1, т.5 от Наредба № 18 на Общински
съвет - Плевен е прекратено наемното правоотношение между ОП "Жилфонд"-
Плевен и жалбоподателите, за ползваното от тях общинско жилище, находящо се в
гр. Плевен ул. ***, представляващо две стаи, кухня и сервизни помещения, като е
даден срок до 26.08.2019г. да освободят доброволно наетия общински жилищен
имот, а при неизпълнение - да се започне процедура по принудителното му
изземване по чл. 65 от ЗОС.
В жалбата се излагат доводи, че оспорената заповед е
незаконосъобразна и неправилна, тъй като се основава на 4 бр. протоколи от
извършени проверки, в които се твърди, че жилището не се използва, а това не
отговаря на истината. Излагат се доводи, че жалбоподателите не са запознати с
горните протоколи и нямат представа кога са извършвани въпросните проверки, но
ако са извършвани в работно време, то жалбоподателят И.Т. е била на работа,
поради което няма как да е била в жилището, а П.И.Т. е студент във
Великобритания, поради което в този период е била на обучение там. В заключение
се прави искане да бъде отменена като незаконосъобразна оспорената заповед, тъй
като жалбоподателите не разполагат с друго жилище и ако бъдат принудени да
освободят общинското такова, ще останат на улицата.
В съдебно
заседание жалбоподателят И.В.Т. се явява лично, а жалбоподателят П.И.Т. не се
явява. И двете жалбоподателки се представляват от адв. Ч. от АК- Плевен, който
от името на доверителите си поддържа жалбата. Твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, тъй като жалбоподателките са спазвали изискванията на
закона, съвестни са, проявяват грижата на добър стопанин, поради което не са
налице предпоставки за прекратяване на наемното им правоотношение. Във връзка с
горното прави искане да бъде отменена оспорената заповед.
Ответникът се представлява от юрк. Б., който изразява
становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че жалбоподателите не
са изпълнили задълженията си съобразно Наредба № 18 като не са обитавали
предоставеното им общинско жилище за период
по- дълъг от 3 месеца, което се установява от представените по делото
писмени доказателства, поради което са налице посочените в оспорения адм. акт
нормативни основания за прекратяване на наемното правоотношение. По тези
съображения твърди, че издадената заповед е правилна и законосъобразна, поради
което следва да бъде потвърдена.
Съдът, за да се произнесе по жалбата, съобрази
следното от фактическа страна:
От приложените по делото доказателства се установява,
че със Заповед № РД-11-169/21.10.2016 г. на Кмета на Община Плевен /л.3/ И.В.Т.
и П.И.Т. са настанени под наем в общинско жилище, находящо се в
гр.Плевен, ул. ***, представляващо две стаи, кухня и сервизни помещения. Срокът
за настаняване е 5 /пет/ години, считано от датата на сключване на договора –
10.11.2016г. Въз основа на заповедта е сключен приложеният на л.4 и 5 договор
за наем на общински жилищен имот между ОП “Жилфонд“ Плевен като наемодател и жалбоподателките
като наематели. На 31.07.2019 г. е
сключено допълнително споразумение към същия договор /л.6/, което касае
единствено промяна в размера на договорения месечен наем и не засяга останалите
клаузи.
От приложените на л. 7 – 13 по делото констативен
протокол и протоколи за проверка се установява, че служители на ОП „Жилфонд“ са
извършвали проверки в имота на дати 21.01.2019г; 26.02.2019 г.; 12.03.2019 г.;
17.05.2019 г.;05.06.2019 г.; 18.07.2019 г. и 19.07.2019 г., при които са
установили, че имотът не се обитава. Горните протоколи не са оспорени от
жалбоподателите и техния процесуален представител. Същите представляват
официални документи по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК и съставляват
доказателство за осъществените от служителите на ОП „Жилфонд“ гр. Плевен
действия.
До И.В.Т. и П.И.Т. е изпратено уведомление от
24.07.2019 г. /л.15/, с което са уведомени за резултатите по от осъществените
проверки, обективирани в посочените по- горе протоколи. С посоченото
уведомление на основание чл.26, ал.1 вр. чл.24, ал.1 от АПК наемателите са
уведомени за откриване на производството по издаване на заповед за прекратяване
на наемните правоотношения и на основание чл.34 и чл.35 от АПК им е даден
тридневен срок за представяне на писмени възражения или обяснения. За горното
уведомление е съставена покана /л.16/, която не е връчена на жалбоподателите,
тъй като от докладна записка на л.17 е видно, че след многократни посещения
инспектор И.С.не е открил никого на адреса за връчването ѝ. Във връзка с
горното е съставен протокол от 31.07.2019 г. /л.18/, от който е видно, че на
същата дата уведомлението е изпратено по електронна поща и е публикувано на
сайта на общината, а копие от същото е закачено и на таблото за обяви в ОП
„Жилфонд“, поради което се счита за връчено по реда на чл.61, ал.3 от АПК.
От констативен протокол на л.19 се установява, че на
31.07.2019 г. жалбоподателите са се явили в ОП „Жилфонд“, където са заплатили
наеми за м.06 и м.07.2019 г., при което са заявили, че предходния ден са се
прибрали от чужбина.
На л.20 от делото е приложена оспорената заповед № РД-
10- 1087/06.08.2019 г., подписана за кмета на Община Плевен от г-н М.Я., оправомощен
със заповед № РД- 10 – 1078/ 05.08.2019 г. на кмета на Община Плевен /л.45/. С
процесната заповед е наредено прекратяване на наемното правоотношение между ОП
„Жилфонд“ Плевен и двете жалбоподателки за ползваното от последните общинско
жилище, находящо се в ул. ***, представляващо две стаи, кухня и сервизни
помещения, като е даден срок до 26.08.2019г. да освободят доброволно наетия
общински жилищен имот, а при неизпълнение - да се започне процедура по
принудителното му изземване по чл. 65 от ЗОС. Като правно основание за
постановяване на заповедта са посочени разпоредбите на чл.46, ал.2 вр. ал.1,
т.9 от ЗОС и чл.15, ал.1, т.5 от Наредба № 18 на Общински съвет Плевен.
Заповедта е връчена на И.В.Т. на 12.08.2020 год., видно от отбелязването на
л.21 от делото. Против тази заповед е подадена и жалбата, във връзка с която е
образувано настоящето съдебно производство.
Така установеното от фактическа страна води съда до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от
надлежна страна, имаща право и интерес от оспорване, пред надлежния съд, поради
което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно
чл.46, ал.2 от ЗОС наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа,
издал настанителната заповед. Видно от приложената на л.3 от делото настанителна
заповед и съгласно чл.14, ал.3, изр. второ от Наредба №18, това е кметът на
общината. Оспорената заповед е издадена от оправомощено от кмета лице, а именно
от заместник- кмет на Община Плевен г-н М.Я., оправомощен със заповед № РД- 10
– 1078/ 05.08.2019 г./л.45/.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена
форма, в съответствие с чл.59, ал.2 АПК и съдържа всички изискуеми реквизити,
посочени в чл. 46, ал. 2 от ЗОС, а именно основания за прекратяване на наемното правоотношение и срок за
опразване на жилището, който не е по-дълъг от един месец. Оспорената заповед
съдържа изискващите се реквизити в чл. 59, т. 4 от АПК, а именно фактически и правни основания за издаване
на акта. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че
наемателите не обитават постоянно общинското жилище, което е констатирано с
цитирани в оспорената заповед протоколи. В същата се съдържа позоваване на
уведомление № ЖФ-94И-103-1/24.07.2019 год., което се счита връчено по реда на
чл.61, ал.3 от АПК /действащ към момента на издаването му/, в което са описани
констатациите от извършените проверки. Съгласно ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС на
РБ, не е
необходимо да съвпаднат по време издаването на административния акт или отказа
и излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до
едното или другото решение, т. е. е възможно мотивите да предхождат издаването
на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото
издаване на административния акт. В настоящия случай, мотивите за издаване на
заповедта се съдържат не само в нея, но и в уведомлението по чл. 26, ал. 1 от АПК,
поради което в конкретният случай не е допуснато процесуално нарушение
при издаване на заповедта и не е нарушено правото на защита на наемателите, тъй
като са постигнати посочените по-горе цели на изискването за мотивиране на
административните актове.
Настоящият състав намира, че при издаването на
заповедта са спазени административнопроизводствените правила. Съдът приема, че
жалбоподателите са били уведомени за започване на производство по издаване на
процесната заповед по реда на чл.61, ал.3 от АПК /отменен, но действащ към
момента на изготвяне на уведомлението/, с което са изпълнени изискванията на чл. 26 от АПК. Дадена е възможност за представяне
на писмени обяснения или възражения, такива не са подадени, което е посочено в
оспорената заповед.
Спазени са материалноправните разпоредби на закона при
издаване на оспорената заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1-8 от ЗОС, наемните правоотношения се
прекратяват при наличието на конкретно посочени предпоставки, като заповедта за
прекратяване на наемните правоотношения се издава при наличието на всяка една
от тях, без да се изисква кумулативност и всяка една от тези предпоставки
представлява самостоятелно основание за прекратяване на наемното
правоотношение.
В конкретния случай оспорената заповед е издадена на
основание чл. 46, ал. 1, т. 9 от ЗОС, която препраща към основанията, определени в
наредбата по чл. 45а, ал. 1 от с.з., а
именно Наредба № 18 на Общински съвет Плевен. В оспорената заповед е посочено
основанието по чл.15, ал.1, т.5 от Наредбата : „Необитаване на общинското
жилище за повече от 2 месеца, което се констатира с протоколи“.
Съдът намира, че са налице
материалноправните предпоставки на тези разпоредби, доколкото по делото са
представени протоколи от 21.01.2019г; 26.02.2019 г.; 12.03.2019 г.; 17.05.2019
г.;05.06.2019 г.; 18.07.2019 г. и 19.07.2019 г., които не са оспорени и/или
оборени от жалбоподателите. От същите е видна констатацията, че имотът не се
обитава постоянно. В подкрепа на горното е и обстоятелството, че уведомление №
ЖФ-94И-103-1/24.07.2019 год. е връчено по реда на чл.61, ал.3 от АПК, тъй като
жалбоподателите отново не са намерени в имота, а и в самата жалба се твърди, че
жалбоподателката П.И.Т. е студентка във Великобритания, което съставлява
очевидна пречка да обитава постоянно предоставения общински жилищен имот. Горните
протоколи съставляват официални документи и не са оспорени от жалбоподателите и
техния процесуален представител в хода на проведеното съдебно производство,
поради което представляват доказателство за отразените в тях обстоятелства. В
същото време жалбоподателите не са ангажирали каквито и да е доказателства,
оборващи констатациите от горните протоколи. Индиция за липсата на реално
ползване на процесния имот за период от над два месеца е изисканата от съда
справка за отчетени количества електрическа енергия за имота /л.63 и 64/ от
която е видно, че за периода 10.05.2019 г. – 10.07.2019 г. е потребено
незначително количество ел. енергия.
По тези съображения съдът намира за доказано, че жалбоподателите
не са обитавали предоставения им общински жилищен имот за период от над два
месеца, което е констатирано със съответни протоколи. Горното покрива
фактическия състав на чл.15, ал.1, т.5 от Наредба № 18 на Общински съвет Плевен
и съставлява основание за прекратяване на наемното правоотношение по смисъла на
46, ал. 1, т. 9 от ЗОС. Доказването, че наемателите не са ползвали наетия имот
за период от над два месеца е необходимо и достатъчно условие за издаване на
заповед за прекратяване на наемното правоотношение. Заповедта е издадена с цел прекратяване на наемното правоотношение
на наематели, които не спазват условията на наемния договор, които произтичат
от Закона за общинската собственост и Наредбата на Общински съвет
Плевен. Не е нарушен и принципът на пропорционалност, изискващ предприетата
спрямо лицата мярка да е съответна на преследваната от закона цел. В случая общината
е задължена да осигурява жилище при наличие на жилищна нужда, която в
конкретния случай очевидно не е налице, тъй като жалбоподателите не са
обитавали имота за период, надхвърлящ два месеца, а от самата жалба е видно, че
едната от жалбоподателките е студент в чужбина, което поставя под съмнение
наличието на жилищна нужда за нея по смисъла на чл.43, т.1 от ЗОС.
Предвид
изложеното по-горе съдът намира оспорената заповед за законосъобразна, поради
което подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По тези съображения и на основание 172, ал. 2 от
АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на И.В.Т. и П.И.Т. ***, срещу
Заповед № РД-10-1087/06.08.2019 г., подписана за кмета на Община Плевен от г-н М.Я.,
с която на осн. чл. 46 ал.2 и във вр. с чл. 46 ал.1 т.9 от Закона за общинската
собственост и чл.15, ал.1, т.5 от Наредба № 18 на Общински съвет - Плевен е прекратено
наемното правоотношение между ОП "Жилфонд"- Плевен и жалбоподателите,
за ползваното от тях общинско жилище, находящо се в гр. Плевен ул. ***,
представляващо две стаи, кухня и сервизни помещения.
Решението е окончателно- чл.46, ал.5 от ЗОС.
Преписи от решението да се
изпратят на страните.
СЪДИЯ: