Р Е Ш Е Н
И Е
№
…….…/02.07.2020г., гр.П.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, ІІ въззивен състав, в закрито заседание
на тридесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Красимир Ненчев
Членове: Димитър Бозаджиев
Мариана Димитрова
като разгледа докладваното от съдия
Мариана Димитрова в.гр.дело №40 по описа на Съда за 2020 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.250 ГПК.
Производството по делото пред настоящата инстанция е
приключило с решение №128/24.04.2020г.
С молба вх.№3451/08.05.2020г., ищецът "Л.К. – П.“
ООД е поискал допълване на постановеният съдебен акт, тъй като в същия липсвало
произнасяне по исковата претенция за главницата от 1 232лв., отхвърлена
частично от районния съд и за която били изложени подробни мотиви във
въззивната жалба.
В срока по чл.250, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от
насрещната страна.
Пазарджишки окръжен съд, след като съобрази изложените
доводи в подадената молба и прецени данните по делото, намира следното:
Молбата е депозирана в законоустановения срок от
активно -легитимирана страна, поради което е допустима.
Видно от данните по делото, производството пред
настоящата инстанция е образувано по въззивна жалба от „Л.К. – П.“ ООД против
решение №174/28.10.2019г. по гр.д.№581/2019г. по описа на РС - П., на основание
чл.422 ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД и във вр. с чл.9 ЗПК, с което е прието за
установено по отношение на П.И.Д., ЕГН ********** и С.Ж.Д., ЕГН **********, че
дължат солидарно на „Л.К. - П.“ ООД,
сумата от 1 000лв.,
представляваща неизплатена главница по договор за потребителки паричен кредит №300971/17.05.2018г.,
сключен между тях, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата
молба - 25.06.2019г. до окончателното изплащане на същата, като за разлика над
1 000лв. до предявения размер от 1 232лв., както и за сумата от 1 250лв. -
неустойка по договор за потребителски паричен кредит №300971/17.05.2018г., за
които суми е издадена Заповед №314/26.06.2019г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№478/2019г. по описа на РС - П., искът е отхвърлен като
неоснователен. Присъдени са съдебно-деловодни разноски.
С въззивната жалба решението се обжалва в
отхвърлителната част.
С решение №128/24.04.2020г., постановено по в.гр.д.№40/2020г.
по описа на ПзОС е потвърдено обжалваното решение, но само в частта досежно иска
за неустойката с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД. Няма произнасяне по
отношение исковите претенции за главницата, поради което молбата по чл.250 ГПК.
Съгласно чл.250, ал.1 ГПК страната може да поиска да
бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. В
случая, настоящият съдебен състав приема, че с постановеното от него решение
№128/24.04.2020г. не се е произнесъл по цялото искане на страната, поради което
следва да се приеме, че има основания за допълване на последното, в смисъла, в
който е поискано.
Относимите факти и обстоятелства са следните:
На 15.05.2018г. между страните в процеса е сключен
договор за потребителски паричен кредит №300971, въз основа на който
ответниците са получили кредит в размер на 1 500лв. Уговорен е срок на
кредита от 17.05.2018г. до 12.05.2019г. и начин на връщане: месечни погасителни
вноски - 12 бр., на стойност 154лв. Посочена е общо дължимата сума в размер на
1 848лв.; лихвен процент на кредита - 23,20%; ГПР - 48,77 %.
От заключението на съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че усвоената по договора е сума в размер на
1 500лв., а общото задължение по договора, включващо главница и договорна
лихва е 1 848лв. Длъжниците са направили четири погасителни вноски, с
които е погасена общо сумата в размер на 616лв., като остават дължими осем
погасителни вноски - от 5 до 12 съобразно погасителния план в общ размер на
1 232лв.
За да отхвърли иска в частта за главницата за сумата
над 1 000лв., районният съд е приел, че макар в исковата молба да е
заявено, че се претендира заплащането на сума в размер на 1 232лв.,
представляваща главница дължима по сключения договор за потребителски кредит,
това е сума, в която освен главница е включена и дължимата възнаградителна
лихва. Прието е, че задължението за заплащане на договорна /възнаградителна/
лихва има различно правно основание, поради което не може да бъде част от
главницата, следователно, предявеният иск за заплащане на главница се явява
неоснователен за сумата над 1 000 лв., до пълно предявения размер от 1 232 лв.,
доколкото разликата от 232 лв.- представлява начислена възнаградителна лихва.
Решението е правилно.
По делото не е спорно, че страните, че със сключването
на процесния договор, въззивника е предоставил на въззиваемите страни сумата от
1 500лв. Лихвеният процент по заема е фиксиран за срока на договора. Договорен
е план за погасяване на кредита, на 12 равни месечни вноски, който съгласно
т.ХV.3 от Общите условия към договора за потребителски паричен кредит включват
главница, лихва и разноските на кредитора по отпускане и обезпечаване на
кредита и определена добавка, представляваща печалбата на кредитора.
Съдебната
практика е категорична, че исковата молба по чл.422 ГПК следва да съдържа
същото вземане, което е заявено пред заповедния съд, основаващо се на същите
обстоятелства. В този смисъл следва да се посочи, че в мотивите на ТР
№8/02.04.2019г. на ОСГТК на ВКС на РБ, че всяко от отделните вземания на
кредитора, породено от сключения договор за кредит, следва да бъде
индидивидуализирано със съществените му белези - главница, възнаградителна
лихва, договорено или дължимо по закон обезщетение за забава, неустойки, такси,
застраховки и други. Действително в случая, като размер на т.нар. претендирана
главница, същата е идентична на вземането, съответно по заповедното и исковото
производство, т.е. тази претенция съвпада по размер, страни и договор, от която
произтича. Но в тази връзка следва да се отбележи, че характеристиката на вземането
се определя от видът му, естеството му, определящо възникването, изискуемостта,
погасяването му, въобще съществуването му - цялото му правно битие. С оглед на
това има значение дали една сума се претендира като главница или лихва, или
друга цена за услуга. Това че в заповедното производство се търси главница в
размер на 1 232лв., обуславя организирането на защитата на длъжника, който е
възразил срещу това вземане.
Самият
образец на заявлението изисква вземанията да се разграничават по вид, като се съдържа
самостоятелна графа „Лихва“. Именно с оглед на това е недопустимо и изменение
на основанието на иска, както е прието с Тълкувателно решение №4/18.06.2014г.
по т.д.№4/2013г., ОСГТК на ВКС на РБ. Приема се от страна на жалбоподателят, че
това са анюинитетни вноски, включващи главница, лихва и др. разноски, но за
това няма никаква конкретизация, нито в заповедното, нито в исковото
производство, за да е налице яснота относно това вземане.
С
оглед на това съдът счита, че е недопустимо в предявения установителен иск да
се търсят вземания, в случая размер на възнаградителна лихва, които изрично не
са посочени в заявлението пред заповедния съд.
На
практика, претендирания размер на главницата е в размер на 1 232 лв.,
които е предмет на заявлението и на иска по чл.422 от ГПК. Размерът на тази
главница реално е определен от сумата 1 000лв.- главница и 232лв.-
възнаградителна лихва, с оглед на посочения в процесния договор лихвен процент
в размер на 23,20%. В тази връзка, първоинстанционния съд правилно е направил
изчисления за тези суми, с оглед на погасените и съответно непогасени вноски,
към която настоящата инстанция изцяло се присъединява.
В
случая, за този размер на възнаградителна лихва от 232лв, ищецът може да
претендира с евентуално осъдителен иск.
Предвид
на тези данни, няма основание да не бъдат приет така постановения отхвърлителен
диспозитив касаещ претендираната главница в общ размер от 1 232лв., като същата
е уважена до сумата от 1 000лв., с отхвърляне на разликата от 232лв.
По изложените съображения, съдът намира, че решението
в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Пазарджишки окръжен съд
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА Решение №128/24.04.2020г., постановено по
в.гр.д.№40/2020г. по описа на Окръжен съд – П., със следния текст в края на
диспозитива от съдебното решение:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №174 постановено на 28.10.2019г. по гр.дело
№581 по описа на Панагюрския районен съд за 2019г., в частта, с която
предявения по реда на чл.422 ГПК иск от „Л.К. - П.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление на дейността гр.П., ул.“Е.“№7 против П.И.Д., ЕГН
********** и С.Ж.Д., ЕГН **********, двамата от гр.П., ул.“М.“№20, за разликата
над 1 000лв. до 1 232лв., е отхвърлен като неоснователен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.