Номер 48315.09.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПлевенVI наказателен състав
На 14.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Валери Ц. Цветанов
Секретар:ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Ц. Цветанов Административно наказателно дело №
20204430201602 по описа за 2020 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
С наказателно постановление №502937-F513950 от 02.04.2020г *** на отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново в Централно управление на Национална агенция
по приходите е наложил на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС във вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС на
*** ООД, представлявано от **** административна санкция имуществена санкция в размер
на 700лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят ***
ООД, представлявано от ***, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като
незаконосъобразно. Изразява становище, че при съставяне на акта за установяване на
нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно постановление не
са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за
съдържанието на същите, което представлява съществено процесуално нарушение,
основание за отмяна на процесното наказателно постановление. Навежда фактически
доводи, че нарушението е маловажен случай и че са налице всички предпоставки за
прилагането на чл.28 от Закона за административните нарушения и наказания.
За въззиваемата страна ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, се явява юрк. ***,
която изразява становище, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
1
съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по
същество е частично основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №F513950 от
07.10.2019г за установяване на административно нарушение от който е видно, че при
извършена проверка на 30.09.2019г. в търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР
на ЗДДС – магазин, находящ се в гр. ***, обл.Плевен, ***, стопанисван и експлоатиран от
*** ООД с ЕИК *** е установено, че не за всяка извършена продажба, заплатена в брой се
издава фискална касова бележка от фискално устройство. Проверката е извършена след
приключване на официалното работно време на обекта. Видно от разпечатания от
наличното в обекта фискално устройство модел ***, дневен финансов отчет с нулиране и
запис във ФП с ***. реализирания оборот от продажби в брой за 30.09.2019г. е в размер на
340,10лв. Видно от разпечатаната от наличния в обекта програмен продукт „***, справка за
реализирани продажби по артикули и стокови разписки за 30.09.2019г. и вписаните в
същата писмени обяснения от *** в обекта, отпечатала справката, реалния оборот от
продажби в брой за 30.09.2019г. е в размер на 415,30лв.
За установената разлика между оборота от продажби в брой по справка за реализираните
продажби по артикули и стокови разписки разпечатана от наличния в обекта програмен
продукт ***. реализирания оборот от продажби в брой по дневен финансов отчет с
нулиране и запис във ФП с ***. разпечатан от наличното в обекта фискално устройство
модел *** с Инд.***, в размер на 75,20лв, не са издавани фискални касови бележки от ФУ.
Продажбите в размер на 75,20лв. за 30.09.2019г. не са документирани и чрез издаване на
касови бележки от кочан, поради липса на такъв в обекта. Не издаването на касови бележки
от ФУ се потвърждава и от дадените в ПИП №0293979/30.09.2019г., писмени обяснения от
*** в обекта, опис на отчетени парични средства от реализирани продажби в обекта за
30.09.2019г. в размер на 415,30лв., изготвен от *** – представляващ *** ООД в склад за
стр.материали, находящ се в гр.***, ***, в който са отчетени паричните средства , както и от
писмени пояснения от *** - представляващ *** ООД. За установените факти и
обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка сер.АА №0293979/30.09.2019г. и
протокол Кд.-73 №1559253/07.10.2019г. съставен при представяне на документи и писмени
обяснения, съставен на основание чл.110, ал.4 във вр. чл.50, ал.1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител
Д. Н. Д. и свидетелите И. И. Д. и П. Г. П. , чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед
тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие
с приложените по делото писмени доказателства – протокол за извършена проверка
№0293979/30.09.2019г., опис на парични средства към протокола, дневен финансов отчет,
справка за реализираните продажби по артикули и стокови разписки, декларация за лице,
2
работещо по трудово правоотношение, протокол №1559253/7.10.2019г. Актосъставителят *
е категоричен, че при извършената проверка в търговски обект по смисъла на параграф 1,
т.41 от ДР на ЗДДС – магазин, находящ се в гр. ***, обл.Плевен, ***, стопанисван и
експлоатиран от *** ООД с ЕИК *** е установено, че не за всяка извършена продажба,
заплатена в брой се издава фискална касова бележка от фискално устройство. Според
показанията на актосъставителя * от писмените обяснения на продавач-консултанта *** се
установява, че разликата от 75,20лв между оборота от продажби в брой по справка за
реализираните продажби по артикули и реализирания оборот от продажби в брой по
дневния финансов отчет се дължи на неиздаването на фискални касови бележки от
фискалното устройство за всички извършени продажби.Свидетелите И. И. Д. и П. Г. П. са
свидетели при съставянето на АУАН. Съдът кредитира напълно показанията на
актосъставителя * и свидетелите ***, тъй като техните показания са конкретни, ясни и
последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с
възприетото от тях неиздаване на фискален бон и съставяне не акта в присъствието на
представляващия дружеството-жалбоподател и връчването на акта на това лице. Освен това
няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят
жалбоподателя *** ООД в нарушение, което не е извършил.
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и
обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си
жалбоподателят *** ООД е извършил нарушение по чл.25 ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г на МФ и правилно и законосъобразно му е наложил
административно наказание на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС вр.чл.118 ал.1
от ЗДДС.
(1) На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 2000 лв.
Прилагането на чл. 118 от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални
касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови
бележки се определят с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн.
ДВ, бр. 106 от 2006 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от посочената
Наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен
3
когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за
платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, като
за целите на тази наредба "фискално устройство", "търговски обекти" и
"фискална касова бележка/фискален бон/" са тези по § 1, т. 40 и т. 41 от ДР и
чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, съгласно чл. 2, ал. 1 от същата. Текстът на чл. 118, ал.
1 от ЗДДС е възпроизведен и доразвит в чл. 25 от наредбата, ал. 1 на която
гласи, че лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова
бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен
счетоводен, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а
ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при
извършване на плащането. От момента, в който парите са дадени и приети,
възниква задължението на продавача да издаде касов бон или касова бележка.
Това изхожда от разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н – 18 за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства, съгласно която фискална касова бележка се издава при
извършване на плащането, освен когато плащането се извършва чрез
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи
по смисъла на Закона за пощенските услуги. От събраните по делото гласни и
писмени доказателства безспорно се установява, че в обекта, стопанисван от
търговеца – жалбоподател, не за всяка извършена продажба, заплатена в брой
се е издавала фискална касова бележка от фискално устройство. Съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства, издадена от МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, лицата по чл.
3 независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба, за всяко
плащане. След като не е изпълнил това свое задължение, жалбоподателят
следва да понесе наложената му имуществена санкция при ангажиране на
4
неговата административнонаказателна отговорност. Съдът не споделя
възраженията на жалбоподателя, че има доказателства сочещи наличието на
"маловажен случай". В разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е предвидено,
че на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 2000 лв. При определяне размера на имуществената санкция
административнонаказващият орган не е съобразил обстоятелствата по чл.27
ал.2 от ЗАНН. Според съда не са налице обстоятелства, които да налагат
определянето на имуществената санкция в по-голям размер от минималния,
предвиден в закона. Следва да бъде намален размера на имуществената
санкция от 700 лв на 500 лв, като според съда този размер съответства
напълно на тежестта на извършеното от жалбоподателя нарушение и е
съобразена с обстоятелствата по чл.27 ал.2 от ЗАНН, в т.ч. и с факта, че
извършеното нарушение от жалбоподателя е първо.
Съдът счита, че в случая правилно административнонаказващият орган не е
приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен случай на
административно нарушение е този, при който извършеното нарушение с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. Нарушението на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти
чрез фискални устройства, издадена от МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от
ЗДДС е резултатно – прието е плащане в брой, като не е издадена фискална
касова бележка, нито бележка от кочан какъвто е следвало да се намира в
обекта в случай, че фискалното устройство внезапно се повреди. Закона
категорично не допуска работа на обект, в които няма действащо фискално
устройство или в който в случай на повреда не може да бъде издадена
фискална бележка от кочан. Действително нарушението е първо за
жалбоподателя, но въпреки това не може да се приеме, че неговата тежест не
е голяма и извършеното представлява по – ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
Именно и за това е наложена санкция към предвидения в закона минимален
5
размер. ЗДДС урежда обществените отношения, свързани с данъчното
облагане на лицата, като законодателят е предвидил по – тежки санкции за
нарушенията, с които те се засягат, в сравнение с обичайните случаи на
административни нарушения. Освен това в конкретния случай се касае до
повече от едно неиздаване на фискална касова бележка за извършени
продажби на материали.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при
съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до
ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото
производство.
Съдът счита, че следва да бъде изменено обжалваното наказателно постановление
относно наложените административни наказания по чл.185, ал.1 от ЗДДС, във връзка с
чл.118,ал.4 от ЗДДС, като бъде намален размера на имуществената санкция от 700 лв на 500
лв..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №502937-F513950 от 02.04.2020г. на *** на
отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Централно управление на Национална
агенция по приходите, с което е наложено на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС във вр. чл.118
ал.4 от ЗДДС на *** ООД, представлявано от **** административна санкция имуществена
санкция в размер на 700лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 700 лв
на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6