*1135
гр. С, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110115124 по описа за 2025 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 92543/17.03.2025 г.,
с която „Г” АД, ЕИК *** е предявило срещу „ЗЗ“ АД, ЕИК **, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца суми,
както следва: 1/ сумата от 10,00 лева /частичен иск от общо претендираната сума
от 7765,03 лева/, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка
„Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето
му, настъпило на 26.08.2021 г., в гр. П, на ул.“ В“ **, по вина на водача на лек
автомобил “Опел Астра“ , с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, при което са причинени щети по лек автомобил
„Хюндай Санта Фе“, рег. № ***, застрахован по имуществена застраховка при
ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска
/14.03.2025 г./ до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 3,72 лева /частичен иск
от общо претендираната сума от 2884,73 лева/, представляваща мораторна лихва за
периода 14.03.2022 г. – 14.03.2025 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с
което са причинени щети на застрахования при ищеца лек автомобил „Хюндай
Санта Фе“, рег. № ***. В тази връзка се сочи, че на 26.08.2021 г., в гр. П, на ул.“ В“
**, водачът на лек автомобил “Опел Астра“ , с рег. № ***, потеглил рязко назад и
1
реализирал ПТП с паркирания зад него лек автомобил „Хюндай Санта Фе“, рег. №
***.
Поддържа, че след настъпване на застрахователното събитие в „Г” АД, ЕИК
*** е подадено искане за оценка на нанесените вреди на собственика на
застрахования автомобил, тъй като към момента на реализиране на процесното
ПТП увреденото при последното МПС – лек автомобил „Хюндай Санта Фе“, рег.
№ ***, е било застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ – застрахователна
полица № *, със срок на застрахователното покритие обхващащ и датата на
реализиране на процесното ПТП. Поддържа, че при ищцовото дружество била
образувана ликвидационна преписка по щета № 67012100963, като увреденият
автомобил бил прегледан от експерти, описани били щети по същия, нанесени в
резултат на процесното ПТП, във връзка с което на правоимащото лице по
имуществената застраховка е изплатено застрахователно обезщетение в размер на
7750,03 лева.
Сочи, че вредите по лек автомобил „Хюндай Санта Фе“, рег. № ***,
застрахован при ищцовото дружество, са причинени по вина и на водача на лек
автомобил “Опел Астра“ , с рег. № ***, като гражданската отговорност на водача
на лек автомобил “Опел Астра“ , с рег. № ***, била застрахована при ответното
дружество. Предвид изложените по-горе съображения се поддържа, че след
изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“,
ищцовото дружество е встъпило в правата на застрахования срещу лицето
причинило вредите и срещу застрахователя на гражданската му отговорност, за
стойността на застрахователното обезщетение, изплатено по имуществената
застраховка. Поддържа, че ответното дружество е поканено да заплати дължимата
сума, като по регресната претенция ответно дружество е постановило отказ за
изплащане на обезщетение.
Предвид горното, се моли, за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 10,00
лева /частичен иск от общо претендираната сума от 7765,03 лева/, представляваща
регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за
застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на
26.08.2021 г., в гр. П, на ул.“ В“ **, по вина на водача на лек автомобил “Опел
Астра“ , с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника, при което са причинени щети по лек автомобил „Хюндай Санта Фе“,
рег. № ***, застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /14.03.2025 г./ до
2
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 3,72 лева /частичен иск от общо
претендираната сума от 2884,73 лева/, представляваща мораторна лихва за периода
14.03.2022 г. – 14.03.2025 г.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника „ЗЗ“ АД,
ЕИК **е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва предявеният
иск. Оспорва се твърденият в исковата молба механизъм на реализиране на
процесното ПТП, както и размера на определеното от ищеца застрахователно
обезщетение. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на лек автомобил „Хюндай Санта Фе“, рег. № ***. Оспорва се
претенцията и по размер, като завишена. Оспорва се и акцесорната претенция за
лихва за забава.
Моли се, за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от
10,00 лева /частичен иск от общо претендираната сума от 7765,03 лева/,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско”
обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му,
настъпило на 26.08.2021 г., в гр. П, на ул.“ В“ **, по вина на водача на лек
автомобил “Опел Астра“ , с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, при което са причинени щети по лек автомобил
„Хюндай Санта Фе“, рег. № ***, застрахован по имуществена застраховка при
ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на
иска /14.03.2025 г./ до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 3,72 лева
/частичен иск от общо претендираната сума от 2884,73 лева/, представляваща
мораторна лихва за периода 14.03.2022 г. – 14.03.2025 г.
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:
В тежест на ищеца е да установи следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока
на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при
3
ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане.
С оглед становищата на страните и изложеното в отговора на исковата
молба и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване в производството, следните обстоятелства: че към
датата на реализиране на процесното ПТП /26.08.2021 г./ за лек автомобил
„Хюндай Санта Фе“, рег. № *** е била сключена застраховка „Каско Престиж“ –
застрахователна полица № № *, със срок на застрахователното покритие обхващащ
и датата на реализиране на процесното ПТП; че към датата на реализиране на
процесното ПТП /26.08.2021 г./ гражданската отговорност на лицата, управляващи
лек автомобил “Опел Астра“ , с рег. № ***, е била застрахована при ответното
дружество; че ищецът е определил застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“ в размер на 7750,03 лева, заплатено в полза на правоимащото
лице по процесната имуществена застраховка; че ищецът е отправил до ответното
дружество регресна покана, както и че по регресната претенция ответно дружество
е постановило отказ за изплащане на обезщетение.
От събраните по делото доказателства се установява в производството
следния механизъм на реализиране на процесното ПТП: на 26.08.2021 г. около
12:20 часа, в гр. П, по ул. „В", водачът на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***,
предприема маневра за движение на заден ход на ул. „В", вследствие на което
реализира ПТП със спрелия зад него лек автомобил „Хюндай Санта Фе“, рег. №
***.
Описаният по-горе механизъм се установява от събраните в производството
доказателства, които са еднопосочни и безпротиворечиви. В показанията си пред
съда свидетелят Н. Г. Т. същият изрично заяви, че е управлявал лек автомобил
Санта Фе, както и че е участвал в ПТП с него, реализирано в гр. П, на ул. В.
Посочва, че карал след един лек автомобил, като в един момент автомобилът
спрял, свидетелят също спрял, управлявания от него автомобил, при което водачът
на намиращия се отпред автомобил, предприел маневра за движение назад, при
което бил реализиран удар между управлявания от свидетеля Н. Г. Т. лек автомобил
„Хюндай Санта Фе“, рег. № *** и лек той тръгна назад и ме блъсна. В дясната част
бяхме, беше в и лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, управляван от свидетеля
П. Г. П..
4
Показанията на свидетеля Т. са ясни, конкретни, безпротиворечиви и
разкриват лични възприятия и впечатления на свидетеля относно факти и
обстоятелства, свързани с механизма на реализиране на процесното ПТП.
Същевременно показанията му напълно се подкрепят от останалия събран в
производството доказателствен материал, включително от заключението на вещото
лице по приетата в производството съдебна автотехническа експертиза,
приобщените писмени доказателства, както и показанията на свидетеля П. Г. П.,
водач на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *** към момента на реализиране на
проишествието.
Следователно, настоящият съдебен състав намира за установено в
производството, на 26.08.2021 г. около 12:20 часа, в гр. П, по ул. „В", водачът на лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, предприема маневра за движение на заден
ход на ул. „В", вследствие на което реализира ПТП със спрелия зад него лек
автомобил „Хюндай Санта Фе“, рег. № ***.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от
страните съдебна автотехническа експертиза, от техническа гледна точка, причина
за реализиране на проишествието е: 1/ поведението на водача на лек автомобил
„Опел Астра“ с рег. № ***, който е предприема маневра за движение на заден ход
без да се съобрази с разположението на намиращия се зад него лек автомобил
„Хюндай Санта Фе“, рег. № ***.
Същевременно по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в производството, че към датата на реализиране на процесното ПТП
/26.08.2021 г./ за лек автомобил „Хюндай Санта Фе“, рег. № *** е била сключена
застраховка „Каско Престиж“ – застрахователна полица № № *, със срок на
застрахователното покритие обхващащ и датата на реализиране на процесното
ПТП; че към датата на реализиране на процесното ПТП /26.08.2021 г./
гражданската отговорност на лицата, управляващи лек автомобил “Опел Астра“ , с
рег. № ***, е била застрахована при ответното дружество; че ищецът е определил
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ в размер на
7750,03 лева, заплатено в полза на правоимащото лице по процесната имуществена
застраховка; че ищецът е отправил до ответното дружество регресна покана, както
и че по регресната претенция ответно дружество е постановило отказ за изплащане
на обезщетение.
Следващите спорни по делото въпроси, които следва да намерят
разрешение в настоящото производство са свързани с обстоятелствата, дали е
5
налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и причинените
увреждания на автомобил лек автомобил „Хюндай Санта Фе“, рег. № ***.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета
по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
от техническа гледна точка е налице съответствие, респективно причинно-
следствена връзка между описаните от ищеца щети по МПС - лек автомобил
„Хюндай Санта Фе“, рег. № *** и процесното ПТП.
Спорно по делото е дали при процесното ПТП е увреден дисктроникът на
лек автомобил „Хюндай Санта Фе“, рег. № ***, респективно дали е била увредена
системата Smart Cruise Control.
От заключението на вещото лице по допуснатата в производството съдебна
автотехническа експертиза се установява, че по делото няма данни за извършвана
диагностика на смарт модула за спиране /дисктроник/ преди процесното ПТП.
Установява се също, че смарт модула за спиране /дисктроник/ се намира в зоната на
удара и може да бъде увереден по начина, по който е реализирано проишествието.
Установява се още, че при възникване на проблем или грешка при работа на
системата Smart Cruise Control, водачът се известява, чрез индикаторните уреди на
арматурнто табло.
Действително в показанията си пред съда свидетелят Т. заяви, че няма
спомен за някаква грешка, която да му е направила впечателени вътре.
Същевременно от останалите събрани в производството доказателства се
установи по делото, че дисктроникът на лек автомобил „Хюндай Санта Фе“, рег. №
*** и системата Smart Cruise Control се намират в зоната на удара и могат да бъдат
увредени при установения механизъм на ПТП. Установи се също, че няма данни за
извършвана диагностика на смарт модула за спиране /дисктроник/ преди
процесното ПТП, както и че повредата в същия е констатирана при извършения от
застрахователя по имуществена застраховка „Каско“, прегледа на автомобила,
поради което и настощият съдебен състав намира, че същите увредени части,
следва да се включат в дължимото застрахователно обезщетение. Горният извод се
потвърждава и от приетото по делото писмено доказателство – писмо от ИНД Ауто
ООД /представител за Република България на марката Хюндай/.
Относно действителният размер на настъпилата вреда:
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по
делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
срокът на експлоатация на лек автомобил „Хюндай Санта Фе“, рег. № ***, към
6
датата на процесното събитие /26.08.2021 г./ е 3 години 9 месеца и 30 дни, считано
от датата на първоначалната му регистрация – 27.10.2017 г., както и че стойността
необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесния лек автомобил
„Хюндай Санта Фе“, рег. № ***, определена на база средни пазарни цени /към
датата на ПТП/ е в размер на 7425,49 лева. Установява се също, че щетите по лек
автомобил „Хюндай Санта Фе“, рег. № *** се намират в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото на 26.08.2021 г. ПТП. Установява се още, че
стойността необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесния лек
автомобил „Хюндай Санта Фе“, рег. № ***, определена на база средни пазарни
цени само на алтернативни доставчици /към датата на ПТП/ е в размер на 6649,62
лева.
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника
застрахователно обезщетение следва да се има предвид, че съгласно константната
съдебна практика, дължимото обезщетение следва да бъде определено по
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ.
възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а
действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от
пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал.
1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ
определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се
определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната,
респ. възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се
прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. *56/2009 г., І Т.
О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т. О., ВКС).
Същевременно, по становище на настоящия съдебен състав деликтната
отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес (увреденото лице
да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за постигане на тази цел на
7
увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с
овехтени (вече употребявани) части, доколкото те несъмнено се характеризират с
по-ниско качество и различна техническа характеристика от новите материали, а и
в някои случаи влагането им би било невъзможно предвид спецификата на
увредената част. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът, респ. застрахователят на
гражданската му отговорност, понесе и отговорността за влагането на нови части
при отстраняване на щетите.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, което съдът кредитира
по реда на чл. 202 ГПК, като обективно, пълно и компетентно изготвено, към
момента на настъпване на процесното ПТП за отстраняването на причинените
вреди на база средни пазарни цени са били необходими 7425,49 лева, като при
определяне на този размер вещото лице е остойностило увредените детайли, които
се установи, че се намират в пряка причинно-следствена връзка с конкретното
ПТП. Съдът кредитира изцяло заключението на САТЕ, което установява пазарната
стойност на ремонта на щетите в причинна връзка с настъпилото ПТП в посочения
размер, установени от събраните по делото доказателства, т.е. общият размер на
регресното вземане на ищеца възлиза на 7425,49 лева, като към тази сума следва да
се добавят и извършените от ищеца ликвидационни разноски във връзка с щетата в
размер на 15,00 лева, т.е. общият размер на дължимото в полза на ищеца
обезщетение е 7440,49 лева.
Предвид горното, предявеният иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2
КЗ се явява основателен и доказан до размера от 7440,49 и следва да бъде уважен.
Съдът следва да разгледа направеното в условията на евентуалност
възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на лек автомобил „Хюндай Санта Фе“, рег. № ***. По обективния характер
на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна практика – т.7
от ППВС *7/1963г. В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45 от
15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение *59/24.11.2010г. по т. д.
*117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о.,
решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от
10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение *53/31.10.2011г. по т. д. №
971/2010г., решение *69/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54
от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.) Върховният
касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на
8
обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от
наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите
вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД,
следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на
вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от
съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието
на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените
вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
(наред с неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението
му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като
паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта
съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с
предположения. Във всички случаи съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към правоимащото лице.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че по делото не се установява водачът на лек
автомобил „Хюндай Санта Фе“, рег. № *** да е допринесъл с поведението си за
настъпване на вредоносния резултат от реализираното на 26.08.2021 г., пътно-
транспортно проишествие.
По делото не са събрани доказателства установяващи, че водачът на лек
автомобил „Хюндай Санта Фе“, рег. № *** е допринесъл за вредоносния резултат.
Дори напротив, събраните по делото доказателства са еднопосочни и
категорични, че причина за реализиране на проишествието, от техническа гледна
точка, е единствено поведението на водача на лек автомобил “Опел Астра“ , с рег.
№ ***, който предприема маневра за движение на заден ход без да се съобрази с
разположението на намиращия се зад него лек автомобил „Хюндай Санта Фе“, рег.
№ ***.
Следователно съдът приема, че направеното с отговора на исковата молба
от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно
основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ се явява основателен и доказан до размера от
9
7440,49 лева, респективно, следва да бъде уважен.
Върху главницата, чиято дължимост се установи в настоящото
производство, следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /14.03.2025 г./ до окончателното изплащане на
сумата.
По отношение на иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, настоящият
съдебен състав намира следното:
Задължението на делинквента (на застрахователя на неговата гражданска
отговорност) към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без
срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може
да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В случая моментът на
извършеното плащане има значение само за възникване на регресното право, а
длъжникът изпада в забава след покана и изтичането на 30-дневен срок от
представянето на всички доказателства, в който застрахователят трябва да
определи и изплати размера на задължението си по предявената претенция или
мотивирано да откаже плащането (арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 412, ал. 3 КЗ). По
делото се установява, че ищцовото дружество е отправило до ответника покана за
изпълнение на паричното му задължение, същата е получена от последния на
19.11.2021 г., като на 14.12.2021 г. е постановен отказ за изплащане на
обезщетение. Следователно ответникът е изпаднал в забава в изпълнението на
задължението си за изплащане на обезщетение по предявената регресна покана, и
дължи обезщетение за тази си забава за периода от 14.03.2022 г. до 13.03.2025 г.
включително /за деня 14.03.2025 г. – денят на депозиране на исковата молба в съда,
в полза на ищцовото дружество се дължи законна лихва и за същия не следва да се
определя и повторно обезщетение за забава за един и същи ден/, което е в размер
на сумата от 2761,49 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на
лихвен калкулатор за законна лихва/. За посочената сума акцесорният иск се явява
основателен и доказан, като следва да бъде уважен за пълния предявен размер и
отхвърлен за деня 14.03.2025 г.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство има
ищецът в производството.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в настоящото
производство за заплатена държавна такса в размер на 100,00 лева, за заплатен
10
депозит за вещо лице по изготвената в производството съдебна автотехническа
експертиза в размер на 350,00 лева; за заплатен депозит за свидетел при режим на
призоваване в размер на 120,00 лева и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 100,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „ЗЗ“ АД, ЕИК
**, със седалище и адрес на управление гр. С, бул. „Г” *, следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца „Г” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С, бул. „ц” *** сумата от 670,00 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. *5124/2025 г., по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗЗ“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С, бул.
„Г” * да заплати в полза на ищеца „Г” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С, бул. „ц” ***, на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, суми, както следва: 1/ сумата от 10,00 лева /частичен иск от общо
претендираната сума от 7765,03 лева/, представляваща регресно вземане за
изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и
разноските по определянето му, настъпило на 26.08.2021 г., в гр. П, на ул.“ В“ **,
по вина на водача на лек автомобил “Опел Астра“ , с рег. № ***, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника, при което са причинени щети по
лек автомобил „Хюндай Санта Фе“, рег. № ***, застрахован по имуществена
застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска /14.03.2025 г./ до окончателното й изплащане; 2/ сумата от
3,72 лева /частичен иск от общо претендираната сума от 2884,73 лева/,
представляваща мораторна лихва за периода 14.03.2022 г. – 13.03.2025 г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за деня
14.03.2025 г.
ОСЪЖДА „ЗЗ“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С, бул.
„Г” * да заплати в полза на ищеца „Г” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С, бул. „ц” ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 670,00
лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. *5124/2025 г., по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
11
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12