№ 1529
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000502811 по описа за 2022 година
при участието на секретар Теодора Ставрева, за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство ЗК „Лев инс“ АД срещу решение № 75 от 04.07.2022 г.
на Софийски окръжен съд по т.д. 191/2021 г. в частта, в която е искът за обезщетение за
неимуществени вреди на Ю. Х. Й. във връзка с ПТП от 24.03.2021 г. е уважен за сумата над
5000 лева до присъдените 15 000 лева.
Поддържат се бланкетни оплаквания за неправилност поради завишен размер на
обезщетението за неимуществени вреди предвид уврежданията, период на тяхното
проявление, обективното здравословно състояние на ищеца към момента и физически
последици в резултат на получените травми.
Подаден е отговор от ищеца чрез адв. К. Д., в който се поддържа неоснователност на
жалбата поради съобразяване от първоинстанционния съд на всички критерии за определяне
на справедливо обезщетение.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Не са направени доказателствени искания от
страните и въззивната инстанция не е събирала нови доказателства.
При извършената служебна проверка на основание чл. 269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни.
Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал
качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, както и
наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Спорно пред
въззивната инстанция е справедливото обезщетение за неимуществени вреди между
1
твърдяния от жалбоподателя размер от 5000 лева и присъдения от първата инстанция размер
от 15 000 лева.
От болничния лист, представен по делото, се установява, че ищецът е ползвал отпуск за
временна неработоспособност за периода 24.03.2021 г. – 20.04.2021 г., от които три дни
болничен престой и 25 дни - домашен. Непосредствено след пътния инцидент ищецът е
откаран в УМБАЛ „Св. Анна“ АД - София и са му направени изследвания: КТ на главен
мозък, ехография на коремни органи, рентгенография на бял дроб и сърце, рентгенография
на тазови кости, на лява колянна става, на лумбални прешлени и на лява лакетна става.
Настанен е в клиника по неврохирургия. Съгласно епикриза от 26.03.2021 г. на лекарите от
тази клиника окончателната диагноза: мозъчно сътресение; травма на нервните коренчета в
шиен отдел на гръбначния стълб; разтежение на сухожилно-мускулните връзки на врата.
Поставена му е мека антомична шийна яка, която е препоръчано да носи три седмици, като е
препоръчано и спазването на лечебно-охранителен двигателен режим за тези три седмица,
както и определена диета. Видно от амбулаторен лист от 12.04.2021 г., ищецът има
продължаваща болка в шията и изтръпване на ръцете, а обективно са установени
персистираща хипестезия по коренчев тип за дерматоми С5 и С6 двустранно, лекостепенна
пареза на дясна ръка, лекостепенен цефалгичен синдром.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, прието от първата
инстанция, се установяват следните увреждания във връзка с ПТП: Контузия в тилната
област на главата, причинила мозъчно сътресение, което е протекло без изпадане на
пострадалия в безсъзнателно състояние в момента на причиняване на травмата. Навяхване
на шията. При подобни травми възстановяването завършва в рамките на около 20-25 дни,
без да останат трайни или постоянни последици за здравето и живота на пострадалия.
Липсата на допълнителна медицинска документация от един по-късен период за наличието
на усложнения на травмата сочи, че пострадалият е възстановен напълно. В рамките на
посочения период за възстановяване пострадалият е изпитвал първоначално значителни по
интензитет болки и страдания в областта на врата и главата, като главоболието е
продължило по-дълго и се е проявявало при излагане на пряка слънчева светлина, гледане
на телевизия и работа с компютър.
При изслушването си в с.з. на 20.05.2022 г. вещото лице В. В. Т. обяснява, че в случая е
налице контактно увреждане в тилната област, кръвонасядане на меките обвивки и
съответно мозъчно сътресение, което е функционално разстройство на централната нервна
система. При престоя си в лечебното заведение е повлиян от медикаментозното лечение.
Парезата, описана при прегледа на 12.04.2021 г., е нарушение на самата двигателна
функция, реално идва от шийната травма и има връзка със съобщеното от пострадалия, че
при постъпването е с оплаквания силно главоболие, напрежение в областта на врата и
ирадиация към лявата ръка. Вещото лице не може да каже дали е отшумяло ли е – може да
продължи да персистира и да се наблюдава като оплакване, може и да изчезне.
Разпитан пред първата инстанция, Р. К. Г., колега на ищеца, очевидец на инцидента,
разказва, че след удара в техния автомобил Ю. не успял да излезе, него го извадили, вратата
се била заклещила и с щанга отворили дясната врата. Той се оплаквал много от болки във
врата, казал, че има изтръпване на дясната ръка и пръстите, дощла линейката и ги
натоварила двамата. Постоянно изпитвал болка във врата. В болница „Св. Анна“ ги закарали
и двамата, направили им скенер, ехограф и ги приели в болницата. Ю. се чувствал много по-
зле и лежал постоянно, казвал, че го боли главата и като ставал, имал световъртежи,
свидетелят му помагал да ходи до тоалетната. В болницата били и двамата три дни под
наблюдение, след което им дали 24 дни болничен, през които се чувахли постоянно. Ю.
носел яка и ходел на оздравителни мероприятия първо в „Св. Анна“, след това при частен
рехабилитатор,
Травматичните увреждания, подлежащи на обезщетение, са контузия в тилната област
на главата, причинила мозъчно сътресение и навяхване на шията, което от своя страна е
2
причинило болки в шията, изтръпване на ръцете и лекостепенна пареза на дясна ръка в
период от 20-25 дни. Следва да се съобрази болничен престой от три дни, отпуск за временна
неработоспособност за още 25 дни, нуждата от рехабилитация през този период, като през
това време ищецът е имал нужда от чужда помощ заради изтръпването на ръцете и
световъртежа. Следва да се обезщети и обичайният при този род травматични събития
психологически дискомфорт. От значение са и конкретните икономически условия,
отразени в лимитите на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент – 24.03.2021 г., когато е настъпило произшествието. Възрастта на
пострадалия към същия момент – 37 години благоприятства психическото възстановяване и
не затруднява съществено физическото възстановяване от симптомите на световъртеж при
спазване на определен режим и профилактика. При определяне на обезщетението следва да
се вземе предвид и съдебната практика по сходни случаи, като размерът му се определи на
15 000 (петнадесет хиляди) лева.
Обезщетението се дължи със законната лихва от деня, определен от първата инстанция
– 22.07.2021 г., срещу който няма въззивни оплаквания.
Неоснователни са доводите за завишен размер на обезщетението: травматичните
увреждания са в областта на главата и шията и са предизвикали болки в шията, изтръпване
на ръцете и лекостепенна пареза на дясна ръка в период от 20-25 дни.
По тези съображения първоинстанционното решение следва да бъде изцяло
потвърдено.
На адв. К. Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв за
въззивната инстанция в размер на 830 (осемстотин и тридесет) лева съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3
от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(редакция от 31.07.2020 г.)
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 75 от 04.07.2022 г. на Софийски окръжен съд по т.д.
191/2021 г.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД да заплати на адв. К. Д., вписан в САК, адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ЗАдв за въззивната инстанция в размер на 830 (осемстотин и
тридесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3