№ 18
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Яна Ем. В.а
при участието на секретаря Е. Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100514752 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 20192694 от 01.10.2021 г., постановено по гр. д. №
8524/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 157 състав, С.О. е осъдена да заплати на Е.
Б. Х., на основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД, сумата от 444 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
с в разходи за лечение на пукване на пета метатерзална кост на лявото ходило
и разтегнати връзки и сухожилия на десен крак и ходило с голям оток, в
резултат от това, че на 02.09.2018 г. около 17 – 17.30 ч. в гр. София, бул. ****,
при излизане от магазин за хранителни стоки, непосредствено до автобусна
спирка „64-то Основно училище“ на градски транспорт, ищцата се спънала в
неравност на тротоара и паднала, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 11.02.2021 г., до окончателното
плащане, да заплати на основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД вр. с чл.52 ЗЗД,
сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, стрес,
страх, дискомфорт от пукване на пета метатерзална кост на ляво ходило и
разтегнати връзки и сухожилия на десен крак и ходило с голям оток при
същия деликт, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 11.02.2021 г., до окончателното изплащане, като искът е
отхвърлен до пълния предявен размер от 14 000 лв. Ответникът е осъден да
заплати на ищцата, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 1 240, 28 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 02.09.2019 г. – 10.02.2021
г., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 2 566,
67 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищцата, на основание чл.78, ал.1
1
ГПК, сумата от 987, 48 лв., представляваща сторени по делото разноски.
Ищцата е осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от 182, 11 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ищцата Е. Б. Х.. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно.
Макар решаващият съд обосновано да е приел, че се касае за тежки контузии
и травми и на двете ходила на ищцата, като е съобразил вида на
уврежданията, степента болките и страданията, продължителният период на
възстановяване, неправилно е определил размера на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди. Счита, че искът е доказан в пълния предявен
размер. По делото е установено, че имала затруднения при ежедневното си
обслужване. Към момента на инцидента е била на 48 години – активна
личност. Заемала ръководна длъжност, която предполагала определен стил на
обличане, който променила по отношение на обувките след инцидента.
Инцидентът се отразил на професионалните й срещи и ангажименти.
Поддържа, че от значение при определяне размера на обезщетението следва
да се съобрази социално-икономическата обстановка в страната. Не е
съобразена и формираната съдебна практика за подобни случаи. Моли съда да
отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявения иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника С.О., с който я оспорва. Излага съображения, че решението в
обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че заявените от
ищцата неимуществени вреди не са доказани. По делото са изслушани
показанията на приятеля на ищцата и на нейния син. Поддържа, че наличието
на проблемен участък от тротоар, който е причина за настъпилия инцидент,
следва да се докаже единствено с преки свидетелски показания, каквито може
да ангажира само ищцовата страна. Решаващият съд е игнорирал
ангажираните от ответника доказателства. Моли съда да потвърди решението
в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба и от ответника срещу горепосоченото
съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно,
постановено в нарушение на процесуалния закон. Счита, че решаващият съд
не е обсъдил всички ангажирани по делото доказателства. Ищцата не е успяла
да докаже твърденията си, заявени в исковата молба, относно процесния
инцидент. Представените по делото снимки счита, че не доказват мястото на
инцидента. Не е доказана и причинната връзка между инцидента и
претърпените вреди. Излага съображения, че определеният размер на
обезщетението за неимуществени вреди е противоречие с установения в
чл.52 ЗЗД принцип на справедливост. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част, като отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ищцата, с който я оспорва. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Ответникът не
е депозирал писмен отговор на исковата молба и не е заявил своевременно
оспорвания срещу предявения иск. Показанията на свидетелката Котева,
ангажирани от ответника, не са свързани с място, на което е настъпил
2
процесния инцидент. Счита, че по делото са ангажирани доказателства
относно предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. По
делото са ангажирани показания на свидетели, които има преки впечатления
относно настъпилия инцидент и претърпените от ищцата неимуществени
вреди. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 02.09.2018 г. между 17-17.30 ч. , при излизане от
магазин за хранителни стоки на бул. „Симеоновско шосе“, непосредствено до
автобусна спирка на градския транспорт – училище (автобус № 67), се
спънала и паднала на тротоара пред магазина, в стърчащи част от арматура на
място на липсващи тротоарни плочки в тази част на тротоара. Инцидентът
настъпил в светлата част на деня, в сухо време и добра видимост. Свидетели
на инцидента помогнали на ищцата да се изправи. Изпитала силна болка в
десния крак. С помощта на сестра й, както и на други лица успяла да се
прибере в дома си. . продължила да изпитва силна болка в десния крак, а по –
късно и в левия крак. . на сутринта левият крак бил посинял. На 03.09.2018 г.,
първия работен ден, посетила ортопедичен кабинет в ДКЦ „Токуда“. След
извършени рентгенографии било установено, наличие на пукване на пета
метатерзална кост на ляво ходило, разтегнати връзки и сухожилия на десен
крак и ходило, с голям оток. На ищцата била издадена рецепта за
ортопедично ходило, която следвало да носи до 03.10.2018 г. На 03.09.2018 г.,
17.09.2018 г., 19.09.2018 г., 15.10.2018 г. и 24.10.2018 г. се наложило да
посещава болнично заведение и медицински специалисти за поставяне на
диагноза, изследване на обективното състояние, назначаване на лечение и
терапия. Твърди, че за периода 03.09.2018 г. – 31.10.2018 г. й е разрешен
отпуск поради временна неработоспособност. Твърди, че през първите две
седмици изпитвала нетърпими болки и на двете ходила, включително и в
областта на глезените, връзките и сухожилията на двата крака. Имала
болезнени отоци в продължителен период от време. По лекарско
предписание носела ортопедична обувка. Налагало й се па ползва и
проходилка през първите деветдесет дни след травмата, за да може да ходи, с
ограничени движения. Тъй като живеела в триетажна къща, поради което
ежедневно й се налагало да изкачва вътрешните стълби. През първите 15 дни
имала нужда от чужда помощ в ежедневното си обслужване. Една година по –
късно ответникът ремонтирал проблемният участък от тротоара. Процесният
инцидент настъпил поради неизпълнение на задължението на ответника да
поддържа уличната инфраструктура – тротоарите, които са публична
общинска собственост. След изтичане на периода на временна
работоспособност ищцата се възстановявала 6 месеца. След инцидента наред
с физическите болки изпитвала притеснения и страх, свързани с
придвижването в дома й, особено при излизане извън дома. Продължително
време изпитвала дискомфорт от това, че не можела да се обслужва сама,
както и че през възстановителния период е бил нарушен нормалния й ритъм
на живот. Била принудена да търпи редица неудобства в ежедневието си,
свързани с невъзможност да се справя с ежедневните си дейности без чужда
помощ, което се отразило негативно върху емоционалното й състояние. До
3
момента на инцидента ищцата водела активен социален живот, имала е
трудови задължения, свързани с посещения на офиси, учредения в различни
части на града. След инцидента за период от 6 месеца ограничила тази част от
задълженията си, тъй като изпитвала затруднения в придвижването си и страх
от нова травма. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да й заплати сумата от 14 000 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, сумата от 2 566, 67 лв. – лихва за забава за периода
02.09.2018 г. – 10.02.2021 г., сумата от 444 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от момента
на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените
по делото разноски.
Извън установения в нормата на чл.131 ГПК срок е постъпил писмен
отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Счита, че
искът не е подкрепен с убедителни доказателства. Процесната травма би
могло да настъпи и при друг механизъм – в дома й, в друго населено място. В
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на
ищцата. Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е
завишено по размер. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск. Претендира сторените по делото разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
С определение, постановено в проведеното на 21.09.2021 г., съдът е
оставил без уважение искането на ответника за възстановяване на срока за
депозиране на писмен отговор на исковата молба.
С определение, постановено в същото съдебно заседание, съдът е
допуснал уточнение на исковата молба, направено от ищеца – мястото на
настъпване на инцидента е бул. ****, където се намира магазин и автобусна
спирка „64 Основно училище“.
По делото са представени фискални бонове за заплатени от ищцата
ортопедични прегледи, рентгенографии на обща стойност от 444 лв.
От заключението на вещото лице д-р К.А.С. – специалист по
ортопедия и травматология, по изслушаната пред СРС съдебно -медицинска
експертиза се установява, че на 02.09.2018 г. ищцата пада и получава травми
в областта на двете ходила. На 03.09.2018 г. наищцата е оказана първа помощ
в „Аджибадем Сити Клиник“ МБАЛ (ДКЦ Токуда-София). Установени са
следните травматични увреждания: контузия на дясно ходило, счупване на 5-
та предходилна кост на ляво ходило, без разместване на фрагментите.
Проведено е консервативно лечение с имобилизация на ляво ходило за 30
дни. Ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност общо
за 60 дни. През периода на лечение ищцата се е явявала периодично на
контролни прегледи при ортопед – травматолог. На 18.02.2021 г. вещото лице
е извършило личен преглед на ищцата, при който установил следното: ищцата
съобщава, че след травмата е носила ортопедична обувка един месец. След
това провела курс рехабилитация амбулаторно. Ползвала 2 месеца отпуск
порази временна неработоспособност. Понастоящем изпитвала болки в
областта на счупването при физическо натоварване и смяна на времето.
Вещото лице е установило физиологичен обем в двете глезенни стави и
ставите на двете ходила. Вещото лице приема, че е възможно уврежданията
на ищцата да бъдат получени по начина, описан в исковата молба. При
инцидента ищцата е получила контузия на дясното ходило, счупване на 5-та
4
предходилна кост на ляво ходило без разместване на фрагментите.
Счупването е причинило на ищцата трайно затруднение на движенията на ляв
долен крайник за срок, повече от 30 дни. Срокът за възстановяването на
ищцата от претърпените увреждания при порцесния инцидент вещото лице
приема, че е два месеца. Механизмът на получаване на описаното увреждане
е усукване на ходилото навътре, при което се увреждат структурите,
разположени по вътрешната страна на ходилото. Причините за получаване на
този механизъм могат да са различни – падане вследствие на неравен терен,
падане вследствие на загуба на равновесие, падане или подхлъзване при
хлъзгав терен и други.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че в амбулаторния
лист, който е съставен непосредствено след инцидента, е описано, че има
клинични данни за тежка контузия на дясно ходило. Имала е оток,
кръвоизлив, но на снимката е имало само контузия на меки тъкани. Навяхване
в този вид се възстановява за три седмици. Болките са първата седмица,
докато се появи оток, след това са със затихващ характер. Оплакванията на
ищцата за болки при натоварване и промяна на времето са обичайни. Касае се
за болки с непостоянен характер, засилващи се при определени условия.
Интензитетът не може да се определи, тъй като е строго индивидуално и
субективно, никой не може да каже и колко продължават тези оплаквания.
Примерните срокове за този вид счупване е около 2 месеца. Вещото лице
приема, че най-вероятно е ползвано помощно средство- бастун, проходилка
или патерица за срок, който обичайно е около един месец. Не се очакват
трайни последици, дори и при непровеждане на рехабилитация. При ищцата
не е налице физиологичен дефицит при обема на движение. Обезвижването е
било необходимо, но ортезата не се покрива от НЗОК.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел И.В.В. се
установява, че познава ищцата от 15-20 години. Къщите им били на около
километър една от друга. На 02.09.2018 г. бил на 10 м. от входа на магазина
на бул. ****. Тогава бил на работа в патрулен автомобил на СОТ. Бил от
страната на магазина. Автомобилът бил насочен към входа на магазина,
свидетелят пиел кафе. Ищцата излязла от магазина, стъпила на тротоара,
който бил бетонов. Свидетелят видял, че ищцата паднала. Отишъл да помогне
и видял, че пострадалата е ищцата. Бетонът на тротоара бил доста обрушен и
нямало равно. Мястото било тротоар, пешеходна алея. Малко след това била
спирката на градския транспорт. Палецът на десния крак бил разкървавен.
След нея от магазина излязла сестра й. Като видяла травмата на крака, се
върнала отново в магазина, за да вземе носни кърпи. Състоянието на
настилката представлявала дупка с дълбочина около 3-4 см.
По делото са приобщени снимки чрез извършване на оглед в
проведеното на 20.02.2021 г. открито съдебно заседание. Същите са
предявени на свидетеля, която е заявил, че първата снимка е на мястото пред
магазина, за което е дал показания. Инцидентът настъпил в лявата част на
снимка № 1, под стъпалото. Снимки № 2 и № 3 са също от мястото на
инцидента, а снимка № 4 е от автобусната спирка, близо до мястото. Падането
настъпило на самия тротоар. Свидетелят предложил помощ, да откара
ищцата, но тя отказала. Преди да падне ищцата била слязла от последното
стъпало на магазина. В момента на падането била сама. Сестра й още била в
магазина.
5
От показанията на разпитания свидетел Б.Н.К. – син на ищцата, се
установява, че живеел заедно с ищцата. Спомнял си за инцидента от
02.09.2018 г. Разбрал, че е паднала пред магазин в кв. „Симеоново“. Първият
ден изпитвала болка. След това отишла в болница, където била прегледана.
Установили разтягане на връзки на десния крак, лявото стъпало било счупено.
Това наложило да носи ортопедична обувка в продължение на един месец.
Около месец и половина ищцата ползвала проходилка. Наложило се да остане
в дома им. Живеели в къща. Спалнята на ищцата била разположена на втория
етаж. Налагало се свидетелят да й помага. Ищцата ползвала медикаменти.
Дълго време изпитвала болки – два месеца след инцидента. Оплаквала се от
болки при промяна на времето. В къщата живеели само свидетелят и ищцата.
Наложило се един месец на де ходи на работа, ползвал неплатен отпуск. През
останалото време ищцата се справяла сама. Трудно се изкачвала до втория
етаж, имала трудности при слизане, сядала на стълбите, за да може да слезе,
когато била сама. Преди инцидента ищцата не е имала проблеми с
равновесието, спортувала. След инцидента рядко спортувала, тъй като при
натоварване изпитвала дискомфорт. Снимка № 1 и № 2 са били направени от
свидетеля два дена след инцидента, в св. „Симеоново“, автобусна спирка „64
ОУ“.
Пред СРС е разпитана свидетелката Р.Г.К. – служител в СО, главен
експерт в отдел „Инженерна инфраструктура, благоустройство и екология“ до
2019 г. Отговаряла да транспортната инфраструктура в района. След
предявяване на представените по делото снимки свидетелката е заявила, че не
познава мястото. Работата й била свързана да отговаря на писма, жалби и
сигнали на граждани, фирми и институции. Участвала в комисии, издавала
разрешение за строеж на улици. В района, в който работела, се намирала
спирката на бул. „Самоковско шосе“, която била обект на абонаментна
поддръжка по силата на сключен договор на СО. През м.09.2018 г.
свидетелката била член на комисия за ежемесечни проверки на работата на
фирмата, с която е сключен договора за абонаментна поддръжка. При
констатирано нарушение от фирмата, се съставял протокол и е обръщано
внимание.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК,
изхождат от легитимирани страни, като същите са процесуално допустими.
Разгледани по същество, жалбата на ищцата е частично основателна, а на
ответника е изцяло неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС №
4/30.10.1975 г., т.3, налице е отговорност по чл.50 ЗЗД, когато при ползване на
вещта не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети
правила. Когато при ползване на вещта е допуснато такова нарушение, тогава
отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД. С оглед на това
6
собственикът на вещта отговаря по чл.45 ЗЗД съответно по чл.49 ЗЗД при
възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като
отговорността по чл.50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси
вещта, а вредите са причинени от присъщите на вещта свойства.
Ето защо следва да се приеме, че ищцата се стреми да ангажира
деликтната отговорност на ответника в качеството му на възложител на
работата по реда на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД, в каквато насока са изводите на
решаващия съд. Неговата отговорност е свързана с виновното и
противоправно действие и бездействие на други лица, на които са възложили
определена работа за вредите, причинени при или по повод изпълнението на
тази работа. В този смисъл отговорността ответника има обезпечително –
гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването
на работата лица, а не произтича от вината на възложителя на работата.
Спори се между страните в производството относно механизма на
причиняване на процесните вреди на ищцата.
От ангажираните по делото показания на свидетеля И.В. – очевидец
на инцидента, се установява, че процесните вреди са настъпили по описания в
исковата молба начин и на посоченото от ищцата време и място – на
02.09.2018 г., в гр. София, на бул. ****, пред магазин и в близост до
автобусна спирка „64 Основно училище“, при спъване на ищцата в неравност
на тротоара. Жалбоподателят – ответник излага съображения относно
достоверността на ангажираните по делото показания на допуснати на ищцата
свидетели, включително и на свидетеля В., който е близък на ищцата.
Познанството на ищцата с допуснатия до разпит свидетел не обуславя
недостоверност на показанията му. Същите следва да се ценят от съда по
вътрешно убеждение, съобразно изискванията на чл.172 ГПК, както и при
съобразяване на останалите ангажирани по делото доказателства. В случая
показанията на свидетеля В. изцяло кореспондират с останалите ангажирани
по делото доказателства. Следва да се отбележи също така, че показанията на
свидетеля В. са преки и непосредствени, тъй като е очевидец на инцидента,
като същите са логични и последователни.
Показанията на допуснатата до разпит на ответника свидетелка Р.К.
не разколебават доказателствената стойност на показанията на свидетелите на
ищцата, тъй като същите не установяват релевантни по делото обстоятелства,
включително състоянието на тротоара към момента на настъпване на
инцидента.
По изложените съображения въззивният съд счита за неоснователни
доводите на жалбоподателя – ответник за недоказаност на механизма на
настъпване на инцидента. Позоваването на други възможни причини за
настъпване на такива вреди не обуславя извод за друг механизъм на
получаването им, доколкото не се подкрепят по никакъв начин от
ангажираните по делото доказателства
Жалбоподателят - ответник поддържа, че по делото не е доказано
наличието на причинно - следствена връзка между уврежданията на ищцата и
настъпилия инцидент. За установяването на това обстоятелство пред СРС е
изслушана съдебно – медицинска експертиза. Вещото лице д-р К.С. е
обосновал извода, че процесните травматични увреждания на ищцата са
настъпили при усукване на ходилото навътре, при което се увреждат
структурите, разположени по външната страна на ходилото и е възможно да
7
настъпят по описания в исковата молба начин. Експертното заключение не е
оспорено от страните. Същото е обстойно и задълбочено обосновано, като
вещото лице е съобразило всички ангажирани по делото доказателства
относно здравословното състояние на ищцата, както и е извършил личен
преглед на същата. Ето защо съдът го възприема изцяло.
По изложените съображения въззивният съд счита, че ищцата е
изпълнила доказателствената си тежест, разпределена с съставения по реда на
чл.146 ГПК доклад на делото, да докаже наличието на пряка причинно –
следствена връзка между процесния инцидент и настъпилото травматично
увреждане. С оглед на това доводите на жалбоподателя в тази насока се
явяват неоснователни.
Жалбоподателите релевират доводи за неправилно определяне
размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС №
4/23.12.1968 г., понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не
е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от
съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и
въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди.
По делото се установи, че в резултат от настъпилия на 02.09.2018 г.
инцидент ищцата е получила травматични увреждания, довели до контузия
надясното ходило, както и счупване на 5-та предходилна кост на ляво ходило,
без разместване на фрагментите. Травмата е причинила на ищцата силна
болка, довела до оток, като след първата седмица болката е започнала да
затихва. За продължителен период от време ищцата е ползвала отпуск поради
временна неработоспособност – 2 месеца. За период от 30 дни ищцата е
ползвала специализирана ортопедична обувка, което затруднявало
придвижването й. Поради нарушената опорно-двигателна функция на
крайника, в продължение на около месец ползвала помощно средство –
проходилка. И понастоящем ищцата изпитва болка при натоварване и
промяна на времето. Контузията на двата крайника е създало на ищцата
значителен дискомфорт. Отразила се е негативно върху начина на живот на
ищцата, върху възможността й да работи след настъпване на травмата. Следва
да се отчете също така липсата на трайни последици от инцидента - не е
налице физиологичен дефицит при обема на движение, обуславящи
претърпяване на болки и страдания над обичайните за подобен случай.
Съдът възприема показанията на разпитания пред СРС свидетел Б.К.
относно претърпените от ищцата неимуществени вреди, ценени по реда на
чл.172 ГПК, тъй като те са логични и последователни, както и изцяло
кореспондират с изводите на вещото лице по изслушаната съдебно –
медицинска експертиза и останалите ангажирани по делото доказателства.
Свидетелят е разпитан за обстоятелства, които лично е възприел.
Предвид изложеното, съобразявайки се с принципа на
8
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, конкретната
икономическа обстановка към момента на настъпване на увреждането,
обстоятелството, че жалбоподателката е била в активна, трудоспособна
възраст към датата на увреждането – 48 г., водела е активен начин на живот,
повлиян от настъпилия инцидент, както и задължителните разяснения, дадени
с ППВС № 4/23.12.1968 г., въззивният съд счита, че обезщетението за
неимуществени вреди възлиза на 8 500 лв., което ще възмезди ищцата в най -
пълна степен за претърпените от нея болки и страдания във връзка с
получените при процесните травматични увреждания (решение № 196 от
03.02.2021 г. по гр. д. № 925/2020 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 210 от
16.12.2019 г. по гр. д. № 4163/2018 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановени по реда
на чл.290 ГПК и др.).
В нормата на чл.30, ал.4 ЗП е предвидено, че изграждането, ремонтът
и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи,
паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване
по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се
организират от съответната община. По силата на чл.167, ал.1 и ал.2, т.1 ЗДвП
лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно
най - кратък срок, като службите за контрол, определени от кметовете на
общините, контролират в населените места изправността и състоянието на
пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка и др. С оглед на
това следва да се пиреме, че на С.О. е вменено задължение да стопанисва и
поддържа общинските пътища, включително да не допуска и съответно
своевременно да отстранява дупки, както и неравности по пътищата. Това
задължение следва да намери приложение и за прилежащите тротоари. С.О.
изпълнява тези свои законоустановени задължения чрез своите служители
или други лица, на които е възложила изпълнението на тези свои задължения
и носи обективна гаранционно – обезпечителна отговороност при действия
или бездействия на лицата, натоверани с извършването на възложената работа
по поддръжката на улиците на територията на съответноотт населено място
(решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, ТК, І ТО,
постановенопо реда на чл.290 ГПК). На основание чл.11, ал.1 ЗОС имоти и
вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в
общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. В
разглеждания случай това не е сторено. Ето защо и доколкото процесният
инцидент е настъпил на тротоар, собственост на ответника и на който е имало
неравности, то са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника. С оглед на това доводите на жалбоподателя - ответник в тази
насока се явяват неоснователни.
По изложените съображения въззивният съд счита, че предявеният
иск е основателен за сумата от 8 500 лв.
По делото се установи, че сторените от ищцата разходи за прегледи
и образна диагностика възлизат общо на 444 лв. Жалбоподателят – ответник
не е релевирал оплаквания относно размера на исковата претенция за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, поради което и
на основание чл.269 ГПК този въпрос стои извън пределите на възивния
контрол. Доколкото се установи осъществяването на предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника във връзка с процесния инцидент, то
9
в него тежест следва да се възложат сторените от ищцата разходи в
посочения размер.
Задължението на ответника е парично и за периода на своята забава
същият дължи заплащане на обезщетение в размер на законната лихва, на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Предвид обстоятелството, че законната лихва за
периода на забавата 02.09.2019 г. – 10.02.2021 г. върху сумата от 8 500 лв.
възлиза на 2 108, 46 лв., предявеният иск с правно основание чл.86 ЗЗД е
основателен в този размер.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично,
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД вр. с чл.52 ЗЗД
за сумата над 5 000 лв. до 8 500 лв., както и следва да се отмени в частта, с
която е отхвърлен иска с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата над 1 240, 28
лв. до 2 108, 46 лв., като исковете следва да се уважат в посочените размери.
В останалата част обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на
жалбаподателя – ищец следва да се присъди сумата от 592, 42 лв.,
представляваща сторени пред въззивната инстанция разноски, в това число и
заплатено възнаграждение за един адвокат, по съразмерност. На ищцата
следва да се присъди също така и сумата от още 645, 31 лв. – сторени пред
СРС разноски по производството, в това число и заплатено възнаграждение за
един адвокат, съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК и доколкото ответникът по
жалбата С.О. е защитаван по делото от юрисконсулт, на същия следва да се
присъди сумата от 47, 41 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция по съразмерност.
Обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която в тежест
на ищцата е възложена сумата над 105, 08 лв. до 182, 11 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20192694 от 01.10.2021 г., постановено по гр.
д. № 8524/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 157 състав, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявеният от Е. Б. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
София, кв. „Симеоново“ ул. ****, срещу С.О., с адрес гр. София, ул. ****, иск
с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД вр. с чл.52 ЗЗД – за заплащане
на сумата над 5 000 (пет хиляди) лв. до 8 500 (осем хиляди и петстотин) лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи с изразяващи се в претърпени болки и страдания, стрес, страх,
дискомфорт от пукване на пета метатерзална кост на ляво ходило и
разтегнати връзки и сухожилия на десен крак и ходило с голям оток, в
резултат от това, че на 02.09.2018 г. около 17 – 17.30 ч. в гр. София, бул. ****,
при излизане от магазин за хранителни стоки, непосредствено до автобусна
спирка „64-то Основно училище“ на градски транспорт, ищцата се спънала в
неравност на тротоара и паднала, ведно със законната лихва, считано от
10
датата на подаване на исковата молба – 11.02.2021 г., до окончателното
плащане; иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД – за заплащане на сумата
над 1 240, 28 (хиляда двеста и четиридесет лева и двадесет и осем стотинки)
лв. до 2 108, 46 (две хиляди сто и осем лева и четиридесет и шест стотинки)
лв., представляваща обезщетение за забава върху обезщетението
неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. за периода 02.09.2019 г. –
10.02.2021 г., както и В ЧАСТТА, с която Е. Б. Х., ЕГН **********, е
осъдена да заплати на С.О., сумата над 105, 08 (сто и пет лева и осем
стотинки) лв. до 182, 11 (сто осемдесет и два лева и единадесет стотинки) лв.
– юрисконсултско възнаграждение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.О., с адрес гр. София, ул. ****, да заплати на Е. Б. Х.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. „Симеоново“ ул. **** и съдебен адрес
гр. Добрич, ул. ****, офис 504 – адв. Ю. Д. М., на основание чл.49 ЗЗД вр. с
чл.45 ЗЗД, сумата над 5 000 (пет хиляди) лв. до 8 500 (осем хиляди и
петстотин) лв. или още 3 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи с изразяващи се в претърпени болки и
страдания, стрес, страх, дискомфорт от пукване на пета метатерзална кост на
ляво ходило и разтегнати връзки и сухожилия на десен крак и ходило с голям
оток, в резултат от това, че на 02.09.2018 г. около 17 – 17.30 ч. в гр. София,
бул. ****, при излизане от магазин за хранителни стоки, непосредствено до
автобусна спирка „64-то Основно училище“ на градски транспорт, ищцата се
спънала в неравност на тротоара и паднала, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 11.02.2021 г., до
окончателното плащане; да заплати, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата над
1 240, 28 (хиляда двеста и четиридесет лева и двадесет и осем стотинки) лв.
до 2 108, 46 (две хиляди сто и осем лева и четиридесет и шест стотинки) лв.
или още 868, 18 лв., представляваща обезщетение за забава върху
обезщетението неимуществени вреди в размер на 8 500 лв. за периода
02.09.2019 г. – 10.02.2021 г.; да заплати сумата от 592, 42 (петстотин
деветдесет и два лева и четиридесет и две стотинки) лв., на основание чл.78,
ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното производство по
съразмерност, както и сумата от още 645, 31 (шестстотин четиридесет и пет
лева и тридесет и една стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК,
представляваща сторени разноски в производството пред СРС, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Е. Б. Х., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв.
„Симеоново“ ул. **** и съдебен адрес гр. Добрич, ул. ****, офис 504 – адв.
Ю. Д. М., да заплати на С.О., с адрес гр. София, ул. ****, на основание чл.78,
ал.8 вр. ал.3 ГПК, сумата от 47, 41 (четиридесет и седем лева и четиридесет и
една стотинки) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
осъществяване на процесуално представителство във въззивното
производство по съразмерност.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20192694 от 01.10.2021 г.,
постановено по гр. д. № 8524/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 157 състав, В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12