№ 139
гр. Благоевград, 19.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело №
20231200900215 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от К. К. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес *** и Р. К. М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, в
качеството им на наследници на В. Н. А., действащи чрез пълномощника си адв. П. В. Р.,
срещу „ЗД „БУЛ ИНС”” АД, гр. София, регистрирано в Търговския регистър към Агенция
по вписванията, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Лозенец“, ж.к. „Лозенец” бул. “Джеймс Ваучер” № 87, представлявано от изпълнителните
си директори С. С. П. и К. Д. К..
Предявени са искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Иска се от съда да постанови решение, с което:
Да осади „ЗД „БУЛ ИНС”” АД-гр. София, регистрирано в Търговския регистър към Агенция
по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Лозенец“, ж.к. „Лозенец” бул. “Джеймс Ваучер" № 87, което е отговорно спрямо
застрахования Н. А. Л. с ЕГН **********- водач на лек автомобил марка „*“, модел „*“ с per
№ ***, съгласно Застрахователна полица № BG/02/122003274806, със срок на покритие от
10.11.2022 г. до 09.11.2023г., със застраховател „ЗД „БУЛ ИНС”” АД, да заплати на К. К. К.
с ЕГН ********** сумата от 160 000 лева (сто и шестдесет хиляди лева), съставляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото на 11.07.2023г.
пътнотранспортно произшествие неимуществени вреди, изразяващи се в търпени от нея
душевни и емоционални болки и страдания, в резултат на загубата на нейната майка В. Н.
А., ведно със законните лихви считано от датата на отказа на ответника да плати по
заведената застрахователна претенция (07.09.2023 г.), ведно със законните лихви от датата
на завеждане на настоящото дело до окончателното изплащане на сумата.
Да осъди „ЗД „БУЛ ИНС'”' АД-гр. София, регистрирано в Търговския регистър към Агенция
по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
1
„Лозенец“, ж.к. „Лозенец” бул. “Джеймс Ваучер” № 87, което е отговорно спрямо
застрахования Н. А. Л. с ЕГН ********** - водач на лек автомобил марка „*“, модел .*“ с
peг. № ***, съгласно Застрахователна полица № BG/02/122003274806 със срок на покритие
от 10.11.2022г. до 09.11.2023г., със застраховател „ЗД „БУЛ ИНС””АД, да заплати на Р. К.
М., ЕГН **********, сумата от 160 000лв. (сто и шестдесет хиляди лева), съставляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото на 11.07.2023г.
пътнотранспортно произшествие неимуществени вреди, изразяващи се в търпени от нея
душевни и емоционални болки и страдания, в резултат на загубата на нейната майка В. Н.
А., ведно със законните лихви считано от датата на отказа на ответника да плати по
заведената застрахователна претенция (07.09.2023 г.), ведно със законните лихви от датата
на завеждане на настоящото дело до окончателното изплащане на сумата.
С ИМ са представени писмени доказателства, направени са доказателствени искания- за
допускане и назначаване на съдебно- автотехническа експертиза и съдебно- медицинска
експертизи, както и искане за разпит на двама свидетели при режим на довеждане.
С Определение № 84/16.02.2024г. по настоящото т.д. № 215/2023г. по описа на ОС
Благоевград, съдът на осн. чл. 83 ал. 2 от ГПК е освободил ищците от заплащането на
държавна такса и разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция.
Съдът въз основа на служебно извършената проверка по реда на чл. 130 от ГПК за
допустимостта на предявените искове и въз основа на изведените от процесуалният
представител на ищците фактически твърдения и правни доводи с исковата молба и
представените към нея доказателства счита, че пред съда са предявени за разглеждане
искове с правно основание чл. 432 ал.1 от ТЗ, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от
ЗЗД, които са процесуално допустими.
След като прие исковата молба за редовна и счете че е налице изначална допустимост на
предявените пред съда за разглеждане искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от ТЗ и чл. 86
от ЗЗД, съдът извърши проверка за приложимия процесуален закон и за процесуалния ред
по който следва да се проведе производството по делото. Възникналото между страните по
делото правоотношение следва да бъде съотнесено към тези изрично визирани в
разпоредбата на чл. 365 ал.1 т. 1 от ГПК и производството по делото следва да се развие и
проведе по реда на Глава ХХХІІ от ГПК, приложимия закон уреждащ търговските спорове.
С Определение № 85 от 16.02.2024г. по настоящото т.д. № 215/2023г. по описа на ОС
Благоевград, съдът е разпоредил препис от ИМ и приложените към нея писмени
доказателства, да бъдат изпратени на ЗД „Бул Инс“ АД. Указал е на ответника, че в
двуседмичния срок по чл. 367 ал. 1 от ГПК, може да депозира писмен отговор, който следва
задължително да съдържа реквизитите посочени в разпоредбата на чл. 367 ал.2 от ГПК.
В срока по чл. 367 ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********, чрез пълномощника- адвокат М. И. Г., с който предявените обективно
съединени искове за обезщетение за неимущесвтени вреди и за лихви за забава се оспорват
по основание и размер.
2
С писмения отговор се възразява че исковата молба е нередовна.
С петитума на исковата молба се твърди, че ЗД „Бул Инс“ АД е отговорен спрямо Н. А. Л., а
се иска осъждане на ответника застраховател- да плати на всяка една от ищците по 160 000
лева. Петитумът на ИМ следва да съответства на фактическите твърдения, изложени в
обстоятелствената част на ИМ.
Отделно от изложеното поддържа се с отговора на ИМ, че иска за лихва също е формулиран
неясно. Веднъж се иска лихва от 07.09.2023г. и втори път лихва се претендира от датата на
ИМ.
Иска се от съда да остави ИМ без движение, като на ищците бъде дадена възможност да
отстранят фактическите противоречия в петитума на ИМ, като уточнят към кого е отговорно
дружеството застраховател, както и от коя дата се претендират лихви за забава- от
07.09.2023г. или от датата на подаване на ИМ в съда.
С писмения отговор от ответната страна, оспорва се механизма на ПТП, като се изразява
становище че представените по делото доказателства нямат установителен характер по
отношение начина на настъпване на ПТП. Оспорва се и твърдението, че ПТП е настъпило на
пешеходна пътека.
Поддържа се, че единствено доказателство за механизма, което ангажира ищеца е
съставения по случая Констативен протокол за ПТП № 2023-1046-416 от 11.07.2023г., който
не се ползва материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”,
доколкото няма данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента.
Освен това, в приложения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали е посочено,
че е образувано ДП 1899зм-284/2023г., като досъдебно производство още не е приключило с
влязъл в сила акт, който да е задължителен за настоящата съдебна инстанция съгласно
разпоредбата на чл. 300 ТПК. Без да е установен механизма на ПТП не може да бъде
направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено
противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2
ЗЗД.
В тази връзка иска се от съда, на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК да спре производството
по настоящото дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт на образуваното
наказателно производство във връзка е настъпилото на 11.07.2023г. ПТП - ДП 1899зм-
284/2023г., по което ще се установи дали ПТП е причинена виновно и противоправно от
водача на лекия автомобил Н. А. Л., сочен в исковата молба като делинквент.
Излагат се доводи с отговора на исковата молба, че доколкото присъдата на наказателния
съд е задължителна по отношение на това дали деянието е извършено виновно от
обвиняемия/подсъдимия и противоправността на това деяние - чл. 300 от ГПК, тези
обстоятелства са от съществено значение за реализиране на отговорността на
застрахователя, която е функционално обусловена от отговорността на извършителя на
деянието, по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
тъй като по всички тези въпроси страните в настоящото производство спорят.
3
Застъпва се становище от пълномощника на дружеството ответник, че съгласно
константната практика на ВКС, за да бъде спряно производството по гражданско дело
поради наличието на престъпни обстоятелства, е необходимо съдът, който разглежда
гражданско правния спор, да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат
значение за правилното решаване на спора и че не е възможно тези обстоятелства да се
установят в самото гражданско производство, без значение дали за тях е образувано
досъдебно или наказателно производство. Във всички случаи престъпните обстоятелства
трябва да са от значение за делото, т.е. от осъществяването им да зависи спора по делото.
Последното ще е налице, когато има тъждество между деянието, предмет на наказателното
производство и деянието, предмет на доказване в исковия процес, както и когато
престъпните обстоятелства са от значение по делото, а именно когато от осъществяването
им зависи резултата на спора /Определения по гр.д. № 175/2011г на ВКС, 4-то ГО; ч.т.д. №
1307/2016г. на ВКС, 1-во ТО и по ч.гр.д. № 504/2011 г. на ВКС, 1-во ГО/.
Гражданският процес няма за цел да установява престъпни факти и обстоятелства, а само да
репарира имуществените и неимуществени вреди, причинени от тях, доколкото същите на
са обезщетение в образувания наказателен процес. Тревожна е тенденцията масово да се
образуват граждански дела преди приключване на наказателния процес с влязъл в сила
съдебен акт, който предопределя изхода от тях, и които в повечето случаи приключват
преди образуваното наказателно производство, което може да доведе до постановяването на
два взаимно противоречащи си съдебни акта в двата вида процес - наказателен и
граждански. Именно с цел избягването на тази колизия е предвидена разпоредбата на чл.
229 ал. 1 т. 5 от ГПК.
Поддържа се с писмения отговор на ИМ, че ако съдът не уважи искането за спиране на
настоящото производство, то върху ищците е доказателствената тежест за установяване на
всички обективни елементи от фактическия състав на деликта.
Оспорва се от ответната страна твърдението, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на
л.а. „*“ Н. Л.. Твърди се от ответника, че вина за настъпилото ПТП има ищцата, която
въпреки, че е възприела движещият се по пътното платно лека автомобил е проявил
небрежност и е предприела пресичане на платното за движение, когато вече се е намирала в
опасната му зона за спиране, като неоправдано се е надявала, че ще премине пред
автомобила. В същото време водачът на лекия автомобил въпреки това, че се е движил с
много ниска скорост не е могъл и не е възприел своевременно пресичащата пешеходка,
поради наличие на ограничение във видимостта му към нея и не е могъл да предотврати
настъпване на ПТП. Върху ищците е доказателствената тежест за установяване на всички
обективни елементи от фактическия състав на деликта.
Оспорва се с отговора на ИМ да е причинена вреда, тъй като до настоящия момент не са
представени доказателства, които да я установяват по безспорен начин. В съставения от
длъжностното лице КП за ПТП с пострадали лица не са посочени причините за ПТП, а в
частта „Обстоятелства и причини за ПТП“ е посочено, че е образувано ДП, по което
предстои да се установят причините за настъпилия пътен инцидент. Освен това, в
4
съставения КП не е отразено, че починалата В. А. е пресичала на сигнализирана с пътна
маркировка пешеходна пътека.
Оспорват се от ответника предявените искове за неимуществени вреди и по размер.
Възразява се срещу претендираната сума от по 160 000 лева за всеки един от ищците, като се
твърди че същата е завишена и противоречаща на принципа на справедливостта, залегнал в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Към момента на своята смърт В. А. е била на 79 години, а
нейните дъщери са имали изградени свои собствени семейства и са живеели в отделно
домакинства.
Излагат се доводи с отговора на ИМ, че при определяне на обезщетение за неимуществени
вреди на основание чл. 52 от ЗЗД по справедливост, следва да се вземе предвид всички
факти и обстоятелства, посочени в ПП на ВС № 4/1968г. - дата на настъпване на ПТП,
годините на пострадалата, социално икономическата обстановка в страната, социалния
статус на пострадалата и т.н.
При условията на евентуалност, направено е с отговора на ИМ възражение за
съпричиняване на настъпилия от ПТП вредоносен резултат от страна на пострадалата В. А.,
като пешеходец. Сочи се че тя е предприел пресичане на пътното платно като не е съобразил
поведението си с движещият се на пътното платно лек автомобил, като така поставя себе си
и останалите участници в движението в превишен риск. Така тя в изключително висока
степен съпричинява вредата си в голяма степен, защото при адекватни действия е могла да
избегне удара е лекия автомобил като съобрази поведението си с останалите участници в
движението, независимо от конкретните правила за предимство в създалата се ситуация.
Пострадалата нарушава конкретни правила и забрани, предвидени от ЗДвП, като
конкретното й виновно и противоправно поведение създава предпоставка за ПТП и
вредоносните последици от ПТП.
Поддържа се от пълномощникът на ЗД „Бул Инс“ АД, че е налице обективна причинно-
следствена връзка между поведението на самият пострадал от една страна и настъпилите
вреди, като същите произтичат по вид и степен и от собственото му противоправно
поведение. Очевидно е, че пострадалата е проявил самонадеяност, като е надценила
собствените си възможности, а същевременно е подценила приближаващия я макар и с
ниска скорост лек автомобил.
Съгласно чл. 51 ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се
намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент
от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението
му трябва да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква
степен. Развити са съображения от ответната страна, че в този случай трябва да бъде
отбелязано, че пострадалата допринася, както за възникване на самото пътно- транспортно
произшествие, така и на последиците от него, като правно значим факт, който обуславя
5
прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и приноса и за настъпване на вредата спрямо самия него,
който факт също води до приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД.
С писмения отговор са направени доказателствени искания:
За установяване на твърдението ни за съпричиняване на вредоносния резултат иска се от
съда да допусне свидетел при режим на призоваване- Н. А. Л., ЕГН **********, на адрес:
***.
Иска се от съда, ако не спре производството по делото, на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 ГПК,
да се поставят задачи към комплексната СМАТЕ:
-Каква е била скоростта на движение на всеки един от участниците в пътния инцидент;
-На какво отстояние се е намирал пешеходеца от лекия автомобил в момента, в който е
предприел пресичане на пътното платно;
-Каква е била видимостта на водача на лекия автомобил към пешеходеца;
-Каква е била опасната зона за спиране, с оглед на установената скорост на движение и
видимост;
-Имал ли е техническа възможност водачът на лекия автомобил да предотврати настъпване
на ПТП?
-Имал ли е техническа възможност пешеходецът да предотврати настъпване на ПТП?
-Субективните действия на кой от двамата участници е предизвикал пътния инцидент, като
се вземат предвид всички факти и обстоятелства, установени по делото.
Иска се от съда експертизата да бъде извършена след разпита на поискания свидетел, който
да попълни делото с изходни данни.
Съдът намира че писмения отговор на ИМ по реда на чл. 367 от ГПК, е своевременно
депозиран по делото, като същият е редовен и отговаря на изискванията за форма и
съдържание. Ответната страна е навела възраженията си и е направила доказателствените си
искания.
Следва да бъде изпратен препис от отговора на ИМ на другата страна, като на ищците чрез
техния пълномощник по делото, следва да бъде дадена възможност в двуседмичен срок от
получаването на отговора, да депозират по делото допълнителна писмена молба по реда на
чл. 372 от ГПК, с която може да пояснят или допълнят първоначалната искова молба в
рамките на вече предявеното фактическо основание, както и да наведат всичките си
фактически твърдения и изчерпят доказателствените си искания по делото.
Следва да бъде указано на ищците, че в срока за допълване на исковата молба, може да
изменят предявения иск, да привлекат трети лица и да предяви искове срещу тях, да поиска
съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването
на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение, от което зависи изцяло или
отчасти изходът от делото, както и да представят и посочат нови доказателства, които не са
могли да посочат в първоначалната искова молба./чл. 372 ал.2 от ГПК/.
6
Водим от горното и на основание чл. 372 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от писмения отговор на ЗД „Бул Инс“ АД, на ищците по делото,
чрез пълномощника им адв. П. В. Р..
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ИЩЦИТЕ в двуседмичен срок от получаването на
съобщение за настоящото определение, да депозират по делото допълнителна писмена
молба по реда на чл. 272 от ГПК, с която да пояснят и допълнят първоначалната искова
молба в рамките на вече предявеното фактическо основание, както и да наведат всичките си
фактически твърдения и изчерпят доказателствените си искания по делото.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА че в срока на допълване на исковата молба, може да се измени
предявения иск, да се привлекат трети лица и да се предявят искове срещу тях, да се поиска
от съда да се произнесе със самото решение и относно съществуването или
несъществуването на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение, от което
зависи изцяло или отчасти изходът от делото, както и да се представят и посочат нови
доказателства, които не са могли да бъдат посочени в първоначалната искова молба./чл. 372
ал.2 от ГПК/.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
7