РЕШЕНИЕ №
гр.ВРАЦА, 08.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, 3-ти гр.състав , в публично заседание на 31.05.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА РОСАЛИНОВА
При секретаря СТЕФКА РАДЕВА в присъствието на прокурора :
като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА гр.дело № 531 по описа на 2021г. за да се произнесе взе
предвид следното:
„Топлофикация-Враца“ ЕАД с ЕИК *********, гр.
Враца, ул. „Максим горки“ № 9, представлявано от изпълнителния директор
Радослав Иванов Михайлов, е предявило в условията на обективно кумулативно
съединяване срещу Ф.К.М., ЕГН **********
*** и настоящ адрес Австрия искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с
чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата
1772,41 лв. дължима главница – за
неизплатена топлинна енергия ,битово горещо водоснабдяване и топлоенергия
отдадена от сградна инсталация за периода от 31.07.2017 г. до 30.06.2020 г., 254,65 лв. лихва от 31.08.2017 г. до
02.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.09.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата 40,54 лв. внесена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение –разноски по заповедното
производство и разноските по исковото производство.
В срока по чл.131,
ал.1 ГПК ответника чрез пълномощника си адв.С. е оспорил исковите претенции с
искане за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на
исковите претенции, респективно отхвърлянето им като неоснователни и недоказани
по съображения подробно изложени в отговора. Възражението за процесуална
недопустимост на исковете е неоснователно искът е предявен от страна с правен
интерес – заявителя в заповедното производство, срещу длъжника в заповедното
производство и в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Вземанията по заповедта за
изпълнение са
- 2 -
индивидуализирани в
достатъчна степен по основание и размер.
Изложените нарушения
твърдения във връзка с връчването на атакуваната заповед,а именно, че не е
връчена по регистрирания адрес на длъжника в Австрия са неоснователни.Реално
към момента на връчване на атакуваната заповед на съда не му е бил известен
адреса на длъжника в Австрия.Ответницата не е отрегистрирана в РБългария.При
което кредитора се е възползвал от законоустановената процедура на чл.410 и сл.
от ГПК.Самата ответницата не е посочила надлежен настоящ адрес в Австрия при
регистацията на такъв в България а е посочила само държавата.Ако беше посочен
надлежен адрес съдът щеше да връчи книжата по реда на чл.609 ГПК.Съдът е спазил
законоустановената процедура за връчване на регистрирания адрес в
РБългария.Последващо залепване на уведомление ,липса на трудови договори и
указания за предявяване на установителен иск на основание чл.415, ал.1,т.2 от ГПК.
Съдът намира,че в
случая не се накърняват правата на ответницата с оглед факта,че дори заповедтта
да беше връчена на адреса й в Австрия безспорно е,че ответницата оспорва
дължимостта на вземанията, която дължимост се установява реално в исковия
процес, за който ответницата е уведомена и се представлява от надлежен
пълномощник.
Исковите претенции са допустими.Същите са
предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК.
Предявените иск е с правно основание
чл.79,ал.1 и чл.86 ЗЗД във вр.с чл.422,ал.1 ГПК.
Съдът с оглед събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Към настоящото дело е приложено ч.гр.дело №2355/2020г. по описа на ВРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение , с която е разпоредено ответницата да заплати на ищеца исковите суми,ведно със законна лихва и
разноски.С оглед връчване на издадената заповед
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК съдът е указал на кредитора да предяви искове
относно вземанията си, което е довело до настоящото исково производство.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, която действа в процесния период и към настоящия
момент, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители (клиенти) на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
- 3 -
топлинната енергия.
За да бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо
най-малко две трети от всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда-етажна собственост, присъединени към самостоятелно отклонение на
абонатна станция, да декларират писмено, че не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване - чл. 153, ал. 2
от ЗЕ. Според алинея трета на същата разпоредба, лицата по ал. 2 се смятат за
потребители (клиенти) на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
Тази нормативната уредба показва, че фактът на притежаване на собствен
апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда-етажна собственост, е достатъчен,
за да направи собственика потребител (клиент) на топлинна енергия за битови
нужди.Като без значение и дали жилището си обитава или не от собственика за
наличието на конкретни задължения.По делото не се спори и съдът на осн.чл.146,
ал.1,т.4 от ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:че ответницата е собственик на процесния имот находящ се в гр.****,
ул.***** № ****, вх.***, ет.***, ап.**** през процесния исков период.
Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ,продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,като писмената форма се предвижда само за допълнителните споразумения,установяващи конкретни уговорки,различни от тези в общите условия.В разпоредбата на чл.112в от Закона за енергетиката и енергийната ефективност/ЗЕЕЕ отм./,в редакцията му Дв бр.108 от 2001г. е предвидено,че количеството топлинна енергия за отопление по чл.112б се разпределя между потребителите-собственици или титуляри на вещното право на ползване.Аналогична е уредбата и в чл.142,ал.2 от сега действащия ЗЕ,който предвижда,че топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разпределя от топлинната енергия отдадена от сградната инсталация,топлинната енергия за отопление на общите части и
топлинната енергия за отопление на имотите,както и в чл.143, ал.3 топлинната енергия по ал.1 и 2 се разпределя между всички потребители порпорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съответно съобразно нормата на чл.145,ал.3 във вр.с чл.153,ал.6 от ЗЕ,топлоенергия отдадена от сградна
инсталация се дължи от всички потребители в сградата независимо от това дали в отделните имоти се ползва отопление и дали същите са обитавани.По силата на чл.52 във вр.с чл.67 от Наредба №163334/06.04.2007г. за топлоснабдяването измерването на топлинната енергия се
- 4 -
извършва чрез дяловото й разпределение съобразно показанията на средството за търговско измерване/отчитане/-топломер.
По делото са представени общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ищеца на потребители в гр.Враца одобрени с решение от ДКЕР с решение №ОУ-004/07.01.2008г. от ДКВЕР - в същите подробно са визирани правата и задълженията на продавача и купувача,реда за измерване и отчитане на топлинната енергия,разпределението на същата между купувачите и заплащането на топлинната енергия.Аналогични са общите условия действали за целия исков период. В чл.32 , ал.1 от общите условия от 2008г. е
визирано,че купувача е длъжен да заплаща месечно дължимите суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.В ал.3 е визирано, че купувача има право да предяви възражения до продавача и търговеца за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,каквото в случая не е депозирано.Съответно ал.6 предвижда,че при неизпълнение в срок на задължението по ал.1 купувача заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на изплащане на топлоенергията.Общите условия за целия исков период се идентични.
От представените по делото писмени доказателства справка за конкретния вид неиздължение,справка по фактури и изравнителни сметки се установява размера на исковата претенция за главница включваща отопление,БГВ и топлоенергия отдадена от сградна инсталация и лихви така какво са претендирани.При което исковите претенции са основателни и доказани и следва да бъдат уважени така както са предявени.
Следва да бъде осъдена ответницата да заплати на
ищеца деловодни разноски за настоящата инстанция 40,54 лв. внесена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение –разноски по заповедното
производство и такива за исковото производство в размер на
80.36 лв. за внесена държавна такса,юристконсултско възнаграждение-100лв. и
разноски за експертиза-350 лв..
Водим от гореизложеното, на осн.чл.79 и чл.86 ЗЗД във вр.с чл.422, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф.К.М., ЕГН ********** *** и настоящ адрес Австрия ,че същата дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ВРАЦА” ЕАД гр. Враца, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул.„Максим Горки”,
№ 9, тел. 092/66 83 17,
- 5 -
представляван от РАДОСЛАВ ИВАНОВ МИХАЙЛОВ,за имот находящ се в гр.****, ул.**** № ****,
вх.**, ет.***, ап.**** сумата
1772,41 лв. дължима главница – за
неизплатена топлинна енергия ,битово горещо водоснабдяване и топлоенергия
отдадена от сградна инсталация за периода от 31.07.2017 г. до 30.06.2020 г., 254,65 лв. лихва от 31.08.2017 г. до
02.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.09.2020 г. до изплащане на вземането
ОСЪЖДА Ф.К.М., ЕГН ********** *** и настоящ адрес Австрия да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ВРАЦА” ЕАД гр. Враца, с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр. Враца, ул.„Максим Горки”, № 9 представляван от РАДОСЛАВ
ИВАНОВ МИХАЙЛОВ деловодни разноски за 40,54 лв. внесена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение
–разноски по заповедното производство и такива за исковото
производство в размер на 80.36 лв. за внесена държавна такса,юристконсултско
възнаграждение-100лв. и разноски за експертиза-350 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Вр.окръжен съд в дву седмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: