Р Е Ш Е Н
И Е
София, 27.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесети юни през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д. № 11609/17
г., за да се произнесе взе пред вид:
Предявен е иск от Л.Д.Н.,
ЕГН **********, чрез адв. Т.Г.
- САК, съдебен адрес:*** против ЗК „О.– клон Б.“ КЧТ, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление: София, бул. ******, с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./,
за сумата 30 000 лв. –
частичен иск от сумата 65 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани
пряко от застрахователя, ведно
със законната лихва, върху, считано
от датата на
събитието – 12.10.2016 г. до окончателното изплащане, и сторените по делото разноски, в това число и
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА.
В исковата молба се твърди, че на 12.10.2016 г., около 16,50 ч. на път І-3, км. 33+989, община Свищов
настъпва ПТП с л.а. Форд Фокус, рег.№ ******, управляван от Л.Б.Н.и л.а. Опел Астра с рег. № ******, управляван от К.Г.Г., при което водачът на л.а. Форд Фокус, движейки се с
несъобразена скорост и поради неспазване на достатъчна дистанция, се удря в
движещия се пред него л.а. Опел Астра. Вследствие на
ПТП ищцата, която е пътувала в л.а. Форд Фокус е претърпяла телесни увреждания,
изразяващи се в множество фрактури. Претърпяла е и оперативна интервенция за
поставяне на пластина с девет винта. На 10.04.2016 г. ищцата е освидетелствана
от ТЕЛК с ЕР № 0957/10.04.2016 г. от ЛК към УМБАЛ - Русе АД.
Съставен е Констативен протокол с пострадали лица № 78/2016
г. по описа на ОД-МВР – гр. Свищов.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищцата твърди да
е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество
по з.п. № 28115002860861 от 20.11.2015 г. с начална дата 23.11.2015 г. до
22.11.2016 г.
По повод настъпилото ПТП, ищцата твърди, че е завела молба –
претенция пред ответното дружество, като по нея й е изплатено обезщетение в
размер на 15 000 лв., което тя счита за силно занижено.
Ищецът моли да бъдат допуснати и приложени към делото
писмените доказателства, подробно описани в исковата молба.
Ангажира устни
доказателства и експертизи.
В хода по същество поддържа предявения иск.
Претендира разноски по списък.
Ответникът ЗК „О.– клон Б.“ КЧТ оспорва предявените
искове изцяло по основание и размер. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Счита, че не е доказан фактическия състав на
непозволеното увреждане, механизма на ПТП, както и противоправното
и виновно поведение на водача Н.в процесното ПТП.
Направил е възражение за съпричиняване
от страна на пострадалата в размер на 50%, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан.
Оспорва всички твърдения по отношение на вида, характера
и степента на увреждания, както и продължителността на оздравителния период.
Счита, че така предявеният размер за обезщетение на
неимуществени вреди е прекомерно завишен и не кореспондиращ с принципа за
справедливост, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи.
Твърди, че във връзка с предявена от ищцата извънсъдебна
претенция, ответното дружество вече й е заплатило обезщетение във връзка с процесното ПТП в размер на 15 000 лв.
Оспорва и иска по чл. 86 от ЗЗД, поради неоснователност
на главния иск.
Оспорва ищцовата претенция за
присъждане на разноски, като моли, в случай че възнаграждението за адвокат надвишава
минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно Наредба № 1, то да
бъде намалено, поради прекомерност.
В хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира присъждане на разноски по списък.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени
вреди в размер 50 000 лв. – частичен иск
от сумата 65 000 лв., ведно със законните последици - лихва, считано
от увреждането, и сторените разноски.
По делото не се спори, че на 12.10.2016 г., около
16,50 ч. на път І-3, км. 33+989, община Свищов е настъпило ПТП, като водачът на
л.а Форд Фокус, рег.№ ****** Л.Б.Н., движейки се с несъобразена скорост и
поради неспазване на достатъчна дистанция, се удря в движещия се пред него л.а.
Опел Астра с рег. № ******, управляван от К.Г.Г.. При катастрофата е
пострадала ищцата, която е получила телесни увреждания – множество
фактури.
За катастрофата е
съставен Констативен протокол с пострадали лица № 78/2016 г. по описа на ОД-МВР –
гр. Свищов.
За доказване механизма на станалото ПТП и причинените на
пострадалата телесни увреждания, както и във връзка с възраженията наответната страна, включително и за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата по отношение на
вредоносния резултат, по делото бе изслушана, приета и неоспорена от страните комплексна съдебно – медицинска и автотехническа експертиза.
Вещите лица в заключението са установили
следния механизъм на ПТП: На 12.10.2016 г. около 16,50 ч. л.а. „Опел Астра” per. № ******, управляван
от К.Г.Г. се движи по първокласен път 1-3 гр. Плевен
- гр. Бяла, с посока към гр. Бяла. Зад него се движи л.а. „Форд Фокус” per. №
****** с водач Л.Б.Н.. В зоната на км. 33+989, водачът на л.а. „Опел Астра” предприема маневра завиване наляво. Поради
недостатъчна дистанция между двата автомобила, водачът на движещия се отзад лек
автомобил „Форд Фокус” Любомир Н.не успява да намали скоростта на движение и
блъска отзад автомобила „Опел Астра”. При избиране на
по-голямо разстояние между двете превозни средства, така че водачът движещ се
отзад да може да спре без да удари предното превозно средство, съгласно ЗДвП, водачът
на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко.
Съгласно констативния протокол,
наказателното постановление и акта за административно нарушение /т.1.,т.2и т.6
посочени в приложени документи към настоящата експертиза/ произшествието е
настъпило на път ПЪРВИ КЛАС № ГП 1-3,
гр. Плевен - гр. Бяла км. 33+ 989м. В тези материали не са изяснени схемата на
пътната обстановка, каква е пътната маркировка, включително и какво е точното
място на удара.
Може да се каже, че къ м момента на катастрофата л.а. марка „Форд” модел
„Фокус”, ДК № ****** е бил фабрично оборудван с обезопасителни
колани. Липсват категорични данни дали ищцата е била с поставен обезопасителен колан, но липсата на черепно-мозъчна травма
или описани повърхностни травмотични увреждания в
областта на главата говорят в подкрепа на тезата, че ищцата е била с поставен обезопасителен колан. Горните крайници не са обхванати от
предпазния триточков колан и тяхното движение при ПТП е свободно, което
означава, че могат да бъдат травмирани от части на купето. Коланът е ефективен само
когато е плътно прилепнал към тялото, облегнато на седалката. Старите,
неинерционни колани, които се регулират ръчно, при злополука са опасни, защото
нанасят допълнителни травми при ударното натоварване. При удар на автомобила в
бетонна стена при скорост 40 км/ч шофьорът и спътникът му без колани се
изстрелват напред със сила, която е 12 пъти по-голяма от собственото им тегло,
равна на свободно падане на тялото от... петия етаж
на жилищен блок. При челно сблъскване с 80 км/ч водач или пътник с тегло 80 кг
придобиват кинетична енергия 196 килограма на квадратен сантиметър площ. При
удар коланите намаляват близо 25 пъти отрицателното ускорение на човешкото
тяло. Те се разтеглят от натоварването и така удължават времето за окончателно
спиране на тялото при задържането му.
Ако при скорост 40 км/ч
автомобилът се удари в дебело дърво, на практика той спира само на разстояние,
равно на смачкването на купето - около 50 см. Водачът и пътниците в този момент
биват отхвърляни от инерцията напред със сила, 12 пъти по-голяма от собственото
им маса. Тя не може да бъде неутрализирана с подпиране на ръцете върху волана
или арматурното табло. При такъв удар, ако е без поставен предпазен колан,
водачът счупва волана и кормилната колонка с гръдния си кош, пътникът до него бива
изхвърлен с голяма сила към предното стъкло и рамката над него, където си
разбива черепа.
Ето какви травми получават
онези , които не са били с поставени предпазни колани по време на катастрофата
и другите - които са ги ползвали. От неизползващите коланите 86 % са получили
различна степен сътресение на мозъка /срещу 21 % от ползващите ги /. Само 7,8 %
от използвалите коланите са получили наранявания на главата, гръдния кош и
гръбначния стълб, като останалите травми са леки , а при водачите, които не са използвали
колани 47 % са получили множество счупвания на ребра, 32 % - наранявания на
гръбначния стълб и шийните прешлени , над 50 % -
множество порезни рани и удари по главата. При пътниците без колани , освен комоцио, 53 % от травмите са счупвания на костите на носа,
на челюстта, скалпиране на темето , порезни рани по лицето и др. По време на
катастрофа правилно поставените колани разпределят силите на внезапното забавяне на тялото върху по-големи и здрави
части на тялото, като например гърдите, бедрата и раменете.
В крайна сметка, след преценка на всички
доказателства по делото, вещите лица правят извод, че, съобразно
механизма на ПТП и получените травматични увреждания, ищцата Л.Д.Н. при
претърпяното ПТП най-вероятно е била с поставен обезопасителен
колан.
Ответникът оспори експертизата, в
нейната техническа част, досежно механизма на
катастрофата и съдът допусна повторна такава за този въпрос. В приетото и
неоспорено заключение автоекспертът отново потвърди
същия механизъм на произшествието, а именно: следния механизъм на настъпване на процесното
ПТП:
Път I - 3 в
района на процесното ПТГ1 е предназначен за движение
в двете посоки, като преди къстовището образувано от
главния път и отбивка вдясно за е. Червена и вляво в
посока е. Овча могила има три ленти - за завой на дясно, завой наляво и
движение направо. В обратна посока - към гр. Плевен има една лента.
На
12.10.2016г. около 16:50ч. л.а. Опел Астра, per.
№ ****** се е движил в колона от автомобили, като най -
отпред в колоната е имало товарен автомобил, л.а. Опел Астра.
per. № ******, а зад него л.а. Форд Фокус, per.
№ ****** и накрая друг товарен автомобил.
На
кръстовището, образувано от главния път водачът на л.а. Опел е следвало да
извърши ляв завой, като се е престроил върху лентата за ляв завой и е намалил
скоростта си на движение за да може да извърши левия завой.
Движещият се
зад него л.а. Форд Фокус, per. № ****** също е следвало да извърши ляв завой, като
водачът също се е престроил за ляв завой, но, поради отвличане на внимание, не
реагира своевременно за намаляване на скоростта и с предна част нанася удар
върху задна лява част на л.а. Опел.
Според кемплексната
експертиза, в резултат на претърпяното ПТП ищцата Н. е получила травматично
увреждане: многофрагментно счупване на дясната
раменна кост, което реализира медикобиологичния
признак трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за повече от 30
дни.
Проведено
е оперативно лечение - кръвно (открито) наместване на счупването с метална остеосинтеза - пластина с 9 винта. Поставена е гипсова
шина, която ищцата е носила един месец. След сваляне на гипсовата имобилизация е установено, че дясната раменна става е
„замръзнала” т.е. няма активни движение, а при опит за пасивно движение се
установява болка и триене. Установен е и намален силов захват
с дясната ръка при топли и подвижни пръсти и невъзможен захват
с IV и V-ти
пръсти на дясната ръка. Проведено е електромиографско
(ЕМГ) изследване на 30.01.2017г., което установява ЕМГ данни за преднокоренчева увреда на С(шийни прешлени)5,6,7,8 и Тн1 (гръден прешлен) в дясно.
Средно тежка плексусна увреда
на нервите аксиларис, медианус,
радиалис, улнарис в дясно. Периферностволова увреда на н. супраскапуларис декстра за двата
клона (супраспинатус и инфраспинатус).
По повод описаните увреди двукратно е била хоспитализирана в Отделение по физикална и рехабилитационна
медицина при Болница за продължително лечение и рехабилитация - филиал гр.
Варна, където е провеждала рехабилитационно лечение с
цел облекчаване на болковия синдром, подобряване трофиката на раменната мускулатура и подобряване на
раменната биомеханика. Оздравителния период след травмата е бил протрахиран с продължителност около 2 години, свързан със
значителни болки и страдания, като 2 години след инцидента при ищцата са
налице: „...ограничени движения в дясната раменна става, контрактура
на дясна лакетна става, силно ограничена супинация на дясна предмишница, хипотрофия на мускулатурата и намалена мускулна сила на
дясна ръка, нарушена стойка...”.
За период от 360 дни ищцата е ползвала отпуск по
болест, като към делото няма данни за определяне на трайно намалена
работоспособност.
Не се спори между
страните, че за лекия автомобил, чиито водач
е причинил катастрофата, е сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по з.п. №
28115002860861 от 20.11.2015 г. с начална дата 23.11.2015 г. до 22.11.2016 г.,
по която ответникът е изплатил на ищцата сумата 15 000 лв.
За установяване на претърпените неимуществени вреди от ищцата съдът допусна до разпит свидетеля Л.Б.Н., неин съпруг.
В показанията си той заяви, че е е пътувал заедно със съпругата си, когато е станала
катастрофата, връщали са се от Русе за София. Решил да се отбие на кръстовището
на Овча могила, имало средна лента за завиване наляво. Движели са се четири
автомобила един след друг – един товарен автомобил, голям ТИР,х , след това
управлявания от него автомобил и още един ТИР. Свидетелят заяви, че при
изпреварване е дал мигач, после нещо приказвал със съпругата си, не е разбрал
как пед него се е озовал автомобилът, който го
ударил, опитал се да спре, опитал се да избяга вдясно, но там бил другият ТИР. Заяви,
че смята, че лентата, на мястото за завиване наляво е била прекъсната.
Според
показанията на свидетеля Н., съпругата му е била с поставен обезопасителен
колан. Когато спрели, чул съпругата си да пищи, че ръката й е счупена.
Изпитвала е силни болки в ръката до рамото. Първоначално от Бърза помощ са я
закарали в Свищов, но, тъй като от там не са можели да й помогнат, са я
закарали в Плевен. На следващия ден са я оперирали, болките са били много
големи – и по врата и гърба.Свидетелят е бил при нея през нощта в болницата.
Престояла е една седмица в болницата., после са я изписали. Не е можела да се
обслужва и е имала нужда от помощта на съпруга си. Около шест месеца е имала
много силни болки. Понастоящем болките са отшумели, но не са спрели. Според
него, в момента тя се е отпуснала, отказала се е да работи, по професия е
учителка, свирела е на пиано, рисувала е, правила сувенири, сега, обаче, не
може нищо да прави с ръката си. Повече от един час не може да стои права,
трябва да си легне, треперят й пръстите на дясната ръка. Ходи по три – четири
пъти годишно на санаториум, за да получи поне малко облекчение. Свидетелят
заяви, че съпругата му има страх от автомобили.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени, гласни доказателства и експертиза.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД е за изплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпилото на 27.08.2016 г. ПТП
пряко от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобила, чиито водач е причинил катастрофата.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на
същия текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи, при условията на кумулативност, следва да
бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител,
осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна
от ищцата.
В настоящия случай по безспорен начин се установи
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Доказа се,
че, в резултат на станалото ПТП, пострадалата ищца е получила описаните по –
горе травматични увреди и е претърпяла описаните от експертизата и показанията
на разпитания свидетел болки и страдания, които са в причинна връзка с
катастрофата, а презумпцията за вина на водача на лекия автомобил не бе
опровергана.
Недоказано
остана, според съда, и възражението на ответната страна за съпричиняване
от страна на пострадалата ищца на вредоносния резултат, като, съобразно
събраните в хода на производството доказателства, съдът приема, че пострадалата
е била с поставен обезопасителен колан по време на
катастрофата.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението следва
да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът на
причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се
вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищците.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В хода на съдебното производство се доказа, че при ищцата
все още не е налице възстановяване от получените травмени
увреди, останали негативни последици от психологическо естество, особено пред
вид факта, че възстановителният период е бил много продължителен.
С оглед изложеното,
настоящият
съдебен състав,
като съобрази всички обстоятелства по делото, намира,
че искът е доказан
по основание, а размерът му следва
да бъде
определен в унисон с нормата на
чл.52 ЗЗД – по справедливост
от съда.
Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост"
по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно,
а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, и тежестта на увреждането, обстоятелствата, при които е получено, прогнозата за възстановяване на пострадалия, причинените болки и страдания,
възрастта на пострадалото лице.
В настоящия случай, съобразявайки тези критерии, съдът
намира, че адекватна обезвреда
на ищеца за претърпените вреди би била сумата 60 000 лв., като, пред вид извършено плащане от ответника на сумата
15 000 лв., искът следва да се уважи за сумата 45 000 лв., като в останалата
част за разликата до 50 000 лв. – частичен иск от сумата 65 000 лв.,
следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По отношение на претендираната законна
лихва върху
цитираното обезщетение, съдът
приема, че същата се дължи върху присъдената главница считано от
датата на увреждането – 12.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора на адвоката – повереник
на ищцата - адв.
Т.Г. - САК, съдебен адрес:***, следва да бъдат
присъдени разноски в размер 1 827 лв. на основание чл. 38 ЗА.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на СГС д.т. в размер 1 800 лв., съобразно уважената част от иска.
На база на отхвърлената част от претенцията ищцата следва
да бъде съдена да заплати на ответника 122 лв. разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК
„О.– клон Б.“ КЧТ, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление: София, бул. ****** да заплати на Л.Д.Н., ЕГН **********,
чрез адв. Т.Г. - САК, съдебен адрес:***, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./,
сумата 45 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, ведно
със законната лихва, върху тези
суми, считано
от датата на увреждането
- 12.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
в частта за разликата до 50 000 лв. – частичен иск от 65 000 лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗК
„О.– клон Б.“ КЧТ да заплати на адв.
Т.Г. - САК, адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38 за в размер 1 827 лв.
ОСЪЖДА ЗК
„О.– клон Б.“ КЧТ да заплати по сметка
на Софийски градски съд д.т., съобразно уважената част от иска в размер 1 800
лв.
ОСЪЖДА Л.Д.Н. да заплатаи на ЗК „О.– клон Б.“ КЧТ разноски,
съобразно отхвърлената част от иска в размер 122 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: