Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 06.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на седми ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №4149 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД
с цена на иска 3904,17 лв. – главница, чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД с цена на иска 494.05 лв. – възнаградителна лихва и чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена
на иска 181,84 лв. –лихва за забава.
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от ***С.А., ***рег. № ***, чрез “***С.А.”
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***, ***Д.Д.срещу М.Д.Р.,
ЕГН **********,***, в която се твърди, че при сключване на договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с номер ***-***М.Д.Р. е дала съгласието си, освен
посочения усвоен кредит, да и бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта ***. Твърди, че на 25.09.2017г. М.Д.Р. е активирала, предоставената ѝ
от ***С.А., ***рег.№ ***, чрез ***С.А., *** кредитната карта No ***, с
максимален кредитен лимит в размер 4500.00 лв. Същият представлява револвиращ
потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви
транзакции - теглене в брой от банкомати ATM, плащания, чрез терминални
устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху
усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания
период съгласно определения годишен лихвен процент. Твърди, че съгласно чл.1 и
чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ потреителски кредит, за
кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна
вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението. Твърди, че М.Д.Р. е преустановила редовното
обслужване на кредитната карта на 01.03.2018,
когато е последното му плащане по нея, като балансът по същата е в
размер на минус 4608.37лв. Това принудило кредитора да блокира използването
ѝ. Твърди, че въпреки многократните опити за контакт с длъжника и
отправените ѝ покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, тя
продължава виновно да не изпълнява, което поражда интерес от страна на ***С.А.,
***рег.№ ***, чрез ***С.А., *** да потърси съдебна защита на вземането си.
Твърди, че преди подаване на Заявлението по чл. 410 е постъпило едно плащане от
клиента, на стойност 234,10 лв. с които е
погасило задължения в реда: разноски, лихва и главница. Твърди, че към
настоящия момент ответникът дължи на дружеството следните суми: 1. Главница -
3904.17лв., 2. Възнаградителна лихва - 494.05 лв., 3. Законна лихва за забава -
181.84 лв., ОБЩО: 4580.06
Моли да бъде признато
за установено, че *** С.А., ***per.№***,
чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. има вземане от М.Д.Р.
в размер на: 3904.17/ТРИ ХИЛЯДИ ДЕВЕТСТОТИН И ЧЕТИРИ ЛЕВА и 17 СТОТИНКИ/ лв.,
представляваща главница по револвиращ кредит; 494.05 лв./ ЧЕТИРИСТОТИН
ДЕВЕТДЕСЕТ И ЧЕТИРИ ЛЕВА и 05 СТОТИНКИ / лв., представляваща договорна лихва по
кредита за периода от 01.03.2018 до 06.08.2018; 181.84 / СТО ОСЕМДЕСЕТИ ЕДИН
ЛЕВА и 84 СТОТИНКИ/ лв., представляваща обезщетение за забава, на основание чл.
76 от ЗЗД, за периода от 06.08.2018 до 11.02.2019, или общо дължима сума
4580.06 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им
изплащане. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
назначения особен представител на ответника, в който взема становище за
допустимост и основателност на предявения иск след съобразяване на
представените към исковата молба доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от Договор за
кредит за покупка на стоки или услуги, издаване и ползване на кредитна карта с номер ***-***от 15.05.2017г.,
сключен между ***ЕАД и М.Д.Р. и съгласно чл. 12 от представените условия по
договора кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя
кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева. Посочено е, че
кредиторът ще издаде и достави картата на кредитополучателя след проучване на
изпълнението на задълженията по договора за кредит на кредитополучателя.
Уговорено е, че всички задължения свързани с ползването на кредитна карта ще
възникнат само след активирането от кредитополучателя на издадената кредитна
карта. Съобразно чл. 15 договорът за револвиращ потребителски кредит е
безсрочен, като срокът на валидност на кредитната карта се определя от
кредитора и е различен от срока на договора за револвиращ потребителски кредит.
Ищецът се е задължил да издаде платежния инструмент не по – късно от 18 месеца
от първата погасителна вноска по кредита /20.08.2015г./. Страните са се
договорили, че всички задължения свързани с ползването на издадената кредитна
карта ще възникнат само след активирането \ от ответника по указания му от
кредитора начин. Съгласно чл. 13 от договора кредитния лимит се определя
едностранно от ищеца и се съобщава на кредитополучателя, като последният може
да извършва транзакции до разрешения му размер чрез предоставената му кредитна
карта. Страните са предвидили, че договора за револвиращ потребителски кредит е
безсрочен и че кредитополучателят дължи годишна лихва върху усвоената сума и
такси за ползването на кредитната карта /чл. 15 и чл. 16 от него/. Ответникът е
поел задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска до изплащане на
начислените задължения, като нейния размер, както и този на лихвата и таксите
ще бъде посочен в приложението по чл. 21 от договора. Според последната клауза
кредитната карта ще бъде доставена на кредитополучателя с документ – приложение
неразделна част от този договор, съдържащо всички конкретни условия на
револвиращия кредит и процедурата по активиране на картата. Изрично е
уговорено, че за ответника задълженията за плащане по кредитната карта ще
възникнат след активирането и използването \ в съответствие с договора и приложенията
към него.
Представено е приложение към договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта ***, по чл.21 от Договора съгласно което кредиторът отпуска на
кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 4500 лева, издава кредитна
карта *** на кредитополучателя, при годишен лихвен процент 35% и годишен
процент на разходите 44,90 %. В чл. 13 е уговорено, че месечните погасителни
вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението
най-малко в минимален размер съгласно тарифата. В графа „лимити“ е посочено че
при усвоен кредитен лимит от 4000,01 до 6000 лева минималната погасителна
вноска е 360 лева. Посочени са условията за активиране на картата и реда за
нейното използване, като съгласно тях кредиторът издава месечно извлечение за
осъществените транзакции до 15-то число на месеца, което изпраща на
кредитополучателя. Приложението е подписано единствено от служител на
кредитора.
От Потвърждение от ***от
29.05.2019г. е потвърдено, че по данни от информационната система, пратка с
баркод № ***с регистриран подател ***и получател М.Д.Р. е получена на
27.07.2017г. от М.Р..
Представена е товарителница № ***от 10.08.2018г. на „***“,
видно от която до ответника е изпратена пратка, като върху товарителницата е
отбелязано, че съдържанието на пратката е „покана-предсрочна изискуемост“.
По делото е
приложено известие за доставяне, видно от което е пратката е получена от Б.на 16.08.2018г.
Върху известието не е отбелязано съдържанието на пратката.
Видно от покана, адресирана до ответника, за уведомяването
на последния, че е активирал и използва кредитна карта *** *** , както и че е
преустановил плащанията по вноските и че дължи главница в размер на 3904,17
лева, договорна лихва в размер на 704,20 лева, 3,27 лв. обезщетение за забава
по договора.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема
следното от правна страна:
Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД, с договора за
заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Договорът за заем е реален договор и предаването на
дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката - договорът се
смята сключен от момента на предаването на заемната сума, респективно на
заеманите вещи. За да е налице договор за заем между страните по делото, не е
достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и
заемателят да се задължи да я върне. Фактът, че е сключен договор за заем,
подлежи на пълно и главно доказване.
Съгласно чл.9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са
потребителят и кредиторът. Потребител е всяко физическо лице, което при
сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо
лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките
на своята професионална или търговска дейност.
За да се уважат предявените искове дружеството – ищец
следва да установи вземането си на претендираното договорно основание /договор
за заем/ и в претендирания размер, а именно – наличието на валиден сключен
договор за паричен заем, който обвързва страните, и по който е била
предоставена и усвоена твърдяната парична сума. Следва да докаже и конкретния
размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже и, че е уговорена
в договора договорна лихва, като следва да докаже и размера и периода на
претенцията за договорна лихва, както и изпадането в забава на ответника и
размера на претендираната мораторна лихва.
По смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем
заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу
насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен
от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на
страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна
уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен фактическия състав
на съглашението. Доколкото договорът за заем е реален договор, то по делото не
се установява заплащане на заемната сума. Не се представиха доказателства, че
сумата от 3904,17 лева е реално усвоена от ответника. Именно предвид реалния
характер на договора, писменото обещание за връщане на парична сума, ако не
съдържа в себе си признание, че тя е получена от задължено в заем лице, не може
да се цени като доказателство за сключен договор. Тежестта на доказване на
съществуването на такъв договор е на страната, която търси изпълнение по него,
в случая на ищеца, който твърди, че
ответникът не му е върнал съответната сума. От представените по делото
доказателства не би могло да се направи извод, че издадената от кредитора
кредитна карта е била получена от ответника, както и че последният е извършвал
транзакции възползвайки се от предоставения кредитен лимит. Върху представените
от ищеца обратни разписки за доставени на ответника пратки липсва отбелязване
да е изпратена именно твърдяната кредитна карта № ***. Липсват и други данни по
делото кредитната карта да е била връчена на ответника и последният да е
изтеглил суми от нея. Ето защо с оглед
реалния характер на договора на заем съдът намира за недоказано наличието на
сключен между страните договор за предоставяне на заем чрез кредитна карта, с
описаните в исковата молба и уточнението към нея параметри. Въз основа на
събраните по делото доказателства не може да се направи категоричния и
обоснован извод, че ищецът и ответникът са валидно обвързани от действителен
договор за револвиращ потребителски кредит. В подписания между страните договор
***-***от 15.05.2017г., в частта относно отпускане на револвиращия кредит и
издаване на кредитна карта, а именно клаузите от чл. 12 до чл. 21 вкл., липсва
конкретно посочване на елементите от същественото съдържание на този вид
договори. В нарушение на чл. 12 ал. 1 т. 7-11 от Закона за потребителския
кредит не е посочен конкретно общия размер на отпуснатия кредит, лихвения
процент на кредита, ГПР по кредита, дължимите такси, размер на минимална
месечна вноска и т.н. Следователно с подписването на процесния договор страните
не са постигнали съгласие по тези съществени елементи от съдържанието на
револвиращия кредит. Те са посочени и детайлизирани в приложението по чл. 21 от
договора, но същото е подписано единствено и само от кредитора.
Кредитополучателят не е изявявал насрещна воля за приемането им, доколкото
липсва негов подпис върху приложението. Същото не е било изготвено към момента
на подписване на договора, за да се счита ответникът обвързан от него.
Неподписването на приложението към чл. 21 води до неспазване на изискването на
чл. 11 ал. 1 т. 27 ЗПК и влече след себе си липсата на съвпадащи между страните
волеизявления по съществените елементи от състава на договорите за револвиращ
кредит. Липсата на съгласие по тях има за последица липсата на действителна
договорна връзка между страните, поради което ищецът не може да претендира
изпълнение по нея респ. последиците от неизпълнението ѝ. Отделно от това
в чл. 12 от договора е уговорено, че револвиращия кредит ще произведе действие,
след като длъжникът активира издадената му кредитна карта по указния от
кредитора начин. Следователно настъпването на последиците от сключения договор
са поставени в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие – активиране и
използване на издадения от кредитора платежен инструмент. Касае се за
отлагателно условие, едва при сбъдването на което, ще възникнат задължения за
кредитополучателя да извършва плащания по картата. По делото ищецът не доказа
пълно и главно да са се осъществили в обективната действителност онези факти, с
който той свързва претендираните вземания. С ангажираните от него доказателства
кредиторът не установи с нужната категоричност и сигурност, че е издал на
ответника твърдяната кредитна карта „***” и че последният е активирал същата.
Представеното потвърждение Потвърждение от ***от 29.05.2019г. за връчена пратка
с товарителница на ответницата на 27.07.2017г., доколкото не е посочено какво
съдържа, не е достатъчна за пълното и главно доказване на факта на издаване и
получаване на платежния инструмент. След като в нея не е отразено изпращането
на кредитната карта и след като към този момент страните са били обвързани и от
договор за стоков кредит, получаването на документи в срока на действието му,
не води до еднозначния извод, че кредиторът е издал и изпратил на
кредитополучателя кредитна карта. Дори да се приеме, че такава е издадена и
получена от длъжника, по делото не се доказа, същият да е активирал платежния
инструмент и да е извършвал транзакции с него. В тази връзка по делото са
представени месечно извлечение за 16.06.2018г. – 13.07.2018г. под формата на
неподписан ел. документ, в който е посочено, че разполагаемата сума към отчетната
дата е „- 108,37 лв.” и че общия размер на дължимите суми възлиза на 4608,37
лв. Неподписаният ел. документ не се ползва нито с формална, нито с материална
доказателствена сила и се цени с оглед на всички събрани по делото
доказателства. Такива във връзка с активирането и използването на кредитната
карта по делото не са представени. Ползването на кредитната карта за извършване
на плащания и транзакции безспорно сочи на нейното активиране. Усвояването на
суми от кредитния лимит категорично представлява сбъдване на уговореното между
страните условие, което води до възникване на задължение за кредитополучателя
за връщане на усвоените суми респ. плащане на минимална погасителна вноска. По
делото обаче ищецът не проведе успешно доказване на наведените от него факти,
очертаващи основанието на иска му. Въпреки че има възможност да изготвя месечни
извлечения, отразяващи състоянието на задълженията на кредитополучателя, ищецът
не е представил такива по делото, нито е поискал изслушването на съдебно –
счетоводна експертиза, която да установи усвояването на суми от длъжника по
предоставения му кредитен лимит.
Гореизложеното представлява самостоятелно основание за
отхвърлянето на исковата претенция.
Само за пълнота на изложението може да бъде посочено, че
твърденият от ищеца и обективиран в приложените към исковата молба писмени
доказателства договор за револвиращ кредит има характер на потребителски кредит
по чл. 9 и сл. ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност
намират приложение императивните изисквания уредени в ЗПК. В настоящия случай
след изследване на съдържанието на договора, съдът намира, че потребителския
кредит е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания,
залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Така, в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва
обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в
договора ГПР от 44,90 % /. В този порядък следва да се посочи, че съобразно
разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /
бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита / следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В
конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените
обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран /,
както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се
съотнасят към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо /в материалноправен смисъл/. Тези съставни елементи обаче, както бе
посочено и по- горе остават неизвестни и на практика, така се създават
предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите
разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в тарифата към заема
освен лихвения процент са предвидени и такси за администриране на просрочени
вноски, месечни такси за обслужване, такси за теглене на пари в брой от
банкомат, за справки за разполагаем лимит в банкомат. От така изложеното не може да се направи
еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че
същите са изключени.
Съобразно гореизложеното, дори да беше установено, че е налице сключен
договор за заем с ответника, усвоим чрез предоставена на последния кредитна
карта, то кредитното правоотношение между страните се явява недействително на
основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние
да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
Следователно, предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 240 ЗЗД с цена на иска от 3904,17 лв. лв., представляваща главница, чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД с цена на иска 494.05 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.03.2018г. до 06.08.2018г. и чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 181,84 лв. –лихва за забава за периода от 06.08.2018г. до 11.02.2019г. по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги, издаване и ползване на кредитна карта с номер ***-***от 15.05.2017г., за които е издадена Заповед № 724/22.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр. д. № 1192/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен се явяват изцяло неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени в предявените си размери.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответницата
има право на разноски съразмерно с отхвърлената част на претенцията, но по
делото няма ангажирани доказателства за направени такива и искане за
присъждането им, поради което съдът не дължи произнасяне.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***с.а.***,
рег.№ ***, чрез Б.П.П.Ф.С. КЛОН Б. ЕИК***, със седалище и адрес на управление *** ***,
***Д.Д.против М.Д.Р., ЕГН **********,*** иск с правно чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9, ал.1 ЗПК, за признаване за
установено, че ответника по делото дължи на ищеца сумата от 3904,17 лева, представляваща главница по Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги, издаване и ползване на кредитна карта с номер ***-***от 15.05.2017г.,
за които е издадена Заповед № 724/22.02.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр. д. № 1192/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***с.а.***,
рег.№ ***, чрез Б.П.П.Ф.С. КЛОН Б. ЕИК***, със седалище и адрес на управление *** ***,
***Д.Д.против М.Д.Р., ЕГН **********,*** иск с правно чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9, ал.1 ЗПК иск с правно чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9, ал.1 ЗПК, за признаване за
установено, че ответника по делото дължи на ищеца сумата от 494,05 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.03.2018г. до 06.08.2018г. по
Договор за кредит за покупка на стоки
или услуги, издаване и ползване на кредитна карта с номер ***-***от
15.05.2017г., за които е издадена Заповед № 724/22.02.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по ч.гр. д. № 1192/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен,
като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***с.а.***,
рег.№ ***, чрез Б.П.П.Ф.С. КЛОН Б. ЕИК***, със седалище и адрес на управление *** ***,
***Д.Д.против
М.Д.Р.,
ЕГН **********,*** иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника по делото
дължи на ищеца сумата от 181,84 лева,
представляваща мораторна лихва за
периода от 06.08.2018г. до 11.02.2019г. по
Договор за кредит за покупка на стоки или услуги, издаване и ползване на
кредитна карта с номер ***-***от 15.05.2017г., за които е издадена Заповед №
724/22.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр. д. № 1192/2019
г. по описа на Районен съд – Плевен, като
неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: