Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия КАЛИНА
СТАНЧЕВА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от младши съдия Станчева в.гр.дело № 13384 поописа за 2020 г. на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение
№ 154471 от 20.07.2020 г., постановено по гр. д. № 61466 по описа за 2019 г. на
СРС, 128 състав, е признато за установено по предявените искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
„Т.С.“ ЕАД, че М.Й.А. дължи следните суми: сумата от 335,79 лева – главница за
ползвана топлоенергия за периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2018 г. за
топлоснабден имот с аб. № 035558, ведно със законната лихва от 08.04.2019 г. до
изплащане на вземането; сумата от 89,45 лева – мораторна лихва, начислена за
периода 14.09.2016 г. – 27.03.2019 г., като са отхвърлени като неоснователен
иска за главница за периода 01.05.2015 г. – 31.01.2016 г., както и иска за
обезщетение за забава за разликата над уважения размер до пълния предявен такъв
от 89,63 лв.
Със същото решение
първостепенният съд е признал за установено по предявените положителни
установителни искове, че в полза на „Т.С.“ ЕАД и на основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ, Т.Н.Н. дължи на ищеца следните суми:
сумата от 1 007,38 лв., представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2018 г. за
топлоснабден имот с аб. № 035558, ведно със законната лихва от 08.04.2019 г. до
изплащане на вземането; сумата от 268,36 лева – мораторна лихва, начислена за
периода 14.09.2016 г. – 27.03.2019 г., като са отхвърлени като неоснователен
иска за главница за периода 01.05.2015 г. – 31.01.2016 г., както и иска за
обезщетение за забава за разликата над уважения размер до пълния предявен такъв
от 268,89 лв. Със същото решение е разпределена и отговорността за разноски на
страните.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
С определение № 20207934/25.09.2020 г., постановено по реда на чл.
248 ГПК, СРС е оставил без уважение молбата на ответниците за изменение на
решението в частта за разноските, присъдени на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Срещу така
постановеното решение са постъпили жалби и от двете главни страни в производството,
като наред с това е постъпила и частна въззивна жалба срещу определението,
постановено по реда на чл. 248 от ГПК.
В подадената от
ищеца „Т.С.“ ЕАД жалба се излагат доводи за неправилност, необоснованост и
допуснати нарушения на материалния закон при постановяването на
първоинстанционното решение в частта, с която исковете се отхвърлени.
Жалбоподателят-ищец изтъква, че СРС неправилно уважил възражението за давност
на ответниците, като в тази връзка се позовава на общите условия, приложими към
договора от 2008 г. и 2014 г. По отношение на претенцията за главница за дялово
разпределение счита, че приложима е петгодишна погасителна давност, тъй като
вземането не било периодично плащане. Възприетите от съда суми на извършени плащания
не съответстват на правната и фактическата обстановка и водят до неправилност
на решението. Искането е за отмяна на решението в обжалваната от ищеца част и
за уважаване на исковете за частите от същите, отхвърлени с решението.
Претендират се разноски.
С отговора на тази
въззивна жалба, подаден от ответниците в първоинстанционното производство,
същата се оспорва с доводи за неоснователност по изложените в отговора
съображения. Обръща внимание, че с решението си РС е приел, че погасените по
давност вземания на ищеца са погасени чрез плащане от ответниците. Заявяват
искане за потвърждаване на решението в обжалваната от ищеца част.
В жалбата,
подадена от ответниците М.А. и Т.Н., решението се обжалва в частта, с която
исковете срещу тях са уважени. Въззивниците поддържат, че обжалваното съдебно
решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния
закон и са допуснати процесуални нарушения при постановяването му. Поддържа, че
СРС допуснал процесуално нарушение, като дал ход на производството в
проведеното на 13.07.2020 г. открито съдено заседание, при положение, че били
налице основателни и обективни пречки за неявяването на страните и процесуалния
им представител. В тази връзка въззивниците не заявяват доказателствени искания. Съдът допуснал нарушение и като
кредитирал заключението на СТЕ, а съгласно същото общият топломер не бил
преминал метрологична проверка и не бил годно средство за отчитане количеството
на топлоенергията. Неправилно първият съд отнесъл и извършените от ответниците
плащания за погасяване на задълженията. Същите били извършени от М.А., а
неправилно съдът сборувал задълженията, доколкото исковете не са предявени при
условията на солидарна отговорност, и погасил задължения и на двамата ответници.
С част от извършените плащания били погасени задължения на Т.Н., но СРС не
погасил правилно същите. Поддържа се, че задължението на ответницата А. е
изцяло погасено, а това на ответника Н. възлизало на по-малък размер от
възприетия от районния съд. Искането до въззивния съд е да съобрази тези
обстоятелства с решението си. Претендират се разноски.
Не са постъпили
отговори на тази въззивна жалба от ищеца и третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД.
Срещу
определението на съда от 25.09.2020 г., с което молбата на ответниците по чл.
248 ГПК е оставена без уважение, е постъпила частна жалба. Излагат се
съображения относно броя на предявените искове и дължимите за производството
държавни такси. Поддържат, че надплатените от страна на ищеца такси подлежат на
възстановяване и същите не следва да се възлагат в тежест на насрещната страна.
Считат, че възражение срещу размера на юрисконсултското възнаграждение може да
бъде направено и след приключване на съдебното дирене, доколкото същото се определя
от съда с решението. Молят определението да бъде отменено, като съдът съобрази
доводите и възраженията им по отношение на приетите разноски в производството.
Не е постъпил
отговор на частната жалба от „Т.С.“ ЕАД.
Софийски
градски съд, IV-Д въззивен състав, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваните съдебни актове, приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото обаче е частично неправилно,
като съображенията за това са следните:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
искова молба от "Т.С." ЕАД против М.А. и Т.Н., с която по реда на чл. 422 ГПК
ищецът е предявил искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумите, за които срещу тези ответници била издадена
оспорената от длъжниците заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 20049/2019 г. на
СРС, 128 състав.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период
е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
По делото не е спорно обстоятелството, а и
това се установява от приетите като писмени доказателства по делото документи,
че през процесния период ответниците са имали качеството потребител на топлинна
енергия за битови нужди с оглед притежаваното право на собственост върху
процесния недвижим имот. Не се спори също така, че сградата, в която
апартаментът е разположен, е топлофицирана, както и че през исковия период на оветниците
са доставяни топлинни услуги на адреса на имота. Според състава на въззивния
съд по делото е спорно каква е цената на топлинната енергия за периода, за
която ответниците се явяват задължени, дали последните са погасили чрез плащане
задълженията си за същата и в какъв размер, както и налице ли са били
предпоставките за извършване от страна на ищеца на прихващане със суми за
възстановяване със стари задължения, относими към периоди, извън процесния.
В хода на първоинстанционното производство е
изслушано заключението на съдебно-техническата експертиза, което настоящият
състав на съда кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист,
притежаващ необходимите специални знания из областта на техническите науки. Съгласно
същото през процесния период уредите в имота са отчитани. Изготвени са
изравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон. Задължението на
абоната по партида за периода, посочен от ищеца, за отопление по отчет е сумата
от 2 935, 33 лв, а за БГВ е 874,74 лв. Общата сума за доплащане за периода,
съгласно заключението на СТЕ, към 30.04.2018 г. е в размер на 1 443,17
лева, като сумата, приспадната поради плащане /като платец във всички вносни
бележки е посочен ответникът М.Й.А./ възлиза на 2500 лева.
Допълнително от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, изслушано в хода на съдебното дирене пред
първия съд, се установява, че досежно изравнителните суми за периода м.05.2015
г. – м.04.2018 г. общата сума за доплащане е в размер от 195, 43 лв. Задължението
по общата фактура от 2016 г. е частично заплатено, като от общо заплатените
1500 лева – 1000 лева за погасяване дълга на М.Й.А. и 500 лева – касателно
задълженията на другия ответник Т.Н. /това обстоятелство нарочно е отбелязано в
приложените писмени доказателства – виж л.90 от първоинстанционното дело/. По
отношение на задълженията по общата фактура от 2018 г. отново са извършени
плащания в общ размер от 1350 лева от платец М.Й.А. /в някои от процесните
вносни бележки в допълнителните пояснения за плащането отново е изписано името
на другия ответник - Т.Н./.
При така установеното от фактическа страна,
като основателни на първо място следва да се оценят оплакванията на въззивниците-ответници,
че не
са били налице
предпоставките първият съд да ангажира отговорността на ответницата А.,
доколкото с извършените плащания нейните задължения са били цялостно погасени,
а освен това ищцовата претенция не се характеризира със солидарно ангажиране
отговорността на ответниците, предвид което и ответницата А. с извършените
плащания напълно е погасила своите задължения.
В унисон с доказателствата по
делото и предвид депозираното по реда на чл. 111, б. „в“ ЗЗД нарочно възражение
от страна на ползвателите за погасяване по давност на част от притезанието на
ищеца, първостепенният съд е отчел, че необхванати от погасителната давност са
вземанията за периода от м.02.2016 г. до м.04.2018 г. Това е така, доколкото давността,
съгласно чл. 114 ЗЗД, започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Процесният период /м.05.2015 г. до м.04.2018 г./ обхваща действие на
ОУ от 2014 г. и ОУ от 2016 г., респективно по арг. от чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от
същите, следва да се приеме, че падежът на задължението настъпва в срок от 30
дни /ОУ от 2014 г./, съответно в срок от 45 дни /ОУ от 2016 г./ след изтичане
на периода, за който се отнася. Заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано на
08.04.2019 г., с което е прекъсната давността на всички натрупани задължения на
ответната страна за исковия период. Ето защо, както се посочи по-горе, исковия
период преди месец 2-ри 2016 г. е погасен по давност, респективно следва да се
сподели извода на проверяваната инстанция, че главният иск за периода м.05 до
м.02.2016 г. следва да бъде отхвърлен.
В атакуваното решение е
отбелязано, че в множеството приложени преводни нареждания са отбелязани
конкретните фактури, задълженията по които се цели да бъдат погасени. СРС е отбелязал,
че съгласно чл. 76 от ЗЗД всеки, който има към едно и също лице няколко
еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може
да посочи изрично кое от тях погасява, като едва в случай на липса на нарочно
посочване, се погасява най-обременителното за длъжника задължение, най-старото
при няколко еднакво обременителни задължения и ако всички те са едновременно възникнали,
погасяването е съразмерно. Настоящият състав на въззивния съд споделя това
становище напълно, като единствено маркира, че извършеното от ответниците
плащане за отоплителен сезон 2015-2016 година е размер на 1500 лева, а не както
е изчислил СРС – 1000 лева /виж л. 143 от ССчЕ, както и преводните нареждания
от 07.11.2017 г., от 07.12.2017 г. и от 30.01.2018 г./. В решението е
отбелязано, че някои от приложените вносни бележки /л. 77 и л. 97 по делото/ не
касаят процесните задължения, поради което и съдът няма да ги отчита.
Настоящата инстанция намира, че вносната бележка, приложена на лист 97 в
кориците на първоинстанционното производство, има за предмет именно
задълженията на ответниците в рамките на исковия период – в същата е
отбелязано, че погасява задълженията по фактура 7554667/2016 г. Действително
коректният номер на коментираната фактура е 75546673/31.07.2016 г., но
пропускът на една цифра /“3“/ не следва да компрометира извършеното плащане,
доколкото същият е само от техническо естество и не препятства извеждане
действителната воля на длъжниците да погасят задължения по въпросната фактура.
Съгласно депозираното заключение на
вещото лице по СТЕ сумата за отопление общо на имота и СИ за периода до
м.04.2017 г. е 980, 70 лв. / до м.04.2016 г./ и 884 лв. / до м.04.2017г./, като
в приложение на чл. 162 ГПК и предвид ССчЕ, ведно с приложените преводни
нареждания, следва, че за исковия период от м.02.2016 г. до м. 04.2017 г.
остават да се дължат 365, 08 лв.
Последната сума следва да бъде изцяло присъдена в тежест на ответника Т.Н.Н.,
доколкото по всички преводни нареждания платец се явява другият ответник, а и
предвид обстоятелството, че задълженията на ползвателите не са със солидарен
характер. Последното следва да се приложи и касателно следващия по време
отоплителен период, тъй като фактологията е идентична. От общо платените от ответниците
суми в размер на 2 450 лв., остават 950 лв., които имат за предмет
погасяване на задължения от м.04.2017 г. до м.04.2018 г. Видно от СТЕ за
времето от м.04.2017 г. до м.04.2018 г. общата сума по отчет за отопление е в
размер на 1 070,25лв., предвид което следва, че задължението на ответника Т.Н.Н.,
което е останало непогасено е за сумата от 120,25
лв.
С оглед гореизложеното, настоящият състав счита, че
искът за главница за начислена и незаплатена топлинна енергия за исковия период
от м.02.2016 г. до м. 04.2018 г. следва да бъде уважен за сумата от общо 485,33 лв. по отношение на Т.Н.Н.,
съответно отхвърлен за разликата над посочената сума до пълния предявен размер
от 1007,38 лв., и изцяло отхвърлен по отношение на другия ответник – М.Й.А.. В посочената част първоинстанционното решение следва
да бъде отменено, като неправилно, а искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД - да бъде уважен в горепосочения размер и само спрямо
пасивно материалноправно легитимирания ответник Н..
Доколкото искът по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е такъв с акцесорен характер и напълно зависи от
уважаването, респективно отхвърлянето на главния иск, то в случая претенцията за
мораторна лихва, начислена върху главното вземане на ищцовото предприятие
спрямо Т.Н. за времето от 14.09.2016 г. до 27.03.2019 г. възлиза на сумата от 124,71 лв., до който размер искът за
обезщетение за забава следва да се уважи, а в останалата част до пълния
предявен размер от 268, 89 лв. – да се отхвърли. Исковата претенция за
мораторна лихва спрямо ответницата А. е напълно неоснователна, доколкото такава
е и главната претенция на „Т.С.” АД спрямо нея.
За пълнота на изложението и предвид
депозираното в същия смисъл възражение във въззивната жалба на ответниците,
въззивната инстанция в настоящия състав намира, че в рамките на
първоинстанционното производство, СРС не е допуснал нарушение на съдопроизводствените
правила, давайки ход на делото в заседанието на 14.07.2020 г., доколкото по
смисъла на чл. 142 ГПК неявяването на някоя от страните не е пречка за
разглеждане на делото. Още повече съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК
отлагане на делото се допуска едва когато страната и пълномощникът й не могат
да се явят поради препятствие, което не може да се отстрани, като доказателства
в тази посока не са ангажирани, а и не се твърдят от ответниците, ето защо и
заявеното от тях възражение е неоснователно.
По частната
жалба по чл. 248 ГПК:
Частната
жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване по чл. 248, ал. 3 от ГПК от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима. Настоящият състав
на съда намира частната жалба за основателна, като съображенията за това са,
както следва.
На първо място и по аргумент от чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 24 от Наредбата за правната помощ, размерът на юрисконсултското
възнаграждение за защита по дела с определен материален интерес е от 100 до 360
лв., като предвид фактическата и правна сложност на делото и липсата на
специфика по конкретния казус, въззивната инстанция намира, че справедливият
размер на възнаграждението за представителство на ищеца пред СРС следва да бъде
намалено на 100 лв.
На следващо място, заявителят е претендирал вземане
в общ размер на 1701,69 лева, от които 1 343,17 лв. – главница и 358,52 –
мораторна лихва, като държавната такса от 2 % от този интерес възлиза на сума от
26,86 за главния иск и 7 лв. за акцесорния досежно таксите за заповедното производство.
Съобразно т. 18 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по т.д. №
6/2012 г., ОСГТК, държавната такса в хипотезата на обективно кумулативно
съединяване на искове по чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК се дължи съгласно чл.
72, ал. 1 ГПК за всеки съединен иск в размерите, посочени в чл. 1 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като от общия сбор
се приспада вече платената такса в заповедното производство. Ето защо, при
съобразяване на задължителните указания, дадени с ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д.
6/2012 г., както и обстоятелството, че са предявени обективно съединени два
иска /всеки с по две подразделения/, първоинстанционният съд неправилно е
определил държавната такса в общ размер на 400 лева за заповедното и исковото
производство, като изчисленият от настоящата инстанция общ размер на държавната
такса е 53,73 лв. – главен иск и 50 лв./ предвид факта, че изчислената 14,34
лв. е под допустимия минимум/ – акцесорен или общо 103,72 лв. Така
общият размер на сторените от ищеца разноски за представителство и ДТ за първата
инстанция се явява сумата от общо 203,72 лева, от които 100 лева –
представителство от юрисконсулт и 103,72 лв. – заплатена ДТ за разглеждане на
исковите претенции.
Предвид горното, първоинстанционното определение по
чл. 248 ГПК следва да бъде изменено, а недължимо надвнесената държавна такса в
размер на 296,28 лв. – може да бъде възстановена на страната-ищец след нарочно
претендиране на същата.
По
разноските:
В резултат от
изводите, до които въззивният съд достигна, а именно частична основателност на
въззивната жалба, следва да се преразпределят и разноските, сторени от страните
в първоинстанционното производство, като на
М.Й.А., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, бъде присъдена сумата от 200 лв. за
заповедното и исковото производства за оказана правна зашита и съдействие от
адвокат. В полза на ответника Т.Н.Н. следва да се присъдят съразмерно с
отхвърлената част на ищцовите претенции сумата от 104,40 лв. за сторените от
него разходи за адвокат за заповедното и исковото производства пред СРС. В резултат
на уважаване частната жалба на ответниците и предвид размера на уважената част
от ищцовите претенции, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на Т.Н.Н. ще се
възложат 216,87 лв. – разноски за ищеца.
Разноските за
въззивната инстанция също следва да бъдат разпределени между страните съобразно
изхода от спора. Разноски във въззивното производство са сторили и ищеца, и
ответниците – за заплатени държавни такси в размер на по 100 лв. за всяка
страна. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК и доколкото страната е представлявана от
свой служител в производството пред СГС, съдът, като съобрази фактическата и
правна сложност на делото и обема на процесуални усилия, извършени от
представителя на дружеството, определя възнаграждение за юрисконсулт в размер
от 50 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника Н. следва да се
възложи сумата от 71,70 лв., представляваща разноски за въззивното производство
по съразмерност, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на Т.Н.Н. за
настоящото производство се следват разноски в размер на 26,10 лв., а полза на М.Й.А.
– 50 лв.
По разноските,
претендирани от частните жалбоподатели:
От страна на
жалбоподателката е заявена претенция за разноски за настоящото производство. В
производството по чл.248 ГПК обаче е недопустимо кумулирането на нови
задължения за разноски на страните в процес относно разноските, в който нормата
на чл.81 ГПК не намира приложение, в какъвто смисъл са: определение № 33 от
06.02.2020 г. по ч. гр. д. № 3952/2019 г. на ВКС, IV ГО; определение № 411 от
21.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3222/2019 г. на ВКС, IV ГО; определение № 683 от
21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г. на ВКС, III ГО; определение № 296 от
15.08.2017 г. по ч. гр. д. № 1758/2017 г. на ВКС, III ГО; определение № 114 от
20.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1847/2016 г. на ВКС, II ГО и др. По изложените
съображения разноски на жалбоподателката не следва да се присъждат.
Така мотивиран,
Софийски градски съд, IV-Д въззивен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 154471 от 20.07.2020 г., постановено по гр.
д. № 61466 по описа за 2019 г. на СРС, 128 състав, в частта, с която е признато
за установено по предявения иск с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ЗЕ от „Т.С.“
ЕАД, че М.Й.А., ЕГН ********** дължи сумата от 335,79 лева – главница за
ползвана топлоенергия за периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2018 г. за
топлоснабден имот с аб. № 035558, ведно със законната лихва от 08.04.2019 г. до
изплащане на вземането и сумата от 89,45 лева – мораторна лихва, начислена за
периода 14.09.2016 г. – 27.03.2019 г., както и в частта, в която е признато за
установено, че Т.Н.Н., ЕГН ********** дължи на ищеца разликата над сумата от 485,33 лв. до 1 007,38 лв.,
представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот с аб. № 035558,
ведно със законната лихва от 08.04.2019 г. до изплащане на вземането и за
разликата над сумата от 124,71 лв.
до 268,89 лв. – мораторна лихва, начислена за периода 14.09.2016 г. –
27.03.2019 г., като вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че М.Й.А. дължи на ищеца следните: сумата от
335,79 лева – главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.02.2016 г. до
30.04.2018 г. за топлоснабден имот с аб. № 035558, ведно със законната лихва от
08.04.2019 г. до изплащане на вземането и сумата от 89,45 лева – мораторна
лихва, начислена за периода 14.09.2016 г. – 27.03.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20049/2019 г. по описа
на СРС, 128 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Т.Н.Н. дължи на ищеца сумата над 485,33 лв.
до присъдения с първоинстанционното решение размер от 1 007,38 лв. /за
сумата от 522,05 лв./ – представляваща стойността на ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден
имот с аб. № 035558, ведно със законната лихва от 08.04.2019 г. до изплащане на
вземането, както и за сумата над 124, 71 лв. до присъдения с
първоинстанционното решение размер от 268,36 лв. /за сумата от 143,65 лв./ - мораторна
лихва, начислена за периода 14.09.2016 г. – 27.03.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20049/2019 г. по
описа на СРС, 128 състав.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 154471 от 20.07.2020 г., постановено
по гр. д. № 61466 по описа за 2019 г. на СРС, 128 състав, в частта, с която е
признато за установено по предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ от „Т.С.“ ЕАД, че М.Й.А. не дължи
на ищеца главница за периода от м.05.2015 г. до м.04.2018 г., както и разликата
над уважения размер от 89,45 лв. до пълния предявен от 89,63 лв. по отношение
иска за обезщетение за забава за периода 14.09.2016 г. – 27.03.2019 г., както
и, че Т.Н.Н. дължи следните суми: сумата до 485,33 лв. – главница за ползвана
топлоенергия за 01.02.2016 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот с аб. №
035558, ведно със законната лихва от 08.04.2019 г. до изплащане на вземането,
като искът е отхвърлен за периода от м.05.2015 г. до м.04.2018 г., както и за сумата
до 124, 71 лв. – мораторна лихва, начислена за периода 14.09.2016 г. –
27.03.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 20049/2019 г. по описа на СРС, 128 състав.
ОТМЕНЯ определение № 20207934 от 25.09.2020 г.
по гр. дело № 61466/2019 г. на Софийски районен съд, 128 състав и вместо това
постановява:
ОСЪЖДА Т.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски в ч.гр.д. № 20049/2019 г. по описа на СРС, 128 състав и по
гр.д. № 61466/2019 г. по описа на СРС, 128
състав в размер на общо 216,87 лв.,
както и разноски за производството пред СГС в размер на 71,70 лв., съразмерно с
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Т.Н.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 104,40 лв., представляваща платено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ч.гр.д. № 20049/2019 г. и по гр.д. № 61466/2019 г., и двете по описа на СРС, 128
състав, както и 26,10 лв. – разходи за производството пред СГС.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на М.Й.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 200 лв. - представляваща платено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ч.гр.д. № 20049/2019 г. и по гр.д. № 61466/2019 г., и двете по описа на СРС, 128
състав, както и 50лв. - разходи за производството пред СГС.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на страната на „Т.С.“
ЕАД.
Решението е
окончателно по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.