Решение по дело №185/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 381
Дата: 10 март 2020 г.
Съдия: Деспина Георгиева Георгиева
Дело: 20203100500185
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……………

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V с-в

в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари 2020г

в състав:                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

                                      ЧЛЕНОВЕ:                   ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВВА

                                                                   ИВАНКА ДРИНГОВА

при участието на секретаря Дим.Георгиева

като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА

въззивно гр.д. № 185 по описа за 2020г,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД вх.№ 94261/17.12.2019г срещу решението на ВРС-XХХIс-в № 5304/28.11.2019г по гр.д.№ 8389/2019г, с което е прието за установено, че Н.П.В. не дължи на „Енерго-Про Продажби“АД сумата от 5 109,79лв, начислена като корекция от ответното дружество за обект, находящ се l гр.***** за периода от 3.04.2017г до 2.04.2018г за кл.№ ********** и аб.№ **********, на осн.чл.124 ГПК; осъдено е дружеството да заплати на Н.В. сумата от 809,40лв – сторени съдебно- деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

Излага оплаквания за неправилност на решението, основани на доводи за незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон.

Твърди, че процесната сума съставлява стойност на реално доставено и потребено количество ел.енергия. Затова дължимостта се основава на договорните отношения между страните и задължението на потребителя да заплаща доставената му ел.енергия е на основание чл.200 ЗЗД и чл.48 ПИКЕЕ.

Моли за отмяна решението и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции.

 

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Н.В. вх.№ 4201/17.01.2020г със становище за несонователност на въззивната жалба. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за потвърждването му. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

 

В исковата си молба Н.В. твърди, че се намира в договорни отношения с отв.„Енерго-про продажби“ АД за доставка на ел.енергия за обект, находящ се в гр.***** с аб.№ 01027011624 и кл.№ **********.

Твърди, че ответникът въз основа на извършена проверка му начислил по корекция допълнително дължима сума в размер на 5109,79лв за времето от 3.04.2017г до 2.04.2018г. За тази процедура не бил уведомен и не е присъствал при извършване на проверката. Неясно защо корекцията била начислена за период от една година, както и че тази година била разделена на три подпериода.

Твърди, че не е потребявал ел.енергия на посочената стойност в процесния период, а също и че достъп и отговорност за СТИ, отчитащо ползваната от него ел.енергия, имат само служителите на ответника и това компрометира изводите им. Сочи също така, че корекцията била извършена на база на ПИКЕЕ, които били изцяло отменени.

Моли за постановяването на решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника процесната сума, както и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Ответната страна „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД в писмения си отговор е изложила становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.

Процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена от абоната ел.енергия в размер на 5201кВтч и се дължи на осн.чл.50 ПИКЕЕ вр.чл.79 ал.1 вр.чл.200 ал.1 предл.1 ЗЗД.

Не се оспорва, че между ищеца и отв.дружество съществува валидно договорно правоотношение, по силата, на което ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество ел.енергия.

Потвърждава, че била извършена проверка изправността на СТИ на посочения адрес, както и че резултатът от проверката бил обективиран в КП.

Излага, че е налице е основание за възникване на вземането на отв.дружество за потребена ел.енергия поради следното:

Ищецът и ответното дружество са страни по облигационно правоотношение по договор за пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕРП Север" АД.

Отв.дружество изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно - да осигурява непрекъснато необходимото количество ел.енергия в посочения обект.

За извършената проверка от служителите на „ЕРП Север“АД бил съставен КП; били извършени замервания с еталонен калибриран уред и било установено, че в скртия регистър 1.8.3 имало показания з преминало количество ел.енергия, която не била визуализирана на дисплея и съответно не била отчетена и заплатена от абоната.

Процесният електромер бил демонтиран, подменен с нов такъв, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран и изпратен на БИМ.

Експертизата, извършена от БИМ ГД„МИУ" РО-Русе, за което бил съставен КП установила, че е била осъществена намеса в софтуера на електромера. При софтуерно прочитане имало данни за преминала ел.енергия по трета тарифа, която не била визуализирана на дисплея.

“ЕРП Север“АД изготвило становище за начисляване на ел.енергия и конкретизирало размера на оспореното вземане. Установено било точното количество неотчетена ел.енергия след прочитане регистър 1.8.3.

Съгласно чл.50 ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа може да коригира количествата ел.енергия като разлика между отчетеното количество елнергия и преминалите количества ел. енергия при установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните количества ел.енергия за период не по-дълъг от 1 год. назад. Този тип вмешателство има за цел част от консумираната ел.енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализира на дисплея на електромера. При ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия няма как да се установи натрупване на ел.енергия в невизуализиран регистър, тъй като това става само със специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагат.

Въз основа на горното била съставена и издадена фактура от „Енерго-Про Продажби"АД за цената на реално консумираната ел.енергия, натрупана в скрития регистър

С писма от „ЕРП Север" АД и от „Енерго-Про Продажби" АД били приложени КП от техническата проверка и фактурата, получени от ищеца, което обстоятелство не се оспорвало от последния.

Въпреки, че е извършена корекция на осн.чл.50 ПИКЕЕ, ел.енергия, натрупана в невизуализирания регистър, е била реално доставена и потребена от абоната-ищец, но същата не била заплатена от него.

Съгл.чл.200 ал.1 предл.1-во ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на ел.енергия. Съобразно разпоредбите на ОУ на ДПЕЕ, от които страните са обвързани, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия.

Процесната сума се дължала от ищеца на осн.чл.50 ПИКЕЕ вр.чл.79 ал.1 вр.чл.200 ал.1 предл.1 ЗЗД.

Ако се приеме, че чл.50 ПИКЕЕ бил неприложим към конкретната хипотеза, моли да за отхвърлянето на иска на осн.чл.183 ЗЗД, доколкото в случая се касаело за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължало от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия.

Моли за постановяването на решение, с което да бъде отхвърлен предявеният иск като неоснователен и недоказан.

Моли за присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски, вкл.и за адв.възнаграждение.

Така предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на парична сума намира правното си основание в разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК.

 

СЪДЪТ, предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна:

Между страните не се оспорва фактът на валидно сключен договор за продажба на ел.енергия при действащите публично известни Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия, както и че ищецът се явява битов клиент по см.на §1 т.2а ДР ЗЕ на дружеството за описания в ИМ адрес на потребление.

От представения по делото КП № 1202145/2.04.2018г се установява, че на същата дата длъжностни лица на „Енерго-Про Мрежи”АД /сега „ЕРП Север“АД/ извършили техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца, находящ се на посочения адрес. Били констатирани показания на СТИ, подробно описани в протокола, като в скрития регистър 1.8.3. се съдържало записване за преминала ел.енергия. Била установена грешка при отчитане на електромера вследствие на което СТИ бил демонтиран и подменен с нов, а старият - поставен в индивидуална опаковка, пломбирана с пломба и изпратен на БИМ, ГД“МИУ“, РО-Варна. От съставения от БИМ КП № 774/3.05.2019г са отразени същите констатации - посочени са показанията на тарифите; установено било отсъствие на механични дефекти на кутията, клемите, клемния блок на електромера. При софтуерно четене била установена намеса в тарифната схема на електромера така, че действително потребената енергия била отчетена в невизуализираната на дисплея тарифа. Електромерът съответствал на метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност на измерването на ел.енергия.

Въз основа на горното било изготвено становище за начисление на ел.енергия от 15.04.2019г, като било одобрено да се начисли допълнително количество ел.енергия. Посочено било, че корекцията била извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което било установено точното количество неотчетена ел.енергия.

Представена е справка за потреблението на ищеца към 13.06.2019г.

Представена е фактура № **********/14.05.2019г с получател-ищецът за начисляване на процесната сума, представляваща незаплатена, но потребена ел.енергия за процесния обект на потребление за сочения едногодишен период.

От уведомителни писма от „ЕРП Север"АД и от „Енерго-Пр Продажби"АД е видно, че ищецът бил уведомен за извършената проверка на измервателната система на процесния обект, като му било изпратено и копие на съставения КП. Ищецът бил уведомен за дължимостта на сумата по посочената фактура.

Приложени са обратни разписки за изпращане на уведомленията до ищеца.

Представено е актуално извлечение за фактури и плащания на ищеца, от което е видно, че сумата по нея не е заплатена.

По делото е прието заключението на вещото лице по СТЕ,  неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено. От него се установява, че процесният СТИ е от одобрен тип, преминал метрологичната проверка.При неманипулирана схема на присъединяване на абонат към ел. разпределителната мрежа, следва цялото количество потребявана ел. енергия да преминава през измервателната схема на СТИ. В КП на „ЕРП Север“АД не била констатирана намеса в схемата на присъединяване. Следователно, отчетените в тарифа ТЗ - 1.8.3 количества ел.енергия в размер на 28816,8кВтч са били преминали през измервателната схема и били регистрирани в тарифа ТЗ, която по заводска настройка не се визуализирала.

Въз основа на установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

        По допустимостта

Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието на правен интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на иска, така и до приключването на устните състезания.

        В настоящия случай наличието на спор между страните за дължимостта на вземането, произтичащи от договора за продажба на ел.енергия, който застрашава имуществената сфера на ищеца с оглед осъщественото едностранно спиране електрозахранването в обекта, обосновава правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната допустимост на иска.

По основателността.

В тежест на ответната страна е чрез главно и пълно доказване да установи законосъобразността и правилността на корекцията на сметката на абоната съобразно ОУ ДПЕЕЕМ и приложимата законодателна уредба и дължимостта на начислената сума.

В случая няма спор, че ищецът се явява клиент на ответното дружество и потребител на ел.енергия по смисъла на ЗЕ; както и че имотът, в който е бил монтиран процесният СТИ /електромер/ се явява част от електропреносната мрежа; а също и че с ответникът-въззивник са били в договорни отношения за доставка на ел.енергия, уредени при публично обявени ОУ.

Спорните въпроси са досежно корекционното основание на вземането, процедурата за установяване на неговите предпоставки.

Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 от Закона за енергетиката устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от СТИ.

В ал.2 на чл.83 ЗЕ е предвидено посочените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ правила да се приемат от Комисията, т.е. от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, а понастоящем КЕВР, и да се публикуват от Комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата с § 83 т.1 б.„г” от ЗИД ЗЕ, обн.ДВ бр.54/2012 /в сила от 17.07.2012г/, с нормата на чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ е въведено изискване Общите условия, при които крайният снабдител продава ел.енергия, да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.

С оглед горната правна уредба се налага изводът, че с това изменение на ЗЕ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиента при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнено задължението по чл.98а ал.2 т.6 и чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на ДПЕЕЕМ ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел.енергия.

Предвидените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ са приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013г /ДВ бр.98/12.11.2013г/. Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на делегирани с разпоредбите на чл.21 ал.1 ЗЕ и чл.83 ал.1 и ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2 ал.1 вр.чл.11 и чл.12 ЗНА, Правилата съставляват източник на правото, в качеството си на акт по прилагане на закона, с нормативен характер. Така влизането в сила на ПИКЕЕ обосновава принципната възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но само при стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.

По арг. от чл.5 ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА материалноправните норми имат действие занапред, ако друго не е изрично предвидено. Такова предвиждане, различно от установеното обичайно действие на нормативните разпоредби за в бъдеще, не е предвидено в ПИКЕЕ. От това следва, че правилата, установени в ПИКЕЕ са приложими за корекционни процедури с начална дата след 16.11.2013г. Ето защо и с оглед въведения корекционен период разпоредбите на ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/ следва да се вземат предвид в случая предвид материалния им нормативен характер

С Решение № 1500/6.02.2017г 5-членен състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 (обн.ДВ 15/14.02.2017) е обезсилил в една част и отменил в друга Решение № 128971.12.2015 по адм.д. № 9462/2014г на ВАС, като са отменени ПИКЕЕ, приети по т.3 от Протоколно решение № 147/14.10.2013 на ДЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с изключение на чл.48, чл. 49, чл.50 и чл.51 от този акт.

При тези данни следва изводът, че към момента на начисляването е имало нормативно основание за извършване на едностранни корекции на сметките на абонатите за минал период – чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Същевременно, обаче, няма действащи правила за процедурата и условията за установяване на предпоставките им. При тази ситуация, поради съществуващата законова делегация в чл.83 ал.2 ЗЕ до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, ответното дружество не би могло да се ползва от корекционната процедура, за която към датата на проверката са липсвали нормативен ред за установяване на предпоставките за извършване на корекционна процедура и начина на извършване на проверка на средството за търговско измерване.

При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ, доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде осъществено. Общите правила за доказване на определени факти са неприложими, тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се регулират от специален закон – ЗЕ, в регулирането на които Държавата, чрез неин орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при приемането на общия закон. Освен това в общите закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ.

Следователно, недопустимо е само чрез общите на ГПК доказателствени средства да бъде установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на доставяните до абонатите количества ел. енергия. Този извод се налага и предвид строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на потребителите и надзор над доставчиците на енергийни услуги.

Предвид отмяната на чл.47 ПИКЕЕ визиращ процедурата, по която се установява неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, съдът намира, че след 14.02.2017г не е налице законоустановена възможност за доставчиците да извършат такива корекции.

По спорния въпрос съществува и задължителна практика, обективирана в Решение № 165/19.11.2009 по т.д.№ 103/2009г на ВКС-II ТО; Решение № 177/12.12.2011 по т.д.№ 1008/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 223/12.07.2011 по т.д.№ 124/2010гна ВКС-ІІ ТО; Решение № 71/23.06.2011 по т.д.№ 628/2010 на ВКС-І ТО; Решение № 29/15.07.2011 по т.д.№ 225/2010 на ВКС-ІІ ТО; Решение № 189/11.04.2011 по т.д.№ 39/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 26/4.04.2011 по т.д.№ 427/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 104/5.07.2010 по т.д.№ 885/2009 на ВКС-ІІ ТО, постановени по новия съдопроизводствен ред и по смисъла на т.2 от ТР 1/19.02.2010г на ОСГТК, които попадат в обхвата на задължителната съдебна практика.

В цитираните решения е застъпено становището, че извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел.енергия от доставчика е лишена от законово основание - както при действието на отменените ЗЕЕЕ, така и след влизане в сила на ЗЕ /обн.ДВ бр.107/9.12.2003г/ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от принадлежащите на доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.

В Решение № 189/11.04.2011 е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, като е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146 ал.1 ЗЗП и чл.26 ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.

Процесната корекция е била извършена през м.май 2018, т.е. след посочената по-горе дата /14.02.2017г/ и затова е липсвала изискуемата от ЗЕ подзаконова норма, с която да е уредена специланата процедура. Дори и да се приеме, че отмяната на нормите, уреждащи формалната процедура за реализиране материалното право по чл.48-51 ПИКЕЕ, не обуславя законосъобразността на самото му прилагане, процесната корекция отново се явява незаконосъобразна.

В допълнение следва да се отбележи и това, че с Решение № 2315/21.02.2018г по адм.д.№ 3879/2017г на ВАС, са отменени и останалите действащи след Решението 1500/6.02.2017г по адм.д. № 2385/2016г на ВАС текстове от ПИКЕЕ, а именно: разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. Същото е потвърдено с Решение № 13691/8.11.2018г по адм.д. 4785/2018г на 5-членен състав на ВАС. С това ПИКЕЕ са отменени вече в цялост. Тъй като решението на ВАС-петчленен състав е постановено на 8.11.2018г, т.е. след начисляването на корекцията и към датата на постановяване на настоящото решение същото е влязло в законна сила, затова като новонастъпило обстоятелство следва да бъде съобразено от въззивния съд.

С оглед всичко изложено по-горе съдът намира, че представеният по делото протокол и извършената въз основа на него корекция на сметка са съставени в нарушение на закона и затова не биха могли валидно да установят наличието на задължение на ищеца спрямо ответното дружество.

Ето защо предявеният иск се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен за посочената сума.

Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции предпоставят потвърждаване решението на ВРС.

С оглед изхода на спора във въззивната инстанция, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 600лв предвид своевременно отправеното искане, представянето на доказателства за реално сторени такива, като посоченият размер не надвишава минималния размер, определен за оценяеми искове над 5000лв, съгл.чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/2004.

Воден от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И

      

ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-XХХIс-в № 5304/28.11.2019г по гр.д.№ 8389/2019г, с което е прието за установено, че Н.П.В. не дължи на „Енерго-Про Продажби“АД сумата от 5 109,79лв, начислена като корекция от ответното дружество за обект, находящ се l гр.**** за периода от 3.04.2017г до 2.04.2018г за кл.№ ********** и аб.№ **********, на осн.чл.124 ГПК; осъдено е дружеството да заплати на Н.В. сумата от 809,40лв – сторени съдебно- деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.*****» да заплати на Н.П.В. ЕГН********** ***, сумата от 600лв /шестстотин лева/, представляваща сторени в производството разноски, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: