О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр. София, 09.03.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI-17 състав, в закрито заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Господинова ч.гр.д. № 1116 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ГПК вр.
чл. 577, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба,
подадена от „К.БГ” ЕАД срещу определение от 22.12.2020 г., постановено от съдия
по вписванията при Районен съд – гр. София, с което се отказва вписването в
регистъра на Службата по вписванията при Районен съд – гр. София на договор за
цесия от 27.03.2020 г., сключен между „Юробанк България”
АД и „К.БГ” ЕАД в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните,
с който на жалбоподателя се прехвърлят всички вземания, възникнали към „Г.Б.”
ООД по договор за кредит, сключен на 26.05.2010 г., който е обезпечен с ипотека.
Софийски градски съд, след като взе предвид изложените от жалбоподателя
доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 275, ал. 1 ГПК вр. чл. 577, ал. 1 ГПК. Освен това тя изхожда от лице, което
имат право и интерес от обжалването, поради което и е процесуално допустима. Разгледана
по същество, частната жалба е основателна.
На първо място настоящият съдебен
състав следва да отговори на въпроса какъв е обхвата на проверката, която
извършва съдията по вписванията при заявено искане за вписване на определен акт.
В тази връзка съдът съобразява нормата на чл. 32а, ал. 1 от Правилника за
вписванията /ПВ/, както и задължителните указания по прилагане на тази
разпоредба, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/ 25.04.2013 г.,
постановено по тълк.д. № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на
ВКС, от които следва да се направи извод, че проверката, която съдията по
вписванията извършва съгласно чл. 32а ал. 1 ПВ, включва изследване на това дали
представеният за вписване акт е такъв, който подлежи на вписване, дали е съставен
съобразно изискванията на закона за форма и има ли предвиденото в чл. 6, ал. 1,
б. „а” и б. „в” ПВ съдържание. Съдията по вписванията не може да проверява
наличието на материалноправните предпоставки за
издаване на акта, чието вписване се иска, освен ако това е изрично предвидено в
закон. В тълкувателното решение изрично е посочено, че при проверката на
формата съдията по вписванията следи само за спазване на правилото на чл. 3,
ал. 1 ПВ, съгласно което се вписват актове, извършени по нотариален ред или с
нотариално заверен подпис, но като се отчита, че специален закон може да урежда
и вписването на акт в обикновена писмена форма /напр. чл. 73, ал. 5 ТЗ/.
В случая представеният за
вписване акт представлява договор за прехвърляне на вземания, сключен на 27.03.2020
г., неразделна част от който са приложения № 1 и № 9 към него, поради което и постигнатите
в тях уговорки представляват също част от съдържанието на сключената сделка. От
съдържанието на този договор е видно, че едно от вземанията, които се прехвърля
с него е това, което е възникнало за „Юробанк
България” АД към „Г.Б.” ООД по договор за кредит, сключен на 26.05.2010 г, както
и че то е обезпечено с ипотека върху недвижим имот, вписана в Служба по
вписванията с акт № 9, том ХIV,
дело № 13812/ 2010 г., вх. рег. № 23942/ 09.06.2010 г. Такъв вид договор подлежи
на вписване съгласно изричната правна норма на чл. 171 ЗЗД и чл. 17, ал. 1, б.
„а” ПВ.
Установява се, че договорът за цесия,
чието вписване се иска е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите
на страните по него. Това означава, че в случая е спазено и изискването на чл.
3, ал. 1 ПВ, в която разпоредба е предвидено, че на вписване подлежат само
актове, които са извършени по нотариален ред или са с нотариално заверен подпис,
в каквато форма е съставен представения в настоящото охранително производство договор.
Представеният
за вписване договор за цесия има и необходимото съгласно чл. 6 ПВ съдържание –
съдържа индивидуализация на двете дружества, които са страни по сделката, както
и описание на недвижимия имот, върху който е учредена ипотека, която е вписана
в Служба по вписванията и с която са обезпечени вземанията, които са предмет на
договора за цесия, което е видно от съдържанието на приложение № 9,
представляващо неразделна част от договора за цесия от 27.03.2020 г.
Както беше посочено, принципът е че при
вписване на определен акт съдията по вписванията не извършва проверка за това
дали са налице предпоставките за неговото издаване, освен ако това задължение
не му е възложено с изрична законова разпоредба, каквато в разглеждания случай
не е налице. При съобразяване на това и прилагане на този принцип съответно към
хипотезата, при която се иска вписване на сключен договор за прехвърляне на
вземане, който е обезпечен с договорна ипотека върху недвижими имоти, се налага
изводът, че съдията по вписванията не може да извършва проверка дали този
договор е породил правно действие между страните по него, както и по отношение
на длъжника и на всички трети лица, което настъпва при осъществяване на
посочения в чл. 99, ал. 4 ЗЗД факт, а именно след като бъде съобщен на длъжника
от цедента.
С оглед на горното, следва да се
заключи, че са налице всички предпоставки за извършване на вписването на
договор за прехвърляне на вземане, сключен на 27.03.2020 г. между „Юробанк България” АД и „К.БГ” ЕАД, ведно с приложения № 1 и
№ 9 към него, който има за предмет вземания, които са обезпечени с учредена в полза
на кредитора по тях ипотека върху недвижим имот.
Така
мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 22.12.2020 г., постановено от съдия
по вписванията при Районен съд – гр. София, с което се отказва вписването в
регистъра на Службата по вписванията при Районен съд – гр. София на договор за
цесия от 27.03.2020 г., сключен между „Юробанк
България” АД и „К.БГ” ЕАД в писмена форма с нотариална заверка на подписите на
страните, с който на жалбоподателя се прехвърлят всички вземания, възникнали
към „Г.Б.” ООД по договор за кредит, сключен на 26.05.2010 г., който е
обезпечен с ипотека, като вместо него
постановява:
ДА СЕ ВПИШЕ в
регистъра на Службата по вписванията при Районен съд – гр. София договор за
прехвърляне на вземане, сключен на 27.03.2020 г. между „Юробанк
България” АД и „К.БГ” ЕАД, ведно с приложения № 1 и № 9 към него, който има за
предмет вземания, възникнали за „Юробанк България” АД
към „Г.Б.” ООД по договор за банков кредит от 26.05.2010 г., които вземания са
обезпечени с договорна ипотека върху недвижим имот, вписана в Служба по
вписванията с акт № 9, том ХIV,
дело № 13812/ 2010 г., вх. рег. № 23942/ 09.06.2010 г., което
искане за вписване е заявено с молба от 22.12.2020 г., подадена от „К.БГ” ЕАД.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.