РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Варна , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Филип С. Радинов
при участието на секретаря Станислава С. Стоянова
като разгледа докладваното от Филип С. Радинов Гражданско дело №
20203110110311 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от С. Г. Н. срещу Ю. И. Б. иск за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 700 лева, представляваща причинени на ищцата имуществени
вреди, изразяващи се в заплатено на 02.03.2017 г. адвокатско възнаграждение в размер на
предявената с иска сума, за осъществяване на правна защита и съдействие по изпълнително
дело № ***на ЧСИ Г*** рег. №***, с взискател ответникът, по повод неправомерно
поведение на същия, изразяващо се в неоснователно иницииране на изпълнителни действия
– подаване на молба за налагане на запор по изпълнителното дело, което е прекратено,
поради перемпция и вземането, предмет на производството – погасено по давност, ведно със
законна лихва от подаване на исковата молба в съда – 25.08.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 49, във връзка с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че срещу ищцата е образувано изпълнително дело при ЧСИ С***с РД ОС
Разград, с взискател ответникът, впоследствие предадено на ЧСИ Г***с РД ОС Разград,
който е образувал изпълнително дело № 2*** Посочва се, че след като ищцата установила,
че изпълнителното дело е прекратено, поради перемпция на 17.04.2010 г., а вземанията по
него са погасени по давност, завела срещу ответника съдебно дело, приключило с Решение
№ 4109/16.10.2017 г. по гражданско дело № 5219/2017 г. на РС Варна, с което е установено в
отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника вземанията, предмет на
процесното изпълнително дело. Поддържа се, че след прекратяване на изпълнителното
производство, поради перемпция, ответникът неоснователно е продължил да поддържа
неговата висящност, инициирайки изпълнителни действия – на 10.01.2017 г. е подадена
молба за налагане на запор, което е породило необходимостта от упълномощаване на
адвокат на 02.03.2017 г., а оттам - вреди за ищцата, произтичащи от заплащането на
адвокатско възнаграждение в размер от 700 лева.
1
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски, за която е
представен списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.
Поддържа се, че липсва противоправно поведение на ответника, тъй като същият е действал
добросъвестно и в съответствие с добрите нрави. Твърди се, че липсва противоправност и
защото към момента на иницииране на изпълнителните действия, длъжникът не е направил
възражение за погасителна давност, поради което правото на кредитора да се иска
принудително осъществяване на дълга не е погасено. Оспорва се причинно-следствената
връзка между деянието и вредите.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.
В съдебното заседание, ищцата не се е явила. Депозирала е молба от 11.02.2021 г., с
която поддържа исковата молба
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът подържа
отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че по молба от
взискателя ***, е образувано изпълнително дело № *** вписан в КЧСИ под рег. № ***, с
район на действие ОС-Разград, срещу длъжника С. Г. Н., въз основа на изпълнителен лист
от 09.08.2007 г., издаден по ч. гр. д. № 6494/2007 г. по описа на РС-Варна, въз основа на
запис на заповед, впоследствие предадено на ЧСИ *** с РД ОС Разград, при който е
образувано изпълнително дело № ***
По молба на взискателя от 21.08.2008 г., по отношение на длъжницата - ищца е
наложен запор на банкови сметки на 17.04.2008 г.
По молба на взискателя от 10.01.2017 г., по отношение на длъжницата - ищца е
наложен запор на трудовите възнаграждения на 17.02.2017 г.
На 02.03.2017 г. в деловодството на ЧСИ е депозирана молба от длъжницата чрез ***,
с искане за изготвяне на преписи от съответните документи, находящи се по изпълнителното
дело. Към молбата е приложен и договор за правна помощ и съдействие от същата дата, от
който е видно, че уговореният адвокатски хонорар срещу оказаната правна помощ и
съдействие в хода на изпълнителното дело е 700 лева, който е платен в брой в деня на
подписване на договора – арг. от чл. 3 от договора.
На 16.06.2017 г. от ЧСИ е издадено постановление за прекратяване на
изпълнителното производство поради настъпила перемпция.
С приобщеното по делото Решение № 4109/16.10.2017 г. по гражданско дело №
5219/2017 г. на РС Варна е прието в отношенията между страните, че Светлана Нейкова не
дължи на *** паричните вземания предмет на изпълнителния лист от 09.08.2007 г.
2
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск, ищцата следва да установи при условията на
пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки – 1) видът и
обема на претърпените имуществени вреди; 2) че тези вреди се намират в причинна връзка с
противоправно поведение на лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД (ответникът) е
възложило работа и 3) че вредите са причинени при или по повод изпълнение на
възложената от ответника работа.
Ответникът следва да установи всички свои правоизключващи и правопогасяващи
възражения.
Съгласно чл. 79 ал. 1 от ГПК, разноските в изпълнителния процес са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато делото е прекратено на някои от основанията посочени в
чл. 433 от ГПК, какъвто е конкретният случай – поради дезинтересиране на взискателя от
производството /чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК/. Но в същото време, в ГПК не е предвидена
възможност и право на длъжника, когато изпълнителното производство е прекратено на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК да претендира направените в хода на производството
разноски, нито се съдържат разпоредби, уреждащи въпроса за разноските направени от
длъжника. Дори и такива да бъдат присъдени от съдебния изпълнител, с каквито
правомощия поначало последният не разполага, то постановлението за присъждането им не
би било скрепено със сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила, нито би могло да
послужи на длъжника като изпълнително основание, подлежащо на принудително
изпълнение по смисъла на чл. 404 от ГПК. Липсата на процесуална възможност да се
упражни претенцията за разноски в изпълнителния процес налага извод, че изразходваните
средства в хода на принудителното изпълнение, прекратено в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК, представляват имуществени вреди за лицето, привлечено като длъжник по
принудително изпълнение, за което не са налице материални предпоставки и за които вреди
взискателят дължи обезщетение по реда на непозволеното увреждане.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия. Тя има
обезпечително-гаранционна функция, като тази отговорност не произтича от вината на
лицето, което е възложило работата. Лицето, което е възложило работата може да се
освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не
е причинило никаква вреда, ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако
вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа.
Предвид изложените факти, установени от приобщените по делото доказателства,
съдът счита, че е извършено деяние под формата на действие – подаване на молба от
10.01.2017 г. за налагане за запор на трудовото възнаграждение на длъжницата.
Противоправността на деянието се извежда от обстоятелството, че към момента на сезиране
на съдебния изпълнител с искания за справки и запори висящността на производството вече
е било преустановено ex lege, доколкото в продължение на повече от две години – в периода
от 21.08.2008 г. до 10.01.2017 г., взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия – арг. от мотивите на т. 10 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тоест всички
действия на взискателя, извършени след прекратяване на делото по силата на закона, са
незаконосъобразни, тъй като са лишени от правното си основание – наличието на висящо
изпълнително дело.
В действителност подаването на молби за справки и предприемане на изпълнителни
действия в хода на изпълнително дело е призната и гарантирана от закона възможност
3
кредиторът принудително да удовлетвори своя интерес – арг. от чл. 426 ал. 1 и сл.от ГПК.
Обстоятелството обаче, че взискателят е разполагал с изпълнителен титул към момента на
депозиране на последващите молби, не променя извода на настоящия съдебен състав,
доколкото същият със собственото си бездействие не е поддържал висящността на
изпълнителния процес. В конкретния случай кредиторът е следвало да полага обичайната
грижа при събирането на своите вземания, а липсата на такава обуславя допускането на
небрежност от същия, поради което е неосноватлено направеното в отговора на исковата
молба възражение за добросъвестност на взискателя при осъществяване на деянието.
Настъпилата вреда, като неблагоприятно изменение в патримониума на длъжника, се
изразява в заплащането на възнаграждение за адвокат, който да защити интереса му като
страна в изпълнителния процес. Съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила същото. В договора следва да е вписан начинът на
плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой – както е в конкретния случай, то тогава вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка – арг. от т. 1 на ТР № 6
по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Размерът на претърпените имуществени вреди също се установява от приобщения
договор за правна помощ и съдействие, а именно – 700 лева.
От доказателствената съвкупност се установява, че представител на ищцата е посетил
кантората на ЧСИ непосредствено след запориране на банковите му сметки, тоест
плащането на възнаграждението е станало във връзка с неоснователно предприетото от
ответника изпълнително действие, което обуславя и наличието на причинно-следствена
връзка между противорпавното деяние и настъпилата имуществена вреда. Констатирано е,
че към датата на посещение в кантората на ЧСИ – 02.03.2017 г. делото е било висящо, а
договорът е подписан преди прекратяване на изпълнителното дело чрез постановление
/16.06.2017 г./. Ето защо съдът счита за несъстоятелни доводите на ответника за липса на
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен
резултат.
В заключение съдът счита, че са доказани в тяхната кумулативност елементите от
фактическия състав на деликтната отговорност на ответника по чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД,
като липсват данни дължимата сума по обезщетението, предмет на осъдителния иск, да е
заплатена на ищцата, поради което исковата претенция следва да бъде уважена в пълния
предявен размер.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищцата се
полагат разноски. В тази връзка ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата от 350 лева, представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски,
от които сумата от 50 лева – държавна такса, сумата и сумата от 300 лева – адвокатско
възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ю. И. Б., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, *** да заплати на С. Г. Н.,
ЕГН ********** с адрес гр*** сумата 700 лева /седемстотин лева/, представляваща
обезщетение за причинени на същата имуществени вреди, изразяващи се в заплатено на
02.03.2017 г. адвокатско възнаграждение в размер на предявената с иска сума, за
осъществяване на правна защита и съдействие по изпълнително дело №***с РД ОС Разград,
с взискател ответникът, по повод неправомерно поведение на същия, изразяващо се в
4
неоснователно иницииране на изпълнителни действия – подаване на молба за налагане на
запор по изпълнителното дело е прекратено, поради перемпция, ведно със законна лихва от
подаване на исковата молба в съда – 25.08.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 49, във връзка с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, Ю. И. Б., ЕГН ********** с адрес гр.
В*** да заплати на С. Г. Н., ЕГН ********** с адрес г*** сумата от 350 лева /триста и
петдесет лева/, представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5