Р Е Ш Е Н И Е
№ 258 20.01.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 4 995 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 439 от ГПК и е образувано по повод искова молба от К.Д.К. ЕГН ********** , с адрес: ***1, против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, п.к.1715, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, за приемане за установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата 18 893, 39 лева, представляваща главница, сумата 12 056, 74 лева, представляваща лихва, сумата 8 405, 55 лева, представляваща неолихваями вземания, сумата 481, 23 лева, представляваща разноски, сумата 3 481, 99 лева, представляваща такси или общо сумата 43 418, 90 лева, по изпълнително дело № 20198030400701 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, рег. № 803 на КЧСИ.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
На първо място ищецът посочва по отношение на цесията, че не следва да се приема за редовно уведомяването му по телефона от предходното изпълнително дело, тъй като липсва подобна съдебни практика, а и в хода на производството е оспорил редовността на този договор. На следващо място посочва, че не са спазени всички процесуално - правни и материално - правни предпоставки на чл.99 от ЗЗД. В тази насока излага правен довод, че договорът за цесия е нищожен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД поради липса на предмет, за което излага подробни фактически твърдения. Конкретизира, че от приложените удостоверения не става ясно дали вземането произтича именно от неизпълнение на задължение по договора за банков кредит. На следващо място посочва, че неопределяемостта на прехвърлените вземания води до недействителност на цесията, също поради липса на предмет. Ищецът твърди, че дори договорът за цесия да не е нищожен на посочените основания липсата на индивидуализация на конкретното вземане препятства възможността да се провери дали „ЕОС МАТРИКС“ е носител на правото да го реализира. Поради това ищецът счита, че дружеството – ответника не установява материално правната си легитимация и искът следва да бъде отхвърлен.
На следващо място ищецът е изложил довод, че вземанията по изпълнителното дело са погасени по давност, за което ищецът излага подробни фактически твърдения и правни доводи, позовава се на съдебна практика. Счита, че давността е три годишна и е настъпила перемпция по силата на закона, тъй като от предприемане на последното действие по първото изпълнително дело е изтекъл този период от време.
Последното изложено в исковата молба основание е, че поради погасяване на задълженията по договора за банков кредит всяко поотделно съгласно Тълкувателно решение № 3/2017 година от 27.03.2019 година по тълкувателно дело № 3/2017 година на ОСГТК, ВКС, за уеднаквяване на практиката по въпроси, свързани с реда за погасяване на парични вземания, съгласно което при настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили заемът да се връща на вноски и съответно лихви не се дължат.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., дава писмен отговор на предявения иск. Оспорва исковете като неоснователни и недоказани.
По фактите ответникът излага, че на 10.01.2008 година е сключен договор за банков кредит между К.К. и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД. Тъй като ищецът преустановил изпълнението на задълженията си по договора за банков кредит от името на банката било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. Въз основа на получения изпълнителен лист е образувано производството по изпълнително дело № 597/2013 г. по описа на ЧСИ Таня Георгиева Маджарова, рег. № 803 на КЧСИ, с район на действие района на Бургаски окръжен съд. Ищецът в настоящото производство е подал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което заявителят е предявил иск по реда на чл. 422 от ГПК. Образувано е производството по гражданско дело № 6602 по описа на Бургаски районен съд за 2013 година. С влязло в сила на 20.10.2015 година решение е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, плащане на които е разпоредено със заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
На 19.02.2018 година е сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/ между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, като цедент, и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, като цесионер, с който вземането посочено по – горе е прехвърлено на ответника в настоящия процес.
В писмения отговор ответникът, чрез процесуалния си представител, е отправил искане, в случай, че съдът приеме, че ищеца не е уведомен за цесията, това да бъде направено в хода на настоящия процес с връчване на ищеца на препис от писмения отговор и приложенията и който факт следва да бъде взет предвид съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК. В тази насока ответникът се позовава на съдебна практика, излага правни доводи. Конкретизирано е, че уведомяването на длъжника за цесията не е елемент от фактическия състав на този договор, който е консенсуален.
На следващо място, по повод основанията, изложени в исковата молба, от името на ответника е направено възражение, че вземането е индивидуализирано в договора за цесия. Счита, че сключването и неизпълнението на задълженията по договора за банков кредит не се оспорва от ищеца.
По повод направеното възражение за изтекла погасителна давност в писмения отговор е изложено, че срокът е петгодишен и не е изтекъл. На следващо място е изложено, че давността е прекъсвана многократно с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
В писмения отговор е посочено, че тълкувателните решения нямат обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред и в който смисъл ответника се позовава на съдебна практика. Довода е изложен във връзка с обявяване за изгубило сила ППВС №3/1980 година с ТР № 2 от 26.06.2015 година, постановена по тълкувателно дело № 2/2013 година на ОС ГТК на ВКС, т.10.
В писмения отговор са изложени и други фактически и правни доводи за неоснователност и недоказаност на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът, чрез назначения на основание ЗЗП процесуален представител - адвокат Г., поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да го уважи. Счита, че уведомяването на ищеца за цесията не може да бъде направено чрез нея в настоящия процес, тъй като тя не е негов представител на основание договор.
В съдебно заседание ответникът не се представлява. В молба, чрез процесуалния си представител, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор.
По приложимия закон настоящият състав приема следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 от ГПК, съгласно който длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението. В ал.2 е посочено, че искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и предвид приложимия материален закона, се установява следното от фактическа и правна страна:
Със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 20.03.2013 година, постановена по частно гражданско дело № 2012 по описа на Бургаски районен съд за 2013 година, е разпоредено длъжникът К.Д.К., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на кредитора “Райфайзенбанк (България)” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район “Средец”, ул. “Гогол” № 18-20, представлявано от изпълнителния директор Ани Василева Ангелова и прокуриста Михаил Танев Петков, чрез пълномощник адв. Христина Тодорова сумата от 18 893.39 лева (осемнадесет хиляди осемстотин деветдесет и три лева и тридесет и девет стотинки), представляваща главница по договор за банков кредит от 10.01.2008 г. и анекс № 1 от 12.05.2010 г. към договора, сумата от 4 886.06 лв. (четири хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и шест стотинки), представляващи договорна лихва дължима за периода от 06.06.2011 г. до 28.01.2013 г., сумата от 1 575.59 лв. (хиляда петстотин седемдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки), представляващи наказателна лихва дължима за периода от 05.07.2011 г. до 18.03.2013 г., сумата от 1 943.90 лв. (хиляда деветстотин четиридесет и три лева и деветдесет стотинки), представляващи лихва дължима на основание чл. 4.2, вр. чл. 1 от анекс № 1/12.05.2010 г. към договора за периода от 05.10.2009 г. до 11.05.2010 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 19.03.2013 г. до окончателното изплащане на вземането,както и сумата от 545.98 лева (петстотин четиридесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки) - разноски по делото за платена държавна такса.
По повод подадено от длъжника възражение е образувано производство по реда на чл.422 от ГПК, предявен от кредитора срещу длъжника, приключило с влязло в сила Решение от 17.01.2014 година, постановено по гражданско дело № 6602 по описа на Бургаски районен съд за 2014 година, с което искът е уважен като е прието за установено, че ответникът дължи на ищеца посочените в заповедта суми и на посоченото основание. Решението е влязло в сила на 20.10.2015 година, след инстанционен контрол като е потвърдено.
Погасителната давност се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл.422, ал.1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, ако е спазен срокът по чл.415, ал.1 (сега ал.4) ГПК. Поради това следва да се приеме, че давността е била прекъсната считано от 19.03.2013 година, когато е образувано заповедното производство, което е служебно известен факт. На основание чл.115, б. „ж“ от ЗЗД докато трае съдебен процес относно вземането давност не тече, като в случая по тази причина давност не е текла до посочената по – горе дата – 20.10.2015 година. На основание чл. 117 от ЗЗД считано от влизане в сила на съдебното решение е започнала да тече нова, петгодишна давност, която е с този срок и по отношение на вземанията за лихви.
Междувременно, на 02.04.2013 година, въз основа на издадения изпълнителен лист на основание посочената заповед за незабавно изпълнение е образувано производството по изпълнително дело 20138030400597 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, рег. № 803 на КЧСИ, с район на действие района на Бургаски окръжен съд.
Това изпълнително производство е прекратено с Постановление на ЧСИ от 10.05.2019 година, на основание чл.488, ал.1, т.8 от ГПК, поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. В мотивите е посочено, че перемпцията настъпва по силата на закона и органът само я констатира, като не е посочено кога е започнал да тече този срок и кога е изтекъл според ЧСИ. В случая, видно от приложения по делото препис от изпълнително дело е насрочен опис на движими вещи на адреса на длъжника за 18.06.2018 година. Преди това, на 26.06.2016 година, е изпратено запорно съобщение.
До настоящия момент от посочената дата на прекратяване на изпълнителното производство, от която е започнала да тече нова давност на основание чл.117 от ЗЗД, не е изтекъл период от пет години, за да се приеме, че вземането е погасено на посоченото от ищеца материално правно основание. В допълнение следва да бъде посочено, че на 28.05.2019 година е образувано второ изпълнително дело, което е изпълнително дело с № 20198030400701 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, рег. № 803 на КЧСИ, с район на действие района на Бургаски окръжен съд, с което и съгласно чл. 116. „в“ от ЗЗД давността е прекъсната отново на основание чл.117 от ЗЗД.
По отношение на възражението на ищеца, че не е уведомен за договора за цесия, сключен между кредитора по договора „Райфайзенбанк“ и „Еос Матрикс“ ЕООД, настоящият състав приема, че приложение следва да немери тълкуването в закона, дадено в Решение от 28.11.2018 година, постановено по гражданско дело № 2530/2017 година на ВКС, Първо търговско отделение. В него е посочено, че : „Без значение за основателността на иска по чл.439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор/ цесионер/е установяване на надлежното уведомяване на длъжникът по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането- то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното производство, длъжникът се освобождава от дълга.“ Поради изложеното това фактическо твърдение от исковата молба е неоснователно.
С горните мотиви настоящият състав приема, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
От името на ответника е поискано присъждане на разноски, направени по водене на делото, които следва да бъдат определени в размер от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение по правилото на чл.78, ал.4 от ГПК и чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от К.Д.К. ЕГН ********** , с адрес: ***1, против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, п.к.1715, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, чрез процесуален представител, за приемане за установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата 18 893, 39 лева, представляваща главница, сумата 12 056, 74 лева, представляваща лихва, сумата 8 405, 55 лева, представляваща неолихваями вземания, сумата 481, 23 лева, представляваща разноски, сумата 3 481, 99 лева, представляваща такси или общо сумата 43 418, 90 лева, по изпълнително дело № 20198030400701 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, рег. № 803 на КЧСИ, поради изтекла погасителна давност и поради това, че не е уведомен за договор за цесия на вземането.
ОСЪЖДА К.Д.К. ЕГН ********** , с адрес: ***1, против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, п.к.1715, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, представлявано от процесуалния представител, сумата 100 лева /сто лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото, като отхвърля претенцията до пълния предявен размер от 300 лева /триста лева /, представляваща разноски, направени по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.