РЕШЕНИЕ
№ 472
град Плевен, 01.10.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на четиринадесети
септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
НИКОЛАЙ
ГОСПОДИНОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА |
при секретар Цветанка
Дачева и с участието на прокурор Иво Радев изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно
дело № 647/2021 г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Д.С.Д., ЕГН **********
***, срещу решение № 371/20.07.2021 г. постановено по а.н.д. № 910/2021 г. по
описа на Районен съд – гр. Плевен с
доводи, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита,
че приетите от съда обстоятелства не отговарят на установените императивни законови разпоредби, като същите
са изтълкувани неправилно, поради което са приложени неправилно на установената
съдебна практика и на действителното положение между страните. Твърди, че така издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно в частта по т.1, тъй като е
издадено в нарушение на чл. 33 от ЗАНН. Сочи, че за доказване на изложеното по
а.н.д. № 910/2021 г. по описа на PC Плевен е изискано и приобщено
НОХД № 92/2021 година по описа на Районен съд Плевен, което е приключило със
споразумение, с което жалбоподателят се е признал за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, затова че на 01.01.2021 година около
04.00 часа в гр. Плевен, ул. „Ген. Тошев“ с посока на движение към бул. „Русе“,
като водач на лек автомобил Форд Фиеста, с peг. номер **********, собственост на
„Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД е управлявал горепосоченото МПС с концентрация на алкохол
над 1.2 на хиляда, установено по надлежен ред е техническо средство дрегер
Алкотест 7518 с фабричен номер ARBA
0152, който на
01.01.2021 г. в 04:00 ч. е отчел положителен резултат от 1.29 /промила на
хиляда/ в издишаното количество въздух. Издаден е талон за медицинско
изследване с бланков номер 0052219 и осем броя холограмни стикери за валидност
и сигурност на пробата с номер А 027938. Излага твърдения, че административното производство за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП, за което му е наложено наказание по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП и
наказателното производство по чл. 343б, ал. 1 от НК са образувани за едно и
също деяние, поради което административно-наказващият орган не е следвало да
образува административно-наказателно производство съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗАНН. Счита, че не е спазено императивното изискване в чл. 33, ал. 2 от ЗАНН да
се прекрати административно-наказателното производство, образувано със
съставения АУАН за същото деяние. Навежда
доводи, че разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е едновременно санкционна и
предписваща правила за поведение, като с нея се санкционира водач на МПС, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Сочи, че тази норма от ЗДвП установява два
различни състава на административни нарушения. Предложение 1- во от ал. 3 на
чл. 174 от ЗДвП санкционира отказ на водач да бъде проверен с техническо
средство за употреба на алкохол. Предложение 2- ро от ал. 3 на чл. 174 от ЗДвП
санкционира отказ на водач за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози. Твърди, че в наказателното постановление в частта
относно приетата за нарушена законова разпоредба, административно-наказващият
орган не е приел категорично кое от двете изпълнителни деяния посочени в текста
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е извършил виновно жалбоподателят. Сочи, че в АУАН е
визирано едно нарушение - отказ на водач за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, а в обстоятелствената част на НП са
посочени като виновно извършени от жалбоподателя, двете изпълнителни деяния на
нарушението със съюз или между тях, без наказващият орган да е направил
разграничение, кое от двете от тях (или и двете), приема за осъществено от
наказаното лице. Счита, че при ангажиране на административната отговорност е допуснато съществено
процесуално нарушение на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което нарушение самостоятелно изцяло опорочава административно
наказателното производство, води до неяснота в това строго регламентирано
производство и опорочаване на наказателното постановление като акт на
административно наказателния процес. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени решение № 371 от 20.07.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 910/2021 г. по описа на Районен съд - Плевен и вместо
него да постанови решение, с което да отмени наказателно постановление № 21-0938-000044
от 11.01.2021 г. на началник сектор към ОДМВР – ПЛЕВЕН.
В съдебно заседание касаторът – Д.С.Д.,*** редовно
призован, не се явява, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен,
ул. „Сан Стефано“ № 3, редовно призован, не се явява, не се представлява
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава
заключение, че първоинстанционното решение е правилно и мотивирано. Моли да
бъде потвърдено
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.
С посоченото решение е потвърдено наказателно
постановление № 21-0938-000044 от 11.01.2021
година на началник сектор към ОДМВР - Плевен, сектор ПП – Плевен, с което на Д.С.Д.
***, за това, че на 01.01.2021 г. в 04.00 часа в гр. Плевен, ул. „Ген. Тошев“
до № 5 с посока на движение към бул.
„Русе“ като водач управлява лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ******
собственост на „Мото Пфое Лизинг“ ЕООД, БУЛСТАТ ********* и отказва да му бъде
направена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози на
01.01.2021 г. в 04:45 часа с тестова система Дрегер Дръг Тест 5000 с
идентификационен номер АRLК 0013, състояща
се от анализатор Дрегер Дръг Тест 5000 и тестови комплект Дрегер дръг тест
5000, с SТК 7, с RЕF 8323157, c LOT ARNB -0505, валиден до 2021 г. 06 – нарушение на чл. 174, ал. 3,
пр. 2 от ЗДвП и е наложено наказание
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца. Издаден е талон за медицинско
изследване с бланков номер 0052220 и осем броя холограмни стикери за валидност
и сигурност на пробата с номер А 027928, като
е издаден е протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
и/или упойващи вещества с номер 236.
Настоящата инстанция намира, че решението е
валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на закона. В случая при проверката е налице установено нарушение
от водача, че същият управлява МПС с концентрация на алкохол с над 1.2 на
хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Алкотест 7510
с фабричен номер АRВА 0152, който на 01.01.2021 г. в 04:40 часа отчита положителен
резултат от 1.29% /промила на хиляда/ в издишаното количество от водача въздух
и нарушение -отказ да му бъде направена проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози на 01.01.2021 г. в 04:45 часа с тестова система
Дрегер Дръг Тест 5000 с идентификационен номер
АRLК 0013. Образувано
е наказателно производство по установеното управление на МПС след употреба на
алкохол и с оглед протокол № 9 от 18.01.2021 г. и № 36 от 29.01.202г. по нохд №92 по описа за 2021 г. на РС- Плевен на
първи наказателен състав е налице споразумение между подсъдимият Д.С.Д., който се
признава за виновен за това, че на 01.01.2021 г. в гр. Плевен управлява лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда – 1,29 на хиляда и е наложено наказание, чието изпълнение е отложено. С
процесното НП се реализира административно-наказателна отговорност за
установения отказ за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества,
но е нарушен принципът ne bis in idem,
тъй като е недопустимо деецът да носи отделно наказателна и административно-наказателна
отговорност за деяние, с което се нарушават едновременно наказателна и
административно-наказателна норма. В ТР 3/2015 ОСНК на ВКС, е изяснено, че в
трайната практика на ЕСПЧ престъплението (нарушението) се разглежда като
съвкупност от конкретни фактически обстоятелства, които се отнасят до един и
същи извършител и са неразделно свързани помежду си във времето и в
пространството. Според Европейския съд отправната точка за преценка на
понятието "същото деяние" е "конкретното незаконно
поведение", "идентичността на фактическите актове".
С основополагащо в този смисъл значение е
решението по дело С. З. срещу Русия, в което е въведен хармонизиран подход при
преценка дали се касае за същото деяние, като е прието, че принципа ne bis in
idem въвежда забрана за провеждане на втори процес с наказателен характер срещу
едно и също лице въз основа на идентични факти или факти, които по същностните
си елементи са едни и същи, като от значение за извода дали се касае за
идентични факти е съпоставката на конкретните условия на време, място,
обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа
на което е предприето поведението на дееца. В тази връзка следва да се съобрази,
че нарушението по чл.
174, ал. 3 ЗДвП се състои от два основни съставомерни елемента: управление на МПС, което придава на дееца
качеството "водач" и го прави годен субект на нарушението и отказ
лицето да се тества по съответния ред. В процесния е налице управление на МПС и отказ за проверка за употреба на
наркотични вещества , като в НП дееца е наказан за факти, които по същностните
си елементи са едни и същи с тези по наказателното производство.
С оглед гореизложеното следва да се приеме,
че деянието и нарушението в конкретния случай са едно и също, доколкото, както
вече се установи става въпрос за нарушаване на правила за поведение,
съставляващи алтернативни форми на изпълнителното деяние на една и съща норма. Д.
осъществява състав на престъпление и на административно нарушение, като с оглед
ТР№ 3/2015 на ВКС на ОСНК определянето
на тъждеството на деянието е акцентът върху фактите на инкриминираното
поведение, като преценката, дали се касае до същото деяние се основава само на
фактическото му съдържание, без оглед на неговата квалификация и на
класификацията му като "престъпление" или "административно
нарушение" и след като деянието е едно и също, провеждането на две отделни
самостоятелни производства - наказателно и административно-наказателно с
наказателен характер по смисъла на Конвенцията - съставлява нарушение на чл.
4, § 1 от Протокол № 7, независимо от обстоятелството, че са засегнати
различни обекти на защита.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
РЕШИ:
Отменя решение № 371/20.07.2021
г. постановено по а.н.д. № 910/2021 г. на Районен съд – гр. Плевен, като вместо
него постановява:
Отменя наказателно
постановление № 21-0938-000044 от
11.01.2021 година на началник сектор към ОДМВР - Плевен, сектор ПП – Плевен.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ 1. /п/
2.
/п/