Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 05.07.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-16 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА

 

при секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10203 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Е.И.М. твърди, че на 12.09.2016 г. в резултат на настъпило ПТП в гр. Русе по вина на водача на автомобил Фолксваген Каравел с ДК № *******, деликтната отговорност на който е застрахована при ответника по застраховка Гражданска отговорност, са й причинени, като пешеходец, намиращ се на тротоара, телесни увреждания с окончателна диагноза Вулнус лацерум контузум региум генус декстра, Лезио парциалис м. бицепс феморис декстра, които налагали провеждане на оперативно лечение и са й причинили болки и страдания, продължавали и понастоящем. Твърди, че в резултат от уврежданията от процесното ПТП е претърпяла неимуществени вреди, справедливото обезщетяване на които възлизат в размер на 30000 лева, част от които в размер на 4000 лева са заплатени от застрахователя след предявяване пред него на писмена претенция на 30.05.2017 г. Иска присъждане на сумата 26000 лева, заедно със законна лихва от увреждането – 12.09.2016 г. Претендира разноски.

Ответникът З.А.Б. АД в законоустановения срок оспорва така предявения иск и акцесорна претенция, навеждайки възражения за завишаване на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди съобразно чл. 52 от ЗЗД и за недължимост на законната лихва от увреждането. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното:

По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

За възникване на имуществената отговорност на застрахователя, исковата претенция за която в настоящото производство е процесуално допустима поради наличие на проведено рекламационно производство пред застрахователя по чл. 496 от КЗ, трябва да бъдат осъществени следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответника.

С изготвения по делото доклад на основание чл. 375, ал. 1 и чл. 377 във вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, предвид изложените от страните твърдения и извършеното от ответника извънсъдебно плащане, са признати за безспорни и ненуждаещи от доказване между страните всички релевантни факти, представляващи посочените материалноправни предпоставки по чл. 432, ал. 1 от КЗ за възникването на правото на ищцата Е.М. като увредено от процесното ПТП лице да получи обезщетение за претърпените от нея вреди от застрахователя, с когото делинквентът е сключил договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност.

Спорният по делото въпрос е само относно размера на обезщетението за претърпените от ищеца Е.М. неимуществените вреди. От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което съдът възприема изцяло за достоверно, като обективно и компетентно изготвено от вещото лице въз основа на представените по делото медицински документи, се установи, че причинените на ищцата Е.М. от процесното ПТП травматични увреждания – частично разкъсване на мускулно-сухожилна част на двуглавия бедрен мускул в дясно и разкъсно-контузна рана на дясно коляно, имащи травматичен характер и които са довели до реализиране съответно на медико-биологичния признак „трайно затруднение в движенията на десния долен крайник“ и „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, са наложили комплексното й лечение – болнично и при домашно-амбулаторни условия. При оперативната интервенция в МБАЛ Русе, проведена по спешност на ищцата поради частичното прекъсване на мускулно-сухожилната част на бедрения мускул, е направен мускулен шеф, дренаж и превръзка, а след това й е назначена антибиотична и обезболяваща терапия. Вещото лице изяснява, включително и при изслушването му в съдебно заседание и по новопредставените медицински документи, че при ищцата няма усложнения и съществени остатъчни явление от получените от нея увреждания, като проведените през м. декември 2016 г. процедури са поради остатъчен дефицит на колянната става, който е нормален при такова увреждане на бедрения мускул. Такива процедури са проведени на ищцата през 2017 г. и 2018 г. (така представените физиопроцедурни карти). Възстановителният период на ищцата е приключил в рамките на 2-3 месеца, като според вещото лице при интензивно натоварване на десния крак е възможен дискомфорт в мястото на увреждането.

По делото е разпитан св. Е.Л.– внучка на ищцата Е.М.. От показанията се установява, че след проведеното болнично лечение за ищцата се грижела майката на свидетелката, грижите на която били необходими за ежедневни хигиенни нужди и хранене. Ищцата изпитвала болки и продължавала да изпитва такава и понастоящем, като се налагало да приема обезболяващи. Възстановяването й продължило около 3-4 месеца, а след този период ищцата периодично правила физиотерапевтични процедури за намаляване на болките и отока. Свидетелства, че след процесното ПТП ищцата станала затворена, изолирала се и се страхувала да пресича и ходи сама. Съдът цени показанията на св. Е.Л.при преценката им съобразно чл. 176 от ГПК с оглед на всички данни по делото, като отчита възможната й заинтересованост от изхода на спора. Доколкото изложеното от свидетелката почива на непосредствените й възприятия и не се опровергава от останалите доказателства, съдът не намира основание да им откаже вяра, а и показанията й се подкрепят от останалите доказателства по делото.

Претърпените от ищцата неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при отчитане вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото (в този смисъл Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС). Ищцата Е.М. е претърпяла горепосочените травматични увреждания, едно от които е довело до трайно затрудняване на движението на десен долен крайник, като от характера на уврежданията следва несъмнения извод за изпитвани от нея болки и страдания при настъпване на уврежданията и през време на провеждане на болничното й лечение. Тя продължавала да изпитва болки в десния крак и съществувала възможността такива да изпитва на мястото на увреждането при интензивното му натоварване. Възстановителният период на ищцата продължил около 3 месеца, като след този период тя се нуждаела от физиотерапевтични процедури за намаляване на болките и отока. След процесното ПТП станала затворена и асоциална, страхувала се да пресича и ходи сама. Съобразявайки посочените обстоятелства, както и възрастта на ищцата – 72 години, и лимитите на застрахователна отговорност по задължителна застраховка Гражданска отговорност като проявна форма на икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието – м. септември 2016 г., съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от нея болки и страдания и възлиза на 10000 лева. Вземането за част от посоченото обезщетение е погасено от ответника преди завеждането на делото с плащането на сумата от 4000 лева, поради което искът се явява основателен за сумата от 6000 лева, като за разликата над нея до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен.

Частичната основателност на главния иск води до основателност и на акцесорната претенция за законната лихва, но считано от уведомяването на ответника от увреденото лице за настъпването на процесното застрахователно събитие – 30.05.2017 г. В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ. При липса на данни по делото, а и твърдения от страните, за по-ранна дата на уведомяване на ответника от застрахования или увреденото лице за настъпването на процесното застрахователно събитие, настоящият съдебен състав намира, че лихвата за забава се дължи от предявяване на застрахователната претенция от ищцата Е.М. – 30.05.2017 г., до окончателното изплащане на дължимото й обезщетение. Акцесорната претенция за периода от 12.09.2016 г. до 29.05.2017 г. включително следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата Е.М. сумата 80.77 лева, представляваща сбора на реално заплатените по производството разходи за държавна такса и възнаграждение за вещо лице, а на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на адв. В.Н. сумата – 302.37 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 година за предоставената на ищцата безплатна правна помощ, определено съразмерно на уважената част на иска въз основа на възнаграждение от 1310 лева. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъди сумата 1007.69 лева, представляваща разноски по производството за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част на иска. Съдът намира за неоснователно наведеното от ищцата възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, тъй като то съответства на минималния размер на възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 година.

Ответникът на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на съда сумата 190 лева, представляваща дължимата и невнесена държавна такса по производството.

По изложените съображения Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА З.А.Б. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Е.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** *******, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 6000 лева, представляваща неизплатеното застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от причинените й травматични увреждания - частично разкъсване на мускулно-сухожилна част на двуглавия бедрен мускул в дясно и разкъсно-контузна рана на дясно коляно, в резултат от осъществено на 12.09.2016 г. в гр. Русе пътнотранспортно произшествие по вина на водача на автомобил Фолксваген Каравел с ДК № ******* – Р.А.Б., чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност със З.А.Б. АД, заедно със законната лихва върху тази сума от 30.05.2017 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 80.77 лева - разноски по производството, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата над уважения размер от 6000 лева до пълния предявен размер от 26000 лева и акцесорната претенция за периода от 12.09.2016 г. до 29.05.2017 г. включително.

ОСЪЖДА З.А.Б. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. В.Й.Н., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА сумата 302.37 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 година за предоставената на Е.И.М. безплатна правна помощ по производството.

ОСЪЖДА Е.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** *******, да заплати на З.А.Б. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 1007.69 лева, представляваща разноски по производството.

ОСЪЖДА З.А.Б. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 190 лева - държавна такса.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

СЪДИЯ: _________

Р. Бошнакова