РЕШЕНИЕ
№ 1155
гр. София, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000501276 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
Срещу решение № 133 от 15.10.2024 г. по гр.д.№ 220 по описа за 2023 г.
на Окръжен съд- Благоевград е постъпила въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“
АД, ответник в първоинстанционното производство.
Решението се обжалва в частта, в която претенциите на ищците – Е. С.
Б. и С. А. К. с правно основание чл.432, ал.1 КЗ срещу ответника/въззивник за
обезщетение за неимуществени вреди са били уважени, съответно за сумата
над 15 000 лв. до присъдените 50 000 лв. и за сумата над 3 500 в. до
присъдените 15 000 лв., както и относно законната лихва, считано от датата на
предявяване на претенциите, така и в частта за присъдените разноски.
Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част. Счита, че така
определеното обезщетение в общ размер от 65 000 лв. е изключително
завишено и не отговаря на критериите за справедливост, както и не било
1
съобразено с икономическата обстановка в страната. Така присъдената сума
способствала за неоснователно обогатяване на ищците; същата надвишавала
стотици пъти средният им годишен доход. Сочи, че в практиката си за подобни
случаи- средна телесна повреда, ОС-Благоевград присъждал обезщетение в
рамките на 10 хиляди лева, а за лека телесна – 2 до 3 хиляди лева и то без
редуциране на размера поради съпричиняване. Счита се, че ищците не били
доказали търпените от тях болки и страдания. Неправилно съдът бил приел,
че не е налице съпричиняване от страна на ищците. Твърди се, че ищците били
пътували без обезопасителни колани с каквито процесното МПС било
оборудвано. Това се установявало от събраните по делото експертизи, както и
от свидетелските показания. В случая с поведението си и неполагането на
необходимата грижа ищците били създали реална възможност за настъпване
на вредоносния резултат. Следвало на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото
им обезщетение да се намали с 50 %. Съдът постановил решението си без да
обсъди задълбочено доводите на страните. Съдът неправилно бил възприел
фактическата обстановка по спора, както и не извършил обстоен анализ на
събраните по делото доказателства. Така достигнал до грешния правен извод
за основателност на ищцовите претенции. Изразява се несъгласие и с приетия
от съда механизъм на ПТП. Сочи се, че наказателното производство срещу
водача на лекия автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“ К. А. не било
приключило, което означавало, че вината му за настъпването на ПТП не е
установена с влязла в сила присъда. Твърди се, че свидетелските показания са
противоречиви поради което не следвало да бъдат кредитирани. По
отношение на претенцията за лихва се оспорва размера, както и началния
момент. Твърди се неправилно тълкуване и приложение на чл.486 и чл.497,
ал.1,т.1 и т.2 от КЗ. При правилното приложение на тези разпоредби, срокът за
първия ищец не можело да е с начална дата 19.06.2023 г.- датата на
претенцията, а следвало да е три месеца след тази дата или 19.09.2023 г., а по
отношение на втория ищец, съответно не 12.07.2023 г., а 12.10.2023 г. Счита,
че изобщо не дължи лихва за забава, защото отговорността не била деликтна,
а договорна; дружеството не било изпаднало в забава.
Иска се в обжалваната му част решението да бъде отменено и вместо
това постановено друго, с което претенциите да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендират се разноски.
2
По въззивната жалба е постъпил отговор от Е. С. Б. и С. А. К., ищци в
първоинстанционното производство, в който отговор се съдържа становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на решението, в частта, в
която претенциите им са били уважени. Не били допуснати наведените от
въззивника процесуални нарушения. Считат, че същите били доказани от
събраните по делото доказателства. Сочат, че при деликт вината се
презумирала. Налице били кумулативно дадените предпоставки за
обезщетяването им. Присъденият размер на обезщетението отговарял на
критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД. Следвало да се вземе предвид
заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, където
било посочено, че дори с поставени предпазни колани, ищците щели да
получат същите травматични увреждания. Намират заключението за
компетентно изготвено. Това означавало и, че възражението за съпричиняване
е неоснователно и разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД не намира приложение.
Обжалваното решение било съобразено със съдебната практика по този
въпрос. По отношение на началния момента на присъдената лихва се сочи, че
с непроизнасянето си по ищцовите претенции застрахователят изпада в забава
поради което дължи лихва, арг. от чл.496, ал.1 КЗ. Такава се дължала от датата
на претенцията пред застрахователя като се позовава на съдебна практика на
ВКС- решение № 167 от 30.01.2020 г. по дело № 2273 по описа за 2018 г. на
ВКС, ТК, 2-ро ТО. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
Обжалваното решение е връчено на въззивника на 01.11.2024 г.
Въззивната жалба е подадена на 15.11.2024 г.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
3
процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционните
съд е приел, че от събраните по делото доказателства – писмени, гласни и
съдебни експертизи – автотехническа и медицинска се установяват всички
елементи на непозволеното увреждане, а именно: деяние, което е виновно и
противоправно, както и установена вреда - причинени телесни увреждания на
ищците, които са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП.
Установявало се, че на 24.04.2023 г. в с. Абланица на ул. „Елин Пелин“
при движение в посока към центъра на селото, застрахованият автомобил
марка „Шкода“, модел „Октавия“, ДК № ***, управляван от К. А. А., навлязъл
в дясна крива със скорост около и по-висока от 144 - 145 km/h., загубил
напречна устойчивост при преминаване на десния завой, навлязъл в лентата за
насрещно движение, продължил е косо движение спрямо оста на пътя и е
реализирал удар в стена, намираща се от лявата страна на платното за
движение. С действията си, водачът А. бил допуснал нарушение на правилата
за движение по пътищата - чл. 21 ЗДвП, в причинна връзка, с което било
възникнало процесното ПТП. Установило се, че същият се е движил с твърде
висока скорост, в населено място, където ограничението е до 50 км.ч, в
тъмната част на денонощието- около 00:25 ч, когато видимостта била
ограничена, в резултат на което реализирал произшествието. Съдът е намерил
за установено, че ПТП е реализирано в населено място, където ограничението
на скоростта е до 50 км.ч. Това било така, защото съгласно § 6, т. 49 от ДР на
ЗДвП "Населено място" представлявало застроена със сгради територия, при
която началото и кР.т били обозначени със съответни пътни знаци. В с.з
вещото лице С. сочела, че не е установила табела за начало и край на
населеното място, но 300 - 400 метра преди мястото на катастрофата имало
сгради - частни и промишлени. Видно било от Констативния протокол за ПТП
с пострадали лица, че за място на удара е посочено с. Абланица, ул. "Елин
Пелин". При тези данни съдът е приел, че ПТП е реализирано в населено
място, въпреки липсата на табела, указваща начало на с. Абланица. Но дори и
ПТП да било станало извън населеното място, отново било налице нарушение
на чл. 21 ЗДвП, регламентиращ забрана за движение над 90 км. час. Според
експерта С. скоростта била около 144 - 145 км.ч.
4
Презумпцията за вина на водача, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД не била
оборена от ответника. С поведението си водачът виновно бил причинил
вредоносния резултат, поради което се доказвала и причинно- следствената
връзка между инцидента и настъпилите вреди.
От медицинските документи и медицинските експертизи се
установявало, че в резултат на ПТП на ищците са причинени различни по вид
и степен телесни увреждания.
При тези си мотиви първоинстанционният съд е достигнал до извода, че
са налице всички елементи на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД. Налице
бил покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност и затова за
застрахователя възниквало задължение за покриване в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Относно размера на обезщетението:
Ищецът Е. Б. претендирал заплащане на обезщетение в размер на 100
000 лв., а С. К.- 50 000 лв.
Като се е позовал на принципите за справедливост в чл.52 ЗЗД,
първоинстанционният съд е изложил следните мотиви:
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение в
размер на 100 000 лв. за ищеца Е. Б.съдът е счел, че обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде определено на
50 000 лв. При определяне на този размер следвало да се съобрази това, че от
ПТП ищецът получил коремна травма - излив на около 500 мл. кръв в
коремната кухина, разкъсвания на тънко и дебело черво, увреждане на най -
външната обвивка на дебело и тънко черво, разкъсвания на голямо було. Това
наложило провеждане на оперативна интервенция, при която били отрязани
около 10 см. от тънкото черво, свързване на двата кР. и отстраняване на
излятата кръв. Според вещото лице травмата на коремната кухина причинила
разстройство на здравето, което е временно опасно за живота. Установило се,
че в болничното заведение Б. бил престоял седем дни, а след операцията се
нуждаел от чужда помощ. Няколко дни изпитвал болка с голям интензитет,
като след две седмици спонтанната болка намаляла или изчезнала, но
съществувала болка при физическо натоварване. Последната продължила за
5
около три - шест месеца. За около месец спазвал хранителен режим, трудно
ходил до тоалетна, вземал обезболяващи и слабителни. Към настоящия
момент ищецът бил клинично здрав и било налице пълно възстановяване.
Установило се, че преживяното се е отразило негативно и на психическото му
състояние. Вещото лице по назначената от съда психологическа експертиза
установявало наличие на силно изразена тревожност, напрегнатост,
свръхпредпазливост, със симптоми като потиснатост, понижено настроение,
понижена способност за изживяване на радост или удоволствие. Причинените
физически травми довели до отключване на остра стресова реакция, както и
лека депресивна симптоматика, която още не била преработена.
При определяне на обезщетението съдът се е позовал и на това, че се
касае за младо момче /понастоящем на 19 години/, което физически е напълно
възстановено, като психическите травми макар и още не напълно отшумели не
били толкова сериозни и се очаквало най - много до две години да отшумят
напълно.
Като се е позовал на установените по делото факти, относно
действително претърпените болки и страдания от ищеца, изведени както от
доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски морално-
етични принципи, съдът е счел, че обезщетение в размер на 50 000 лв. е
справедливо и ще овъзмезди търпените от ищеца болки и страдания
вследствие на причинената му травма в резултат на претърпяното
застрахователно събитие.
По отношение на претенцията на ищеца С. К. за заплащане на
обезщетение в размер на 50 000 лв. първоинстанционният съд е приел, че
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде
определено на 15 000 лв. За да стори това ОС-Благоевград е констатирал, че
вследствие на ПТП ищецът е получил контузия и навяхване на гръбначния
стълб, лява гривена става, десен лакет, както и счупване на малка част от
коронките на два зъба, които травми му причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Пострадалото лице престояло в болнично
заведение три дни. Травмите му причинили болка за около 3-4 седмици, като
първите дни тя била с по-голям интензитет. Към настоящия момент ищецът
бил напълно възстановен. Установявало се, че К. е с висока тревожност,
развил е компенсаторен механизъм за избягване на ситуации, свързани с
6
шофиране. Наблюдавала се отдръпнатост, скованост, оскъдна емоционалност.
Физическите травми при него довели до остра стресова реакция, отключил
депресивна симптоматика.
Както и при Б., така и при К. се касаело за младо момче /на 18 години/,
което физически било напълно възстановено, като психическите травми били
налице, но не били толкова сериозни и се очаквало най - много до две години
да отшумят напълно.
Според първоинстанционния съд обезщетение в размер на 15 000 лв. е
справедливо и ще овъзмезди търпените от ищеца болки и страдания
вследствие на причинената му травма в резултат на претърпяното
застрахователно събитие.
По отношение на възражението за съпричиняване:
Първоинстанционният съд е констатирал, че в писмения отговор
ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалите лица, което намирало правното си основание в
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Соченото възражение съдът е приел за
неоснователно. По делото се установило, че ищците са били с поставен
предпазен обезопасителен колан. Този факт се установявал както от
показанията на водача - св. А., така и от заключенията на съдебния медик,
който сочел че установените травми могат да бъдат причинени и при поставен
предпазен колан. Поради неоснователността на възражението за
съпричиняване не следвало определените обезщетения да бъдат редуцирани.
По отношение претенциите за присъждане на законна лихва:
С исковата молба било направено искане в полза на ищеца да се
присъдят законни лихви върху двете обезщетения, считано от уведомяването
на застрахователя. Представени били доказателства, че ищците са отправили
писмени искания до застрахователя за присъждане на застрахователни
обезщетения за причинени неимуществени вреди, като ответникът получил
писмата съответно на 19.06.2023 г. /за Б./ и на 12.07.2023 г. /за Къдриев/. След
предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя бил налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение
било свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава - чл. 497, ал. 1, т. 1 и т.
7
2 КЗ, в който случай той дължал лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда
на осн. чл. 498, ал. 3 вр. с чл. 432, ал. 1 КЗ. С оглед на това застрахователят,
изпадайки в забава дължал законна лихва, считано от датата на сезирането му
съответно за първия ищец от 19.06.2023 г. и за втория ищец от 12.07.2023 г., до
окончателното изплащане на двете суми за присъдените обезщетения.
Апелативен съд-София като взе предвид доводите и възраженията на
страните, събраните по делото /пред първата съдебна инстанция/
доказателства приема следното:
Относно механизма на ПТП:
Противно на соченото от въззивника, механизмът на ПТП е установен
както от събраните по делото писмени и гласни доказателства, така и от
заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-
автотехническа експертиза, а именно: ПТП е станало на 24.04.2023 г. около
00:25 ч. в с.Абланица, обл.Благоевград, на ул.“Елин Пелин“. Лек автомобил
марка Шкода, модел Октавия, рег.№ ***, управляван от К. А., при движение в
посока към центъра на с.Абланица, преди да реализира удар в колона на
сграда, намиращата се от лявата страна на платното за движение, се движи в
дясна крива. Лекият автомобил е загубил напречна устойчивост при
преминаване на десния завой, навлязъл е в лентата за насрещно движение и е
реализирал удар в стена на сграда на фирма „Хариеса Фешън“, намираща се от
лявата страна на платното за движение, гледано откъм центъра на селото.
Относно причините за настъпване на ПТП:
Видно от заключението на САТЕ причина за настъпване на ПТП е
движение на МПС в дясна крива със скорост около и по-висока от 144-145
км/ч, която е била по-висока от критичната скорост на движение в завоя, което
е довело до загуба на напречна устойчивост; движение в населено място със
скорост, която е била по-висока от допустимата за населеното място, отговор
№ 1 от заключението на САТЕ.
Относно противоправното поведение на водача на лекия
автомобил:
Освен управляването на МПС със скорост по-висока от критичната
такава за движение в завоя, както и по-висока от допустимата такава за
8
движение в населено място /50 км/ч/, препятствието – стена на сграда, в която
е реализирано ПТП, е била видима и позната за водача на лекия автомобил;
същият е бил жител на с. Абланица, където се е състояло ПТП. Вещото лице
отбелязва, че препятствието е неподвижно, постоянно ситуирано. Това
препятствие не е било на пътното плътно за движение и е било предвидимо за
водача. Вещото лице сочи, че ПТП не би настъпило, ако водачът на лекия
автомобил се е движел със скорост по-ниска от критичната при загуба на
напречна устойчивост, респ. ако се е движел с допустимата за движение
скорост в населено място.
Видно от отразеното в показанията на водача на лекия автомобил, л.178
от първоинстанционното производство – К. А., разпитан като свидетел,
същият е заявил, че му е било известно, че следва да се движи в населеното
място със скорост 50 км/ч: „Около 50 км/ч трябваше да се движим…В този
район спрямо пътната обстановка трябваше да се движа“.
Дори да приемем, че ПТП се е състояло извън населеното място, то
ограничените на скоростта е 90 км/ч при положение, че водача е управлявал
МПС със скорост около 145 км/ч.
Автомобилът е бил технически изправен, преминал е бил технически
преглед.
Следователно касае се до субективни противоправни действия на водача
на лекия автомобил, а не до техническа неизправност, отговор на задача 5 от
заключението на САТЕ.
Относно причинените травматични увреждания на ищците и
причинно-следствената връзка с процесното ПТП:
От заключенията на допуснатите, изслушани и прието по делото
съдебно-медицински експертизи се установява, че на ищците са причинени
следните травматични увреждания:
На ищеца Е. Б. е причинена коремна травма, представляваща
разстройство на здравето, временно опасно за живота /средна телесна
повреда/ - излив на около 500 мл. кръв в коремната кухина, разкъсвания на
тънко и дебело черво, увреждане на най - външната обвивка на дебело и тънко
черво, разкъсвания на голямо було. Това е наложило провеждане на
оперативна интервенция, при която са отрязани около 10 см. от тънкото черво,
9
свързване на двата кР. и отстраняване на излятата кръв. Причинена е и гръдна
травма, изразяваща се в контузия на меките тъкани в областта на гърдите без
видими травматични увреждания, които вещото лице по СМЕ обяснява с
поставен обезопасителен колан; уврежданията са разположени напречно през
корема и косо през гръдния кош. Коремната и гръдната травма първоначално
са причинили спонтанна болка с голям интензитет, която е продължила
няколко дни. След първа, втора седмица спонтанната болка намалява и
изчезва, но има болка при извършване на движения и физическо напрежение,
особено при такива, изискващи напрягане на коремните мускули. Болката при
активно физическо натоварване и напрежение на коремната мускулатура е
продължила около три месеца. Изпитвал е болка и напрежение в областта на
предната коремна стена и през студените зимни месеци. През първите месеци
ищецът е бил в невъзможност да извършва физическа работа и да упражнява
активен спорт. След проведеното оперативно лечение е било необходимо
спазване на хранителен режим за около 1 месец, който изключва употребата
на газирани напитки, люти храни, груби трудно смилаеми храни.
Оздравителният процес е бил с продължителност 3-6 месеца и е завършил с
пълно възстановяване. За в бъдеще не се налага лечение и спазване на
хранителен режим. Към момента на прегледа ищеца Б. е клинично здрав, без
усложнения в хода на оздравителния процес.
Видно от отразеното в показанията на свидетелката Б.а, майка на ищеца,
след операцията същият е бил неадекватен; имал е нужда от чужда помощ:
„Той не беше в състояние нищо да прави. В началото не се хранеше, беше
само на системи; беше на катетър. Помагаше му се за всичко, в началото не
ставаше“. След като се прибрал от болницата у дома, майката /свидетелката/ е
помагала на сина си да ходи до тоалетна; приел е слабителни. Имал е болки от
операцията, което налагало да употребява обезболяващи. Обездвижил се е.
Първоначално е имал проблем и със съня. Споделял й, че сънува
катастрофата. Заради операцията продължително време му е било забранено
да пие повече от една чаша вода на ден. Имал е ограничения в храната, а той
като млад човек е искал да си хапне. Бил е нетърпелив да се възстанови. По
това време ищецът е бил още ученик, не е ходел на училище около месец.
От съдебно-психологичната експертиза се установява, че вследствие на
катастрофата ищецът Б. е със силно изразена тревожност, напрегнатост,
10
свръхпредпазливост, потиснатост, понижено настроение, понижена
способност за изживяване на радост или удоволствие. Физическите травми са
довели до остра стресова реакция, която се изразява в потене, нощни кошмари
с тематика катастрофа.
На ищеца С. К. е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в :
контузия и навяхване на гръбначния стълб, лява грив- нена става, десен лакет,
както и счупване на малка част от коронките на два зъба, които травми му
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Пострадалото лице престояло в болнично заведение три дни, където е
проведено консервативно болнично лечение с обезболяващи. Травмите са му
причинили болка за около 3-4 седмици, като първите дни тя е била с по-голям
интензитет. Ищецът е имал затруднени движения на шията около 2 седмици,
както и затруднение в основната функция на лявата ръка – хващането, също за
около 2 седмици. За тези около 2 седмици ищецът е бил възпрепятстван да
извършва нормална физическа дейност. Възстановяването на движенията е за
около 4 седмици. Установените минимални отчупвания на туберкули- част от
коронките на два кътника е възможно да се получи от удар и триене между
горната и долната зъбни редици. Според вещото лице липсата на видими
травматични увреждания, както и незначителната травма на гръбначния стълб
и двата горни крайника дават основание да се приеме, че пострадалият е бил с
поставен предпазен колан. Към момента на прегледа ищецът е напълно
възстановен, без усложнения в оздравителния процес, който е бил с
продължителност 3-4 седмици и е завършил с пълно възстановяване. За в
бъдеще не се налага лечение и спазване на хранителен режим.
От разпита на свидетелката К.а, майка на ищеца, се установява, че
вследствие на катастрофата ищеца К. е имал болки в рамото и лакътя;
изострили са се и предходни травми. Синът й има алергии към обезболяващи
поради което е търпял всички болки без употреба на лекарства. След
изписването от болницата е стоял вкъщи, без да ходи на училище, в
продължение на 10 дни. Катастрофата се е случила един месец преди
абитуриентския му бал. Това се е отразило негативно на оценките му в
училище, както и не е могъл да се подготви за кандидат-студентските изпити.
Първоначално му се виел свят. До банята е ходил с помощна на баща си. Имал
е проблеми с храненето, тъй като явно при удара е стиснал зъбите и е отчупил
11
мъдреца и съседния зъб. Имал е болки в зъбите, но след посещение при
зъболекар, който облякъл единия зъб, а на други сложил пломба, този
дискомфорт е преодолян. /Относно предприетите дентални интервенции е
представен писмен документ на л.87 от делото пред първата съдебна
инстанция/. Майката сочи, че сина й още е поуплашен от катастрофата, но тя
се надява с оглед младата му възраст, че ще го преодолее.
При изслушването си вещото лице д-р А. разяснява, че по принцип
отчупването на коронките представлява временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. В последствие коронките са възстановени, както и сочи
свидетелката К.а.
От съдебно-психологичната експертиза се установява, че вследствие на
катастрофата ищецът К. е с висока тревожност, развил е компенсаторен
механизъм за избягване на ситуации, свързани с шофиране. Дори при
преминаване на мястото на катастрофата изпитва дискомфорт. Налице е
отдръпнатост, скованост, емоционалност, дискомфорт и напрежение в
комуникацията.
При това положение с оглед събраните /пред първата съдебна
инстанция/ доказателства, причинната връзка между процесното ПТП и
претърпените от ищците болки и страдания е установена.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди следва в най-пълна степен да
възмезди лицето, търпящо болки и страдания от конкретния деликт.
Размерът на обезщетението се определя с оглед общия критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на
понятието „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото и
стандартът на живот в страната.
Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния
съд, както и съдебната практика на ВКС, размерът на обезщетението за
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, което по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
съобразят от съда, с оглед на особеностите на всеки конкретен случай.
Определянето от страна на съда на справедлив размер на обезщетение е
12
резултат от преценка на редица фактори, комбинирани по различен начин и
зависещи от конкретните обстоятелства на всеки случай конкретното им
проявление по отношение на физическите, психически и емоционални
изживявания на увредения, както и също конкретните възможности за тяхното
репариране /заместване/ с парично определим еквивалент от персонална,
икономическа и социална гледна точка, в зависимост от също конкретните
икономически и социални условия по място и време.
При така възприетите за търпени от ищците болки и страдания, при
съобразяване с това, че травматичните увреждания на ищеца Б. представляват
по своя характер средна телесна повреда, а на ищеца К.- лека телесна повреда,
като се има предвид младата им възраст - 18-19 г., ограниченията, които са
следвало да търпят от причинените им вследствие на ПТП, травматични
увреждания, психологическите последствия от преживяното, съдът намира, че
приетите от първоинстанционния съд обезщетения, съответно 50 хиляди лева
на ищеца Б. и 15 хиляди лева на ищеца К., са в рамките на справедливото по
смисъла на чл.52 ЗЗД. Тези размери са съобразени и с икономическата
обстановка в страната, както и присъжданите обезщетение от съда за
аналогични травматични и психични увреждания вследствие на ПТП.
Обстоятелството, че ищците са ученици поради което нямат трудов
доход, въззивната инстанция намира, че не изключва присъждането на
адекватно на търпените от тях болки и страдания; В този смисъл доводът на
въззивника в обратния смисъл, съдът намира за неоснователен, вкл. по арг. от
чл.52 ЗЗД.
Относно възражението за съпричиняване:
По въпроса относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване
на обезщетението за вреди е формирана задължителна практика на ВС и ВКС,
намерила израз в ППВС № 17/1963 г. и Тълкувателно решение № 1 от
23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, както и постоянна
практика на ВКС, обективирана в решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. №
35/09 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на
ВКС, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т.о., решение №
92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, І т.о., решение № 117 от
13
8.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от 27.06.2014
г. по т. д. № 3871/2013 г., І т. о., решение № 15 от 19.02.2020 г. по т. д. №
146/2019 г., ІІ т. о. и др., според която, за да бъде намалено на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да
бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът
за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се
основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия
на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат,
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Принос за
настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето
поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е
допринесло за механизма на увреждането.
Видно от заключенията на вещите лица по допуснатите, изслушани и
приети по делото /пред първата съдебна инстанция/ съдебни експертизи,
ищците като пътници в процесния автомобил са били с поставени
обезопасителни колани. До този извод вещите лица достигат с оглед
причинените на ищците травматични увреждания /виж мотивите по-горе в
настоящето решение/. Този си извод вещите лица са потвърдили при
изслушването си в о.с.з. на 18.04.2024 г. /д-р А./ и на 06.06.2024 г. /вещото
лице С./.
Налага се извод, че в тази си част обжалваното решение е правилно и
като такова ще следва да бъде потвърдено.
Относно претенцията за лихва за забава:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционния
съд е приел, че с исковата молба са представени доказателства, че ищците са
отправили писмени искания до застрахователя за присъждане на
застрахователни обезщетения за причинени неимуществени вреди, като
ответникът получил писмата съответно на 19.06.2023 г. /за Б./ и на 12.07.2023
г. /за К./. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя бил
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение
било свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава - чл. 497, ал. 1, т. 1 и т.
14
2 КЗ, в който случай той дължал лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда
на осн. чл. 498, ал. 3 вр. с чл. 432, ал. 1 КЗ. С оглед на посоченото по-горе
застрахователят, изпадайки в забава дължал законна лихва, считано от датата
на сезирането му съответно за първия ищец от 19.06.2023 г. и за втория ищец
от 12.07.2023 г., до окончателното изплащане на двете суми за присъдените
обезщетения.
Апелативен съд – София, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Според КЗ застрахователят дължи законна лихва, за която отговаря
делинквентът, в две хипотези - 1/ считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или 2) на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна - чл. 429, ал. 3 от КЗ.
В конкретния случай претенциите за обезщетяване са заявени от ищците
като същите са получени от застрахователя съответно от ищеца Б. на
19.06.2023 г. и на 12.07.2023 г. от ищеца К..
Застрахователят не се е произнесъл по претенциите на пострадалите,
нито е определил обезщетение, респ. такова не е изплатено. Затова
пострадалите са предявили настоящите искове по чл.432, ал.1 КЗ.
Спорно по делото е изпаднал ли е в забава застрахователя и от кой
момент.
Съгласно приетото в съдебната практика - решение 128/04.02.2020 г. по
т.д. № 2466/2018 г., I т.о., ВКС, както и решение № 50001 от 3.02.2023 г. на
ВКС по т.д. № 2530/2021 г., I т.о., ВКС, Решение № 50043/06.06.2023 г. по т.д.
№ 53/2022 г. на I т.о., - по аргумент от разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2, във
вр. с, ал. 3 КЗ в застрахователното обезщетение, дължимо по застраховката
"гражданска отговорност" се включват в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност) и лихвите за забава на застрахования, за които той
отговаря пред увреденото лице, считано от най-ранната дата на
уведомяване на застрахователя за настъпването на застрахователното
събитие било от застрахования, било от увредения, вкл. и чрез предявяване от
последния на застрахователна претенция.
15
В горецитираната съдебна практика касационната инстанция приема, че
в хипотезата на пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ /с каквито е сезирана
настоящата инстанция/ от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" за обезщетение за вредите, причинени
от застрахования деликвент, в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се
включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за
забава за периода от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, респ. предявяване на претенцията от увреденото
лице пред застрахователя, а не от увреждането. Последното, т.к. разликата в
периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение
за забава от делинквента на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от
застрахователя по застрахователния договор следва както от разпоредбите на
чл. 429, ал. 1ал. 3 КЗ, така и от въведената с новия КЗ абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на прекия иск срещу застрахователя на
деликвента по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
съгласно чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ отправянето на писмена
застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380 КЗ.
Едва след предявяване на тази претенция за застрахователя тече
нормативно установеният срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неплащането на застрахователно обезщетение в срока е
свързано с негативните за него последици - от една страна - с изпадането му в
забава, за която дължи лихва, а от друга страна - с възможността увреденото
лице да предяви иск на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ето защо и на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива
спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава за плащане на обезщетение за вреди от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липса на произнасяне или плащане на обезщетение дължи законната
лихва върху обезщетението за собствената си забава.
Действително, в случая застрахователят/въззивник не се е произнесъл по
претенциите на пострадалите, а с писмо от 28.07.2023 г. им е указал да
ангажират доказателства- влязло в сила постановление за прекратяване на
наказателното производство, влязла в сила присъда, съдебно-автотехническа
експертиза, съдебно-медицинска експертиза на С. К. и банкова сметка на
16
същия, л.93 от първонстанционното производство.
Съгласно чл.106, 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е
увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо
се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на
основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може
да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да се
предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни
от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по
изречение първо.
От друга страна по силата на ал.5 на чл.106 КЗ не се допуска изискване
на доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да
се снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на
правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които може да
бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за
установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано
забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията.
Настоящата инстанция приема, че в случая е налице последната
хипотеза.
Ще добавим, че в хипотезата, в която липсва произнасяне, респ.
определяне на обезщетение, непосочването на банкова сметка не може да
доведе до продължаване на срока за произнасяне, респ. за освобождаване от
отговорност на застрахователя.
Налага се извод, че и в тази си част обжалваното решение е правилно
и като такова ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
С определение № 334 от 06.02.2025 г. въззивната инстанция е
констатирала, че във въззивната жалба се съдържа искане за изменението на
решение № 133 от 15.10.2024 г. по гр.д.№ 220 по описа за 2023 г. на Окръжен
съд- Благоевград, в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, както и, че по
това искане липсва произнасяне от страна на Окръжен съд- Благоевград.
Затова и производството по в.гр.д. № 305 по описа за 2025 г. беше прекратено,
17
а делото върнато на Окръжен съд- Благоевград за извършване на процедура по
чл.248, ал.1 ГПК.
В изпълнение на указанията от 06.02.2025 г. с определение № 72 от
16.02.2025 г. ОС-Благоевград се е произнесъл по искането с правно основание
чл.248 ГПК като е приел същото за неоснователно и е отхвърлил молбата на
ЗК“Лев Инс“ АД.
Срещу това определение е подадена частна жалба от ЗК“Лев Инс“ АД.
Излагат се доводи за неговата неправилност. Сочи, че не ставало ясно
как съдът е изчислил разноските присъдени по отношение на всяка една от
страните. Присъдените такива в тежест на ответника пред първата съдебна
инстанция – адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАДв. в размер на 7 020 лв. с
ДДС, държавна такса в размер на 2 600 лв. и разноски за вещи лица в размер
на 831, 83 лв. са завишени и като такива несправедливи. Счита, че размера на
адв.възнаграждение не съответства на извършените процесуални действия от
адв.Н. Д.. Последният не се би явил в нито едно съдебно заседание. Сочи, че
адв. Д. бил преупълномощавал други адвокати, които се явявали в публичните
съдебни заседания. Определението не било съобразено и с решението на СЕС
от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. По силата на това решение, размерите по
НМРАВ можели да служат само за ориентир, без да са обвързващи за съда.
Същевременно съдът не бил присъдил в полза на ответното дружество адв.
възнаграждение. Следвало критериите да т и за двете страни.
Иска се обжалваното определение да бъде отменено и вместо това да се
постанови друго, с което се измени така постановеното решение в частта му за
разноските.
По частната жалба е постъпил отговор от ищците – Е. С. Б. и С. А. К., в
който се излага становище за нейната неоснователност и правилност на така
постановеното, определение. Не били допуснати сочените от жалбоподателя,
нарушения.
По допустимостта на частната жалба:
Обжалваното определение е връчено на жалбоподателя на 05.03.2025 г.
Частната жалба е подадена на 12.03.2025 г., т.е. в срок.
Налице е правен интерес от обжалване.
18
Частната жалба е допустима.
По основателността на частната жалба:
За да постанови определение в обжалвания смисъл,
първоинстанционният съд е счел, че определеното на основание чл.38, ал.2 от
ЗПП адв.възнаграждение в размер на 7020 лв. с ДДС е в минималния размер
по чл.7, ал.2,т.4 от НМРАВ. Дължимата от ответното дружество държавна
такса – 2 600 лв. била съобразена с изхода на спора.
Апелативен съд-София като обсъди доводите и възраженията на
страните и като съобрази данните по делото намира следното:
По отношение на присъденото адв. възнаграждение съдът намира, че
същото отговаря на фактическата и правна сложност на спора, извършените
по делото процесуални действия в защита на ищците, вкл. и на материалния
интерес. Действително, в публичните съдебни заседания ищците не са били
представлявани от адв. Д.. Всички писмени искания на ищците, обаче, са
изготвени от адв. Д.. Адв. Д. е титуляр на пълномощното, дадено му от
ищците поради което същият е бил в правото си да преупълномощава други
адвокати. Ищците не са се противопоставили на преупълномощаването
поради което съдът намира, че няма процесуални пречки адв. възнаграждение
по чл.38, ал.2 от ЗАДв. да бъде присъдено именно в полза на адв. Д.. Следва да
добавим, че преупълномощените адвокати не са възразили, че адв.
възнаграждение е присъдено в полза на адв.Д..
Ответното дружество не е ангажирало доказателства за извършен разход
за адв. възнаграждение; липсват и доказателства за договорено
възнаграждение по чл.38 от ЗАДв. поради което правилно
първоинстанционият съд не е присъдил в полза на ответника разноски за
адв.възнаграждение, респ. такова по чл.38, ал.2 от ЗАДв. в полза на адв.М..
По отношение на държавната такса същата е в тежест на ответника по
арг. от чл.78, ал.6 ГПК; определеният размер е в съответствие с изхода по
делото, както и ТДТГПК.
Относно разноските за вещи лица – при положение, че ищците са
освободени от държавни такси и разноски и при съобразяване с изхода на
спора, то разноските за вещи лица правилно са възложени за сумата от 831, 83
лв. в тежест на ответното дружество. Де факто, съдът е присъдил в тежест на
19
ответника разноските, които първоначално са изплатени от бюджета на съда.
В полза на ответника са присъдени разноски за вещи лица при
съобразяване с изхода на спора в размер на 1033,41 лв.
Налага се извод, че обжалваното определение е правилно и като
такова ще следва да бъде потвърдено.
По разноските пред въззивната инстанция:
С оглед изхода на спора на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемите разноски не са правили поради което не им се присъждат.
В полза на адв. Д. на основание чл.38, ал.2 от ЗАДв. се следва адв.
възнаграждение, което съдът при съобразяване с извършените пред
настоящата инстанция процесуални действия, липсата на правна и фактическа
сложност, определя такова в размер на 3 510 лв. с ДДС.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 133 от 15.10.2024 г. по гр.д.№ 220 по
описа за 2023 г. на Окръжен съд- Благоевград в частта, в която претенциите
на ищците – Е. С. Б., ЕГН ********** и С. А. К., ЕГН **********, срещу ЗК
„Лев Инс“ АД, ЕИК *********, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от ПТП реализирано на 24.04.2023 г., в с. Абланица, ул. „Елин
Пелин“, са били уважени, съответно за сумата над 15 000 лв. до присъдените
50 000 лв. и за сумата над 3 500 в. до присъдените 15 000 лв., както и относно
законната лихва, считано от датата на предявяване на претенциите, съответно
19.06.2023 г. и 12.07.2023 г., както и в частта за разноските, като правилно.
В останалата част първоинстанционното решение като
необжалвано е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 72 от 16.02.2025 г., четено в
производство по чл.248 ГПК, като правилно.
20
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67 А, съдебен адрес: гр.
Благоевград, ул.“Тодор Александров“ № 47, ет.3, офис 1- адв.Г. М., на
основание чл.38, ал.2 от ЗАДв. да заплати на адв.Н. Н. Д., гр.София,
ул.“Позитано“ №2, сграда „Перформ Бизнес Център“, етаж 3, сумата в
размер на 3 510 лв. с ДДС, представляваща адв.възнаграждение за
процесуално представителство на Е. С. Б., ЕГН ********** и С. А. К., ЕГН
**********, пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21