РЕШЕНИЕ
№ 13230
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря Р. М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110136854 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявени от „Юробанк България“ АД /ищец/ срещу „Амина
Инжинеринг“ ООД, С. Г. Г. и Р. Т. П. – последните двама в качеството им на
солидарни длъжници /ответници/ установителни искове, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 3 678,72 евро, представляваща
главница по договор за банков кредит, продукт „Бизнес оборудване“ № BL16366
от 14.05.2008г. и анекс № 1 от 24.10.2016г., анекс № 2 от 02.04.2018г. и анекс № 3
от 21.07.2020г. към него, ведно със законна лихва от 03.09.2021г. до изплащане на
вземането,
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.2 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 7,34 евро - договорна лихва за
периода от 31.05.2021г. до 31.05.2021г.,
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 51,60 евро - мораторна лихва за
периода от 31.05.2021г. до 01.09.2021г.,
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 0,03 евро - такса за периода от
12.04.2021г. до 01.09.2021г.
Ищецът твърди, че ответниците не са изпълнил задълженията си към заемодателя
1
по договора за кредит и дължат претендираните суми към него, като извежда активната
си правна легитимация от качеството си на кредитор съгласно сключения между него и
„Амина Инжинеринг“ ООД договор за банков кредит, продукт „Бизнес оборудване“ №
BL16366 от 14.05.2008г., по който с анекс № 1 от 24.10.2016г. съдлъжници са
останалите двама ответници – С. Г. Г. и Р. Т. П.. Посочва, че кредитът е бил обявен за
предсрочно изискуем, за което длъжниците били уведомени. Заявява, че по силата на
този договор на ответника е предоставена в заем сумата от 10000.00 евро със
задължението да я върне съобразно погасителния план от 180 вноски и с договорената
възнаградителна лихва. Обосновава правен интерес от предявяване на установителните
искове с проведено заповедно производство и издадена за вземанията заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 51931/2021г. на СРС, 77 състав, срещу която длъжниците са
възразили. Представя доказателства и прави искане за допускане на счетоводна
експертиза. Претендира разноски.
Ответниците, редовно уведомен за исковата молба, подават писмен отговор. В него
релевират възражение за неяснота в петитума на исковата молба досежно
обстоятелството как се претендират вземанията от длъжниците – разделно или
солидарно. Оспорва се обстоятелството кредитът да е обявен редовно за предсрочно
изискуем. Заявява се, че длъжниците не са изпаднали в забава, тъй като е налице
непреодолима сила поради наличието на обявено с решение от 13.03.2020 г на НС
извънредно положение, в който случай изпълнението се спира по смисъла на чл. 306,
ал. 1 ТЗ. Твърдят, че вземанията се основават на неравнопрвни клаузи с оглед високия
лихвен процент и прекомерните разходи за обслужване на кредита, които били
уговорени във вреда на потребителя и търговеца, посочвайки, че двамата съдлъжници
са потребители. Твърдят, че към договора за кредит и във връзка с плащанията по него
е сключен договор за застраховка с рискове непреодолима сила и пандемия, с който
била предвидена заместваща облага в полза на банката в случай на неизпълнение на
задължението на длъжниците. При тези доводи се иска предявените искове да се
отхвърлят. Прави се искане по чл. 190 и такова за събиране на гласни доказателства.
Иска се привличане на трето лице. Претендират се разноски.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи
следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за банков кредит, продукт „Бизнес оборудване“ №
BL16366 от 14.05.2008г., с който се установява, че „Юробанк България“ АД се е
задължил да представи на „Амина Инжинеринг“ ООД кредит за закупуване на бизнес
оборудване – интериорно обзавеждане на хижа, както и за други плащания, свързани с
покупката на оборудването в размер на 10 000 евро срещу насрещното задължение да
погаси дълга, заедно с дължимите лихви, в срок до 180 месеца, считано от датата на
откриване на наемната сметка. Според чл. 2, ал. 1 от договора, ако до три месеца от
2
датата на подписване на настоящия договор кредитополучателят не е изпълнил всички
условия, даващи му право да усвоява суми от кредита, задължението на „Юробанк
България“ АД за отпускане на средства от кредита се погасява. Договорено е, че
дължимата от кредитополучателя годишна лихва включва действащият базов лихвен
процент – малки фирми за евро, който към датата на подписване на договора е обявен в
размер на 9.15 процента. Постигнато е съгласие съгласно чл. 5 от договора, че при
просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя лихва се увеличава
автоматично с неустойка за просрочие на главница в размер на 10 пункта. Договорът
обективира погасителен план с последна падежна дата 29.05.2023г. Съгласно чл. 6 от
договора, кредитополучателят заплаща на банката такса за одобрение в размер на 1,5 %
върху размера на кредита, но не по-малко от 200 лева или равностойността им във
валутата, посочена в чл. 1 от договора, платима еднократно при откриване на заемната
сметка по кредита. Кредитополучателят е поел задължение да отговаря с цялото си
имущество за неизпълнение на задълженията си по настоящия договор и за пълния
размер на щетите, причинени на банката от неизпълнение на договора в съгласие с чл.
25 от договора, в това число и разходите по трансформацията на кредита в изцяло
изискуем преди крайния му срок, както и разноските, свързани с организиране и
провеждане на принудителното изпълнение по сделката. Налично е приложение № 1
към договора, от което е видно, че заемната сметка по договора е открита на
28.05.2008г.
Приети са сключените към договора 3 анекса - Анекс № 1 от 24.10.2016г., Анекс №
2 от 02.04.2018г. и Анекс №3 от 21.07.2020г. Съгласно т. 1 от Анекс №1 С. Г. Г. и Р. Т.
П. са се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя „Амина Инжинеринг“
ЕООД, за задълженията му относно погасяване на кредита. Видно от съдържанието на
Анекс № 2, страните са постигнали съгласие за оставащата непогасена част от дълга,
като е договорено, че просрочената главница по чл. 1, ал. 1, т. 2 се включва в
главницата по т.1. Определен е също лихвения процент – върху общия размер на
кредита се начислява годишна лихва, изчислена при прилагане на променлив лихвен
процент, който се определя включва референтен лихвен процент намален с 2,4 %. Към
датата на подписване на анекса този базов референтен лихвен процент е означен на
10,90%. При просрочие повече от 30 дни, на която и да е дължима погасителна вноска
по кредита, лихвената надбавка се увеличава с 0,5% и това увеличение е валидно за
целия остатък от срока на договора. Съгласно чл. 3 от Анекс № 3 към договора,
кредитополучателят дължи фиксирана годишна лихва в размер на 2 % за първите 36
месеца от датата на подписване на анекса. За периода от 37-ия месец, считано от 21-то
число на месеца, следващ датата на подписване на анекс 3, до пълно издължаване на
кредита върху дълга, се начислява годишна лихва, изчислена при прилагане на
променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтен
3
лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 1.95 %. В чл. 4 от
анекс 3 е описана методиката на определяне на референтния лихвен процент, като е
означено, че към датата на подписване на анекса той е 5,05%. Уговорено е, че при
неизпълнение от страна на длъжниците на задълженията им, „Юробанк България“ АД
ще предприеме действие по продължаване на принудителното събиране на вземанията
си. Крайният срок за издължаване на кредита е променен на 21.06.2030г.
Приети са покани от кредитора до длъжниците, с които ищецът е известил
ответниците, че е налице просрочие в плащанията на вноските по договора и
длъжниците са в забава относно погасяването на кредита, като е посочил, че обявява
цялото задължение за предсрочно изискуемо. Представени са данни за връчване на
поканата до адресата - Покана-уведомление от 13.05.2021г. с рег. № 2623, том 1, №
167 на нотариус М. Д.-С. с рег. № ... в НК, връчена на 31.05.2021г. на „Амина
Инженеринг“ ЕООД, Покана-уведомление от 13.05.2021 г. с рег. № 2616, том 1, № 164
на нотариус М. Д.-С. с рег. № ... в НК, връчена на 03.06.2021г. на Р. Т. П., Покана-
уведомление от 13.05.2021г. с рег. № 2615, том 1, № 163 на нотариус М. Д.-С. с рег. №
... в НК, връчена на 14.05.2021г. на С. Г. Г..
Прието е движение от сметка с IBAN ...с титуляр „Амина инженеринг“ ЕООД,
което сочи датите, на които е усвоен кредитът и са извършвани плащания.
За изясняване на спорните обстоятелства по делото е била допусната съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на наличната
документация, е установило следното:
Съгласно сключения договор за кредит сумата в размер на 10 000 евро е
постъпила по разплащателна сметка на „Амина инженеринг“ ЕООД, както следва
- на 30.05.2008 г. - 9 350,16 евро, на 23.07.2008 г. - 642,84 евро.
За периода от 23.06.2008 г. до 20.07.2021 г. са осчетоводени плащания за
погасяване на главница, лихви /договорна и наказателна/ и такси в размер общо
на 17 044,15 евро /16 31,22 евро и 1 429,57 лева/, като осчеводените суми за
плащане по главница са в размер общо на 6 321,28 евро - това са 140 пълни
вноски и частично от 141-та вноска по погасителния план.
Размерът на неизплатеното задължение (общият размер на дълга по
предоставения кредит) към 01.09.2021 г. възлиза на 3 737,66 евро и 0,03 лева, от
които главница - 3 678,72 евро; договорна лихва /за периода 22.05.2021 -
31.05.2021 г./ - 7,34 евро; мораторна/ наказателна лихва /за периода 20.07.2021 -
01.09.2021 г./ - 51,60 евро; такси - 0,03 лева.
Неточното изпълнение на договора за кредит започва от първата вноска -
23.06.2008 г.
Когато кредитът е обявен за предсрочно изискуем - 31.05.2021 г., Амина
инженеринг ЕООД е имал 133,58 евро просрочена главница, 7,34 евро
4
просрочена договорна лихва, 12,80 евро начислена мораторна наказателна лихва.
Приети са застрахователни полици във връзка, от съдържанието на които се
установява, че са сключени във връзка със застраховане на обезпеченото имущество –
обслужваща сграда рибно-стопанска дейност. В тях са описаните покритите рискове,
като посочените от ответниците рискове – непреодолима сила и пандемия, не са
включени.
Допуснати са до разпит двама свидетели. Според свидетеля А. В. М. с ответника С.
имали бизнес до 2009 г. След това той заминал за чужбина, а свидетелят му
прехвърлил неговите дялове. Сега той работил със заведения, имал фирма, занимаваща
се с монтаж на климатици и ремонт на хладилници. Фирма се казвала С. Л. С. имал и
друга фирма, която е Амина Инженеринг. В момента бил в Хърватска и там си е
направил фирмата С. Л. Оплаквал се, че няма достатъчно поръчки след ограниченията
покрай коронавируса. Българската фирма се занимавала със същата дейност, но като
заминал за Хърватска 2009-2010 г., според свидетеля май дейността била прекратена. И
в момента С. работил в Хърватска. Връщал се, защото тук имал собственост и се
наложило да продаде една къща в с. Житен, за да може да си изплати кредитите. След
2009 г. тук не бил работил, от Хърватска получавал доходите си. Българската фирма
Амина Инженеринг била регистрирана преди 2005 г. Той като заминал, спрял
дейността на тази фирма, и сега не работил, само хърватската му фирма работила.
Когато били затворени заведенията заради пандемията, не са се налагали ремонти на
ресторанти и заведения. По време на Ковид пандемията свидетелят не знае дали са
имали затруднения и дали е сключвал споразумения с банката за някакви отстъпки.
Според показанията на свидетеля Е. Т. П. в момента ответницата Р. П. била безработна.
Мъжът й се грижил за семейството. Той имал фирма за поставяне на климатици.
Фирмата била негова, откакто е направена. Фирмата се намирала в Хърватия. Имало
период, в който фирмата нямала работа – по време на пандемията нямало поръчки.
Имали сериозни затруднения и затова си продали тук имот. Затрудненията постепенно
възникнали, като по време на пандемията били най-сериозни, той нямал никакви
поръчки. Свидетелят не знае дали по време на пандемията ответницата Р. П. е
сключвала допълнителни споразумения с банката.
Изслушано е заключение по повторна съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице
по която е дало следните отговори на поставените въпроси:
Лихвеният процент по кредита за първите 36 месеца е фиксиран и е в размер на
1%, а след 37-я месец до пълното издължаване на кредита се начислява годишна
лихва, изчислена при прилагането на променлив лихвен процент, който се
определя като сбор от референтен лихвен процент плю фиксирана договорна
надбавка в размер на 1.95%. за референтен лихвен процент се ползва референтния
лихвен процент ПРАЙМ БМБ за кредита малък бизнес в лева, който се определя
5
от Комитета по управление на активите и пасивите съгласно Методология на
банката, подлежи на преразглеждане на тримесечна база.
Начислената договорна лихва за периода от сключване на договора до 03.09.2021г. е в
общ размер на 9475.59 евро.
Общият размер на просрочените главници, върнати в редовност е 621.47 евро, като
главницата по Анекс № 2 е формирана от редовна главница в размер на 5312.86 евро и
просрочена главница от 126.65 евро, или общо 5439.51 евро, а по анекс № 3 – редовна
главница в размер на 3373.68 евро и просрочена главница в размер на 494.82 евро или
общо 3868.50 евро.
Договорната лихва при първоначално договорения размер и начисляване само върху
главницата като заемна сума до 03.09.2021г. възлиза на 8253.65 евро.
По кредита са начислени наказателни лихви по чл. 5 от договора за кредита общо в
размер на 252.42 евро, от които са заплатени 200.82 евро и са останали непогасени
51.60 евро. Наказателната лихва от 21.05.2021г. до 01.09.2021г. е начислена върху
цялата предсрочно изискуема главница в размер на 3678.72 евро с лихвен процент,
уговорен в чл. 5 от договора – 12% (сбор на 2%+10%).
Приложено е условието по чл. 2, ал. 3 от Анекс № 2 от 23.07.2018г. като лихвеният
процент по кредита е увеличен с 0,50%.
Общо платените суми по кредита са в размер на 16402.48 евро, като с тях са погасени
6321.28 евро главница, 9472.25 евро лихва, 200.82 евро наказателна лихва, 408.13
такса просрочие.
Освен тази сума по кредита е постъпила и сума в размер на 497.97 лева, с която са
погасени такси за просрочие;
По кредита са начислени и платени разноски в общ размер на 929.60 лева;
Размера на дълга – главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва към
03.09.2021г. е в общ размер на 3737.66 евро, който включва 3678.72 евро главница,
7.34 евро договорна лихва за периода 31.04.2021г.-31.05.2021г. и 51.60 евро
наказателна лихва за периода 20.07.2021г.-01.09.2021г., непогасената част от такса за
просрочие е в размер на 0.03 лева.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 430 ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне
договорената сума за определената цел и при договорените условия срок, а заемателят
се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. Договорът за банков кредит е консенсуален и с постигане на съгласие между
страните в изискуемата от закона в чл. 430, ал. 3 ТЗ писмена форма се счита за
сключен. Сключеният между „Юробанк България“ АД и „Амина Инжинеринг“ ООД
договор е такъв за паричен заем по смисъла на чл. 430 от ТЗ. Договорът съдържа
всички съществени клаузи – размер на заема и валута, в която се предоставя, срок на
6
издължаване, погасителен план, възнаградителна лихва, както и постигнато между
страните съгласие за начисляване на неустойка при неизпълнение на поетото от
заемателя задължение за обезпечаване на заема, поради което валидно е обвързал
страните по него.
Кредитополучателят ответник – еднолично дружество с ограничена отговорност,
няма качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като според
дадената в тази норма легална дефиниция "потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност". Няма основание за приравняване положението на физическото лице -
потребител с това на еднолично дружество с ограничена отговорност, осъществяващ
търговска или професионална дейност, с оглед на което Законът за защита на
потребителите /ЗЗП/, в който пряко са транспонирани правилата на Директива
93/13/ЕИО от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, не намира приложение в разглеждания случай. Това е така, защото
средствата по договора за кредит са отпуснати с цел „бизнес оборудване“, което от дава
основание да се приеме, че средствата са реализирани за осъществяваната търговска
дейност, която се свежда /съгласно събраните доказателства/ до монтаж на климатици,
което само по себе си не изключва необходимост от оборудване.
Доказано по делото е също, че сумата по договора е била усвоена от „Амина
Инжинеринг“ ООД, предвид извършената от вещото лице експертиза и представеното
по делото движение по сметка с титуляр „Амина Инжинеринг“ ООД.
По изложените мотиви, договорът валидно е обвързвал страните, като ищецът е
изпълнил задължението си по него.
Първоначалното задължение е възникнало само за „Амина Инжинеринг“ ООД.
Съгласно сключения между „Юробанк България“ АД и „Амина Инжинеринг“ ООД –
от една страна, и С. Г. Г. и Р. Т. П. – от друга, Анекс № 1 последните двама са се
задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя „Амина Инжинеринг“ ЕООД
за задълженията му относно погасяване на кредита. Съгласно чл. 121 ЗЗД освен в
определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници
възниква само когато е уговорена. На основание чл. 101 ЗЗД солидарно са се
задължили С. Г. Г. и Р. Т. П.. По аргумент от чл. 101 ЗЗД, за да може да е налице и
встъпване в дълг, следва да е действително отношението между кредитора и длъжника.
Установи се, че главното правоотношение е действително и дългът за връщане на
заетата сума по договора за кредит е съществувал, като остатъка от вземането не е
върната към датата на сключване на анекс 1. В другите анекси за изменения на
договора липсват изменения на субективните предели и е налице основание за
7
ангажиране на отговорността на ответниците. Солидарността е изрично предвидена в
договора и анекс 1 и поради това следва да се приеме, че за задължението по договора
за банков кредит наред с първоначалния длъжник отговарят и С. Г. Г. и Р. Т. П..
Установява се също, че задълженията по процесния договор не са били погасени в
цялост от заемополучателя, доколкото извършените плащания не са достатъчни да
покрият чистата заемна сума и уговорената договорна лихва. Предвид изложеното и
позовавайки се на експертното заключение, съдът намира, че има неизпълнение на
договора за кредит от първата вноска – 23.06.2008г. Длъжникът е в забава на
плащанията по договора на повече от една вноски и банката е имала право да упражни
правото си на предсрочна изискуемост, с което двете предпоставки за реализирането на
тази възможност са налице. Налице е и третата предпоставка, защото изявлението на
банката, обективирано в приложените по делото „покани“ е достигнало до длъжниците
по договора за банков кредит. В допълнение, към датата на подписване на анекс № 3,
длъжниците са знаели за предсрочната изискуемост на кредита, защото последното
обстоятелство е отразено в сключения анекс. Предвид изложеното съдът не споделя
възражението, че не е настъпила предсрочна изискуемост и кредиторът не е имал
право да обяви вземането си за предсрочно изискуемо в пълен размер.
Съдът намира за неоснователно възражението, че е налице непреодолима сила по
смисъла на чл. 306, ал. 1 от ТЗ, като основание за спиране на изпълнението на
задълженията по договора за банков кредит. За да е налице непреодолима сила трябва
да са налице кумулативно следните признаци – събитието да е непредвидено или
непредотвратимо, да бъде от извънреден характер, да е възникнало след сключване на
договора и преди длъжникът да е в забава, да е налице причинна връзка между
непреодолимата сила и невъзможността за изпълнение. Изводимо от приетата за
установена фактическа обстановка е, че длъжникът е в забава на плащанията по
договора още с първата месечна вноска, чийто падеж е далеч преди твърдяното
събитие от извънреден характер през март 2020г., и в който период до твърдяното
събитие вземането е предоговаряно няколко пъти. С изпадането в забава върху
длъжника преминава рискът от евентуална непреодолима сила. Освен това, от разпита
на двамата свидетели се установява, че твърдяното събитие е засегнало дружеството,
учредено в Хърватия, а не настоящото ответно дружество. По изложените мотиви,
релевираното възражение не се споделя. Що се отнася до данните, че ответното
дружество не е осъществявало дейност още след получаване на заемната сума, то
същото не може да обоснове наличие на непреодолима сила, да изключи отговорността
или да измести падежа на паричното задължение, защото съгласно чл. 81 ЗЗД, ал. 2
обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на
задължението, не го освобождава от отговорност.
За неоснователно се приема и възражението, че вземането следва да бъде покрито
от застрахователна сума, защото сключеният застрахователен договор касае
8
застраховка на обезпечението, а не обезпечава плащанията по договора или
кредитополучателя, като в покритите рискове „непреодолима сила и пандемия“ не са
включени.
Остава несподелено възражението, че ответниците С. Г. и Р. П. са потребители по
см. на чл. 2, б. „б“ от Директива 93/13/ЕИО и пар. 13. т. 1 от ДР на ЗЗП. Налице е
последователна практика на ВКС – решение № 38 от 23.06.2017 г. по т. д. № 2754/2015
г. на I т. о., решение № 84 от 20.07.2017 г. по т. д. № 1934/2015 г. на I т. о., Решение №
50077 от 26.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1351/2022 г., съгласно която физическо лице -
съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който
кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по ЗЗП и да се
позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън
рамките на неговата търговска или професионална дейност. В решение по дело С-
419/11 TiaXEC във връзка с приложението на чл. 15, § 1 от Регламент № 44/2001 г. на
Съвета за компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела се приема, че физическо лице, което има тесни
професионални връзки с дружество, като например управлението или мажоритарното
участие в същото, не може да се счита за потребител по смисъла на тази разпоредба,
когато поръчителствува по запис на заповед, издаден за гарантиране на задълженията,
които това дружество има по договор, свързан с получаването на кредит.
Изследвайки отделните предпоставки за определяне дали ответниците-солидарни
длъжници, имат качеството на потребител, се заключва, че обезпечението на дълг на
търговско дружество от физическите лица, не може да се приеме като дадено за цел
извън и независимо от търговската дейност на кредитополучателя, тъй като и
солидарният длъжник С. Г. се намира в тесни професионални /функционални/ връзки с
посоченото дружество – той е негов управител и едноличен собственик на капитала, а
обезпечението, дадено от ответника Р. П. е заради това, че управителят и едноличен
собственик на капитала на дружеството-длъжник, е лице, с което тя се намира в
фактическо съжителство. Данни за това се извеждат от представените удостоверения,
от които се установява, че двамата ответници имат общи деца, първото от които
родено през 2005г., а последното през 2013г., т.е. в рамките на даденото обезпечение
между тях е съществувала такава връзка, която позволява да се заключи, че даденото
обезпечение не е извън търговската дейност на дружеството-кредитополучател и на
солидарния длъжник С. Г., който е обезпечил вземането с оглед тесните му
професионални връзки с дружество-кредитополучател. В обобщение, може да се
заключи, че съдлъжниците С. Г. и Р. П. нямат качеството потребител по § 13 от ЗЗП и
за тях разпоредбите на този закон за неприложими.
При това положение, съдът няма задължение да следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител, доколкото приема, че
9
солидарните длъжници не са потребители, поради което неоснователно се явява
възражението, че претендираните вземания се основават на неравноправни клаузи.
Съобразно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
1/2020 г. от 27.04.2022 г. по Тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следи за нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от
събраните по делото доказателства. Съгласно принципните разрешения, дадени в
мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС, автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и
на добрите нрави. Ограничението се отнася, както за гражданските договори, така и за
търговските сделки - арг. от чл. 288 ТЗ. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване
е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно. Един от
тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
Преценката за нищожност на договорни клаузи, поради накърняване на добрите нрави,
следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
За разлика от потребителя, търговецът, независимо дали той е физическо или
юридическо лице, при сключване на договорите във връзка с дейността си трябва да
положи най - голямата дължима грижа – тази на добрия търговец. С оглед на това, той
не може да се ползва с по-голяма защита от тази на потребителите по ЗЗП. Съгласно
чл. 143, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, сключените от потребител по см. на пар. 13 от ДР
на ЗЗП неиндивидуални клаузи в договор са нищожни като неравноправни, ако
уговорката е във вреда на потребителя, тя не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Уговорките, които определят основния
предмет на договора, сключен от потребител, и не са индивидуално договорени, не
могат да бъдат неравноправни, ако са ясни и разбираеми – чл. 145, ал. 2 ЗЗП. В
изключенията по ЗЗП, при които дори потребителите не могат да се позоват на
нищожност, по аргумент от по-силното основание, не могат за бъдат обявени за
нищожни и уговорки в договор банков кредит, по който кредитополучател е търговец-
физическо лице, когато кредитът е предназначен за извършване на търговската му
дейност. Това са случаите, при които клаузата е уговорена индивидуално или тя
определя основния предмет на договора и последната е ясна и разбираема.
10
Възнаградителната лихва e цената на кредита и следователно клаузата за нея е
съществен елемент на договора за банков кредит, поради което, ако тя е ясна и
разбираема, няма нарушение на принципите за справедливост и добросъвестност и
уговорката не противоречи на добри нрави. При плаваща лихва по банков кредит с
кредитополучател физическо лице - търговец, отпуснат във връзка с неговата дейност,
ако в договора за формирането й не се използва пазарен индекс, а базов лихвен
процент, който е договорен като референтен лихвен процент и промяната му се
определя от самата банка като страна по правоотношението, а не от независим
безпристрастен орган и не са предварително определени компонентите и методиката,
въз основа на които банката формира базовия си лихвен процент, промяната на
размера на възнаградителната лихва се определя едностранно от банката по силата на
постигнатото споразумение между страните. Едноличният търговец при сключване във
връзка с дейността си на договор, съдържащ такава клауза, трябва да положи грижата
на добрия търговец, която включва при необходимост и наемането на лица със
специални познания в съответната област. С оглед на очертаната дължима грижа, което
е по-голяма от тази на потребителя, търговецът може да разбере обхвата на поетото
задължение и икономическите последици от сключването на договор, съдържащ клауза
за промяна на възнаградителната лихва едностранно от банката по нейна преценка,
като спрямо търговеца тази клауза е ясна и разбираема, поради което не накърнява
добрите нрави. Това не лишава търговеца - кредитополучател от възможност да се
позове на недобросъвестно упражняване на правото за едностранно изменение на
лихвата от страна на банката - чл. 63, ал. 1 ЗЗД, съответно на злоупотреба с това право
по чл. 289 ТЗ, ако такива са налице, но това е относимо към изпълнението на договора,
а не към неговата действителност. Следователно се налага изводът, че клаузата на чл.
3, ал. 1, изр. 3 и чл. 4, ал. 1 от процесния договор за кредит не е нищожна на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД- поради накърняване на добрите нрави. В този смисъл са
Решение № 60080 от 16.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 466/2020 г., I т. о., ТК, Решение №
135 от 19.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1066/2019 г., II т. о., ТК.
Съобразявайки горните изводи, между страните съществува валидна клауза и за
наказателна лихва по чл. 5 от договора, която е активирана, поради което и доколкото
платените суми не са достатъчни да покрият цялото задължение, погасявано по
поредност разноски, лихва, главница, то се дължи сумата от 51.60 евро наказателна
лихва.
Както се посочи, плащанията не са достатъчни да покрият оставащата неплатена
част според заключенията, поради което сумите се явяват дължими.
При съобразяване на доказателствата по делото и установените факти предявеният
иск се явява основателен за целия размер 3737,66 евро, от който главница: 3678,72
евро, ведно със законна лихва от 03.09.2021г., договорна лихва за редовен кредит: 7,34
евро за период от 31.05.2021г. - 01.09.2021г., мораторна лихва: 51,60 евро за период от
11
31.05.2021г. - 01.09.2021г., такси: 0,03 лв. за период от 12.04.2021г. до 01.09.2021г.
По разноските
При този изход на спора по делото разноските се разпределят по правилата на чл.
78, ал. 1 ГПК.
Право на разноски има ищецът, каквито своевременно са претендирани и възлизат
в общ размер на 1425.45 лева, от които 729.24 лева по ч.гр.д. № 51931/2021г. за
държавна такса от 146.21 лева и адвокатско възнаграждение от 583.03 лева, за
плащането на което има доказателства и не се явява прекомерно с оглед чл. 7, ал. 2, т. 2
вр. ал. 7 НМРАВ, и 696.21 лева в настоящото производство, от които 146.21 лева за
държавна такса и 550.00 лева депозит за вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Амина Инжинеринг" ЕООД, ЕИК ..., в
качеството си на кредитополучател, Р. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, общ.
Столична, обл. София, ж.к. М., блок .., вх. .., ет. .., ап. ... и С. Г. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, общ. Столична, обл. София, бул. К. В. № .., вх. .. ет. .., ап. .., в
качеството си на солидарни длъжници, дължат солидарно на „Юробанк България" АД,
ЕИК: ... следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
51931/2021 г. на СРС 77 състав:
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД сумата от 3
678,72 евро, представляваща главница по договор за банков кредит, продукт
„Бизнес оборудване“ № BL16366 от 14.05.2008г. и анекс № 1 от 24.10.2016г.,
анекс № 2 от 02.04.2018г. и анекс № 3 от 21.07.2020г. към него, ведно със законна
лихва от 03.09.2021г. до изплащане на вземането;
на основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.2 ЗЗД сумата от 7,34
евро - договорна лихва за периода от 31.05.2021г. до 31.05.2021г.;
на основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 51,60
евро - мораторна лихва за периода от 31.05.2021г. до 01.09.2021г.,
на основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 0,03
евро - такса за периода от 12.04.2021г. до 01.09.2021г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, АМИНА ИНЖИНЕРИНГ" ЕООД, ЕИК
..., Р. Т. П., ЕГН ********** и С. Г. Г., ЕГН **********, да заплатят на „Юробанк
България" АД, ЕИК:..., сумата от 1425.45 лева – разноски, от които 729.24 лева по
12
ч.гр.д. № № 51931/2021 г. на СРС 77 състав, и 696.21 лева разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13