РЕШЕНИЕ
№344/10.05.2023г., гр. Х.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на дванадесети април, две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Цветомира Димитрова
Петър
Вунов
при секретаря Светла Иванова.………………...……….........................…….. в присъствието на
Прокурор Атанас Палхутев….…………….......……................………………………………..като разгледа докладваното от Председателя АД
(К) №187 по
описа за 2023
година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.285, ал.1, изр.2 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по касационна жалба на Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ към Министерство на правосъдието, подадена
чрез процесуален представител, срещу Решение № 28/12.01.2023г., постановено по
и. адм. д. №91/2022г. по описа на Административен съд – Хасково, в частта му, с
която се осъжда ГДИН , на основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС да заплати на Ж.К.З. сумата от 2500.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушения на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, в периода от 03.05.2018г. до 08.03.2019г., ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от 03.05.2018г. до окончателното ѝ
изплащане.
В касационната жалба се навеждат доводи, че решението в обжалваната му част
е неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния закон. Навеждат се
доводи, че разполагаемата площ, както и другите характеристики на помещенията
са в зависимост от заложените при строителството им стандарти. Поради това,
съдът необосновано приел, че посочените условия за настаняване в ареста се
дължат на противоправно бездействие на служителите на ГДИН. Твърди се, че във
всички случаи наличието на вреда е част от предмета на доказване и наличието на
вреди само защото ищецът е бил при тези условия, не се счита за безспорно
установен факт, както неправилно приел съдът. Изразява се несъгласие с изводите
на съда, че е нарушен чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи (КЗПЧОС). Твърди се, че ГДИН чрез служителите на Арест
Хасково е предприел възможните и разумни действия да осигури оптимални условия
на Ж.З. по време на задържането му. Изразява се несъгласие и с размера на
присъденото обезщетение като се навеждат доводи, че сумата от 2500.00 лева е
завишена и несправедлива. По подробно изложените в касационната жалба
съображения се моли за отмяна на решението в обжалваната му част, алтернативно,
ако се прецени, че искът е основателен, присъденото обезщетение да се редуцира
до минимален размер. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за
касационната инстанция.
Ответникът – Ж.К.З., в представен чрез процесуален
представител писмен отговор на касационната жалба моли да бъде оставено в сила
обжалваното решение. В съдебно заседание лично и чрез процесуален представител изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково
счита, че касационната жалба е частично основателна
и следва да бъде уважена, като се редуцира присъденото обезщетение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,
ал.1 от АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното производство пред
Административен съд – Хасково се е развило по реда на чл.203 и сл. от АПК, във
вр. с чл.285, ал.1 във вр. с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, като претендираните като
претърпени неимуществени вреди са били основани от ищеца на неосигуряване на
изискуемата минимална квадратура свободна площ в килията в следствения арест; липсата
на достатъчно дневна светлина и възможност за естествено проветряване в тясна
килия без прозорец, липсата на санитарен възел и течаща вода; липса на престой
и разходка на открито; лоши хигиенно-битови условия. С оглед обстоятелствата,
изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на
делото, след приложението на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите
към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил
фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при
обсъждане доводите на страните, е направил своите правни изводи.
С решението си съдът е уважил частично предявения
против ГДИН - София иск за сума в размер на 2500.00 лева и го е отхвърлил в
останалата част до пълния претендиран размер от 50000.00 лева като
неоснователен и недоказан. Присъдена е и законна лихва върху посочената сума,
считано от началната дата на увреждането (03.05.2018г.) до окончателното
ѝ изплащане.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че в
процесния период ищецът е претърпял неимуществени вреди, в резултат на
преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, произтичащо
от условията, при които за процесния период е бил поставен ищецът в Следствен
арест, гр. Х., като при съобразяване изискването на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС за
определяне на кумулативния ефект върху лицето на установените в случая условия,
е определил размера на дължимото обезщетение при приложението на чл.52 от Закон
за задълженията и договорите.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по
делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при
приложението на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и
при съобразяване разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС е направил верни правни
изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, Държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в случаите по ал.1 настъпването
на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Правилен е изводът на съда, изведен от
установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите
предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени
неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия, при които е бил поставен ищеца и настоящ ответник в
следствен арест, гр. Х., в периода, предмет на исковата молба.
Съдът е дал ясен и конкретен отговор кои факти,
релевантни за спора, приема за установени въз основа на събраните по делото
доказателства. В решението е изведен правилният извод за частична доказаност на
изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон, поради това,
че доказателства, оборващи твърденията на задържаното лице, не са представени.
Съдът в изпълнение на изискванията на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС е изискал от
специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от
значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно същата
е приел за доказани част от твърдените в исковата молба факти.
Законът забранява осъдените, респ. задържаните под
стража, да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и
задължава Държавата да им осигури от една страна условия за изтърпяване на
наложеното им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от
друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на
страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на
задържането, и от трета - като се има предвид практическата нужда на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно
гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения –
липсата на минимално изискуемата се свободна жилищна площ в помещението, липса
на санитарен възел и течаща вода в помещението, в което е бил настанен ищецът,
липса на възможност за естествено проветрение на помещението и неосигуряване
престой на открито, неосигуряване на условия за ползване на баня по възможност
всеки ден, но най-малко два пъти седмично, в следствие на което са претърпени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
При приложението на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в
обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента
на въздействието върху ищеца на условията в ареста в гр. Х.. Тези условия са
несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот.
Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване
на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно
засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Установената от
доказателствата по делото липса на минимално необходимите условия несъмнено
предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както
правилно е прието в обжалваното решение.
Въз основа на гореизложеното, настоящия съдебен
състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.221,
ал.2, изр.2 от АПК препраща към същите, включително и по отношение на приложените
от съда стандарти на защита на правото по чл.3 от ЕКПЧ по отношение на ответника
в настоящото производство.
Неоснователни са доводите на касатора за
неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди.
В тази връзка настоящата инстанция следва да
отбележи, че от установеното по делото неизпълнение не следва автоматично
обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето
за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично,
субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът
следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на
пострадалия за причинена вреда, но и предвид конкретните факти, от които тя
произтича като обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за
справедливост при приложението на чл.52 от ЗЗД.
В случая изводите на съда за размера на дължимото
обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от
което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на
ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху Ж.К.З. на условията, при които
е пребивавал в ареста в гр. Х.. При преценката на кумулативното въздействие на
тези условия в исковия период, съобразено с установената по делото обща
продължителност на това въздействие и в съответствие с изведената от закона и
дължима се справедливост, правилно с обжалваното решение е определена сумата, с
която следва да бъдат възмездени причинените вреди.
По изложените съображения, касационната жалба е
неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на производството, на касатора не се следват
разноски.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2,
пр.1 от АПК, Административен съд – Хасково
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №28/12.01.2023г.,
постановено по исково адм. дело №91/2022г. по описа на Административен съд –
Хасково.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.