РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе,
12.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 13 май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 4290 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно съединение
искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и материалноправно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по
предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. № ********* чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК ********* срещу Д.М.И.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр.
чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 600,73 лева, представляваща главница по договор за потребителски
заем № CREX-14421607/27.01.2017г.; сумата от 121,81 лева представляваща възнаградителна лихва и сумата от 54,45 лева законна
лихва за забава за периода от 20.04.2017г. до 11.03.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 22.03.2018г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 975/23.03.2018г. по ч.гр.д. № 1827/2018г. по описа на РС-Русе.
В исковата молба ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за
потребителски заем № CREX-14421607/27.01.2017г. по силата на който е
предоставил на ответника сумата от 639,80 лева. За
ответника е възникнало задължение да заплаща в продължение на 15 месеца вноски в размер на 51,61
лева, съставляващи изплащане на главница по заема и оскъпяването й, съглесно
уговорения годишен процент на разходите и годишния лихвен процент.
Поддържа, че ответникът е преустановил плащането по кредита на дата 20.03.2017г., като е бил
погасил само една вноска. Вземането
на ищеца е станало автоматично предсрочно изискуемо на 20.04.2017г. на основание чл.3 от Договора. Вън от това се твърди, че до отвеника е изпратена и покана
за доброволно изпълнение, в която ищецът изрично е обявил вземането си за изискуемо
и го е поканил да го погаси. Счита, че поканата следва да се счита надлежно
получена от ответника, на основание чл.7 от договор, в който е предвидено, че
всички изявления на кредитора се считат за узнати от кредитополучателя, ако
бъдат изпратени на адреса, посочен в договора. Поради това, че отвеникът е
изпаднал в забава дължи на ищеца и заплащане на лихва за забава. Поради
неплащане на горните суми, ищецът е подал заявление и е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което и в законоустановения срок сезира съда с искане за установяване
дължимостта горните суми.
В условията на евентуалност, в случай
че съдът отхвърли установителните искове поради ненадлежно обявяване на
предсрочната изискуемост, моли за осъждане на ответника да
заплати горните суми. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът
Д.М.И., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител, депозира отговор на исковата молба,
в който изразява становище за неоснователност на исковете. Не оспорва, че
страните са сключили договор за потребителски заем. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с
оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. № 1827/2018г. по описа на РРС се установява, че по заявление на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, гр. София, против ответника е издадена
Заповед № 975/23.03.2018г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумите описани в исковата молба. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Видно от приложения по делото договор за потребителски кредит № CREX-14421607/27.01.2017г., че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
/правоприемник на което е ищецът по делото/ е предоставило на ответника кредит, който съобразно предвиденото в т. 1 от Условията на договора,
сумата по кредита следва да бъде изплатена пряко на упълномощения търговски
партньор, което съставлява изпълнение на задължението на кредитора и поражда
задължение за кредитополучателя да върне заетата сума, ведно с надбавка,
съставляваща печалба на кредитора, на 15
броя вноски, всяка в размер на 51,61 лева.
Уговорено в т. 3 от Условията на договор е, че при забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателя дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска, ведно с направените за събиране на вземането разноски, като
при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежа на датата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, включително с всички определени по договора надбавки и
обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение за
настъпването на предсрочната изискуемост.
Видно от приложения на л.31 от делото дубликат на служебен бон се установява, че цената по финансираната с горния
договор за потребителски кредит покупка на стока – мобилен телефон Самсунг , модел „Галакси“ А5-2016 е заплатена на „Технополис България”
ЕАД.
Приобщена към доказателствения материал
по делото е и отправена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД до Д.М.И. покана,
като в същата е посочено, че поради преустановено плащане по процесния договор,
вземането на дружеството е обявено за предсрочно изискуемо. По делото липсват
доказателства горната покана да е достигнала до адресата си.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Активно легитимиран да
предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, връчена на задължената по същото лице по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК. Предмет на иска е установяване съществуването на вземането по
издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване на
дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. В контекста на основанието, на което се претендира вземането,
в тежест на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и главно
доказване, че страните са били обвързани от действителен договор за кредит за
покупка на стоки или услуги, че дружеството е заплатило на търговеца, избраните
от ответника стоки и че същите са получени от последния и факта на
осъществяване на всички предпоставки по договора за отнасяне на кредита в
предсрочна изискуемост, както и размера на претендираното вземане по отделни
пера.
Коментираните по-горе писмени доказателства налагат извода, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А., Франция /тогава „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, гр.София и ответника С.А.М. е сключен договор за потребителски
кредит № CREX-14421607/27.01.2017г. по силата на който кредиторът е финансирал
избрана от кредитополучателя стока. Относно изпълнението на задължението на кредитора за предоставяне
на кредитния ресурс между страните не е налице спор, а и това се установи от
коментираните по-горе дубликати на служебни бонове. Първият спорен по делото
въпрос е относно действителността на договора с оглед въведеното от ответника
възражение същият да противоречи на изискването на чл. 11 от ЗПК.
Настоящият договор за кредит е сключен
при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ. бр.
18/05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 59 от 29.07.2016г./.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал. 1, т.7 – 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
От коментирания договор за предоставяне
на паричен заем се установи, че същият е сключен в предвидената в чл.10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, при ясно постигнато съгласие относно
размера на предоставения заем, общ размер на плащанията, стоката или услугата и
нейна цена – раздел финансирани стоки и услуги; лихвения процент по кредита –
фиксиран годишен лихвен процент и годишният процент на разходите, погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Изискването на т.
9а на чл. 11, ал. 1 от ЗПК не намира приложение в случая,
доколкото с договора не е уговорен референтен лихвен процент, приложим за
договори с променлива лихва, какъвто не е настоящия случай. Налага се извода, че са изпълнени изискванията на чл.11,
ал.1, т. 7 – 12 и 20 от ЗПК, поради което и съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника за несъответствие на договора с
установените реквизити, съответно и не може да бъде споделена тезата за
недействителност на договора в неговата цялост.
Следващият спорен по делото въпрос
упражнено ли е надлежно от кредитора правото на предсрочна изискуемост.
Съобразно уговореното в т. 3 от
Условията на договора, при просрочие на две или повече месечни вноски, считано
от падежа на датата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително с всички определени по
договора надбавки и обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на
съобщение за настъпването на предсрочната изискуемост.
Съобразно дадените задължителни
указания с т.18 от ТР 4/2013г., предсрочната изискуемост съставлява изменение
на договора за кредит, което настъпва с волеизялвение само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: фактът на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора. Мотивите за това тълкуване се основават на
императивния характер на нормата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. Последната съдът счита, че намира приложение към „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, доколкото дружеството е било до заличаването му
през 2018г. финансова институция по смисъла на чл. 3а ЗКИ /вписано под № 189 в
регистъра на банковите институции на БНБ/. Ето защо и за да бъде завършен
преобразуващия фактически състав за отнемане преимуществото на срока е
необходимо не само обективния факт на допусната забава на две или повече
месечни вноски, а още и нарочно изявление от името на кредитора до длъжника за
обявяване кредита за предсрочно изискуем.
В настоящия случай по делото е представена
единствено покана до длъжника, съдържаща изявлението на кредитора за упражнено
негово право да обяви кредита за предсрочно изискуем, но липсват данни същата
реално да е била изпращана до ответника, респ. получена ли е тя или не от него. Ето защо и следва да се приеме, че към датата на сезиране
на заповедния съд фактическия състав за отнемане преимуществото на срока за
връщане на предоставения кредитен ресурс и по отношение на непадежиралите
вноски е бил недовършен.
Независимо от горното, съдът намира, че
с факта на получаване на исковата молба и изявената в нея воля за упражнено
право от страна на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
горният фактически състав е довършен и вземането на ищеца за връщане на
предоставения кредитен ресурс в пълния му размер е станало изискуемо.
Последният факт съдът намира, че следва да бъде съобразен при разрешаване на
спора. За разлика от случаите, когато кредиторът основава на твърденията си за
предсрочна изискуемост с искане за незабавно изпълняема заповед, искането за
снабдяване само с изпълнително основание, но не и с изпълнителен лист по реда
на чл. 410 от ГПК не налага притезанието на
кредитора да е възникнало още преди сезирането на съда. Това е така, защото в
този случай заявителят само описва възникването на вземането си, но не го
доказва като изпълняемо към този момент с документ по чл. 417 и 418 ал.3 от ГПК. Заявеното по чл. 410 от ГПК
вземане може и да не е още изскуемо, но да стане изпълнеямо, ако не бъде
оспорено от длъжника. Затова и в този случай изпълнителна сила на издаденото от
съда изпълнително основание възниква само ако заповедта се стабилизира поради
неоспорването й в срок или след разрешаване на спор относно съществуването
и/или изпълняемостта на дълга. В тази хипотеза изпълнителен лист още не е
издаден. С отчитане на новонастъпилите факти в хода на процеса относно
съществуване на изпълняемото право не би се променил момента на възникване на
правото на принудително изпълнение. Независимо кога е станало изискуемо (преди
или след издаване на заповедта) задължението ще може да изпълнява принудително
едва след приключване на исковия процес, съответно в случая не са приложими
разрешенията, наложени в съдебната практика относно отричане на факти,
пораждащи изискуемост след заявление по чл. 417 от ГПК.
Допълнителен аргумент в тази насока може да бъде извлечена и от разпоредбата на
чл. 422 ал.4 от ГПК, с която се изключва възможността
за възстановяването на преждевременно събрано принудително вземане. Ако
взискател без право на принудително изпълнение (недоказал изискуемост към
момента на издаване на изпълнителния лист) може да запази получено неизсикуемо
плащане, на още по голямо основание кредитор, чието вземане е станало изискуемо
преди стабилизиране на заповед по чл. 410 от ГПК
като изпълняем акт, следва да бъде легитимиран за принудително изпълнение.
По изложените по-горе съображения,
съдът намира, че ответникът дължи връщане на целия размер на предоставения му
кредитен ресурс. В тежест на ответника е да установи факта на погасяване на
дълга по кредита, като същият не е ангажирал доказателства в този смисъл.
Съгласно дадените указания в т. 12 на
ТР № 4/2013г., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното
производство разноски съразмерно с уважената част от заявените вземания,
възлизащи общо в размер на 75,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в хода на настоящото производство
разноски за заплатена държавна такса, депозит за особен представител, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, които възлизат в общ размер
на 675,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, че С.А.М. с ЕГН: ********** *** , дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 600.73 лева, представляваща главница по договор за потребителски заем №
CREX-14421607/27.01.2017г.; сумата от 121,81 лева
представляваща възнаградителна
лихва и сумата от 54,45 лева законна
лихва за забава за периода от 20.04.2017г. до 11.03.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 22.03.2018г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 975/23.03.2018г. по ч.гр.д. № 1827/2018г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА С.А.М. с ЕГН: ********** да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция,
рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, сумата от 75,00 лева, представляваща направените в заповедното производство
разноски, както и сумата от 675,00 лева, представляваща сторените в настоящото производство
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: