Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………../16.03.2023 г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, ХХХІІІ
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ГАНЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2367 по описа на съда за 2022
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 118, ал.
1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба от В.Р.А.,
ЕГН **********,***, срещу решение №
2153-03-135/12.09.2022 г. на директора на Териториално поделение /ТП/ на НОИ –
Варна и потвърдените с него разпореждания
№ 031-00-4138-6/23.05.2022 г. и № 031-00-4138-7/23.05.2022 г. на ръководителя
на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Варна.
Релевира се материална
незаконосъобразност на решението. Според оспорващата , независимо че във връзка
със съкращаването ѝ от работа на 15.08.2021 г. е получила обезщетение за
безработица от компетентните органи във Федерална република Германия за три дни
/16,17,18.08.2021 г./, за периода след отписването ѝ от немската си
адресна регистрация на 19.08.2021 г. и завръщането в България следва да
продължи да получава парично обезщетение за безработица , но изплащано от НОИ. Позовава
се на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009, твърдейки че имат
предимство пред българското законодателство. Отправеното към съда искане е за
отмяна на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Варна.
В уточняваща молба се навеждат
доводи, че А. отговаря на всички условия на чл. 54а, ал. 1 от КСО, поради което
има право на парично обезщетение за безработица. Счита се, че е следвало да
бъде изменена началната дата за получаване на обезщетението от 16.08.2021 г. на
19.08.2021 г., а не да се отменя разпореждането, с което преди това ѝ е
отпуснато обезщетение.
В съдебно заседание
жалбоподателката поддържа жалбата изцяло, твърдейки че е представила
необходимите документи, удостоверяващи възникване на правото ѝ на парично
обезщетение за безработица. Аргументира, че според европейското право след като
е работила в продължение на повече от дванадесет месеца при един и същи работодател,
не е лишена от право на обезщетение за безработица независимо от това къде се
намира.
Ответната страна по жалбата –
директорът на ТП на НОИ – Варна, чрез процесуален представител, в съдебно
заседание и в депозиран писмен отговор на жалбата / л. 35-37 от делото/, счита
обжалваното решение за правилен и законосъобразен индивидуален административен
акт. Твърди, че получаването на парично обезщетение за безработица от
съответната институция на Федерална република Германия, отпуснато от дата
16.08.2021 г. във връзка с прекратяването на последната трудова заетост на
жалбоподателката при немския работодател „Mediart Reutlingen“, е абсолютна
материалноправна пречка за отпускането и получаването на друго такова
обезщетение за безработица от НОИ, произхождащо от същия юридически факт –
прекратяване на същото трудово правоотношение със същия работодател, тъй като
няма как да се получат две обезщетения на едно и също правно основание. Сочи,
че предвид липсата на представен преносим документ U2 /„запазване на правото за
обезщетение за безработица“/, компетентната институция на Федерална република
Германия не е разрешила на А. да запази правото си на парично обезщетение за
безработица след напускането на държавата-членка.
След като разгледа оплакванията, изложени
в жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, административният съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Със
заявление вх. № 7718/08.09.2021 г., рег. № 031-00-4138/08.09.2021 г. /л.
224-225 от адм. преписка/, В.Р.А. е поискала отпускане на парично обезщетение
за безработица, като е посочила, че последното ѝ трудово правоотношение с
работодател във Федерална република Германия – „Mediart Reutlingen“, е
прекратено, считано от 15.08.2021 г., поради съкращаване на щата. Посочва, че е
упражнявала трудова дейност в друга държава – Федерална република Германия в
периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на
осигуряването за времето от 04.02.2020 г. до 15.08.2021 година. Към заявлението
са приложени декларация относно определяне на пребиваване по чл. 65, ал. 2 от
Регламент (ЕО) № 883/2004 и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди
от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002: Република Германия, за времето от
04.02.2020 г. до 15.08.2021 г. с работодател „Mediart Reutlingen“ /л. 226-227
от адм. преписка/.
След
осъществен обмен на социално-осигурителна информация между ТП на НОИ – Варна и
компетентната институция на Република Германия и въз основа на информацията в
предоставения структуриран електронен документ СЕД U002 /за осигурителен стаж/,
в който е потвърден периодът на осигурена заетост, от ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Варна е издадено разпореждане №
031-00-4138-3/01.11.2021 г. /л. 206 от адм. преписка/, с което, на основание
чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО, на В.Р.А.
е отпуснато парично обезщетение за безработица, за периода от 16.08.2021 г. до
15.12.2021 г. в размер на 12.00 лева дневно. Това разпореждане е отменено с решение
№ 2153-03-154/09.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Варна
/л. 193-196 от адм. преписка/ и преписката е върната за ново
произнасяне.
С разпореждане
№ 031-00-4138-5/16.12.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в
ТП на НОИ – Варна /л. 180 от адм. преписка/, на основание
чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 1, чл. 54в, ал. 1
от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004, на В.Р.А. е отпуснато парично
обезщетение за безработица за периода от 16.08.2021 г. до 15.12.2021 г. в
размер на 74,29 лева дневно, въз основа на получения актуализиран структуриран
електронен документ СЕД U002 /за осигурителен стаж/. Това разпореждане е
отменено с решение № 2153-03-15/24.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Варна , като административната преписка е върната
на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Варна за ново произнасяне.
В получен на
22.04.2022 г. от компетентната институция на Федерална република Германия
структуриран електронен документ СЕД U002 /за осигурителен стаж/ и в СЕД Н002
/отговор на искането за информация/ е удостоверено, че за периода от 16.08.2021
г. до 18.08.2021 г. на В.Р.А. е отпуснато парично обезщетение за безработица
във Федерална република Германия, което ѝ е изплатено на 27.10.2021
година . Обезщетението е само за три дни
поради подадено заявление от А. за
дерегистрация. /л.40-42 от адм. преписка/ .
Въз основа
на информацията, съдържаща се в структуриран електронен документ СЕД Н002 относно изплатено от Федерална
република Германия парично обезщетение за безработица за периода от 16.08.2021
г. до 18.08.2021 г., с разпореждане № 031-00-4138-6/23.05.2022 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ
– Варна /л. 46 от адм. преписка/, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, е отменено
разпореждане № 031-00-4138-5/16.12.2021 г. на ръководителя на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ – Варна, с което на В.Р.А.
е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 16.08.2021 г. до
15.12.2021 г. в размер на 74,29 лева дневно.
С
разпореждане № 031-00-4138-7/23.05.2022 г. на ръководителя на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ – Варна /л. 45 от адм. преписка/, на
основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 65, ал. 2 от Регламент (ЕО)
883/2004, на В.Р.А. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица
по чл. 54а от КСО по заявление вх. № 031-00-4138/08.09.2021 г., с прекратено
правоотношение от 16.08.2021 година. Изложени са мотиви, че с получен
структуриран електронен документ СЕД Н002 компетентната институция на Федерална
република Германия уведомява ТП на НОИ – Варна, че В.Р.А.
се е поставила на разположение на службите по заетостта на държавата-членка
/Федерална република Германия/, на чието законодателство за последно е била
подчинена, има отпуснато парично обезщетение за безработица по законодателството
на Федерална република Германия и е получавала същото за периода от 16.08.2021
г. до 18.08.2021 г., което е изплатено на 27.10.2021 година.
На
06.06.2022г. В. А. е подала жалби до директора на ТП на НОИ-Варна срещу цитираните две
разпореждания от 23.05.2022г. , впоследствие допълнени с жалби и от
23.06.2022г., които са оставени без разглеждане от горестоящия адм. орган с решение
№ 2150-03-100/21.07.2022 г. Това решение е оспорено по съдебен ред, като с
определение № 2393/12.08.2022 г., постановено по адм. дело № 1863/2022 г. по
описа на Административен съд – Варна /л. 8-10 от адм. преписка/, същото е
отменено и преписката е изпратена на директора на ТП на НОИ – Варна за произнасяне по жалбата на В.Р.А. срещу
разпореждане № 031-00-4138-7/23.05.2022 г. на ръководителя на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ – Варна, с което,
на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 65, ал. 2 от Регламент (ЕО)
883/2004, ѝ е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по
чл. 54а от КСО по заявление вх. № 031-00-4138/08.09.2021 година.
По
изпълнение на посоченото съдебно определение е издадено обжалваното в
настоящото съдебно производство решение №
2153-03-135/12.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Варна /л. 1-6 от адм.
преписка/, с което
са отхвърлени подадените от В.Р.А. жалби, както следва:
- жалба вх. № 1029-03-1814-1/06.06.2022 г.
срещу разпореждане № 031-00-4138-7/23.05.2022 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на
НОИ – Варна за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица;
- жалба, наименувана отговор, вх.
№ 1029-03-1814/06.06.2022 г. срещу разпореждане № 031-00-4138-6/23.05.2022 г.
на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Варна за отмяна на разпореждане за отпускане на парично
обезщетение;
- повторна жалба вх. №
1029-03-1814-5/23.06.2022 г. срещу разпореждане № 031-00-4138-7/23.05.2022 г.
на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Варна;
- жалба, наименувана отговор, вх.
№ 1029-03-1814-4/23.06.2022 г., в която се сочи, че има право да получи парично
обезщетение в България, а посочените три дни не могат да са пречка за това и
трябва да бъде коригирана датата за начало па изплащане па обезщетението.
За да отхвърли жалбите, с които е
сезиран, горестоящият административен орган е приел за безспорно, че последният
осигурителен стаж на А. е в държава-членка на ЕС – Федерална република
Германия, както и че компетентната институция по правото на парично обезщетение
за безработица е административният орган по осигуряване за безработица в България-
ТП на НОИ гр. Варна съгласно чл.
65, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, тъй като заявлението за отпускане е
подадено от безработно лице, пребиваващо на територията на Република България с
постоянен адрес ***. Изложени са мотиви, че доколкото от издадените от
компетентната институция на Федерална република Германия официални
удостоверителни документи – структуриран електронен документ СЕД U002 /за
осигурителен стаж/, структуриран електронен документ СЕД U004 /за осигурителен
доход/ и структуриран електронен документ Н007 /отговор на искане за
информация/, се установява, че на В.Р.А. за периода от 16.08.2021 г.
до 18.08.2021 г. е отпуснато парично обезщетение за безработица във Федерална
република Германия, което ѝ е изплатено, същата няма право на парично
обезщетение за безработица в България, произхождащо от същия юридически факт –
прекратяване на последната ѝ трудова заетост с работодателя във Федерална република Германия – „Mediart
Reutlingen“.
Констатирано е, че след като паричните обезщетения за безработица във
Федерална република Германия и в Република България, са отпуснати от една и съща дата – 16.08.2021 г. –
денят, следващ датата на прекратяване на трудовия ѝ договор с посочения
работодател в Германия, правилно с оспорените разпореждания е отменено
предходно издаденото разпореждане за отпускане на парично обезщетение за
безработица и на жалбоподателката е отказано отпускането на такова, тъй като тя
вече е упражнила правото си да поиска отпускане на парично обезщетение за
безработица във Федерална република Германия.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
С определение № 3325/21.11.2022
г. /л. 21 от делото/ съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбата, а по
повод изследване нейната основателност съдът счита, че обжалваното решение № 2153-03-135/12.09.2022 г. на
директора на ТП на НОИ – Варна е издадено от компетентен орган съобразно
изискванията на чл. 117, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2, буква „б“ от КСО.
Оспореният индивидуален
административен акт е постановен в съответствие с изискуемата по чл. 117, ал.
3, изречение първо от КСО и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 117,
ал. 5 от КСО, писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за
издаването му в достатъчно подробен вид, позволяващ осъществяването на
ефективен съдебен контрол за материална законосъобразност.
При служебната проверка не се
установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да обосноват отмяна на оспорения акт на самостоятелно основание.
Спазен е регламентираният в чл. 117, ал. 3, изречение първо от КСО срок за
произнасяне, като с решението си директорът на ТП на НОИ – Варна е решил по
същество отнесения до него въпрос съобразно изискването на чл. 117, ал. 3,
изречение второ, предложение първо от КСО. Обжалваното решение е постановено
след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и след
служебно събиране, проверка и преценка на допустими, относими и необходими
доказателства, т.е. административното производство е проведено съобразно
изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК.
Анализирайки материална
законосъобразност на решението на ответника, съдът констатира допуснато нарушение на материалния закон. Между
жалбоподателят и ответникът няма спор по фактите, а по правото. Доколкото в
случая В.Р.А. – гражданин на Република България, е с последна трудова заетост е
в друга държава-членка на Европейския съюз /ЕС/ – Федерална република Германия,
а претендира изплащане на обезщетение за безработица от Националния
осигурителен институт на Република България , приложение намират нормите на
европейското законодателство, определящи общите правила и принципи, които
трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална
сигурност и от съда, при прилагането на националните закони. Същите се съдържат
в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април
2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №
883/2004), както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на
Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на
Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност
(Регламент (ЕО) № 987/2009).
Като
източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т.е.
съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с обща правна
сила, са пряко приложими във всички държави-членки (чл. 288 от ДФЕС) и са
задължителни за спазване от националните органи и администрации, от
институциите за социална сигурност и от съдилищата, и имат приоритет в случаите
на противоречие с разпоредби от националните законодателства.
Регламент
(ЕО) № 883/2004 се прилага към всички законодателства /по смисъла на чл. 1, т.
л)/ относно посочените клонове на социална сигурност /обезщетения и помощи/, в
т.ч. и относно обезщетенията за безработица – аргумент от чл. 3, § 1, буква з)
от Регламента .
Посоченият акт
на общностното право въвежда материалноправните правила, принципи и разпоредби
в сферата на координацията на системите за социална сигурност на
държавите-членки. По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип
за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо
доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на
държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето (вж. чл. 11, § 3,
буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004), като
чл. 6 от този акт въвежда и принципа на
сумиране на периоди т.е. компетентната институция на държава-членка съгласно чието
законодателство придобиването, запазването, времетраенето или възстановяването
на правото на обезщетения, зависи от завършването на периоди на осигуряване,
заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия размер
периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване,
завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, все едно че
периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.
Специални
правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по
последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на
обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) №
883/2004.
Съгласно чл.
65, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 лице, което е безработно частично или през
различни периоди и което, по време на последната си дейност като заето или като
самостоятелно заето лице, е живяло в държава-членка, различна от компетентната,
се поставя на разположение на неговия работодател или на службите по заетостта
в държавата-членка. То получава обезщетения в съответствие със
законодателството на компетентната държава-членка, както ако е пребивавало в
тази държава-членка. Тези обезщетения се отпускат от институцията на
компетентната държава-членка.
Според чл.
65, § 2, изречение първо от Регламент (ЕО) № 883/2004 напълно безработно лице,
което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето
лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и
което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази
държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в
държавата-членка по пребиваване.
По силата на
чл. 65, § 5, б. a от Регламент (ЕО) № 883/2004 безработното лице по първото и
второто изречение на параграф 2 получава обезщетения в съответствие със
законодателството на държавата-членка по пребиваване както ако спрямо него се е
прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или
като самостоятелно заето лице. Тези обезщетения се предоставят от
институцията по пребиваване.
Дефиниция за
компетентната институция, която следва да отпусне и предостави обезщетението за
безработица, се съдържа в чл. 1, буква р) от Регламент (ЕО) № 883/2004, като
това е институцията, от която заинтересованото лице има или би имало право на
обезщетения, ако то, член или членове на неговото семейство пребиваваха в
държавата-членка, в която се намира институцията.
Според легалното
определение на понятието „пребиваване“ , дадено в чл. 1, § 3, буква „й“ от
Регламент (ЕО) № 883/2004 това е мястото, където лицето обичайно пребивава.
Това място (на обичайно пребиваване на лицето) се определя, съгласно чл. 11, §
1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 (Регламента по прилагането) с оглед центъра на
интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната
информация относно релевантните факти – продължителността и непрекъснатото
пребиваване на територията на съответните държави-членки, семейното положение и
роднинските връзки на лицето, жилищното му положение и доколко постоянно е то,
както и естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, в
т.ч. постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за
заетост, мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, семейното
положение и роднинските връзки на лицето и други примерно изброени в цитираната
норма. Съгласно разпоредбата на чл. 11, § 2 от Регламента по прилагането
решаващо значение при определяне на действителното място на обичайно
пребиваване на дадено лице е намерението на лицето, което намерение произтича
от горепосочените факти и обстоятелства, особено причините за преместването на
лицето.
В член 1,
букви й) и к) от Регламент (ЕО) № 883/2004 се прави разграничение между
„пребиваване“ и „престой“. В изготвен съвместно с държавите-членки наръчник се
изясняват понятията „обичайно пребиваване“, „временно пребиваване“ и „престой“.
Тези определения, посочени в законодателството на ЕС (Регламент (ЕО) №
883/2004), са необходими, за да се установи коя държава-членка е отговорна за
предоставянето на обезщетения по социалноосигурителни схеми на граждани на ЕС,
които пребивават в различни държави-членки. Въз основа на правилото за само едно приложимо
законодателство (чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004) се налага извод, че по смисъла
на регламентите всяко лице може да има само едно обичайно място на пребиваване
и съответно само една държава-членка, която отговаря за плащанията на
обезщетения по социално осигурителните схеми, отпускани по местожителство.
Съотнесени
към цитираната правна регламентация, фактите и обстоятелствата по конкретния
казус обосновават извод, че държавата на пребиваване на В.Р.А. е Република
България. Действително в периода на заетост , продължил една година и шест
месеца, жалбоподателката се намира на територията на друга държава-членка
/Федерална република Германия/, но това нейно пребиваване е обусловено
единствено от съществуването на трудово правоотношение. След прекратяване на
трудовата си заетост на 15.08.2021 г. , В.А. се завръща в Република България
/на 19.08.2021 г./ , дерегистрирайки се от Агенцията по заетостта във Федерална
република Германия. След прекратяването на трудовото правоотношение с
германския работодател и със завръщането си на територията на Република
България центърът на жизнените интереси на оспорващото лице несъмнено е в
България, за което свидетелстват установените по делото факти и обстоятелства.
Жалбоподателката е български гражданин, притежаващ български документ за
самоличност, има адресна регистрация на територията на Република България
/постоянният ѝ адрес е в гр. Варна/, има две деца, които посещават
български образователни институции – училище и висше училище. Видно от
приложеното на л. 39 от адм. преписка уверение № АСД-03-02-114/05.05.2022 г.,
издадено от I ОУ „Св. Княз Борис I“, гр. Варна, синът на А. – А.Б.Н, е записан и посещава учебното
заведение, а по време на престоя й в Германия нейният по-голям син живее и учи
в България. От 23.08.2021 г. А. е
регистрирана в Дирекция „Бюро по труда“
– Варна към Агенцията по заетостта като търсещо работа лице /л. 208 от
адм. преписка/.
Гореустановеното
мотивира извод за намерение у жалбоподателката трайно да се установи в
Република България, където вече се явява и центърът на жизнените ѝ
интереси, т.е. мястото на обичайно пребиваване по смисъла на чл. 1, § 3, буква
„й“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 е в Република България. Следователно
Националният осигурителен институт чрез своето териториално поделение /в случая
ТП на НОИ – Варна/ се явява компетентната институция, която следва да отпусне и
предостави обезщетението за безработица – аргумент от чл. 1, буква р), т. ii) и
чл. 65, § 5. a) във връзка с § 2, изречение първо от Регламент (ЕО) № 883/2004.
В
обжалваното решение №
2153-03-135/12.09.2022 г. ответникът правилно е преценил, че компетентната
институция по определяне правото на парично обезщетение за безработица на А. ***, но неправилно е неговото решение да
отмени предходните разпореждания по отпускане на парично обезщетение за
безработица на същата , понеже е получила подобно обезщетение за три дни /
16-18.08.2021г. / от органите на Федерална република Германия . След като компетентната институция за
предоставяне на обезщетението за безработица в случая е ТП на НОИ – Варна,
именно тази институция следва да отпусне и изплати дължимото обезщетение. В
подкрепа на този извод е цитираната по-горе регламентация на чл. 65 от
Регламент № 883/2004г. Ирелевантно по отношение на задължението на
компетентната институция /ТП на НОИ – Варна/ е частичното изплащане на
обезщетение от институция на държавата по
последна дейност на А. като заето лице /в случая на Федерална република
Германия/. Предвид установеното в Регламент (ЕО) № 883/2004 правило, според
което може да има само едно приложимо законодателство, респ. само една
държава-членка, която да отговаря за отпускането и плащането на обезщетението,
неоснователно отказът за отпускане на претендираното от жалбоподателката
парично обезщетение за безработица е обоснован с получаването на две
обезщетения, произхождащи от един и същи юридически факт – прекратяване на
трудовото правоотношение на В.А. с немския работодател „Mediart Reutlingen“.
Както се посочи, компетентната институция за предоставяне на обезщетението по
смисъла на чл. 1, буква р), т. ii) и чл. 65, § 5. a) във връзка с § 2,
изречение първо от Регламент (ЕО) № 883/2004 е ТП на НОИ – Варна, поради което
последната дължи отпускането и изплащането на обезщетението по чл. 54а от КСО
при наличие на предвидените в тази правна норма условия /обстоятелство,
безспорно между участниците в съдебния процес предвид наличието на предходно
разпореждане, с което на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за
безработица/.
Несъстоятелно е твърдението на
административния орган, че след като А.
вече е упражнила правото си да поиска отпускане на парично обезщетение за
безработица във Федерална република Германия, тя не може да
претендира изплащане на обезщетение за безработица от настъпването на същия
осигурителен социален риск. Тъй като в случая Федерална република Германия не е
държавата по обичайното пребиваване на лицето, респ. съответния осигурителен
орган в тази държава не е компетентна институция по смисъла на чл. 1, буква р),
т. ii) и чл. 65, § 5. a) във връзка с § 2, изречение първо от Регламент (ЕО) №
883/2004, с отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица съгласно
законодателството на тази държава не се преклудира правото на заявителя да
поиска отпускане на обезщетението от компетентната институция на държавата по
пребиваване – Република България.
На следващо място, съгласно чл. 54а, ал.1 от КСО отпускането на парично обезщетение за
безработица е от следващия ден след
датата на прекратяване на последното трудово правоотношение , в случая
16.08.2021г. Тази правна норма предполага съждение, че за периода
16-18.08.2021г. А. получава обезщетение за безработица от две държавни-членки на ЕС , но
в чл. 72, §3 от Регламент № 987/2009 за
установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за
координация на системите за социална сигурност е предвидено, че ако дадено лице е получавало социални помощи в една
държава-членка през период, когато е имало право на обезщетения съгласно
законодателството на друга държава-членка, органът, който е предоставял
помощта, може, ако има законово право на възстановяване на дължимите на това
лице обезщетения, да поиска от институцията на всяка друга държава-членка,
която отговаря за изплащането на обезщетения в полза на това лице, да прихване
изплатената помощ от сумите, които тази държава-членка изплаща на същото лице.
Нормативно предвиденият механизъм за прихващане на недължимо платени суми като
парично обезщетение за безработица е поредния аргумент в насока несъстоятелност
на правната теза на административния орган .
В
контекста на изложеното погрешното
тълкуване и прилагане от ответната страна
по правния спор на относимата правна регулация в областта на социалното
осигуряване и по-специално на европейското законодателство е довело до
издаването на незаконосъобразен
административен акт , който подлежи на отмяна поради правната му
характеристика на унищожаем акт. Освен това произнасянето на ответника страда
от порока по чл. 146, т. 5 от АПК – „ несъответствие с целта на закона“. Целта
на нормотвореца е предоставяне на парично обезщетение за
безработица при наличие на законоустановените предпоставки, каквито безспорно
са установени по делото.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК,
Административен съд – Варна
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
2153-03-135/12.09.2022 г. на директора на Териториално поделение на НОИ – Варна
и потвърдените с него разпореждания №№ 031-00-4138-6/23.05.2022 г. и 031-00-4138-7/23.05.2022
г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Варна.
Решението не подлежи на обжалване
на основание чл. 119 от КСО.
Административен съдия: