Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 29.05.2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви въззивен брачен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
Като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова ч. гр. дело № 3841 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
жалба, вх. № 02180 от 10.03.2020 г. по описа
на ЧСИ Г.К., подадена от „Ч.Е.Б.” АД, срещу
Разпореждане от 20.02.2020 г., постановено по изп.д.
№ 20209240400056, с което ЧСИ К.отказва да намали
приетите за събиране разноски по изпълнителното дело, включително адвокатския
хонорар, претендиран от взискателя А.Н..
Жалбоподателят оспорва приетите за
събиране разноски в частта относно претендираното възнаграждение за процесуално
представителство на взискателя за размера над 200 лв. до 260 лв., както и
таксите по ТТР към ЗЧСИ в частта над 117 лева до 178.20 лева с ДДС. Поддържа,
че процесното адвокатско възнаграждение не е съобразено с липсата на каквато и
да е правна и фактическа сложност на изпълнителното дело, произтичаща от
обстоятелството, че длъжникът „Ч.Е.Б.” АД винаги поддържа авоари по сметката
си, която е публично известна, както и с извършените до момента изпълнителни действия
за събирането на дължимата сума, които от страна на взискателя се състояли
единствено в изготвянето на молба за образуване на изпълнителното дело. Поради
това жалбоподателят твърди, че всяко адвокатско възнаграждение над минималното
за образуване на изпълнително дело по смисъла на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредбата) - 200 лева е прекомерно. Посочва още, че
пропорционални такса по т. 26 ТТРЗЧСИ не следва да се изчислява върху размера
на адвокатското възнаграждение, а единствено и само върху сумата, за която е
удостоверено правото на принудително изпълнение, която според жалбоподателя се
равнява на 81 лв. с ДДС.
По отношение на таксите по ТТР към
ЗЧСИ, посочени в поканата за доброволно изпълнение, жалбоподателят счита, че
такса по т. 3 – 6 лв. с ДДС за извършена справка в НАП, както и такса по т. 5 –
48 лв. с ДДС за два броя съобщения за прекратяване на делото, не се дължат.
Предвид изложеното моли съда да
отмени разпореждането на ЧСИ Мариян Петков от 20.02.2020 г. и да намали адвокатския хонорар на взискателя на 200 лв.
съобразно минимума за образуване на изпълнителното дело, да намали размера на
начислената пропорционална такса по т.
26 от ТТРЗЧСИ съответно, както и таксите по Тарифата към ЗСЧСИ по
изпълнителното дело от 178.20 лв. с ДДС на 129 лв. с ДДС. Претендира разноски в
настоящото производство, включително за юрисконсултско възнаграждение. Прави
искане за спиране на изпълнението по реда на чл. 438 ГПК.
Взискателят по изпълнителното дело –
А.Н. е депозирал писмени възражения (озаглавени като
отговор на частна жалба), с което оспорва жалбата като неоснователна и моли
съда да я остави без уважение. Претендира разноски в настоящото производство,
включително за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Частен съдебен изпълнител Г.К.,
подробно в представените мотиви, е изложил съображения за неоснователност на
подадената жалба.
Съдът, след като обсъди доводите,
изложени в жалбата и становището по нея, както и обясненията на частен съдебен
изпълнител Г.К., прие следното:
Изпълнителното дело № 20209240400056 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 на
КЧСИ, е образувано по молба от 28.01.2020
г. на А.Т.Н.срещу „Ч.Е.Б.” АД въз основа на
изпълнителен лист от 28.05.2019 г., издаден от Софийски районен съд по гр.д. №
55850/2017 г. С този изпълнителен лист настоящият жалбоподател „Ч.Е.Б.” АД е
осъден да заплати на А.Т.Н., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 273 ГПК,
сумата от 675 лв., от които 350 лв., представляващи разноски за държавна такса
и адвокатско възнаграждение пред СРС, 300 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение, 25 лв. – разноски за държавна такса за въззивно обжалване. В
молбата взискателят е посочил изпълнителен способ – налагане на запор върху
всички банкови сметки на длъжника в „Ситибанк Европа“ АД,
клон България КЧТ.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело са
приложени Договор за правна защита и съдействие от 21.01.2020 г., по силата на
който страните са уговорили адвокатско възнаграждение в полза на адв. Д.Д. в
размер на 260 лв., платено в брой, както и пълномощно за представителство в
производството по събиране на сумите по изпълнителния лист.
С разпореждане от същата дата (28.01.2020 г.) ЧСИ К.образува
изпълнителното дело, изпраща запорно съобщение до „Ситибанк Европа“ АД и приема
за събиране следните разноски – по т. 1, т. 5 и т. 9 от ТТРЗЧСИ за образуване
на изпълнителното дело, изпращане на ПДИ и налагане на запор в общ размер на 66
лв. с ДДС, както и адвокатско възнаграждение в размер на 260 лв.
На 30.01.2020 г. на длъжника „Ч.Е.Б.” АД е връчена
покана за доброволно изпълнение изх. № 1599/28.01.2020 г., в която е посочен и
размерът на дължимите разноски по изпълнителното производство, в това число
сумата от 178.20 лв. – такси и разноски по изпълнителното дело и 260 лв. –
адвокатско възнаграждение.
На 07.02.2020 г., в изпълнение на наложения запор,
„Ситибанк Европа“ АД превежда по сметка на ЧСИ К.цялата сума на дълга по
изпълнителното дело, а на 10.02.2020 г. съдебният изпълнител изпраща съобщение
за вдигане на запора.
По повод връчената покана длъжникът „Ч.Е.Б.”
АД е сезирал ЧСИ Г.К. с възражение, вх. № 01148/10.02.2020 г., с което
отправя искане за намаляване на приетото по изпълнителното дело адвокатско
възнаграждение поради прекомерност до минимално определения размер в Наредбата,
размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ съответно и размера на таксите по ТТРЗЧСИ
до сумата от 117 лв. с ДДС.
С обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е отказал да
редуцира приетите за събиране разноски по изпълнителното дело.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата по чл. 435 ГПК е подадена от
процесуално легитимирано лице - длъжникът по изпълнението, в рамките на
преклузивния едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК (обжалваният акт е връчен
на жалбоподателя на 24.02.2020 г., а частната жалба е подадена по пощата на
02.03.2030 г.) и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител -
Разпореждане от 20.02.2020 г. по изп.д. № 20209240400056, с което ЧСИ К.отказва
да намали приетите за събиране разноски, включително за адвокатски хонорар на
взискателя.
Разгледана по същество, същата се явява частично основателна
по следните съображения:
Въпросът за разноските в изпълнителното производство не е
свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия
принцип за отговорността за разноски. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК при
прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото, може да бъде присъден
по-нисък размер, но същият не може да бъде под минимално определения такъв
съобразно чл. 36 ЗА, като Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения определя минималния размер на възнаграждението
за съответния вид правна помощ.
Възнаграждението за представителство и правна помощ по
изпълнителни дела се определя по реда на чл. 10 от Наредбата - 200 лв. за
образуване на изпълнително дело, а за водене на делото и извършване на действия
с цел удовлетворяване на парични вземания съгласно чл. 10, т. 2 (Изм., ДВ, бр.
7 от 22.01.2019 г.) - за парични вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, за вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. -
1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1000
лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.
В настоящия случай жалбоподателят - длъжник дължи на
взискателя адвокатско възнаграждение, но само за образуване на изпълнителното
дело, което съдът, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото,
приема, че следва да бъде в минималния размер по чл. 10, т. 1 от Наредбата, а
именно в размер на 200 лева. Преценката за правната и фактическа сложност на
изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема
и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид
извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и
фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките
на изпълнителното производство освен първоначалната молба по чл. 426 ГПК, с
която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на
взискателя не е извършил никакви други процесуални действия, насочени към
удовлетворяване на паричното вземане. Действително в молбата по чл. 426 ГПК взискателят
е посочил начина на изпълнението, а именно – запор върху банковите сметки на
длъжника в конкретна банка. Следва да се има предвид обаче, че съгласно
разпоредбата на чл. 426, ал. 2 ГПК, реквизит от съдържанието на молбата за
образуване на изпълнително производство е и посочване от взискателя на начина
на изпълнението, какъвто е настоящият случай. Независимо, че вземането е
удовлетворено именно вследствие на наложения запор на банковите сметки на
длъжника в конкретна банка (която ЧСИ дори не е следвало да издирва с оглед
публичността на тази информация), то последното е осъществено в рамките на
първоначално посочения изпълнителен способ. Адвокатът на взискателя не е
извършил никакви други необходими действия с цел удовлетворяване на вземането,
поради което уговореното с взискателя възнаграждение за такива не следва да се
възлага на длъжника. Това налага да бъде отменено разпореждането на ЧСИ по чл.
78, ал. 5 ГПК, като адвокатското възнаграждение бъде намалено от 260 лева на
200 лева.
В тази връзка начислените от ЧСИ Г.К. разноски по
изпълнителното дело в размер на 260 лв. за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство, следва да бъдат намалени до 200 лв. на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК.
Относно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, настоящият съдебен състав
намира следното: съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се
събира такса върху събраната сума. Под „парично вземане“ по смисъла на
посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния
лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които
такса по т. 26 от Тарифата не се дължи, т.е. таксата не се начислява върху
заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство, респ. върху юрисконсултското възнаграждение. При
това положение следва да бъде намалена и таксата по т. 26 от ТТРЧСИ, която
според посоченото в мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК, е изчислена и върху приетия
за събиране адвокатски хонорар, без да
се посочва никъде конкретен размер, до размера на 81 лв. с ДДС.
По отношение на останалите такси по ТТРЗЧСИ, определени от
ЧСИ К.в Поканата за доброволно изпълнение като обща сума в размер на 178,20 лв.
с ДДС, съдът намира следното:
Видно от съставена по реда на чл. 79 ЗЧСИ Сметка №
********** от 28.01.2020 г., както и от Разпореждането за образуване на
изпълнителното дело от същата дата, ЧСИ К.е събрал авансово от взискателя и е
начислил в тежест на длъжника сумата от 66 лв. с ДДС, от които 24 лв. по т. 1
от ТТРЗЧСИ за образуване на изпълнителното дело, 18 лв. по т. 8 от ТТРЗЧСИ за
налагане на запор и по т. 5 - 24 лв. за изготвяне и връчване от съдебния
изпълнител на покана за доброволно изпълнение. Посочените такси са такива,
необходими за започване на изпълнението, а таксата по т. 9 – е за действие,
което е част от изпълнителен способ, довел до събиране на сумите, следователно
са правилно начислени в тежест на длъжника. Цитираните от жалбоподателя такси
(по т. 5 и т. 3 от ТТРЗЧСИ) не са начислени по изпълнителното дело, видно от
приложеното копие от същото, поради което жалбата в тази част се явява
неоснователна и следва да се остави без уважение. Останалата част от сумата до
размера на 178,20 лв., а именно 112.20 лв.
представлява пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, която ЧСИ К.неправилно е
изчислил въз основа на сбора на сумите от материалния интерес по изпълнителен
лист и приетото за събиране адвокатско възнаграждение. Както вече бе
изложеното, таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да се начисли до размера на 81 лв.,
като общият размер на таксите по изпълнителното дело, дължими съгласно Тарифата
към ЗЧСИ е 147 лв. (66 лв. + 81 лв.). При това положение жалбата се явява
частично основателна, а таксите по ЗТТРЗЧСИ следва да бъдат намалени от 178,20 лв. на 147 лв. с ДДС, вместо посочената от
длъжника сума в размер на 129 лв. с ДДС.
По изложените аргументи съдът намира, че жалбата против
процесното разпореждане е частично основателна и следва да бъде частично
уважена.
По отношение на искането за спиране на изпълнението по реда
на чл. 438 ГПК настоящият състав намира, че е в настоящото производство е
сезиран с въпрос по разпределението на отговорността на разноските в рамките на
изпълнителното производство, а не по въпрос, свързан със законосъобразността на
конкретно действие или акт на съдебния изпълнител в рамките на даден
изпълнителен способ. Тъй като спирането на изпълнителното
производство по този ред притежава привременен, обезпечителен характер - докато
съдът не се произнесе по жалба по чл. 435, ал. 2 ГПК на длъжника срещу оспорен
акт или действие на съдебния изпълнител, без да е предявена жалба срещу актове
или действия на съдебния изпълнител от тази категория, неоправдано е
изпълнителното дело да се спира по реда на чл. 438 ГПК. Предвид изложеното
искането за спиране следва да бъде оставено без уважение.
По разноските:
С оглед изхода на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на адвокат Д.Д., ЕГН ********** – Благоевградска адвокатска колегия, разноски в размер на 32,97 лв. (отхвърлен размер - 18 лв./предявен размер - 109,20 лв. Х 200 лв. – съгласно списък на
разноските - лист 21 от ч. гр. д. №
3841/2020 г. и съгласно чл. 10, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ),
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 78, ал. 3 ГПК, тъй
като представителството пред настоящата инстанция е безплатно, видно от Договор
за безплатна правна помощ от 11.03.2020 г., както и от списък на разноските по
чл. 80 ГПК.
Относно претенцията за разноски на жалбоподателя, настоящият
съдебен състав намира, че в настоящото производство разноски на същия не следва да се присъждат, а такива
следва да бъдат търсени по реда на чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА сумата от 260 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя А.Т.Н., ЕГН **********
по изпълнително дело № 20209240400056 по описа на ЧСИ Г.К., на 200 лв.
НАМАЛЯВА сумата от 178,20 лв.,
представляваща начислени такса по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ по изпълнително дело № 20209240400056 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ, до размера на 147 лв. с ДДС, като
оставя без уважение жалбата за намаляване на разноските до размера от 147 лв.
до 129 лв., като неоснователна.
ОСЪЖДА Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ******, да заплати на адвокат Д.Д., ЕГН **********
– Благоевградска адвокатска колегия,
разноски по ч. гр. дело № 3841/2020 г. по описа на Софийски градски съд,
ГО, І-ви въззивен брачен състав, в размер на 32,97 лв., на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 78, ал. 3 ГПК, като отхвърля
искането на ответника по жалбата чрез адв. Димитров за присъждане на разноски
над уважения размер от 32,97 лв. до пълния предявен размер от 200 лв., като
неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК ******, за присъждане на разноски в производството по ч.гр.д. № 3841/2020 г. по описа на
Софийски градски съд, ГО, І-ви въззивен брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ****** за спиране на изпълнението по
изпълнително дело № 20209240400056 по описа на ЧСИ Г.К. по реда на чл. 438 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.